Присъда по дело №6151/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 102
ОТ 19.10.2021 г.

ПО НОХД № 6151/2021 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане
обвинителен акт по досъдебно производство № 500/2020 г. по описа на IV РУ при
ОДМВР Пловдив и пр. пр. № 11607/2020 г. по описа на РП Пловдив, с който е
повдигнал обвинение на З. А. Т. за това, че на 21.12.2020 г. в гр. Пловдив, е отнел
чужди движими вещи - кожен портфейл на стойност 2 лева, пари сумата от 400 лева и
210 евро приравнени към 410,72 лева, всички вещи на обща стойност 812,72 лева, от
владението на Н. К. К. ЕГН **********, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание пострадалият Н.К. е предявил граждански иск за
сумата предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение по настоящото
дело, който е бил приет за съвместно разглеждане от съда и пострадалият е бил
конституиран като граждански ищец по делото.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатото обвинение и счита, че с оглед направеното искане от страна на
подсъдимия и събраните доказателства фактическата страна на престъплението се
установява безспорно. Пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства от една година лишава от
свобода, което да се намали с 1/3 на осем месеца. Пледира изпълнение на
редуцираното по реда на чл. 58а от НК наказание лишаване от свобода да се отложи по
реда на чл. 66 от НК. Предлага да се възложат на подсъдимия разноските, да се уважи
гражданският иск, а вещественото доказателство да се унищожи по съответния ред.
Гражданският ищец К. моли да бъде уважен гражданския му иск.
Защитникът на подсъдимия, адв. К., пледира най-вече по вида и размера на
наказанието, което следва да се определени на подсъдимия в минимален размер,
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, чието изпълнение да бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК с минималния изпитателен срок. Гражданският иск
счита за нередовен, поради което и моли да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа становището на
защитника си. С последната си дума моли за минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

От фактическа страна:
1

Подсъдимият З. А. Т. е роден н***. Той живее в г****, б., б. г., с основно
образование, работещ, вдовец, неосъждан с ЕГН **********.
На 21.12.2020 г. около 11:00 ч. пострадалият Н.К. отишъл в офис на „Вива
кредит“, находящ се в гр. Пловдив, в подлеза до хотел „Тримонциум“, където искал да
заплати свои задължения и да договори условия за кредит. Той извадил портфейла от
десния джоб на якето си, като от него извадил личната си карта и я подал на
служителката в офиса - С. Е.. След това К. оставил портфейла си на бюро пред
свидетелката Е., така обаче, че тя него не го виждала, тъй като се закривал от монитора
на компютъра пред нея. Е. обяснила на К., че има забавяне в системата. Затова той
излязъл от офиса, за да изпуши една цигара. В това време в офиса влязъл подсъдимият
З.Т., за да плати вноска по кредит, като седнал на стол пред бюрото. Т. забелязал
оставения на бюрото кожен черен портфейл на К.. Докато си плащал вноската по
кредита, подсъдимият взел портфейла, без да бъде забелязан от служителката Е..
Прибрал го във вътрешния джоб на якето си и напуснал офиса. Подсъдимият излязъл
от подлеза в посока хотел „Тримонциум“, като проверил съдържанието на портфейла и
взел от него намиращите се вътре пари - 8 банкноти по 50 лева, 3 банкноти по 50 евро
и 3 банкноти по 20 евро или общо 810,72 лева. В района на турското консулство
подсъдимият Т. изхвърлил портфейла, с останалите вещи в него, като задържал парите.
След това Т. обменил банкнотите евро в обменно бюро, а в последствие ги изхарчил,
като платил задължения към кредитни институции.
След като подсъдимият излязъл от офиса на „Вива кредит“, там влязъл
пострадалият К. и седнал на стола пред бюрото. Тогава той установил, че портфейла
му го няма там, като предположил, че е бил взет от Т.. Е. позвънила по телефона на
подсъдимия Т., с който разполагала от системата, за да го прикани да върне портфейла,
но той не приемал обажданията, а по-късно си изключил телефона.
Изхвърления портфейл бил намерен от деца, като по-късно бил предаден в IV РУ
към ОД на МВР-Пловдив от С. Л. и върнат на притежателя му - К..
За нуждите на разследването от „Вива кредит“ бил предоставен диск със запис
от камера за видеонаблюдение от офиса в подлеза до хотел „Тримонциум“ и му бил
извършен оглед.
В хода на разследването била изготвена оценъчна експертиза, която определила
стойността на инкриминираните вещи - кожен портфейл, 400 лева и 210 евро -
всичкото на обща стойност от 812,72 лева.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
направеното от подсъдимия формално самопризнание на съдебното производство,
както и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство:
гласни – показанията на свидетелите Н.К., А. Д., С. Л., С. Е., и писмени –
съдебностокова експертиза, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
извлечени от него снимки, вещественото доказателства компактдиск, свидетелство за
съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани на
досъдебното производство.

Съдът след като прецени събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства, както и направеното формално самопризнание от
2

досъдебното производство, и ги обсъди в своята съвкупност и поотделно, намира, че
приетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не
констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от разпита на свидетелите К., Е. и Л., които последователно
описват оставянето на вещта на пострадалия в офиса на служителката Е.,
непосредственото посещение на подсъдимия в същия офис, последвалата липса на
портфейла на К., както и откриването му в близост до хотел „Тримонциум“.
Показанията на К. и Е. се подкрепят и от протокола за оглед на веществени
доказателства. Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено
съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в
обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на
повдигнатото обвинение, съдът намира, че в случая е безпредметно анализирането на
събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор както по фактите,
така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават
доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и
поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено
се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият З. А. Т. с деянието си
е осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а
именно – на 21.12.2020 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи - кожен
портфейл на стойност 2 лева, пари сумата от 400 лева и 210 евро приравнени към
410,72 лева, всички вещи на обща стойност 812,72 лева, от владението на Н. К. К. ЕГН
**********, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Предмета на престъплението е чужда за дееца движима вещ /портфейл и
намиращите се в него пари/ - спрямо който фактическа власт е упражнявал
пострадалия Н.К., тъй като веща са се намирала в негово владение, а и се установява да
е негова собственост.
Подсъдимият е прекъснал владението на пострадалия върху неговите движими
вещи, като ги е взел от мястото, където го бил оставил владелеца му – на бюро в офис.
Като взел със себе си вещите и ги отнесъл извън офиса, извадил парите, портфейла
изхвърлил, а в последствие с парите покрил собствени задължения, подсъдимият
установил своя трайна фактическа власт върху тях и взел решение да се разпореди като
със свои, в изпълнение на което ги изхарчил.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание
да го извърши, както и съгласие на собственика и владелеца на вещта.
3

Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен
признак от субективна страна - намерението вещта след отнемането да се свои, тоест
да се третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от
установените действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно
разходване на паричната сума за свои собствени нужди.

По индивидуализацията на наказанието:

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК извършено от подсъдимия се
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение
на подсъдимия следва да се определи наказание по реда на чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства малко над законоустановения минимум, а
именно девет месеца „лишаване от свобода“.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете стойността на отнетата вещ. Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени изразеното съжаление за стореното,
направеното още на досъдебно производство, чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни.
Съдът намира, че определеното наказание съответства и на предмета на
престъпно посегателство. Действително същият е под стойността на две минимални
работни заплати, но в никакъв случай абсолютният размер на стойността на
инкриминирания предмет – близо 800 лева, не може да се приеме за нисък. В тази
връзка следва да се съобрази и установения по делото умисъл на дееца да отнеме
цялата парична сума, която намери в портфейла на пострадалия, независимо от
размера й.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма
място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не
само техният брой, но и тяхната специфика.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание в размер на девет
месеца „лишаване от свобода“ следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия да се
наложи наказание „лишаване от свобода“ в окончателен размер от шест месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия. Определеният размер на наказанието съответства и на степента на
обществена опасност на престъплението и на дееца
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 от НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само
едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито са
4

изключителни по своя характер, което е налага и определяне на наказанията то по реда
на чл. 54 от НК в посочените размер.
Доколкото деецът е неосъждан и липсват данни за трайно установени престъпни
навици у него, то съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат и без
реално изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът намира, че предпоставките
за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК са налице,
доколкото и определеното от съда наказание е до 3 години. Определи се изпитателен
срок в размер на три години. Същият изпитателен срок, съдът счита, че в максимална
степен ще съдейства за оказване на поправително и превъзпитателно въздействие
върху подсъдимия.

По гражданския иск:

Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, настоящият
състав намира, че предявеният за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия за претърпени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние,
се явява доказан по основание и размер.
Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина. Установи се, че в резултат на виновните, умишлени, и
противоправни действия на подсъдимия, пострадалия, конституиран като граждански
ищец, е претърпял имуществена вреда в резултат извършеното от подсъдимия
престъпление, като е отнел вещи в размер на 812,72 лева. Като взе предвид, че част от
претърпените имуществени вреди са възстановени, а именно намерения портфейл на
стойност 2 лева е върнат на пострадалия, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
за стойността от 810,72 лв. Поради горното гражданският иск бе изцяло уважен.
Няма основание да бъде прието възражението на защитника за нередовност на
предявения иск. В изрична писмена молба пострадалият е насочил иска си срещу
подсъдимия по настоящото дело, който е само и единствено З.Т., посочил е размера на
иска, характера на вредите и основанието, а именно престъплението, за което се води
производството, а това е единствено по чл. 194, ал. 1 от НК – кражба на чужда
движима вещ. Затова и съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански
иск, като го прецени за редовен, като все предвид условията на чл. 85, ал. 1 от НПК.

По разноските и веществените доказателства:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по досъдебното
производство разноски в размер на 78 лева, и по сметка на Районен съд Пловдив в
полза на ВСС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража по реда на ЗМВР, а именно на
22.12.2020 г.
Вещественото доказателство – диск със запис, приложен на л. 36 от досъдебното
производство следва да бъде унищожен като вещ без стойност след влизане в сила на
присъдата.
5

По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	102
Дата:	19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330206151
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Присъда по дело №6151/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите