РЕШЕНИЕ
№…236/ 31.07.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на първи
юли две хиляди и двадесета година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№199 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №151/18.10.2019г.,
постановено по гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П. е определен начин на реално
ползване на недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012 по кадастралната карта
на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ № 13, представляващ дворно
място с прилежащи сгради, цялото с площ от 456 кв.м., за което е отреден
идентификатор 55302.501.4012, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана и с начин на трайно ползване- ниско застрояване, по следния начин,
а именно: К.Д.И., с ЕГН **********,***, Г.Д.И., с ЕГН ********** и Д.Д.И., с
ЕГН ********** ***, да ползват съвместно площ от 41,20 кв.м., която на схема №
11 от заключението на вещото лице, приложена на лист 198 от гр.дело №388/2015г.
по описа на РС- П. е защрихована в розов цвят.
П.Г.И., с ЕГН ********** ***,
да ползва площ от 206,00кв.м., която на схема №11 от заключението на вещото
лице, приложена на лист 198 от гражданско дело №388/2015г. по описа на РС- П. е
защрихована в зелен цвят.
Определено е за общо ползване
площ от 44,00кв.м., която на схема №11 от заключението на вещото лице,
приложена на лист 198 от настоящото гражданско дело е защрихована в жълт цвят.
Определен е начин на реално
ползване на сутерен с полезна площ от 65,00кв.м. в недвижим имот с
идентификатор 55302.501.4012.1 по кадастралната карта на гр.П., с
административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13, представляваща двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, по следния начин, а именно: К.Д.И., с ЕГН **********,***,
Г.Д.И., с ЕГН ********** и Д.Д.И., с ЕГН ********** ***, да ползват съвместно
площ от 30,00кв.м., която на схема №28, от второ заключение с допълващ характер
на вещото лице, представено на 11.09.2019г., приложена на лист 228 от
гражданско дело № 388/2015г. по описа на Районен съд П., е защрихована в син
цвят.
П.Г.И., с ЕГН ********** ***,
да ползва площ от 33,50кв.м., която на схема №28 от второ заключение с допълващ
характер на вещото лице, представено на 11.09.2019г., приложена на лист 228 по
гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в зелен цвят.
Определено е за общо ползване
площ, която на схема №28, от второ заключение с допълващ характер на вещото
лице, представено на 11.09.2019г., приложена на лист 228 от гр.дело №388/2015г.
по описа на РС- П. е защрихована в жълт цвят.
Определен е начин на реално
ползване на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 55302.501.4012.1.1,
представляващ първи етаж от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда №1, на два
надземни етажа, с предназначение- жилище, апартамент, с площ от 100,18кв.м.,
построена в имот с идентификатор 55302.501.4012, по следния начин, а именно: К.Д.И.,
с ЕГН **********,***, Г.Д.И., с ЕГН ********** и Д.Д.И., с ЕГН ********** ***,
да ползват съвместно площ от 17,90кв.м., която на схема №6, от заключението на
вещото лице, приложена на лист 195 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е
защрихована в розов цвят.
П.Г.И., с ЕГН ********** ***,
да ползва площ от 91,00кв.м., която на схема №6, от заключението на вещото
лице, приложена на лист 195 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е
защрихована в син цвят.
Определено е за общо ползване
площ от 13,80кв.м., която на схема №6, от заключението на вещото лице,
приложена на лист 195 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в
жълт цвят.
Определен е начин на реално ползване
на подпокривно пространство с полезна площ от 65,00кв.м., в недвижим имот с
идентификатор 55302.501.4012.1 по кадастралната карта на гр.П., с
административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13, представляваща двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, по следния начин, а именно: К.Д.И., с ЕГН **********,***,
Г.Д.И., с ЕГН ********** и Д.Д.И., с ЕГН ********** ***, да ползват съвместно
площ от 15,50кв.м., която на схема №8 от заключението на вещото лице,
представено на 06.02.2018г., на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС-
П. е защрихована в розов цвят.
П.Г.И., с ЕГН ********** ***,
да ползва площ от 77,70 кв.м., която на схема №8 от заключението на вещото
лице, представено на 06.02.2018г., на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа
на РС- П. е защрихована в син цвят.
Определено е за общо ползване
площ от 13,80кв.м., която на схема №8, от заключението на вещото лице,
приложена на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в
жълт цвят.
Определено е К.Д.И., с ЕГН **********,***,
Г.Д.И., с ЕГН ********** и Д.Д.И., с ЕГН ********** ***, да ползват съвместно
недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.3, представляващ хангар, депо,
гараж, съгласно Схема №27 от заключението с допълващ характер на вещото лице,
представено на 21.11.2018г. и приобщена на лист №215 от гр.дело №388/2015г. по
описа на РС- П., където ползването им е защриховано в червен цвят.
Определено е П.Г.И., с ЕГН **********
***, да ползва недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.3, съгласно Схема
№25, на лист 215 от гр.дело №388/2015г.
по описа на РС- П., където ползването на П.И. е защриховано в син цвят.
Счетено е от съдът, че с оглед
смъртта на ответницата С.П. И., настъпила по време на процеса, не следва да се
произнася по претенцията й за определяне на реалното ползване върху една стая
от втори жилищен етаж на двуетажната двуфамилна жилищна сграда, за който е
отреден идентификатор 55302.501.4012.1.2.
Осъдена е К.Д.И., с ЕГН **********,***,
Г.Д.И., с ЕГН ********** и Д.Д.И., с ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят
в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на РС- П., държавна такса в
размер на 50лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от П.Г.И., чрез процесуалния му представител адв.Р.К. в частта
му, в която е определено ползването на първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 55302.501.4012.1.1, като незаконосъобразно и
необосновано.
Твърди се, че в решението си
съдът е допуснал нарушение на Закона за собствеността, тъй като според
разпоредбата на чл.32, законодателят е посочил, че общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. В тази връзка се визира, че от приложените по делото
доказателства се установява, че жалбоподателя притежава 5/6ид.ч., а другата
1/6ид.ч. по наследство е собственост на ищците и след като има повече от
половината същия може да взима решение, как да се използва общата вещ.
Единствената възможност съдът да изменя това негово решение е само ако са
налице условията на чл.32, ал.2, предл.2 от ЗС, т.е. ако решението на
мнозинството е вредно а общата вещ.
Сочи се, че в исковата молба на
ищците никъде не е изложено твърдение, че ползвайки първия жилищен етаж е
допуснал действия, които да са вредни за етажа.
Твърди се, че, съдът е приел,
че по силата на Схема №6 от заключението на вещото лице, определеното ползване
не е свързано с преустройство, което не е вярно.
В този смисъл се излагат
съображения.
Искането е да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като се определи, че
същото ще се ползва съобразно разпоредбите на л.32, ал.1 от ЗС, съобразно решението
на мнозинството от съсобствениците.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И.,
чрез пълномощника им адв. Д..
С него се оспорва подадената
въззивна жалба, като се приема, че решението в обжалваните му части е правилно,
законосъобразно и обосновано.
Счита се, че напълно
неоснователни се явяват претенциите на жалбоподателя, че не следва да се
определя по съдебен ред реалното ползване на съсобствения първи жилищен етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, с идентификатор 55302.501.4012.1.1.
В този смисъл се излагат
доводи.
Моли се решението в обжалвана
му част да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на направените
по делото разноски.
Против решението е постъпила
въззивна жалба от адв.С.Д., в качеството му на процесуален представител на К.Д.И.,
Г.Д.И. и Д.Д.И. в частите, в които е извършено разпределението на реалното
ползване на следните обекти:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор №55302.501..4012 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.П., Община П., област Пазарджик, одобрени със Заповед
№РД-18-39/17.07.2012г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления
имот: гр.П., п.к.4500, ул.“Х.Б.“ №13, с площ: 456кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 4012, квартал 136А,
парцел: VІІІ, със съседни поземлени имоти: 55302.501.4013, 55302.501.9726,
55302.501.1556, 55302.501.1555 и неправилно е определено реалното ползване по
схема 11 от заключението на вещото лице.
2.Подпокривно пространство
/тавана/ на жилищна сграда с идентификатор №55302.501.4012.1, с адрес: гр.П.,
п.к.4500, ул.“Х.Б.“ №13 и неправилно е определено реално ползване по схема 8 от
заключението на вещото лице.
Твърди се, че неправилно са
определени в съдебното решение идеалните части на жалбоподателите в
съсобствеността на тези обекти, които са общи части, съобразно разпоредбите на
ЗС.
В този смисъл се излагат
подробни съображения.
Искането е да се уважи
подадената въззивна жалба, като се отмени решението в обжалваните му части,
като по отношение на тези обекти се определи реалното им ползване, съобразно
действителните им идеални части на жалбоподателите в съсобствеността и се
приеме, че следва да се извърши ползването на поземления имот, съобразно
вариант по схема 17 от първото допълващо заключение на вещото лице и относно
подпокривното пространство, съобразно вариант по схема 23 от първото допълващо
заключение.
Моли се за присъждане на разноски
в пълен размер.
В срок на тази въззивна жалба е
постъпил писмен отговор от П.Г.И., чрез процесуалния му представител адв.К..
Излагат се отново доводи в
насока недопустимост на предявения иск, което е основание за отмяна на решението
и прекратяване на делото.
Алтернативно се приема, че
решението е правилно и законосъобразно в обжалваните му части.
Относно ползването на
подпокривното пространство над втория етаж от жилищата сграда, приетия от съда
втори вариант, отразен в Схема №30 от допълващото заключение на вещото лице е
именно и съобразено с изявеното от страните в съдебно заседание.
Сочи се, че вариантът е свързан
с минимално преустройство и поради тази причина, съдът е приел, че е най-
уместен за страните.
Относно поземления имот с
идентификатор №55302.501.4012 с площ от 456кв.м. се твърди, че правилно съдът е
приел с решението си варианта предложен от вещото лице със Схема №11- първи
вариант от заключението, тъй като този вариант свежда до минимум контактите
между страните, ограничава до минимум общото ползване и не на последно място
отразява реално притежаваните от страните идеални част, съобразно площта на
имота.
Посочено е, че съобразно
решението което ще се постанови се моли да бъдат присъдени съдебните разноски
пред въззивната инстанция.
С Решение №23/10.02.2020г.,
постановено по гр.д.№338/2015г. по описа на РС- П. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №151/18.10.2019г.,
постановено по гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П., като на страница 8, ред 10,
отгоре надолу, наместо израза: „недвижим имот с идентификатор
55302.501.4012.3“, следва да се чете израза: „недвижим имот с идентификатор
55302.501.4012.2“.
Против това решение не са
постъпили въззивни жалби от страните по делото.
С въззивните жалби и писмени
отговори на тях не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание,
жалбоподателите К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И., редовно призовани не се явяват. За тях
се явява упълномощения им защитник- адв.Д.. От страна на последния се поддържа
подадената въззивна жалба. Моли се да бъде отменено решението на
първоинстанционният съд, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му
части.
Моли за оставяне без уважение
на подадената въззивна жалба от страна на П.И. и потвърждаване на решението в
тази му част. В този смисъл излага съображения. Моли се за присъждане на
сторените от ищеца за настоящата инстанция в пълен размер.
Претендират се разноски, като
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна в процеса.
Жалбоподателят- ответник П.Г.И., редовно
призован не се явява. За същият се явява упълномощеният от него ада.К.. От
страна на същият се моли да се уважи подадената от него въззивна жалба, като се
отхвърли тази на ищцовата страна. В този смисъл излага доводи. С оглед решаване
на спора, моли за присъждане на разноски. Счита се, че заплатения му адвокатски
хонорар не е прекомерен, с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
Пазарджишкият окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с
правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено
следното:
Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова
молба от К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И., срещу П.Г.И. и С.П. И., с която е предявен иск,
с правно основание по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността- за разпределение
реалното ползване на съсобствен недвижим имот.
Твърди се в същата, че тримата ищци са наследници на Г.Д.И., бивш
жител ***, починал на 27.01.2006г., по заместване на наследодателя Д. Г.И.,
починал на 13.03.2012г.
Сочи се, че с първия ответник П.Г.И., ищците са съсобственици на имот
с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13. В качеството им на наследници на
Д. Г.И., К., Д. и Г. И. притежават 1/6ид.ч. от следните недвижими имоти, а
именно: 1/6ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, първи жилищен етаж, за който
е отреден идентификатор 55302.501.4012.1.1, който е построен в поземлен имот с
идентификатор 55302.501.4012 по кадастралната карта на гр.П. и се намира в
сграда №1, на два надземни етажа, като на жилищната сграда, от своя страна, е
присвоен идентификатор 55302.501.4012.1.
Твърди се, че този етаж е с площ от 100,18кв.м. и представлява
самостоятелен обект жилище- апартамент, с брой нива на обекта- един.
Визира се, че ищците са съсобственици на 1/6ид.ч. от сграда с
идентификатор 55302.501.4012.2, застроена в същото дворно място и представляваща
едноетажна сграда- хангар, депо, гараж, с площ от 22кв.м.
Твърди се, че същите са съсобственици в поземления имот, в който
сградите са построени, представляващ дворно място с площ от 456кв.м., с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско
застрояване, който недвижим имот е обозначен с идентификатор 55302.501.4012.
Твърди се, че към процесния първи етаж е налице достъп от различни
входове от улицата към двора и от двора към етажа, като тези подходи са три и
се ползват за самостоятелни входове.
Приема се от ищците, че е налице техническа и фактическа възможност за
отделяне на самостоятелен обект- стая, която е непосредствено и със
самостоятелен вход откъм стълбището, за притежавания от К., Г. и Д. И. втори
етаж, като тази стая съответства реално на собствената 1/6ид.ч. от етажа, която
ищците притежават в първия жилищен етаж. Тази стая е относително самостоятелна
част от първия жилищен етаж и съответствайки на правата на ищците в
съсобствеността е откъм входа за притежавания от тях втори жилищен етаж на
сградата.
Според исковата молба, следва да бъде извършено разпределение и
определяне на реалното ползване на съсобствените между ищците и първия ответник
недвижими имоти, съобразно с притежаваните от тях дялове, като втората ответница
притежава запазено право на ползване върху две стаи и сервизни помещения от
първия етаж, съобразно с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 141, том.ІІ, нот.дело №195/2015г. по Общия
регистър на Нотариус №390- П.К., с район на действие РС- П..
Сочи се, че следва да бъде определено реално ползване на етажа, тъй
като между съсобствениците има несъгласие и неразбирателство, като ищците К., Г.
и Д. И. дават съгласието си да им се определи обща реална част за ползване
съгласно общите им права.
Визира се, че дворното място с идентификатор 55302.501.4012 е
прилежаща част към жилищната сграда и служи за обслужване и осигуряване на
достъп до трите входа за първия и втория жилищни етажи, както и за достъп до
избените помещения. Жилищната сграда се намира в режим на етажна собственост
след извършено дарение на втори жилищен етаж от Г. Д.в И. на сина му Д. Г.И.,
на когото ищците са наследници. Без дворното място няма да има достъп до
сградата и прилежащата обща част на сградата, с оглед на което следва да бъде
разпределена за реално ползване, съобразно с реалното ползване на самата
сграда.
Твърди се от ищците, че към момента на предявяване на исковата молба
са възпрепятствани да ползват полагащите им се 4/60ид.ч. от дворното място и
считат, че трябва да се определи реално ползване на тази обща част, както и на
общите части на самата сграда.
Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде определено
реалното ползване на съсобствените с П.Г.И. и С.П. И. недвижими имоти,
съобразно притежаваните квоти, като сочат, че ищците К., Г. и Д. И. притежават
1/6ид.ч. от самостоятелен обект- Първи жилищен етаж от сграда, за който е
отреден идентификатор 55302.501.4012.1.1, представляващ първи етаж на сграда с
идентификатор 55302.501.4012.1, застроена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.4012 по кадастралната карта на гр.П., представляващ жилище-
апартамент, с площ от 100,18кв.м., с брой нива- един, като бъде определено
ползването и на реална част от избените помещения, тавана, стълбището на
жилищната сграда, както и да бъде определено реалното ползване върху дворното
място с идентификатор 55302.501.4012, в което сградата е построена.
Моли се, да бъде определено реалното ползване на ищците спрямо
ответниците П.Г.И. и С.П. И. на сграда представляваща хангар, депо, гараж с
площ от 22 кв.метра, за която е отреден идентификатор 55302.501.4012.2, в която
ищците притежават 1/6ид.ч. по наследство.
В указания от съдът срок, от страна на ответниците С.П. И. и П.Г.И. е представен
писмен отговор на исковата молба. В него се сочи, че предявения иск е допустим
относно първи жилищен етаж, с идентификатор 55302.501.1412.1.1, с площ от
100,18кв.м., сграда с идентификатор 55302.501.1412.2, представляваща гараж с
площ от 22кв.м. и поземлен имот с идентификатор 55302.501.1412, представляващ
дворно място с площ от 456 кв.метра.
Според ответниците, ищците, в
качеството им на наследници на Д. Г.И., който от своя страна е наследник на
починалия през 2006г. Г. Д.в И., притежават 1/6ид.ч. от посочените сгради и
недвижимия имот, но няма как ищците да притежават 4/6ид.ч. от дворното място.
Твърди се, че в обстоятелствената част на исковата молба не е
посочено, че в режим на съсобственост между страните по делото се намира и
сграда, застроена в същия поземлен имот, която представлява гараж с площ от 22кв.м.,
за който е отреден идентификатор 55302.501.1412.3, като няма искане в петитума
на исковата молба за определяне на реалното ползване на тази сграда.
Ответниците твърдят, че в Нот.акт за дарение №26, том І, нот.дело №69/1979г. по
описа за нотариалните дела на РС- П., Г.Д.И., в качеството му на дарител, си е
запазил правото на ползване за себе си и за съпругата си върху една стая от
дарения втори жилищен етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 110кв.м.,
застроена в парцел VІІІ-2314, в кв.136А по тогава действащия план на гр.П.,
която понастоящем съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55302.501.1412.1.2, представляваща жилище с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“
№13 с площ от 100,18кв.м.
Твърди се, че предявеният иск за определяне на реалното ползване е
неоснователен, понеже ищците от 2000г. живеят в гр.София, не са имали никога
претенции за ползване на недвижим имот, а ответниците никога не са се
противопоставяли в редките случаи, когато ищците са посещавали гр.П., да ползват всичко, което са пожелали- както поземления имот,
така и сградите които са построени в него. Ищците притежават ключ от входната
врата към двора, ключ от втория етаж, като никога не са имали намерения да ползват
първия жилищен етаж.
Въззивният съд от
фактическа страна приема за установено следното:
Видно от Строително разрешение №52/10.05.1976 г. се констатира, че на Г.Д.И.
е разрешено да осъществи строеж на пристройка и надстройка върху 110кв.м., в
дворно място, за което е отреден парцел № VІІІ-2314, в квартал 136 по
действащия тогава план на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.„Х.Б.“ №10.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №84, том І, нот.дело
№238/1964г., по описа на РС- П. за нотариалните дела, Г. Д.в И. е закупил от Д.
Г.И. застроено дворно място от 450кв.м., за което е отреден парцел VІІІ, имот
2314, в квартал 136А, по дворищно регулационния план на града от онзи момент,
който имот е урегулиран на 385кв.м.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот по реда на чл.7, ал.1 от
Закона за собствеността на гражданите, №26, том І, нот. дело №69/1977г., по
описа на РС- П. за нотариалните дела се установява, че Г.Д.И. е надарил сина
си- наследодателят на ищците Д. Г.И. със следния недвижим имот, а именно: Втори
етаж на жилищна сграда, застроена на 110кв.м., в УПИ VІІІ-2314, в кв. 136А по
регулационния план на гр. П., който имот е с площ от 475кв.м., при съседи: С. М.,
В.К., Л.Д. и улица.
Видно от Удостоверение за наследници, Г. Д.в И. е починал на
27.01.2006г., като е оставил за свои наследници покойната ответница С.П. И.-
съпруга, покойния наследодател на ищците- Д. Г.И.- син и ответника П.Г.И.- син.
От Скица на сграда №15-214417/25.05.2015г., издадена от СГКК-
Пазарджик се установява, че Г. Д.в И. притежава недвижим имот с идентификатор
55302.501.4012.2, с предназначение хангар, депо, гараж, с площ от 22кв.м., на
един етаж.
От Скица на поземлен имот №15-214414/25.05.2015г., издадена от СГКК
гр.Пазарджик се установява, че процесното дворно място е с площ от 456кв.м., с
трайно предназначение на територията- урбанизирана и с начин на трайно ползване-
ниско застрояване, като за недвижимия имот е отреден идентификатор
55302.501.4012 и административен адрес: гр.П., ул.„Х.Б.“ №13.
От Схема на самостоятелен обект в сграда №15-214452/25.05.2015г. на
СГКК- Пазарджик е видно, че първият жилищен етаж от жилищна сграда с
идентификатор 55302.501.4012.1 е с трайно предназначение- жилище, апартамент, с
брой нива на обекта- едно, с площ от 100,18кв.м. и за него е отреден
идентификатор 55302.501.4012.1.1.
Видно от Протокол №59, издаден на 15.09.1993г. от Общинска
администрация П. се установява, че на Г.Д.И. е разрешено строителството на 3
броя гаражи, съгласно разрешение за строеж №175/13.09.1993 г., в УПИ ІХ- 4012,
в кв.39 по плана на гр.П..
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението
за гледане и издръжка №170, том І, нот. дело №143/2015г. по Общия регистър на
Нотариус №390- П.К., с район на действие РС- П. се установява, че С.П. И. е
прехвърлила на сина си П.Г.И. своите 4/6ид.ч. от следния недвижим имот,
придобит при прекратена СИО и по наследство от Г. Д.в И., а именно: 4/6ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 55302.501.4012 по кадастралната карта на гр.П., с
площ от 456кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана и с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно със застроените в него
4/6ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 55302.501.4012.1.1,
представляващ самостоятелен обект в сграда №1, на два надземни етажа, с
предназначение- жилище, апартамент, с площ от 100,18кв.м., построена в имот с
идентификатор 55302.501.4012, както и 4/6ид.ч. от гараж с идентификатор
55302.501.4012.2, с площ от 22кв.м., с предназначение -хангар, депо, гараж,
както и 4/6ид.ч. от гараж, с идентификатор 55302.501.4012.3, със застроена площ
от 22кв.м. и с предназначение- хангар, депо, гараж.
Видно от Препис -извлечение от Акт за смърт №291/27.10.2018г. се
установява, че С.П. И. е починала на 26.10.2018г., по време на разглеждане на
настоящото гражданско дело.
От заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза,
процесният недвижим имот е с административен адрес: гр.П., ул.„Х.Б.“ №13 и
представлява Дворно място с прилежащи сгради, цялото с площ от 456кв.м., за
което е отреден идентификатор 55302.501.4012; първи етаж от многофамилна
жилищна сграда, находящ се в сграда №1, с идентификатор 55302.501.4012.1, със
застроена площ от 100,18кв.м., за който етаж е отреден идентификатор
55302.501.4012.1.1; избени помещения в сграда № 1, за която е отреден
идентификатор 55302.501.4012.1; таван на същата сграда и хангар, депо, гараж,
построен в поземления имот, с площ от 22кв.м., за който е отреден идентификатор
55302.501.4012.2.
Сочи се от вещото лице, че подлежащите на разпределение за реално
ползване сгради са в много добро състояние, имотът е в регулация, с
непосредствен излаз към улица с трайна настилка. Двуетажната, двуфамилна
жилищна сграда е построена през 1976г., като има 3 входа за достъп до различни
части и нива на сградата, като входа от югозапад осигурява достъп до първия
жилищен етаж, входът от североизток осигурява достъп до първия жилищен етаж,
втория жилищен етаж, сутерена и тавана, а в югозападна посока има самостоятелен
вход за достъп до част от избените помещения в сутерена. Процесният гараж е
разположен на югозападната страна, непосредствено на уличната регулация. В жилищната
сграда има необитаем таван, с полезна площ от около 94кв.м., а стълбището от
североизточна посока води както до сутерена и първия жилищен етаж, така и до
втория жилищен етаж и необитаемия таван.
Изготвени са от вещото лице общо 30 схеми и скици с варианти за
разпределение на реалното ползване на процесните имоти.
При
така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Въззивните жалби
са процесуално допустими, като
същите са подадени от активно
легитимирани страни в процеса и в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК.
Районният съд е сезиран с иск
за разпределяне на реалното ползване на съсобствен недвижим имот, като правното основание на иска е по
чл.32, ал.2 от ЗС.
С решението си, последният е приел, че поради изключително големия
обем от предложени варианти за разпределение на реалното ползване на процесните
недвижими имоти следва да бъде редуциран до няколко най-подходящи. В тази
насока е констатирал, че най- подходящ вариант за разпределение на процесното
дворно място е посочен в схема №11 от заключението на вещото лице, която е
приложена на л.198 от настоящото гражданско дело. Изложил е доводи, че съгласно
нея, площта на поземления имот възлиза на 456кв.м., а на разпределение подлежи
площ, без сградите и общите части, в размер на 247,20кв.м. Според схемата,
площта за общо ползване възлиза на 44кв.м., площта, която следва да ползват
ищците е отбелязана с розов щрих и обхваща площ от 41,20кв.м., а на ответника
се определя реално ползване в общ размер от 206,00кв.м.
Прието е, че определените от вещото лице общи части дават достъп на
ищците и на ответника към всички ползвани от тях сгради, а конфликтни точки при
ползване на дворното място почти няма. Констатирано е, че в предложения втори
вариант за разпределение на реалното ползване на недвижимия имот, посочен в
схема №12, реалното ползване на ищците е изтеглено в дъното на имота и е
заградено изцяло от ползване на ответника. В третия вариант на разпределение на
реалното ползване, предложен от експерта, ищците нямат възможност да получат
достъп до дъното на процесното дворно място, тъй като цялото им ползване, с
площ от 41,20 кв.м., е изтеглено в предната част на недвижимия имот.
Съдът е приел, че страните са се обединили изцяло върху варианта за
ползване на сутерена, представляващ схема №28, от второ заключение с допълващ
характер на вещото лице, представено на 11.09.2019г., която схема е приобщена
по делото като л.228. При същото реално ползване на сутерена се предвижда
минимално преустройство и за ищците се отрежда реално ползване в размер на 30кв.м.
/по измерване на вещото лице на място/ и включва зазиждането на два входа.
Същото е защриховано в син цвят и включва помещение от 6,50кв.м., помещение от
13,10кв.м., антре в близост до входа от 4,60кв.м. и помещение от 5,80кв.м. За
ответникът П.И., който също получава 4 помещения е отредено реално ползване,
защриховано на схема №28 в зелен цвят. Същият получава за реално ползване
помещение от 5,30 кв.м., помещение с площ от 6,40 кв.м., помещение от 7,40
кв.м. и помещение от 14,40 кв.м.
Прието е за най- удачен за ползване на първия етаж предложения трети
вариант за разпределение на реалното ползване, при което същото ще се
осъществява без преустройство на жилищната сграда. Този вариант е посочен в
схема №6 от основното заключение, представено на 06.02.2018г. от вещото лице.
Тази схема е приобщена по делото като л.195. Счетено е, че всички останали
варианти за разпределение на реалното ползване на жилищния етаж изискват
извършване на преустройство, намаляване размерите на помещенията в жилищния
етаж и води до значителни промени в конструкцията на жилищната сграда, поради
което следва да се приеме за най-удачният вариант, който няма да затрудни
особено страните.
По отношение на ползването на подпокривното пространство, съдът е приел,
че най- подходящият вариант за ползването му е предложения от вещото лице
вариант втори, изобразен на схема №8 от заключението на вещото лице,
представено на 06.02.2018г., която схема е приобщена по делото на л.196. Счетено
е за този вариант, че за реално ползване на подпокривното пространство от една
страна се изисква изграждането само на 3 нови зида, всяко едно от помещенията
имат отделен вход, като реалното ползване на ищците е непосредствено до
стълбищната клетка и същото е защриховано с червен цвят, а реалното ползване на
ответника П.И. е защриховано в син цвят и съгласно предложения вариант също има
самостоятелен вход.
Счетено е, че недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.3, следва
да бъде ползван от ищците, съгласно Схема №27 от заключението с допълващ
характер на вещото лице, представено на 21.11.2018г. и приобщена на лист №215
от настоящото гражданско дело, където ползването на ищците И. е защриховано в
червен цвят, а ползването на ответника е посочено в Схема №25, на л.215 по делото,
където ползването на ответника П.И. е защриховано в син цвят и представлява
имот с идентификатор 55302.501.4012.2. Прието е, че това е оптималният вариант
за ползване на гаражите, намиращи се в процесния недвижим имот, защото всички
останали варианти предвиждат извършването на преустройства, носещи значителни
затруднения за всяка една от страните по делото. От друга страна, разделянето
на площите в който и да било от гаражите, ще доведе до лишаване на гаража от
основното му предназначение- да бъде сграда за паркиране на автомобил и
защитата му от влиянието на атмосферните условия.
От страна на ответникът П.И.,
чрез неговата защита се обжалва постановеното решение от първоинстанционния съд
в частта му относно определянето на
ползването на първия жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 55302.501.4012.1.1.
Възраженията му са в насока, че
от приложените нотариални актове е видно, че от процесния етаж, същия притежава
5/6ид.ч., а другата страна 1/6ид.ч. по наследство е собственост на ищците. След
като има повече от половината се приема от същия, че може да взима решение, как
да използва общата вещ, като единствената възможност на съда да изменя същото
е, ако са налице условията на ал.2 на чл.32, предл.2, т.е. ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ.
В случая, това възражение не се
приема за основателно от настоящата инстанция.
От една страна следва да се
посочи, че още с подаването на писмения отговор, П.И. и неговата защита не са
оспорили иска в тази му част, като недопустим, а напротив посочили са, че той е
допустим относно този самостоятелен обект- първи жилищен етаж. Това възражение
на практика се прави едва във възивната жалба.
От друга страна, няма основание
да не бъде приет извод, че от страна на първоинстанционният съд е избран
вариант за този имот в който се дава възможност на съсобствениците да
осъществяват правото си на ползване, съобразно идеалните им части от него.
Съответно без да се налага преустройства и съответно ползването да е максимално
безконфликтно между тях.
Няма основание да се приема за
основателно и възражението, че отделянето на помещение от 17,90кв.м. от целия
първи жилищен етаж, на първо място нарушава неговата функционалност, а на второ
място, от този етаж се отделя помещение, което реално не може да се полза за
жилище, тъй като само по себе си, то не притежава характеристиките на такова,
тъй като към него липсват обособени санитарни помещения.
В случая, дали това помещение
притежава характеристика на жилище, в конкретния казус е без правно значение.
Основанието за това, е че производството което се развива пред съда не е за
делба, а е производство в което се осъществява съдебна администрация на
отношенията на съсобствениците и в която следва да се определи на всеки от тях
реално ползване на имоти, съобразно идеалните им части.
При тези данни, подадената
въззивна жалба на П.И., като неоснователна следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение в тази му обжалвана част, следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
От страна на ищците К.Д.И., Г.Д.И.
и Д.Д.И., чрез защита им се обжалва постановеното решение от първоинстанционния
съд в частта му относно определянето
на ползването на поземлен имот с идентификатор №55302.501.4012, съгласно схема
№11 от заключението на вещото лице, както и в частта относно подпокривното
пространство /тавана/ на жилищната сграда, с идентификатор 55302.501.4012.1,
съгласно схема 8 от заключението на вещото лице.
В тази насока основното възражение
е, че съдът в постановения от него съдебен акт неправилно е определил идеалните
части на ищците в съсобствеността на тези обекти, които са общи части,
съобразно разпоредбите на ЗС.
Съгласно визираното в т.2 от Тълкувателно
решение №13 от 10.04.2013г. на ВКС по тълк.д. №13/2012г., ОСГК, с докладчик
съдията Б.Ц., в производството за разпределение ползването на съсобствен имот
по чл.32, ал.2 от ЗС, съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения
относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се
упражняват потестативни права.
В случая, настоящата инстанция
няма основание да приеме възражението на защитата на ищците И. в насока, че
процесното дворно място е обща част.
Основанието за този извод се
извежда от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за
гледане и издръжка №170, том І, нот. дело №143/2015г. по Общия регистър на
Нотариус №390- П.К., с район на действие РС- П.. От данните изложени в него,
категорично се установява, че С.П. И. е прехвърлила на сина си П.Г.И. своите
4/6ид.ч. от следния недвижим имот, придобит при прекратена СИО и по наследство
от Г. Д.в И., а именно: 4/6ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
55302.501.4012 по кадастралната карта на гр.П., с площ от 456кв.м., с трайно
предназначение на територията- урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, ведно със застроените в него 4/6ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 55302.501.4012.1.1, представляващ самостоятелен обект в
сграда №1, на два надземни етажа, с предназначение- жилище, апартамент, с площ
от 100,18кв.м., построена в имот с идентификатор 55302.501.4012, както и
4/6ид.ч. от гараж с идентификатор 55302.501.4012.2, с площ от 22кв.м., с
предназначение -хангар, депо, гараж, както и 4/6ид.ч. от гараж, с идентификатор
55302.501.4012.3, със застроена площ от 22кв.м. и с предназначение- хангар,
депо, гараж.
Този нотариален акт не е
оспорен от страна на ищците по делото, за да промени евентуално извода на
настоящата инстанция, че това дворно място не може да бъде прието за обща част.
Доводите, че никой не може да прехвърли повече права отколкото има, с оглед на
събраните по делото доказателства не може бъде приет за основателен.
В случая, първоинстанционният
съд се е съобразил с притежаваните от страните идеални части, а именно 5/6ид.ч.
за П.И. и 1/6ид.ч. за ищците И., като правилно е преценил, че варианта на
вещото лице, предложен със Схема №11 е вариант в който се свеждат до минимум
контактите между страните и ограничава до минимум общото ползване.
Предвид на това въззивната
жалба, в която се изразява несъгласието за начина на разпределение относно
дворното място, като неоснователна следва да се остави без уважение, а
решението в тази му обжалвана част следва да се потвърди.
Относно въззивната жалба в частта й за определяне начина на реално
ползване на подпокривното пространство.
Първоинстанционният съд е приел
както е посочено по- горе, че най- подходящият вариант за ползването му е предложения от вещото
лице вариант втори, изобразен на схема №8 от заключението на вещото лице,
представено на 06.02.2018г., която схема е приобщена по делото на л.196.
Този вариант е приет, съобразно
посочените от съда квоти, а именно за ищците 1/6ид.ч., а за ответника П.И.-
5/6ид.ч.
От страна на защитата на
първите е поискано пред първоинстанционният съд и в тази връзка е дадена задача
и съответно изготвено от вещото лице заключение на вещото лице при следните
квоти за подпокривното пространство, а именно: За К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И. при
квота 3/6ид.ч. + квадратурата на 1/6ид.ч. от първия етаж от жилищната сграда, а
за П.И. и Стоянка И. /починала/, при
квота 3/6ид.ч., минус квадратурата, съответстваща на 1/6ид.ч. от първия етаж на
жилищната сграда. В този аспект, защитата на ищците счита, че следва да бъде
определено реалното ползване на процесното подпокривно пространство по варианта
даден в Схема №23, тъй като то отговаря на квотите на съсобствениците.
Настоящата инстанция приема,
така наведения довод, като не споделя квотите прието от първата инстанция.
Основанието си за това се
мотивира от обстоятелството, че критерия за определяне на квотите за
подпокривното пространство следва да се изведат от данните за това какво
притежават страните в двуетажната масивна жилища сграда. Не е спорно, че ищците
притежава втория етаж от къщата и 1/6ид.ч. от първия етаж. Съответно П.И.
притежава само 5/6ид.ч. от първия етаж.
Ето защо, следва да се приеме,
че съобразно така установените квоти, за разпределение на подпокривното
пространоство следва да се приеме втория вариант предложен от вещото лице в
допълнителното му заключение с вх.№3376/21.11.2018г., съгласно Схема №23 на
л.214, което действително е най- удачно и в интерес на страните.
С оглед на това, решението в
тази обжалваната част, с което е определено начин на реално ползване на
подпокривното пространство с полезна площ от 65,00кв.м., в недвижим имот с
идентификатор 55302.501.4012.1 по кадастралната карта на гр.П., с
административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13, представляваща двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, по следния начин, съгласно което: К.Д.И., Г.Д.И., Д.Д.И.,
да ползват съвместно площ от 15,50кв.м., която на схема №8 от заключението на
вещото лице, представено на 06.02.2018г., на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по
описа на РС- П. е защрихована в розов цвят, П.Г.И., да ползва площ от 77,70
кв.м., която на схема №8 от заключението на вещото лице, представено на 06.02.2018г.,
на лист 196 от гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в син цвят,
както и е определено е за общо ползване площ от 13,80кв.м., която на схема №8,
от заключението на вещото лице, приложена на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по
описа на РС- П. е защрихована в жълт цвят, следва да се отмени, като неправилно
и незаконосъобразно.
Вместо това следва да се
определи начин на реално ползване на подпокривното пространство по 2 вариант от
допълнителното заключение на вещото лице, съгласно Схема №23- л.214, като се
определи начин на реално начин на подпокривното пространство, с полезна площ от
95,00кв.м., в недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.1 по кадастралната
карта на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13, представляваща
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, без изграждане на общ коридор по следния
начин: К.Д.И., Г.Д.И., Д.Д.И., да ползват площ от 52,60кв.м., в частта оцветена
в синьо, а П.И. да ползва площта от 37,60кв.м. оцветена в зелено.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение
№151/18.10.2019г., постановено по гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П., в частта му с която е определен начин
на реално ползване на подпокривно пространство с полезна площ от 65,00кв.м., в
недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.1 по кадастралната карта на гр.П.,
с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13, представляваща двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, по следния начин, а именно: К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И.,
да ползват съвместно площ от 15,50кв.м., която на схема №8 от заключението на
вещото лице, представено на 06.02.2018г., на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по
описа на РС- П. е защрихована в розов цвят, П.Г.И., да ползва площ от 77,70
кв.м., която на схема №8 от заключението на вещото лице, представено на
06.02.2018г., на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е
защрихована в син цвят, както и е определено за общо ползване площ от
13,80кв.м., която на схема №8, от заключението на вещото лице, приложена на
лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в жълт цвят,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ начин
на реално ползване на подпокривно пространство с полезна площ от 95,00кв.м., в
недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.1 по кадастралната карта на гр.П.,
с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13, представляваща двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, по следния начин, съгласно Схема №23 от приложенията
към допълнителното заключение на вещото лице- л.214 от гр.д.№388/2015г. по
описа на РС- П., както следва: К.Д.И., Г.Д.И., Д.Д.И., да ползват площ от
52,60кв.м., в частта оцветена в синьо, а П.И. да ползва площта от 37,60кв.м.
оцветена в зелено.
Схема №23 към заключението на вещото лице- л.214, приложено от гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П., да се счита за неразделна част
от настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №203/11.12.2019г., постановено по гр.д.№394/2019г. по описа на РС- П., в частта с която е определен начин на реално
ползване на недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012 по кадастралната карта
на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ № 13, представляващ дворно
място с прилежащи сгради, цялото с площ от 456кв.м., за което е отреден
идентификатор 55302.501.4012, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана и с начин на трайно ползване- ниско застрояване, по следния начин,
а именно: К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И., да ползват съвместно площ от 41,20 кв.м.,
която на схема № 11 от заключението на вещото лице, приложена на лист 198 от
гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в розов цвят.
В останалата част, решението не
е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване .
Председател:
Членове:1.
2.