РЕШЕНИЕ
№ 20547
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110113357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ГР.С., БУЛ. Ц. Б. Т. № *-, Б. Ц. И., срещу П. Г. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК.Д. , бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 1 169,55 лева (хиляда сто
шестдесет и девет лева и 55 стотинки), представляваща главница за потребена
вода от длъжника за имота му на адрес гр. София, ЖК.Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
за период от 28.07.2020 г. до 25.09.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 24,05 лева (двадесет и
четири лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
28.08.2020 г. до 25.09.2022 г.
В исковата молба са налице твърдения, че между ответника и „фирма” АД
са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги за
имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес гр.
София, ЖК.Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, като за задълженията, предмет на
заповедното производство, в базата данни на дружеството е създаден
клиентски № *** към партидата, отнасяща се за имота. По силата на чл. 8 от
1
Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става чрез публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Предвид изложеното, правоотношенията между страните
са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „фирма” АД”, одобрени от КЕВР на
основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни
на интернет страницата на дружеството http://www.sofivskavoda.bg. По силата
на последните, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за
посочения по-горе имот.
За доказване на качеството потребител на ВиК услуги на ответника за
имота в исковия период ищецът представя справки, извършена в Служба по
вписванията и Столична община Дирекция Общински приходи. От справките
се установява, че ответникът е собственик на ½ ид. ч. от имота, който касаят
процесиите задължения, т.е. с потребител на предоставените услуги, по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /пар. 1, ал. 1 от ДР/. Същата дефиниция се съдържа и в уреждащата
тези обществени отношения Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и в Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги от ВиК оператор „фирма“ АД. Съобразно тях, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране. От вписванията в представените
справки се установява, че ответникът е придобил ½ ид.ч. от имота, за който
са предоставени услугите, чиято стойност е предмет на делото, а другата ½
ид.ч. е собственост на друго лице – Д. Т.а К.а. От страна на ответника не са
представени доказателства, от които да е видно, че е престанал да е
собственик на имота и съответно - потребител на предоставените за него ВиК
услуги.
Ответникът П. Г. К., чрез процесуалния представител адв. И., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва иска по основание и размер, по подробно изложени съображения.
Оспорва да е собственик на процесния недвижим имот, както и количеството
2
и качеството на доставените ВиК услуги. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по заповед от 05.01.2023 г. на РС С. 90 с-в, постановена
по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 70122/2022 г. Вземането произтича от
следните обстоятелства: неизплатени суми за потребена вода през периода от
28.07.2020 г. до 25.09.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.Д.,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, клиентски № ***, доставяна въз основа на договорни
отношения, регламентирани с Общи условия на „фирма” АД.
Допуснато е изслушването на комплексна съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, с вещи лица инж. А. Г. Ч. и С. Р. И., която представя в
срок писмено заключение. Според вещото лице по част І – техническа от
експертизата инж. А. Ч., ищцовото дружество е доставило в имота, предмет
на исковата молба ВиК услуги в обем 402,769 куб.м. на стойност 1 164.63 лв.,
фактурирани по 26 бр. фактури по утвърдени от ДКЕВР цени за периода
28.07.2020 г. до 25.09.2022 г. Експертът е констатирал, че имота е
присъединен към ВиК инфраструктурата, монтирани са общо четири
водомера, които са с технологична годност като в имота се ползва единствено
услугата доставка на вода с питейни качества. Изчислението на услугите е
било извършвано надлежно, по утвърдени от ДКЕВР цени.
На следващо място според вещото лице по част ІІ – счетоводна от
експертизата С. Р. И., партидата за процесния имот е с титуляр ответника П. Г.
К.. Според заключението на вещото лице, дължимите суми за процесния
период са в размер на 1 164.63 лв. за главница и 153.07 лв. лихви за забава.
Според експерта не са налице вземания извън период на тригодишна давност,
тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 05.01.2023 г, а
процесния период е от 28.07.2020 г. до 25.09.2022 г. Съдът е приел
заключението на комплексната съдебно – техническа и счетоводна
експертиза, като неоспорена от страните.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
3
установи, че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
обема на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените
предпоставки, да докаже, че е заплатил цената на предоставените услуги.
В процесния случай, ищецът, чиято е доказателствена тежест в процеса да
установи, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.8 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи /Наредба № 4/, издадена от министъра на регионалното развитие въз
основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ, е ангажирал доказателства в
тази насока, а именно справка № 1084078/23.08.2022 г. от Агенцията по
вписванията, от която е видно, че върху процесния недвижим имот,
собственост на ответника П. Г. К. с квота ½ ид.ч. от имота, а другата ½ ид.ч.,
собственост на друго лице – Д. Т. К.а, е вписана възбрана на 11.01.2019 г.
Действително от правна страна е ясно, че възбрана може да се впише и върху
чужд имот, но по делото са налице и други доказателства във връзка със
собствеността на имота. В тази насока е прието като писмено доказателство и
писмо от Столична община Дирекция Общински приходи от 31.07.2023 г., от
което е видно, че за процесния период собствеността на имота е декларирана
именно от ответника П. Г. К. с квота ½ ид.ч. от имота, а другата ½ ид.ч.,
собственост на друго лице – Д. Т. К.а, т.е. самия ответник е признал пред
надлежен държавен орган, че е собственик на ½ ид.ч. от имота. Отделно от
това от заключението на комплексната СТСЕ, част счетоводна е видно, че
титуляр на партидата на процесния имот е именно ответника П. Г. К., а от
приложения талон за пломбиране на водомери е видно, че ответника го е
подписал. В тази насока следва да се има предвид, че не се установява
вписване на акт или сделка, в резултат на което ответникът да е престанал да
е собственик на имота. Затова съдът намира, че по делото се установява, че за
процесния период между страните е имало валидно договорно
правоотношение по договор доставка на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, сключен при Общи
условия, макар и ответника да не е единственото задължено лице за
заплащане на дължимите суми.
На следващо място, съдът намира, че бяха ангажирани убедителни
4
доказателства, за количествата на доставената вода, респ. предоставените
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води. В тази насока назначената съдебно –
техническа и счетоводна експертиза е с категорично заключение, че
ищцовото дружество е доставило в имота, предмет на исковата молба ВиК
услуги в обем 402,769 куб.м. на стойност 1 164.63 лв., фактурирани по 26 бр.
фактури по утвърдени от ДКЕВР цени за периода 28.07.2020 г. до 25.09.2022
г. При съобразяване с квотата от ½ ид.ч. от собствеността на имота на
ответника размерът на дължимите суми за главница е 582.32 лв., видно от
комплексната експертиза, част счетоводна.
По отношение на искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва и с оглед акцесорния му характер, съдът
намира същия за доказан за сума в размер на 12.03 лв., за квотата на
ответника, както е претендирана, независимо, че в заключението на вещото
лице по част ІІ – счетоводна от експертизата е установен по – висок размер.
В същото време и доколкото е налице своевременно възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 111, б.в от ЗЗД, направено своевременно с
отговора на исковата молба, съдът намира, че разгледано по същество същото
е неоснователно. Това е така, защото заявлението по чл. 410 от ГПК е
депозирано на 22.12.2022 г., т.е. видно е че тригодишния давностен срок по
чл. 111, б.в от ЗЗД не е изтекъл, с оглед периода на задължението 28.07.2020
г. до 25.09.2022 г.
При този изход на спора съдът намира, че претенцията на ищеца по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разноски е основателна за сума в размер на 375 лв.,
с включени разноски по ч.гр.д. № 70122/2022 г. на СРС, 90 състав,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а претенцията на ответника по реда чл.
78, ал. 3 от ГПК, е основателна за сума в размер на 209.68 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение в исковото производство за
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в
минимален размер, платими на адв. Н. И. И. по договор за правна помощ от
05.05.2023 г. и 100 лв., платими на адв. К. И. Б., представляващи адвокатско
възнаграждение в заповедното производство за предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер. Съдът
5
намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното възнаграждение, платимо по заповедното производство на
адв. Б., като същото следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е в размер на 200 лв., а съобразно изхода на делото –
100 лв. Основателно е и възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в исковото производство, тъй като делото не представлява
фактическа и правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „фирма“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ГР.С., БУЛ. Ц. Б. Т. № *, Б. Ц. И., срещу П. Г.
К. с ЕГН: ********** със съд. адрес гр. С., ул. Г. № *, ет. *, офис - *, чрез адв.
И., че П. Г. К. дължи на „фирма“ АД сума в размер на 582.32 лв.,
представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес
гр. С., ЖК.Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за период от 28.07.2020 г. до 25.09.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1 169.55 лв.,
дължи сумата 12.03 лева, представляваща мораторна лихва за период от
28.08.2020 г. до 25.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 24.05 лв., за които вземания е издадена заповед от 05.01.2023 г. на
РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
70122/2022 г.
ОСЪЖДА П. Г. К. с ЕГН: ********** със съд. адрес гр. С., ул. Г. № *, ет.
*, офис - *, чрез адв. И., да заплати на „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ГР.С., БУЛ. Ц. Б. Т. № ***, Б. Ц. И., разноски в размер на
375 лв., с включени разноски по ч.гр.д. № 70122/2022 г. на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
ГР.С., БУЛ. Ц. Б. Т. №*, Б. Ц. И., да заплати на адв. Н. И. И. ЕГН: **********,
със съд. адрес гр. С., ул. Г. № *, ет.*, офис - *, сума в размер на 209.68 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
ГР.С., БУЛ. Ц. Б. Т. № *, Б. Ц. И., да заплати на адв. К. И. Б. ЕГН **********,
6
възнаграждение в размер на 100 лв. за предоставена безплатна правна помощ
на П. Г. К. по ч.гр.д. № 70122/2022 г. на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7