Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /15.07.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 1006/2018 г. по описа на съда
Производството
е по чл. 79 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод иск с
правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК от „К.Б. ” ЕООД, ЕИК:
********* срещу А.А.Б., с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата в размер на 600 лв. –
главница по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 123,79
лв. -такса за експресно разглеждане, сумата от 660,24 лв. – наказателна лихва
за периода от 09.12.2015 г. до 31.01.2018 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: На 08.11.20105 г. между „4финанс“ ЕООД и А.Б. е сключен
договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който
кредиторът е предоставил на ответника сумата в размер на 600 лв., която
кредитополучателят се е задължил да я върне в срок до 30 дни – до 08.12.2015 г.
Твърди се, че с настъпване на падежа на договора- 08.12.2015 г. на основание
Общите условия е начислена наказателна лихва. Излага се, че с т. 6,1 от Общите
условия на сключения договор е уговорена такса за експресно разглеждане на
кредита в размер на 123,79 лв. Посочено е, че съгласно т.13,5 от Общите условия
св начислява такса в размер на 10 лв. за всяка изпратена покана / писмо, като в
случая са изпратени три покани до длъжника. В исковата молба се твърди, че на
01.02.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и „К.Б.” ЕООД е сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който са прехвърлени вземанията
претендирани в настоящото производство, съобразно Приложение 1 към договора.
Навеждат се доводи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците
за цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като длъжникът следва да се счита за
уведомен с получаване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на
предявените искове в посочените размери. Претендират се разноски.
Ответникът, е получил препис от исковата молба с
приложенията на 17.04.2019 г., чрез особения си представител, адв. К. като в
законоустановения срок до
17.05.2019 г. е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като приложеният договор за кредит съдържа
множество неравноправни клаузи. В писмените бележки по същество на спора навежда доводи,
за това че цесията не е произвела действие, доколкото не е съобщена на
длъжника.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. чл. 79 ЗЗД
във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
По делото е представен и приет като доказателство договор
за кредит № ********** от 08.11.2015 г, сключен
между „4финанс“ ЕООД и А.А.Б., от който се установява, че кредитодателят е
предоставил на кредитополучателите сума пари в размер на 600 лв., която той се
е задължил да върне в срок до 08.12.2015 г. С договора е уговорен размер на
годишен процент на разходите – 49,6 %; лихвен процент- 40,98%.
По делото са представени и приети като доказателство Общи
условия към сключения договор между страните по договора.
По делото е прието като доказателство разписка за
извършено плащане № 200000092348674 от 09.11.2015 г. извършено от „4финанс“
ЕООД на А.А.Б. за сумата от 600 лв.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-005 от 01.02.2018
г. сключен между „4финанс“ ЕООД и
„К.Б.“ ЕООД, по силата на който вземането, което кредитодателя има по отношение
на ответника е прехвърлено на ищеца, видно от Приложение № 1 към сключения
договор за цесия.
От приложено по делото потвърждение за станалата цесия от
„4финанс“ ЕООД и пълномощно находящо се на л. 17 от делото се установява, че
кредитодателя- цедент е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците извършената
цесия. Уведомлението за станалата цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е приложено
към исковата молба и е връчено на длъжника с исковата молба, чрез особения му
представител.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца,
като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден
договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения
размер; факта и момента на уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне
на вземането, валиден договор за потребителски кредит № ********** от дата
08.11.2015г., по който е предоставил на ответника сума пари и нейния размер;
настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата
на договора за ответникът е поел задължение за заплащане на сумата 660,24 лв. –
наказателна лихва, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитита, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвата и, в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „4финанс“ ЕООД и А.А.Б. е
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 08.11.2015 г., по
силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в
размер на 600 лв., а същият се е задължил да я върне, в срок до 08.12.2018г.,
като това задължение на ответника останало изцяло неизпълнено. От данните по
делото не се установява ответникът да е правил каквито и да е плащания за
погасяване на кредита, поради което предявеният иск за главница в размер на 600
лв. е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
По отношение на исканията за осъждане на ответника да заплати сумата от 123,79 лв. -такса за експресно разглеждане,
както и сумата от 660,24 лв. – наказателна лихва за периода от 09.12.2015 г. до
31.01.2018 г., настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни, поради
следното:
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят разходи по договора за кредит е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при искове, при които съдът следи
служебно за интересите на някой от страните, какъвто е настоящият случай съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който
изисква в гражданските правоотношения да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. В конкретния случай по делото не се събраха доказателства,
които да обосноват договарянето на размера на лихвата, както и съответствието й
с типични разходи на кредитора и обичайна печалба. Размерът на претендираната
лихва надвишава размера на отпуснатия кредит. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че
уговорената наказателна лихва се явява нищожна поради противоречи с добрите
нрави, предвид нейният размер надвишаваш този отпуснатия кредит.
По отношение на таксата за експресно разглеждане в размер
на 123,79 лв.: Налага се изводът за нищожност на тази уговорка, по силата, на
която е начислена таксата. Доколкото с нея се цели заобикаляне на закона, чрез
въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и
надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита определени в ЗПК- чл.
10а, ал.2-4 от ЗПК, като не се установява услугата, която получава кредитополучателя
срещу заплащане на тази такса.
По отношение на възражението за недействителност на цесията, доколкото е
съобщена единствено на особения представител на ответника, съдът намира
следното:
Константната съдебна практика на Окръжен съд- Пазарджик обективирана в
Решение № 249 от 01.07.2019 г. по в.гр.д. № 368/20019 г., Решение № 183 от
22.05.2019 г. по в.гр.д. № 191/2019 г. по описа на съда и др. приема, че длъжникът
се счита за надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му
представител назначен по реда на чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да
черпи права от своето недобросъвестно поведение (особен представител му е
назначен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен), като втори
аргумент се сочи приложение по аналогия на практиката на ВКС по
отношение валидността на уведомяването на особения представител за настъпила
предсрочна изискуемост.
Посочените доводи не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като без
съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която
предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за
цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е предвидил уведомяването
на длъжника да става по конкретен, специален начин, поради което същото следва
да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата
молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен
особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява
от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. Връчването на особен представител не
би могло да се приравни, нито на връчване на ответника (поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да
доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му
се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се
свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК
- (в този смисъл и мотивите на т.
6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г.
на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29,
ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното
правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно
решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и
страната, която той представлява. Върховните
съдии поставят ясно разграничение между особения представител назначен по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК и страната, която той представлява, като извеждат извода,
че не би следвало той да бъде задължен да заплаща дължимата от страната
държавна такса – задължена е страната, а не той, който има едно по-особено
положение на процесуален представител, поради което е наименуван „особен“. Релевантен се явява въпросът, как тогава би могъл особеният
представител да доведе до знанието на страната съобщението за цесията и
съответно как цесията ще породи действие за длъжника. В този смисъл и Решение №
74 от 27.07.2017 г. постановено по в.т.д.№ 154/2017 г. на Бургаския апелативен
съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 567 от 18.09.2018 г.
по т.д. №3153/2017г. на Първо т.о. ВКС. Освен това,
лиспва
основание по аналогия да бъде приложена цитираната от
Окръжнен съд - Пазарджик практика на ВКС относно уведомява за настъшила предсрочна изискуемост. Аргумент
в полза на казаното е, че обявяването на предсрочна изискуемост представлява
изменение на договора сключен между страните, в
който страните са постигнали съгласие при настъпване на определени
обстоятелства да възникне потестативно право в полза на кредитора за промяна
срока на договора. С договора за цесия, обаче, се променя една от страните по
материалното правоотношение - кредитора, която промяна не зависи от
настъпването на обективни факти предвидени в договора сключен между страните,
респ. наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е
създал императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно
действието на договорът за цесия както за длъжника, така и за всички трети
лица, каквато императивна материалноправна норма не съществува относно
предсрочната изискуемост. Всичко посочено води до извода, че е немислимо да
бъде приложено по аналогия решениета на
ВКС по отношение на предсрочната изискуемост,
доколкото двата института – този на предсрочната изискуемост и този на цесията
притежават множество разлики, изключващи аналогията.
Освен това следва да се посочи, че изискването за съобщаване на
цесията на длъжника има още една функция – цесионерът да е сигурен, че
вземането да не е цедирано на трето лице. Възможно е един кредитор да е
прехвърли вземането си по отношение на длъжника на няколко лица, като
конкуренцията между правата на новите кредиторите се урежда с правилото, че
титуляр на вземането е цесионерът, за който е съобщено най-напред на длъжника,
арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД (първият по
време е пръв по право). Тогава, когато съобщението за цесията се изпраща
на длъжника с исковата молба, която искова молба се получава от особения
представител, същият няма как да е уведомен за останалите извършени
цесии (едва ли един и същ особен представител ще е назначен на длъжника по всички
образувани съдебни производства). В тези случаи
особеният представител е лишен от възможността да направи възражение (у него
липсва знание за останалите съдебни производства и извършени цесии), а
резултатът е наличие на изпълнителни основания в полза на няколко кредитори за
едно и също задължение на длъжника.
Въпреки изложените доводи, първоинстанционният съд е длъжен да се съобрази
с практиката на своята въззивна
инстанция обективирана в посочените по-горе съдебни решения, поради което
следва да се приеме, че неоснователно се явява възражението на ответника за
липса на породено действие на цесията спрямо длъжника.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона
за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 100 лв. и предвид размера на заплатената по делото държавна такса в размер
на 150 лв. и депозита за особен представител в размер на 200 лв., като
съобразно уважената част от иска в размер на 600 лв. от претендираната сума в
общ размер 1384,03 лв. в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 195,08 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд -
Панагюрище
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, А.А.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в
размер на 600 лв. представляваща главница по договор за кредит № ********** от 08.11.2015 г, сключен между „4финанс“
ЕООД и А.А.Б..
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК: *********, срещу А.А.Б. за
заплащане на сумата в размер на 123,79 лв. -такса за експресно разглеждане, както и за сумата от 660,24
лв. – наказателна лихва за периода от 09.12.2015 г. до 31.01.2018 г. и
двете дължими по договор за кредит № ********** от 08.11.2015 г, сключен между „4финанс“
ЕООД и А.А.Б..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.А.Б. ЕГН: **********, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 195,08 лв. - разноски за първоинстанционното производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :