Решение по адм. дело №1096/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Н. Г. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. В. Й., срещу Национален осигурителен институт. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 052,35 лв., изразяващи се в лихва за забава за периода от 15.11.2023 г. до 15.03.2025 г. (претенцията в посочения размер се поддържа след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 144 АПК с протоколно определение от 01.09.2025 г.). Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразно Разпореждане 151-00-9897-3/09.04.2024 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, потвърдено с Решение № 2153-15-129/08.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Сочи, че решението е отменено с влязло в сила Решение № 8331/03.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1071/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Претендират се разноски в производството.

Ищецът сочи, че предвид липсата на законова разпоредба в КСО относно заплащането на лихви за забавено плащане на парично задължение в административното производство, то за него не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. Позовава се на чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като посочва, че законната лихва има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Твърди се, че в случая от издаването на незаконосъобразния акт за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното обезщетение, като вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Изложено е, че ищецът не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца адв. Й., поддържа исковата молба и по нейно искане, с протоколно определение от 01.09.2025 г. съдът е допуснал изменение на размера на иска, като същият се счита за предявен за сумата от 2 035,25 лева, вместо първоначално посочения размер на иска – 2 052,35 лева.

Ответникът - Национален осигурителен институт, [населено място], чрез процесуалния представител юрк. В.-М., в отговор на исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер. Конкретно е посочено, че отмяната на един административен акт като незаконосъобразен сама по себе си не е достатъчна, за да обоснове основателност на претенцията за обезвреда и съответно да ангажира отговорността на държавата. Сочи се още, че в случая не е възникнала законова отговорност, тъй като не е налице реално причинена вреда, произхождаща от него, както и не е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

По отношение на размера на претендираното обезщетение е посочено, че доколкото в случая се касае за периодични плащания на по отношение на всяко конкретно плащане се изпада в забава в различен момент.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в постъпило по делото писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на иска.

Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ІХ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган започва по подадено от Н. Г. Р. чрез Дирекция „Бюро по труда“ – М. заявление вх. № 607-02-163/06.10.2023 г. (рег. № 151-00-9897/06.10.2023 г. в ТП на НОИ – Пловдив), с което е направено искане за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). В заявлението е посочено, че последната заетост на Р. е в [държава], с продължителност от 21.03.2022 г. до 30.09.2023 г., с работодател „***. Към заявлението са представени единствено копие на документ за прекратяване на трудовия договор с германския работодател и удостоверителен документ за банкова сметка на Р. при доставчик на платежни услуги (ДПУ).

С писмо изх. № У-151-00-9897-1/13.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, от заявителя е изискано представянето на допълнителни документи – заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65, § 2 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Регламент № 883/2004), документи във връзка със сключения трудов договор в [държава], формуляр за анкетна карта за [държава].

На 07.11.2023 г. Н. Р. подава заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004, за периода 21.03.2022 г. – 30.09.2022 г., документи във връзка със сключения от нея трудов договор в [държава], декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004.

На 21.11.2023 г. е издадено Разпореждане № 151-00-9897-1, с което производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявлението на Н. Р. е спряно, на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с оглед стартиралото изясняване на декларирани от лицето обстоятелства във връзка с осъществяваната трудова дейност и наличие на осигурителни периоди по законодателството на [държава], с цел извършване на преценка на правото на ПОБ в съответствие с чл. 54а – чл. 54в КСО и чл. 61-62 Регламент № 883/2004.

На 01.04.2024 г. с Разпореждане № 151-00-9897-2 производството е възобновено, предвид получени от компетентната институция на [държава] структурирани електронни документи U017, U004 и Н006 за удостоверяване на осигурителни периоди, доход и определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, §2 Регламент 883/2004 от [държава].

Следва издаване на Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването при безработица, с което на основание чл. 54ж, КСО ал. 1, във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ Регламент 883/2004, е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от Р. заявление.

По жалба вх. № 1012-15-170/19.04.2024 г. от Р. е постановено и Решение № 2153-15-129/08.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което същата е отхвърлена като неоснователна и оспореното разпореждане от 09.04.2024 г. е потвърдено.

Р. оспорва така постановеното решение пред съда, като е образувано адм. дело № 1071/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С Решение № 8331/03.10.2024 г. Решение № 2153-15-129/08.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването при безработица, е отменено, и преписката е изпратена на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявлението на Р. от 06.10.2023 г. за отпускане на обезщетение за безработица, при съобразяване с мотивите на съдебното решение.

По този повод е издадено Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отпуснато ПОБ за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. в размер от 53,64 лв. дневно. В разпореждането е посочено, че предоставената в СЕД U004 информация е непълна, поради което до КИ на [държава] е изпратено допълнително искане със СЕД U003 за удостоверяване на липсващата част от дохода за времето от 21.03.2022 г. до 30.09.2022 г. вкл. С оглед наличните редовни данни, ПОБ е определенf при условията на чл. 8, ал. 4 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (приета с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 19 февруари 2002 г., НОИПОБ).

На 14.11.2024 г. е изплатено дължимото на ищеца ПОБ за периода 01.10.2023 г. – 30.09.2024 г., съгласно определения с разпореждането от 24.10.2024 г. размер, по декларираната от Р. в заявлението за отпускане на ПОБ лична платежна сметка.

Въз основа на получени допълнителни документи – СЕД U004, издаден от компетентната институция на [държава] с удостоверен доход за периода от 21.03.2022 г. до 30.09.2022 г., е издадено Разпореждане № 151-00-9897-6/06.01.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. и е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица, считано от 01.10.2023 г., в размер на 74,73 лева дневно. В мотивите на разпореждането е посочено, че поради представени на по-късен етап от лицето документи, ведно със заявление за удостоверяване на допълнителни периоди на трудова дейност в [държава], на направеното във връзка с това искане до КИ на [държава] със СЕД U003 за удостоверяване на липсващата част от дохода за 24-месечния период от 01.10.2021 г. до 20.03.2022 г. вкл., все още не е получен отговор. Заявено е, че размерът на обезщетението ще бъде отново преразгледан след получаване на необходимата информация от държавата членка на ЕС.

Въз основа на получен допълнителен документ СЕД U002 - осигурително досие от [държава], с Разпореждане № 151-00-9897-7/10.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е изменен осигурителният стаж след 31.12.2001 г. на лицето на 16 г. и 9 м. За нов период на паричното обезщетение за безработица е посочен 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., който съвпада с този по разпореждането от 24.10.2024 г.

На 20.02.2025 г. е издадено Разпореждане № 151-00-9897-8/20.02.2025 г., с което е изменено Разпореждане № 151-00-9897-7/10.02.2025 г., като е определен нов размер на ПОБ от 85,71 лева дневно, считано от 01.10.2023 г. Като мотиви органът посочва получен СЕД U004 от КИ на [държава], в който във връзка с искане за информация относно брутния доход на Р. за периода от 01.10.2021 г. до 20.03.2022 г., същият е удостоверен. Допълнено е, че с чл. 11, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. е определен нов размер на ПОБ за 2024 г.

По жалба на Н. Р. срещу Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. е издадено Решение № 2153-15-344/02.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна и е разпореждането е потвърдено. Няма данни това решение да е обжалвано по съдебен ред.

Разпорежданията от 06.01.2025 г., 10.02.2025 г. и 20.02.2025 г. не са обжалвани от ищеца и същите са влезли в законна сила.

На Р. е изплатена сума в общ размер нота 23 093,18 лева, както следва: сумата от 13 410 лева е изплатена на 14.11.2024 г. и включва ПОБ по първоначално определения с разпореждането от 24.10.2024 г. размер за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г.; на 14.01.2025 г. е изплатена сума в размер 5 272,50 лева, която включва разликата до увеличения с разпореждането от 06.01.2025 г. размер на ПОБ за целия период; на 14.03.2025 г. е изплатена сума в размер на 4 410,68 лв., която включва разликата до увеличения с разпореждането от 20.02.2025 г. размер на ПОБ за целия период.

По делото е назначена, изслушана и приета ССчЕ. Вещото лице дава заключение за размера на законните лихви върху определеното ПОБ, като изчисленията са извършени поотделно за всеки от месеците в периода 01.10.2023 г. – 30.09.2024 г., за периода от деня на забавата - 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното обезщетение, до окончателното плащане - съответно до 14.11.2024 г., по отношение на първото плащане; до 14.01.2025 г. по отношение на второто плащане и до 14.03.2025 г. по отношение на третото, последно плащане. Според заключението за претендирания от ищеца период от 15.11.2023 г. до 14.03.2025 г. законната лихва общо върху всички суми е в размер на 2 035,25 лева. По отношение поставената от ответната страна задача, вещото лице определя размер на законната лихва от 819,27 лв. Заключението на вещото лице е оспорено от ответника в частта му по т. 1.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията.

С предявения иск се претендира законната лихва за забавено плащане на парично задължение, съставляващо обезщетение за безработица, редът и основанията за отпускането на което е регламентиран в КСО. Кодексът не съдържа норма, въз основа на която в административно производство пред компетентния орган да бъде изплатена лихва за забавено плащане в хипотеза като настоящата – напротив, КСО урежда единствено случаите на дължимост на законна лихва върху вземания на НОИ за невнесени осигурителни вноски и неоснователно извършени осигурителни разходи. Доколкото законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административно производство, то за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. По аргумент от противното от чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ във вр. ал. 1 на същия член, този закон е приложим в настоящия случай.

Тъй като вредите, съставляващи мораторната лихва върху изплатеното парично обезщетение за безработица се твърди да са претърпени именно от Н. Р., то същата е активно процесуално легитимирана като ищец. Искът е предявен и след отмяната по съдебен ред на Решение № 2153-15-129/08.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, за отказ на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във вр. чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Регламент 883/2004) от отпускане на парично обезщетение за безработица. С това е изпълнена предпоставката на чл. 204, ал. 1 АПК, следователно искът е допустим.

Разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е НОИ, с оглед разпоредбите на чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, предвид което същото е пасивно процесуално легитимирано като ответник по иска.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време), които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма изисква да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата/общината. Вредоносният резултат (вредата) следва да се разбира като отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и непосредствена“ - тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Доколкото не е спорно между страните, че по подаденото от Н. Р. заявление за отпускане на ПОБ от 06.10.2023 г. са постановени гореописаните разпореждания на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Пловдив, въз основа на които на ищеца е изплатено дължимото ПОБ в първоначалния размер за целия 12-месечен период на 14.11.2024 г. (сума в размер на 13 410 лв.), а съобразно увеличения размер на обезщетението – разликите са изплатени съответно на 14.01.2025 г. (сума в размер на 5 272,50 лв.) и на 14.03.2025 г. (сума в размер на 4 410,68 лв.), то за ищеца е настъпил търсеният от него положителен резултат. Това обаче е станало едва след намесата на съда и отмяната като незаконосъобразно на решението на директора на ТП на НОИ за отхвърляне на жалбата на Р. срещу първоначално издаденото разпореждане за отказ, т.е. със значително закъснение. Налице е първата от кумулативно изискуемите предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен акт.

Обосновава се извод, че ако не е бил постановен незаконосъобразният отказ за отпускане на ПОБ по заявлението от 06.10.2023 г., Р. би получила своевременно с приключване на административното производство дължимото й обезщетение за безработица. В определения му с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Пловдив размер, същото е получено едва на 14.11.2024 г., дори след изтичане на периода, определен в съответствие с чл. 54в, ал. 1 КСО на 12 месеца, с оглед признатия на Р. първоначално осигурителен стаж след 31.12.2001 г. в размер на 16 г. и 1 м., а именно – от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. Налице е причинено от незаконосъобразния акт (отменения отказ за отпускане на ПОБ, потвърден с решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив) увреждане на имуществената сфера на Р. - нереализирано сигурно увеличение на имуществото, невъзможност лицето да се ползва от притезанието си, каквото е правото й на вземане за обезщетението за безработица, през периода на забавата. Дължимото в този случай обезщетение за имуществени вреди съставлява законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение, под каквато форма е определено и от настоящия ищец. При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане (в този смисъл Решение № 8435/21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 5887/2017 г. на ВАС, ІІІ отд.). Налице са вторият и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица при ТП на НОИ – Пловдив бяха съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на отменения по съответния ред административен акт. Следователно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за ищеца вреда, поради което ответникът следва да заплати обезщетение за нея, съставляващо законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Искът се явява доказан по основание.

Спорни в случая са моментът, от който следва да се изчисли обезщетението - законната лихва за забава, както и дали обезщетение се дължи по отношение увеличените размери на ПОБ, съгласно разпорежданията на органа от 06.01.2025 г. и 20.02.2025 г.

Ищецът определя дължимото му обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до датата на изплащането му. За начален момент (ден на забавата) ищецът сочи 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетението в определения 12-месечен период, а за краен момент – деня, в който е извършено плащането на съответните суми (така 14.11.2024 г., 14.01.2025 г. и 14.03.2025 г.). С оглед приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, в частта за направените изчисления на размера на законната лихва по въпрос № 1 (НОИ в действителност оспорва не изчисленията, а дължимостта на обезщетението за периода до датата на издаване на Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024 г.), е допуснато и изменение на иска, като общият размер на претендираното от ищеца обезщетение се счита за сумата от 2 035,25 лв., общо за периода от 15.11.2023 г. до 15.03.2025 г. Съдът, обаче, намира, че не следва да кредитира заключението на вещото лице в тази част, тъй като за изчислените от вещото лице суми по периоди за дата на забавата е взето 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното ПОБ в определения на Р. 12-месечен период, считано от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г.

Съгласно чл. 54в, ал. 1 КСО паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, а съгласно чл. 54ж, ал. 4 КСО – НОИ извършва плащането по декларирана от правоимащите лица лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), водена от доставчик на платежни услуги (ДПУ), лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Кодексът не определя дата на или до която следва да бъде извършено плащането – това е предмет на уредба в издадената на основание чл. 54л КСО Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (приета с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 19 февруари 2002 г.). Съгласно чл. 12, ал. 1 от посочената наредба, НОИ превежда на 15-то число на месеца на всеки ДПУ, с който е сключен договор по чл. 11, ал. 3, общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ, включени в списъка по ал. 2. Преводът се извършва по отделна, разкрита за целта сметка на ДПУ.

Тълкуването на тези разпоредби води до извода, че при законосъобразно развитие на административното производство по повод заявлението на Н. Р. от 06.10.2023 г. и отпускане на ПОБ на лицето още с първото разпореждане от 09.04.2024 г., изплащането на определеното обезщетение е следвало да се извършва не по-късно от 15-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Поради това и НОИ не би могъл да изпадне в забава преди или на тази дата, а едва от следващия ден. Доколкото обезщетението в случая принципно се дължи от датата на изискуемостта на основното вземане, а то настъпва с подаване на заявлението за отпускане на ПОБ – в случая 06.10.2023 г., но претендираният от ищеца период е с начална дата 15.11.2023 г. (това е първата падежна дата на дължимото на Р. обезщетение за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г.), то съдът намира иска за частично основателен по отношение търсеното обезщетение в размер на законната лихва от датата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение на дължимото обезщетение за всеки от месеците в периода от 01.10.2023 г. до датата на окончателното плащане на обезщетението – 14.11.2024 г., определено по размер с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Пловдив. С оглед на горното, датата на забавата е 16-то число на месеца, следващ месеца, през който е следвало да бъде извършено съответното плащане, периодът на обезщетението следва да се определи до 13.11.2024 г., доколкото на 14.11.2024 г. задължението вече е изпълнено. За процесния период законната лихва върху изплатената общо в размер на 13 410 лв. сума, изчислена с помощта на електронния калкулатор на НАП за законна лихва, е в размер общо на 1 003,75 лв., а по периоди, както следва: дължимо обезщетение за м. 10/2023 г. – 1 180,08 лв., лихва за периода от 16.11.2023 г. до 14.11.2024 г. – 160,82 лв.; дължимо обезщетение за м. 11/2023 г. – 1180,08 лв., лихва за периода от 16.12.2023 г. до 14.11.2024 г. - 149,92 лв.; дължимо обезщетение за м. 12/2023 г. – 965,52 лв., лихва за периода от 16.01.2024 г. до 14.11.2024 г. – 111,49 лв.; дължимо обезщетение за м. 01/2024 г. – 1180,08 лв., лихва за периода от 16.02.2024 г. до 14.11.2024 г. - 122,25 лв.; дължимо обезщетение за м. 02/2024 г. – 1 126,44 лв., лихва за периода 16.03.2024 г. до 14.11.2024 г. - 104,17 лв.; дължимо обезщетение за м. 03/2024 г. – 1 072,80 лв., лихва за периода от 16.04.2024 г. до 14.11.2024 г. - 86,47 лв.; дължимо обезщетение за м. 04/2024 г. – 1 180,08 лв., лихва за периода от 16.05.2024 г. до 14.11.2024 г. - 81,56 лв.; дължим обезщетение за м. 05/2025 г. – 1 019,16 лв., лихва за периода от 16.06.2024 г. до 14.11.2024 г. - 58,33 лв.; дължим обезщетение за м. 06/2024 г. – 1 072,80 лв., лихва за периода от 16.07.2024 г. до 14.11.2024 г. - 49,15 лв.; дължимо обезщетение за м. 07/2024 г. – 1 233,72 лв., лихва за периода от 16.08.2024 г. до 14.11.2024 г. - 42,04 лв.; дължимо обезщетение за м. 08/2024 г. – 1 180,08 лв., лихва за периода от 16.09.2024 г. до 14.11.2024 г. - 26,36 лв.; дължимо обезщетение за м. 09/2024 г. – 1 019,16 лв., лихва за периода от 16.10.2024 г. до 14.11.2024 г. - 11,19 лв.

Неоснователно е възражението на ответника НОИ, че доколкото изискуемите документи за обосноваване размера на осигурителния доход на лицето са били налични едва към 29.03.2024 г., а въз основа на тях е издадено незаконосъобразното разпореждане от 09.04.2024 г., с което е определен първоначалният размер на дължимото на Р. ПОБ, то същото не е могло обективно да бъде изплатено преди 15.04.2024 г., поради което върху сумите за периодите от м. 10/2023 г. до м. 03/2024 г. вкл., лихва се дължи едва от 15.04.2024 г. Както бе посочено по-горе, обезщетението в случая принципно се дължи от датата на изискуемостта на основното вземане или това е датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ от страна на Н. Р.. Дали би се дължало обезщетение в размер на законната лихва върху ПОБ за този период, в случай че вместо отказ, от страна на компетентния орган бе отпуснато обезщетение за безработица с разпореждането от 09.04.2024 г., е ирелевантно за настоящия спор.

Съдът намира иска в останалата му част за неоснователен. Освен обезщетение в размер на законната лихва върху изплатеното на 14.11.2024 г. ПОБ в определения му първоначален размер с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Пловдив, се претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху изплатените на 14.01.2025 г. и 14.03.2025 г. суми, представляващи разликата до увеличения размер на обезщетението, съответно с Разпореждане № 151-00-9897-6/06.01.2025 г. и Разпореждане № 151-00-9897-8/20.02.2025 г. (по отношение на последното, ищецът неправилно сочи в исковата молба, че е определен размер на ПОБ от 94,57 лв. дневно, докато размерът е 85,71 лв. дневно). Нито едно от тези две разпореждания не е отменено като незаконосъобразно – напротив, същите са благоприятни за ищеца. Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. също не е отменено като незаконосъобразно – по жалба вх. № 1012-15-473/15.11.2024 г. на Н. Р. е постановено Решение № 2153-15-344/02.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, като няма данни за съдебното му обжалване. Т. не се и твърди от ищеца. Претенцията си за обезщетение в размер на законната лихва върху увеличените размери на ПОБ, Н. Р. основава също на отмененото като незаконосъобразно с Решение № 8331/03.10.2024 г. по адм. дело № 1071/2024 г. на Административен съд - Пловдив Решение № 153-15-129/08.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, т.е. същото е потвърдено. Не се сочат други обстоятелства, няма наведени различни доводи. Съдът намира, че незаконосъобразността на този отказ не оказва влияние върху произнасянето на органа с разпореждането от 24.10.2024 г., с който е определен размерът на дължимото ПОБ, още по-малко има отношение към увеличения размер на обезщетението за безработица, съгласно последващите разпореждания за изменение.

Нещо повече. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО дължимото обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Когато в този период или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, то съгласно ал. 8 на същия член, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид доходите, получавани от лицето по време на последната му работа. В релевантния период (01.10.2021 г. – 30.09.2023 г.), Н. Р. е посочила, че е работила в [държава], а в хода на проведеното административно производство е установено, че не е удостоверен доход за целия потвърден осигурителен период на трудовата дейност на лицето. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се удостоверява с документ, предвиден в съответния договор или регламент. Доколкото от страна на заявителя не е представен изискуем документ, съдържащ релевантна информация (документ U1) с цел удостоверяване на осигурителния доход, и същата е подала заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС, информацията е изискана по служебен път чрез обем на информация между осигурителните институции, в съответствие с Регламент 883/2004 и Регламента по неговото приложение - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В тази връзка и производството по заявлението на Р. от 06.10.2023 г. е спряно на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 КСО с Разпореждане № 151-00-9897-1/21.11.2023 г. и възобновено с Разпореждане № 151-00-9897-2/01.04.2024 г. Макар и спиране на производството при повторното му провеждане след Решение № 8331/03.10.2024 г. по адм. дело № 1071/2024 г. на АС – Пловдив да не е правено, то органът е провел предвидените в законодателството действия по установяване на размера на осигурителния доход на лицето с оглед полученото потвърждение за осигурителния период от другата държава членка, а на основание чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба, е извършил преценка на правото и е определил размера на ПОБ въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В съответствие със закона и въз основа на получената по предвидения ред чрез електронен обмен информация, са издадени разпорежданията от 06.01.2025 г. и 20.02.2025 г., с които последователно е увеличен размерът на ПОБ до сумата от 85,71 лв. дневно. В съответствие с чл. 6, ал. 2 от цитирана по-горе наредба, разликата при определеното парично обезщетение за безработица в по-голям размер, е изплатена от датата на първоначалното отпускане на обезщетението, а именно – 01.10.2023 г.

Изложеното води до извода, че освен че не се сочат относими обстоятелства и доказателства за причинна връзка между изплатените на по-късна дата разлики в ПОБ до размера на увеличението му (съответно на 14.01.2025 г. и на 14.03.2025 г.) и отмененото като незаконосъобразно Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването при безработица, потвърдено с Решение № 2153-15-129/08.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, то не се и установява незаконосъобразност на действията на административния орган, съответно на издадените от него разпореждания за изменение на Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г., с което е определен първоначалният размер на ПОБ на Н. Р..

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът на Н. Р. е основателен и се явява доказан до размера на претендираното обезщетение, представляващо законната лихва върху ПОБ за всеки от месеците в периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., от датата на забавата в плащането за всеки период поотделно – 16-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи, до окончателното му плащане от страна на ответника на 14.11.2024 г. или за сумата в размер на 1 003,75 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение В останалата му част, като неоснователен, искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следва да се уважи претенцията на ищеца за разноски, съставляващи заплатената държавна такса в размер на 10 (десет) лева, депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 370 (триста и седемдесет) лв., както и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 271,25 лв. (двеста седемдесет и един лева и 25 стотинки). На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което с оглед материалния интерес по делото и при вземане предвид на минималния размер на възнаграждението, съгласно нормата на чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, и съразмерно с отхвърлената част от иска, съдът определя в размер на 65,89 лв. Разноски в производството на ответника не се дължат. При компенсация, ответникът НОИ следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимите му разноски в производството, включващи платената държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер от 585,36 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и 36 стотинки).

Водим от горното и на основание на основание чл. 203, ал. 2 от АПК, във вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 ГПК, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ІХ състав,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Н. Г. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 003,75 лв. (хиляда и три лева и 75 стотинки), представляващо общия размер на законната лихва за забава на изплащане на парично обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, за всеки от месеците в периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., от датата на забавата в плащането за всеки период поотделно – 16-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи, до окончателното му плащане на 14.11.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявения размер на обезщетението от 2 035,25 лв. за периода от 15.11.2023 г. до 14.03.2025 г.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Н. Г. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], сума в размер на 585,36 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и 36 стотинки), представляваща разноски в производството, по компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.