Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.12.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито
заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 5538 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба,
подадена от „Б.ДСК“ АД чрез
пълномощника й по делото - Й.Й.С., против Постановление от 11.02.2021 г. на ЧСИ
Л.М., рег. № 785, по изп.дело № 20217850400048, с което е оставена без
уважение молба с вх. № 252/02.02.2021 г. на длъжника „Б.ДСК“ АД, с която е
направено искане за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото
изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят счита, обжалвания акт
за неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон,
като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че банката е направила
всичко необходимо да изпълни доброволно задължението си преди да бъде
образувано изпълнителното дело. Счита, че в случая са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли съда
да отмени атакуваното постановление и да постанови връщане на сумите, събрани
по изпълнителното дело. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски в размер на 15 лв. – държавна такса и 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело –
„С.У.“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК е подал
възражение срещу жалбата, с което я оспорва като неоснователна, за което излага
подробни доводи. Претендира разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ Л.М. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея,
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството по изпълнително дело №
20217850400048 е образувано по молба на взискателя „С.У.“ ЕООД до ЧСИ Л.М.,
рег. № 785 на КЧСИ, с район на действие СГС, на 21.01.2021 г., въз основа на
издаден изпълнителен лист на
24.11.2020 г. от СРС, II ГО, 71 състав, на основание влязло
в сила решение № 160204 от 26.07.2020 г. по гр.д. № 14827/2018 г. по описа на
СРС, 71 състав, с което „Б.Д.“ ЕАД е
осъдена да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр.чл.78, ал.3 ГПК на адв. К.И.Б.сумата
от 520, 49 лв. – адвокатско възнаграждение. Претендират се и сумата от 5,91 лв.,
платени за издаване на изпълнителен лист, 3 лв. за преведена такса към съдебния
изпълнител, както и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. С молбата е направено
искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника за заплащане
на посочените по-горе суми, както и за налагане на запор на движимите му вещи,
възбрана върху имотите, които са негова собственост и запор върху притежаваните
от него дружествени дялове.
Молителят е обосновал качеството си
на взискател с договор за цесия от 21.08.2020 г., съгласно който К.И.Б.е
прехвърлила вземането си от длъжника „Б.ДСК“ АД по гр.д. №14827/2018 г. по
описа на СРС, 71 състав, на „С.У.“ ЕООД.
За извършената цесия до длъжника е
изпратено известие изх. № 75 от 25.08.2020 г. по Телепоща, за което същия е
уведомен на 26.08.2020 г.
С молба от 25.01.2021 г. до ЧСИ Л.М.,
взискателят е оттеглил посочените в молбата за образуване на изпълнително
производство способи за събиране на вземането – запор на движими вещи и
дружествени дялове и възбрана на недвижимо имущество собственост на длъжника,
като е определил единствено да бъде наложен запор на банковите му сметки в БНБ.
Със запорно съобщение изх. № 214 от
25.01.2021 г. до БНБ, е наложен запор върху вземанията и банковите касети на
длъжника „Б.Д.“ ЕАД до размера на дълга от 1 184,93 лв., за което БНБ е
уведомена на 28.01.2021 г.
На 28.01.2021 г. на длъжника „Б.Д.“
ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителното
дело в размер на сумата от 1 184, 93 лв., от които 520,49 лв. присъдени
разноски, 400 лв. – разноски по изпълнението, 5,91 лв. – държавна такса по
издаване на изпълнителен лист и 3 лв. – банкови такси, както и такси по ТТР към
ЗЧСИ, както следва: по т.1 – 24 лв. за образуване на дело, по т.3 – 6 лв. за
удостоверение от НАП по чл.191 ДОПК, по т.5 – 72 лв. за връчване на 3 бр.
съобщения за прекратяване на делото и за вдигане на запор, по т.26 – 111,53 лв.
пропорционална такса дължими към 08.02.2021 г., с пояснението, че сумата от 78
лв. е предплатена от взискателя и не
формира т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
С писмо изх. № 16409 от 05.02.2021
г., БНБ е уведомила съдебния изпълнител, че посредством наложения запор срещу
длъжника в полза на взискателя „С.У.“ ЕООД сумата от 1 184,93 лв. е преведена
по сметка на ЧСИ Л.М. на 04.02.2021 г.
С молба от 02.02.2021 г. длъжникът „Б.ДСК“
АД е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Обосновал е своето искане за прекратяване на
изпълнението с обстоятелството, че дължимата сума в размер на 520, 49 лв.
съгласно решение № 160204 от 26.07.2020 г. по гр.д. № 14827/2018 г. по описа на
СРС, 71 състав е преведена по сметка на адв. К.Б.на 25.08.2020 г. – преди
образуване на настоящото изпълнително дело. Сочел е, че след получаване на
30.07.2020 г. на съобщението, съдържащо решение № 160204/26.07.2020 г., е
осъществил първоначален и единствен контакт с адв. Б., но същата заявила, че не
и е удобно да разговоря в момента, че не знае за постановеното решение и е поела
ангажимент да се свърже с банката след като се запознае със съдебния акт.
Впоследствие многократните опити на длъжника да се свърже с нея, за да посочи
най-подходящия за нея начин за изпълнение на задължението му, останали неуспешни. С оглед на това,
длъжникът, на основание чл.97, ал.1 ЗЗД, е вложил дължимата сума в служебно
разкрита сметка в банката на името на стария кредитор, а именно – адв. Б..
Към молбата е било приложено
платежно нареждане за извършен паричен превод на 25.08.2020 г. в размер на 520,49
лв. на основание решение № 160204 от 26.07.2020 г. по гр.д. № 14827/2018 г. по
описа на СРС, по сметка, открита в „Б.ДСК” АД на името на адв. К. Б., както и
писмо от 26.08.2020 г., с което длъжника е уведомил СРС, 71 състав за
извършения превод по посоченото гражданско дело.
С обжалваното постановление от
11.02.2021 г., ЧСИ Л.М. е оставил без уважение молбата на длъжника, с мотива,
че за извършената цесия банката е уведомена на 24.08.2020 г., а плащането е
извършено на 25.08.2020 г. по банкова сметка ***. К.Б.открита при длъжника, в
нарушение на разпоредбата на чл.97 ЗЗД.
В чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се
прекратява тогава, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. При тълкуване на цитираната
правна норма се налага изводът, че за да се приеме, че са налице основанията за
прекратяване на изпълнителното производство в посочената хипотеза, трябва да се
докаже настъпването на следните два факта: 1) че длъжникът е изплатил изцяло
вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното производство, или
че е внесъл изцяло дължимата сума за погасяване на вземането в полза на
взискателя, което може да бъде по банкова сметка, ***да на взискателя; 2) че
плащането или внасяне на сумата в полза на взискателя е станало преди датата на
образуване на изпълнителното производство.
От представените писмени материали
по изп.д. № 20217850400048 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, подробно
обсъдени по-горе, е видно, че същото е образувано на 21.01.2021 г. по молба,
подадена от взискателя „С.У.” ЕООД, срещу длъжника „Б.ДСК” ЕООД, за събиране на
паричната сума, присъдена с изпълнителен лист 24.11.2020 г., издаден по гр. д.
№ 14857/2018 г. по описа на СРС, 71 състав в полза на адв. К.И.Б.- цедент по
договор за цесия от 21.08.2020 г., сключен с цесионера „С.У.” ЕООД.
В случая настоящият съдебен състав
намира, че плащането на дължимата сума от 520 лв., присъдена с изпълнителния
лист, е извършено от длъжника на първоначалния взискател адв. К.Б.на 25.08.2020
г. по сметка, специално открита за случая на нейно име /тъй като друга не му е
била предоставена/ посредством преводно нареждане, доколкото за извършената цесия същият е уведомен
на 26.08.2020 г., чрез изпратено известие по Телепоща преди датата на
образуване на изпълнителното дело.
С решение № 79 от 25.07.2012 г. по
гр.д. № 538/2012 г., Г.К. III ГО
на ВКС е прието, че когато кредиторът не е посочил на длъжника банкова сметка, ***,
какъвто е и настоящият случай, длъжникът може да се освободи от това задължение,
като предаде дължимото за пазене в банката по местоизпълнението – чл.97, ал.1,
изр.2 ЗЗД. В случая това е сторено от длъжника.
По делото, обаче, липсват твърдения,
а и доказателства за това, че сумата е получена от взискателя адв. К.Б.преди
образуване на изпълнителното производство. Пари, ценни книги и ценности трябва
да бъдат оставени в Б.по местоизпълнението, като в този случай, обаче, за да се
освободи от задължението си, длъжникът следва да уведоми кредитора.
Доказването на това обстоятелство е
в тежест на длъжника, тъй като той е страната, която черпи изгодни от това
правни последици по образуваното срещу него изпълнително производство. Ето защо
и след като по делото няма представени доказателства за установяване на този
факт, съдът трябва да приеме, че той не е настъпил.
След като не се доказа, че длъжникът
е погасил присъденото в полза на взискателя вземане преди образуване на
изпълнителното производство по неговото събиране, то трябва да се приеме, че не
е налице основанието за неговото прекратяване, предвидено в чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК, на което се позовава длъжника в искането си до съдебния
изпълнител, по което е постановен обжалвания отказ. Това означава, че актът на
съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение, е
законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
По
разноските:
Претенция
за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете
страни. Независимо от изхода на спора, обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по
отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото
именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство, чрез подадената
частна жалба, същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се
явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Б.ДСК“ АД чрез
пълномощника й по делото - Й.Й.С., против Постановление от 11.02.2021 г. на ЧСИ
Л.М., рег. № 785, по изп.дело № 20217850400048, с което е оставена без
уважение молба с вх. № 252/02.02.2021 г. на длъжника „Б.ДСК“ АД, с която е
направено искане за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото
изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенциите на страните за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.