№ 36904
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110138852 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. Н. срещу 135-то
Средно училище „Ян Амос Коменски“, която отговаря на изискванията за редовност и
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА служебно съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да извърши
справка в счетоводството на ответника и да отговори на следните въпроси:
да посочи евентуално дължимото увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата
за процесния период в брутен и в нетен размер по отделно, както и дължимото
обезщетение за забава върху двата размера в посочения от ищеца период от 10.08.2023
г. до 25.06.2024 г.,
да посочи евентуално дължимата разлика между дължимото при твърдяното
увеличение и реално заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ както и дължимото
обезщетение за забава върху така установения размер в посочения от ищеца период от
10.08.2023 г. до 25.06.2024 г.,
1
да посочи евентуално дължимата разлика между дължимото при твърдяното
увеличение и реално заплатено обезщетение по чл. 224 КТ както и дължимото
обезщетение за забава върху така установения размер в посочения от ищеца период от
10.08.2023 г. до 25.06.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400 лева, платими от бюджета на
съда, доколкото исковете произтичат от трудово правоотношение, а ищец е работник.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е*** В*** Ж***, която да бъде призована за
насроченото заседание със задължение да изготви експертизата в срока по чл. 199 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да окаже съдействие на вещото лице за своевременно
изготвяне на експертизата в едноседмичен срок преди насроченото по делото съдебно
заседание като го предупреждава, че в противен случай съдът може да цени поведението му
по реда на чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е
създала пречки пред доказването.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.11.2024 г. в
14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от М. Д. Н.
срещу 135-то Средно училище „Ян Амос Коменски“, както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1844,28 лева, представляваща разлика между дължимото и реално
заплатеното трудово възнаграждение за длъжността „старши учител“ за периода от
01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 221,83 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението;
иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 3 381,18 лв., представляваща разлика между дължимото и реално
заплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 406,69 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане
на задължението;
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 516,96 лв., представляваща разлика между дължимото и реално изплатеното
2
обезщетение за неползван отпуск и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 62,18 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „старши учител“ при
ответника съгласно Трудов договор от 09.10.1997 г. Съгласно допълнително споразумение от
01.09.2022 г. основното брутно трудово възнаграждение на ищцата било променено на
1545,00 лв. Сочи, че със заповед № 470/07.06.2023 г. трудовото правоотношение е
прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
03.07.2023 г. Твърди, че през цялото време на действие на трудовия договор, е била член на
Синдиката на българските учители към КНСБ и сочи, че е бил сключен КТД № Д01-
269/06.12.2022 г., от чиито клаузи се ползвала като синдикален член. Аргументира, че след
приемане на държавния бюджет за 2023 г., са приети изменения в Наредба № 4/20.04.2017 г.
за нормиране и заплащане на труда, съгласно които изменения сочи, че са били увеличени
размерите на минималната основна заплата на педагогическите специалисти по приложение
№ 3 от наредбата. Излага, че за длъжността старши учител е определен минимален размер
на основно възнаграждение от 1763,00 лв. Твърди, че на изменението е придадено обратно
действие. Наред с това сочи, че към цитирания по-горе КТД, е сключен Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от КТД. Сочи, че съгласно Анекса за длъжността
старши учител е определен минимален размер на възнаграждението – 1763,00 лв., като
анексът също предвиждал обратно действие – считано от 01.01.2023 г. С оглед изложеното
развива съображения в насока, че за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. й се дължи
увеличен размер на трудовото възнаграждение. Сочи, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД №
Д01-269/06.12.2022 г. й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни
заплати при съобразяване на увеличения размер на основното трудово възнаграждение.
Аналогични твърдения развива и досежно обезщетението по чл. 224 КТ. Претендира и
обезщетение за забава считано от датата на подписване на Анекса – 10.08.2023 г. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че страните са
се намирали в трудово правоотношение, породено от сключен Трудов договор от 09.10.1997
г., което е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 03.07.2023 г. Не оспорва също, че подписаният Анекс към КТД има обратно
действие, но сочи, че такова може да се придава единствено с нормативен акт, какъвто
счита, че анексът не е. Излага, че обратното действие е придадено с обнародването на
Наредбата, считано от 01.09.2023 г. Твърди, че е изпратено запитване до Министерството на
образованието с въпроси относно приложението на Анекса, като в отговор с писмо № 0513-
185/27.09.2023 г. било посочено, че „ако трудовият договор на работника или служителя е
прекратен (независимо от причината), то той не попада в кръга лица, определен в
нормативната уредба, както и КТД, съответно Анекса към него.“ За пълнота било
3
посочено, че „Анексът се прилага по отношение на лица, които към 10.08.2023 г.
притежават качеството работници или служители.“ Сочи, че тълкуването на казуса от
страна на Конфедерацията на независимите синдикати в България, представено от ищеца,
няма правна стойност, доколкото не е подписано. Освен това излага, че съгласно
съдържанието му предпоставка за изплащане на увеличението е отправена покана в този
смисъл, каквато оспорва да е получавал от ищеца. Твърди, че липсват и доказателства
относно членството на ищцата в СБУ към КНСБ. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже по
делото, че за процесния период между страните е било налично валидно трудово
правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответника. На следващо
място ищецът следва да установи по делото и размера на дължимото му се трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., както и че е била член на
синдикалната организация - страна по колективния трудов договор към датата на
сключването му и към датата на подписване на процесния Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните от ищеца трудови
възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
трудовото правоотношение е прекратено, без значение на какво основание; че е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че е работил при един и същ работодател
през последните 10 години от трудовия си стаж /в частност при ответника/; размерът на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието
на трудово правоотношение с ответника, прекратяване на същото, размера на последното
получено брутно трудово възнаграждение, размера на полагащия се платен годишен отпуск
и размера на обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ ищцата е заемала длъжността „старши учител“ при ответника съгласно Трудов
договор от 09.10.1997 г.; че съгласно допълнително споразумение от 01.09.2022 г. основното
4
брутно трудово възнаграждение на ищцата е променено на 1545,00 лв.; че със заповед №
470/07.06.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5