Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16881 по описа
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Н.Й.В. против Р.Д.Д. иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Ищецът твърди, че на 29.10.1999 г. по
нот. акт № 126, том LXLVI, дело № 23689/1989 г. на нотариус Е.с район на действие – районът на СРС придобил
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр.София, ул. “*******, в партера на вътрешната дворна постройка, с
източно, южно и западно изложение, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня -
клозет и две антрета с обща площ от 89.75 кв.м., при съседи: от изток, запад и
юг - двора на жилищния дом, от север - вход и стълбище, отгоре - Й.арх. М.,
отдолу - зимнични помещения, заедно със зимнично помещение, при съседи: от две
страни - двора на жилищния дом, коридор на зимника и Б.Г.Ц., заедно с таванско помещение при съседи: Р.Г.С.,
от две страни - двор и стълбище, ведно с приспадащите се 190/6950 идеални части
от общите части на жилищната сграда, бивша собственост на жилищна кооперация
„Петко Клисуров” и от дворното място, с площ от 1146.50 кв.м., съставляващо
парцел V-7 в квартал 425 по плана на град
София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален
акт: улица „Г. Раковски”, жилищен дом „Сава Раковски”, зап. полк. Ив. С., Г.Г., А. З.и Х.. Твърди, че продавачът запазил за себе си и
съпругата си пожизнено право на ползване върху имота. След смъртта на продавача
съпругата му Н.И.Д. образувала гр.дело № 2875/2004г. срещу купувача Н.В. за
обявяване на договора за покупко-продажба за нищожен . В хода на делото Н.Д. а
починала и на нейно място била конституирана Р.Д.Д..
С влязло в сила решение от 13.01.2005 г. по гр.д. № 2875/2004г. на СРС, 30
състав, предявеният от Р.Д. по чл.26, ал.2, предложение 5 от ЗЗД иск бил
отхвърлен, а предявеният иск по чл.30, ал.1 от ЗН бил оставен без разглеждане. Докато
се водело делото, а и понастоящем Р.Д. ползвала
имота без основание и не заплащала никакви разходи за жилището, вкл. за парно и
електрическа енергия, нито заплащала обезщетение за ползването. Ищецът предявил
ревандикационен иск срещу нея по грд. № 6334/2017 г. на СГС. След предявяването
на иска ответницата в периода 20.01.2018 г. - 25.01.2018 г. напуснала имота, а
ищецът поискал прекратяване на производстото, като искането му било уважено с
определение от 28.05.2018 г. С помощта на полиция ответницата отново се настанила
в имота на 28.06.2018 г. и понастоящем продължавала да живее там. Поради изложеното, моли да бъде прието за установено по отношение
на ответницата, че ищецът
е собственик на процесния недвижим имот и да бъде
осъдена да му предаде владението върху него. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва иска, като
поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е собственик на имота; поддържа
становището, че придобила правото на собственост върху имота по наследство от
родителите си; твърди, че живяла в този апартамент през целия си живот и
понастоящем продължавала да живее в него; твърди, че между страните било водено
гр.д. № 2875/2004 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, но то не било приключило с
влязъл в сила съдебен акт; поддържа становището, че не било ясно дали по гр.д.
№ 2875/2004 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, нейните права действително били
гарантирани, тъй като здравословното й състояние не позволявало да извършва
самостоятелно правни действия и да се защитава. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нот. акт № 83/29.10.1999
г., том втори, рег.№ 6214, дело № 333/1999 г. на нотариус Е.с район на действие
– районът на СРС, Д.С.Д.е продал на ищеца Н.Й.В. апартамент, находящ се в гр.София, ул. “*******, в партера на
вътрешната дворна постройка, с източно, южно и западно изложение, състоящ се от
две стаи, хол, кухня, баня - клозет и две антрета с обща площ от 89.75 кв.м.,
при съседи: от изток, запад и юг - двора на жилищния дом, от север - вход и
стълбище, отгоре - Й.арх. М., отдолу - зимнични помещения, заедно със зимнично
помещение, при съседи: от две страни - двора на жилищния дом, коридор на
зимника и Б.Г.Ц., заедно с таванско
помещение при съседи: Р.Г.С., от две страни - двор и стълбище, ведно с приспадащите
се 190/6950 идеални части от общите части на жилищната сграда, бивша
собственост на жилищна кооперация „Петко Клисуров” и от дворното място, с площ
от 1146.50 кв.м., съставляващо парцел V-7 в квартал 425 по плана на град София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален акт: улица „Г.
Раковски”, жилищен дом „Сава Раковски”, зап. полк. Ив. С., Г.Г., А. З.и Х., за сумата от 52 466.90 лв. В нотариалния акт
е посочено, че сумата е получена напълно и в брой от купувача. Продавачът е
запазил за себе си и за съпругата си правото на ползване на имота до края на
живота за всеки от тях.
Видно от акт за смърт от 16.10.2000
г. Д.С.Д.е починал на 15.10.2000 г.
С влязло в сила решение от
13.01.2005 г. по гр.д. № 2875/2004г. на СРС, ГО, 30 състав, е отхвърлен предявен
от Н.И.Д. – съпруга на Данаил Димовски, която е починала в хода на делото и е
заместена от дъщеря си Р.Д.Д. против Н.Й.В. иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД за обявяване на нищожността на горепосочения
договор за покупко-продажба на недвижимия имот и е оставен без разглеждане иск
по чл.30, ал.1 от ЗН.
В диспозитива на решението на
районния съд е допусната явна фактическа грешка при описанието на договора за
продажба – посочен е договор за продажба от 09.05.2000 г., оформен в нот.акт №
51/09.05.2000 г., том първи, рег. № 998, нотариално дело № 52/2000 г., вместо
нот. акт № 83/29.10.1999 г., том втори, рег.№ 6214, дело № 333/1999 г. на
нотариус Е.с район на действие – районът на СРС.
От показанията на св.К.– съсед на ответницата,
се установява, че живее над процесното жилище
и познава ответницата от 40 години. Тя живеела в апартамента и ползвала
таванското помещение, както и мазето през последните години. Виждал я да влиза и
излиза от апартамента почти всеки ден. Виждал я да ползва и таванското
помещение, което се намирало до неговия таван. Понастоящем никой друг не живеел
в апартамента и в таванското помещение.
Видно от удостоверение за наследници
от 27.06.2003 г. след смъртта на Н.И.Д.
нейн правоприемник е дъщеря й Р.Д.Д..
Представена е схема от 13.12.2017 г.,
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – София, от която се
установява, че имотът е с идентификатор 68134.104.6.2.4 по сега действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри.
Не са ангажирани доказателства
ответницата да е поставена под запрещение, нито са ангажирани доказателств
здравословното й състояние да налага учредяване на настойничество или попечителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 108 ЗС:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, следва да
бъде установено, че ищецът е собственик
на апартамента и ответницата го владее без правно основание.
Спорен въпрос е дали ищецът е собственик
на имота.
От представения по делото нот. акт №
83/29.10.1999 г., том втори, рег.№ 6214, дело № 333/1999 г. на нотариус Е.с
район на действие – районът на СРС се установява, че ищецът е закупил имота
през 1999 г. и е негов собственик.
Между страните е водено гр.д. № 2875/2004г.
на СРС, ГО, 30 състав, по предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение
5 от ЗЗД от Р.Д.Д., конституирана като правоприемник
на починалата в хода на делото Н.И.Д., за обявяване на договора за продажба на
недвижимия имот от 29.10.1999 г. за нищожен, поради неговата привидност, но
искът е отхвърлен с влязло в сила решение.
В диспозитива на решението от
13.01.2005 г. по гр.д. № 2875/2004г. на СРС, ГО, 30 състав, е допусната явна
фактическа грешка, като вместо да бъде описан договорът, за който е бил предявен
искът и за който са формирани изводите на съда
- договор за покупко- продажба на
недвижим имот, обективиран в нот. акт № 83/29.10.1999 г., том втори, рег.№
6214, дело № 333/1999 г. на нотариус Е.с рег. № 140 на НК, с район на действие
– районът на СРС, е описан друг договор – договор за продажба от 09.05.2000г.,
оформен с нот.акт № 51/09.05.2000г., том първи, рег. № 998, нот.дело № 52/2000
г.
Явната фактическа грешка е
установена и от ВКС в мотивите към решение №1139/2007г. от 05.11.2007 г. по гр.д. № 1130/2006 г. при
описание на възраженията на Р.Д.Д../ л.87/. В
настоящото производство не е представен съдебен акт, с който явната фактическа
грешка да е била поправена от районния съд.
Решението по гр.д. № 2875/2004 г. на
СРС, ГО, 30 състав, е влязло в сила на 16.01.2011 г., което се установява от
удостоверяването, извършено върху съдебния акт, представен в съдебно заседание
от 10.03.2021 г./л.83 - гръб от делото/.
Неоснователно е възражението на
ответницата, че решението не било влязло в сила. В тази насока не са
представени доказателства за съдебен акт по инстанционен контрол, с който
решението да е било отменено. Напротив, представени са съдебно решение от
25.09.2009г. по гр.д. № 3502/2007г. на СГС и
определение на ВКС № 70/26.01.2011 г. по чтд № 44/2011 г./л.89-94/, от
които е видно, че решението е вляло в сила.
В настоящото производство съдът не
може да проверява дали правото на защита на ответницата по други дела е било
нарушено, а именно - по гр.д. №
2875/2004 г. на СРС, ГО, 30 състав, и по делата, по които е извършен
инстанционен контрол на решението. Следва да се посочи, че в настоящото
производство ответницата е упълномощила адвокат и нито се твърди, нито са
ангажира доказателства да е поставена под запрещение. Не са ангажирани и
доказателства за здравословното й състояние, които да налагат да започне
производство по поставянето й под запрещение.
Неоснователно е възражението на
ответницата, че придобила правото на собственост върху имота по наследяване по
закон от своите родители. Видно от нотариалния акт имотът е бил собственост на Данаил
Славков Димовски, който приживе е прехвърлил правото на собственост върху него на
ищеца, поради което процесният апартамент не е бил част от наследството му към
датата на неговата смърт.
Ответницата не оспорва, че живее в
имота. Единствено относно таванското помещенеие не е изразила становище дали
упражнява фактическа власт върху него. Нейният представител с писмена молба от
19.10.2020 г. заявява, че няма данни дали ползва таванското помещение.
От показанията на св.К.– съсед на
ответницата се установява, че тя ползва жилището, таванското помещение и мазето
към апартамента.
При така установените факти
предявеният иск е основателен. Ищецът е собственик на имота. Не се установява
ответницата да ползва жилището на правно основание, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 1223 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
По предявения
от Н.Й.В., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** – за адв. Е.Б. против Р.Д.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.108 от ЗС:
ПРИЕМА за установено по отношение на
Р.Д.Д., ЕГН **********, че Н.Й.В., ЕГН **********, е
собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. “*******,
в партера на вътрешната дворна постройка, с източно, южно и западно изложение,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня - клозет и две антрета с обща площ от
89.75 кв.м., при съседи: от изток, запад и юг - двора на жилищния дом, от север
- вход и стълбище, отгоре - И.арх. М., отдолу - зимнични помещения, заедно с
зимнично помещение, при съседи: от две страни - двора на жилищния дом, коридор
на зимника и Б.Г.Ц., заедно с таванско
помещение при съседи: Р.Г.С., от две старни - двор и стълбище, ведно с
приспадащите се 190/6950 идеални части от общите части на жилищната сграда,
бивша собственост на жилищна кооперация „Петко Клисуров” и от дворното място, с
площ от 1146.50 кв.м., съставляващо парцел V-7 в квартал 425 по плана на град София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален акт: улица „Г.
Раковски”, жилищен дом „Сава Раковски”, зап. полк. Ив. С., Г.Г., А. З.и Х., който имот е с
идентификатор 68134.104.6.2.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК-София,
находящ се на адрес: гр.София, район “Сердика“, ул.“*******, при съседи: на
същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта: 68134.104.6.2.6,
68134.104.6.2.7
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********, да
предаде на Н.Й.В., ЕГН ********** владението
на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Р.Д.Д.
да заплати на Н.Й.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 1223 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: