Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,................2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Цветомира Баева, като изслуша
докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№ 165 по описа за
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „О.”АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, кв.С.И.З., чрез адв.Ф.Ф.
*** против Решение №556 от 22.11.2019 г. постановено по гр.д.№444 по описа за
2019г. на Районен съд - Ловеч, в частта, с която е уважен предявения по чл.200,
ал.1 от ГПК иск и дружеството е осъдено да заплати на Т.С.Й. сумата
50 262.24 лева. Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие
на материалния закон, тъй като определеното на основание чл.52 от ЗЗД глобално
обезщетение от 120 000.00 лева е завишено по размер и не отговаря на
установените по делото обстоятелства. С оглед на понятието справедливост, което
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид, счита, че в случая при
определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел предвид събраните
по делото доказателства.
Въззивникът възразява и по отношение на
определеното процентно съотношение на съпричиняване от 30%, като не е отчетено,
че пострадалият е навлязъл в т.нар. „опасна зона” на падане на съоръжението, с
което е нарушил основно правило за безопасност и поради това е проявил груба
небрежност. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, в
случаите при които отговорността на работодателя може да се намали, когато пострадалия е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност.
Моли да бъде изменено решението в частта, с която „О.”АД
е осъдено да заплати на Т.С.Й. неимуществени вреди в размер на 50 262.24
лева, като се намали размера на обезщетение.
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК от Т.С.Й., чрез адв.К.Д.Т. ***, със съдебен адрес:***2 – партер /вътрешен
двор/ е постъпил отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена
въззивната жалба без уважение. От изготвената по делото съдебно-психиатрична
експертиза било видно, че ищцата е развила остра стресова реакция и депресивен
синдром, а последиците от смъртта на В.Г.В. върху цялостното поведение на
ищцата в ежедневието й и спрямо околните продължава и към днешна дата.
Възразява, че в конкретния случай
няма съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи следното: „Грубата
небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като представлява неполагане на грижата, която
би положил и най-небрежния човек, зает със съответна дейност, при подобни
условия /Решение №252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 13364/2016 г., ІV ГК/.
Видно от Трудов договор
№81/1.11.2013 г. В.Г.В. е бил назначен на длъжността „шлосер” и действително в
т.3 на длъжностната характеристика на В.Г.В.
е записано, че работата на която е назначен се изпълнява с „повишен
риск”, но това се отнася до тази работата, но не може да се приеме, че „той е
съзнавал”, че всяка друга възложена му работа се извършва при същите условия.
С жалбата се възразява още, че
пострадалия е бил инструктиран при изпълнение на други задачи извън длъжността
„шлосер”, както и че това може да бъде
извършено устно, което води до приложимост на разпоредбата на чл.201,
ал.2 от КТ. Въззиваемият твърди, че в случая не е доказана груба небрежност от
страна на пострадалия, при което оспорва размера на съпричиняване определен на
30 %. Сочи съдебна практика - Решение
№444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№453/2012 г., при който казус размера на
съпричиняване е определен на 10%.
Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски,
прави и евентуално възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Въззивна жалба е постъпила и от Т.С.Й.,
чрез адв.К.Д.Т. ***, със съдебен адрес:***2 – партер /вътрешен двор/, с която
се преповтарят възраженията направени с отговора на въззивната жалба постъпила
от „О.”АД.
Моли да бъде постановено решение,
с което да се отмени обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от 100 000.00
лева, като е уважен до размера на 50 262.24 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
01.03.2019 г. до окончателното плащане, представляващи разликата между
действително претърпените неимуществени
вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ, в резултат на настъпила смърт при
„трудова злополука” на В.Г.В., ЕГН ********** и изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с нея по застрахователна полица №******* на ЗАД „Б.В.И.Г.”
по застраховка „Трудова злополука”, като се постанови ново решение, с което
ответника „О.”АД бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.200, ал.1 от КТ в пълния претендиран размер от 100 000.00
лева на ищцата Т.С.Й., ЕГН **********. Моли и за разноските по делото, като на
основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът Т.С.Й.
редовно призована не се явява, за нея адв.М.М. ***, който поддържа въззивната
жалба и подадения отговор на въззивната
жалба на другата страна. Моли да се уважи предявения иск в пълен размер. Счита,
че определения размер на съпричиняване от 30 % е прекалено завишен и не е
съобразен с константната практика на ВКС.
Въззивникът „О.” АД редовно
призован се представлява от адв.Ф.Ф. ***, моли да се уважи подадената от тях
въззивна жалба, приетия размер на съпричиняване да бъде завишен, счита също
така че определения общ размер на обезщетение от 120 000 лева е прекомерен,
при изяснените фактически обстоятелства в първоинстанционното производство.
Моли изцяло да се отхвърли въззивната жалба на Т.Й., като неоснователна.
Жалбите са подадени в
законоустановения срок, от надлежни страни, поради което са допустими.
Разгледана по същество въззивните
жалби са неоснователни.
Окръжен съд – Ловеч с оглед на
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства в пределите на въззивните жалби,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Разпореждане №51041011
от 22.03.2018 г. на НОИ ТД-гр.Ловеч декларираната на основание чл.60, ал.1 от КСО злополука вх.№66 от 14.02.2018 г. на Териториално поделение - Ловеч от осигурителя
„О.”АД станала на 12.02.2018 г. с В.Г.В., ЕГН ********** се приема за трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
От удостоверение за наследници
изх.№3025 от 01.11.2018 г. на Община – Ловеч се установява, че В.Г.В., б.ж. на
гр.Ловеч е починал на 12.02.2018 г., за което е съставен Акт за смърт № 0240 от
13.02.2018 г.13.02.2018 г. в гр.Плевен. След смъртта си е оставил следните
наследници преживяла съпруга - Т.С.Й. и майка Г.Г.Н..
От удостоверение за сключен
граждански брак №********** от 09.02.2018 г., издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак №0005 от 09.02.2018 г. на Община-гр.Ловеч, е видно, че
ищцата е сключила граждански брак с В.Г.В. на 09.02.2018 година.
Между страните не се спори, а и
от представения препис от Трудов договор №81/01.11.2013 г., се установява, че В.Г.В.
е работил в ответното дружество на длъжността „шлосер”, като е постъпил на
работа на 04.11.2013 година.
От представените и приети като
доказателства по делото: Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.202.2018
г., Протокол №5103-10-2/26.02.2018 г. за резултатите от извършено разследване
на злополука, Разпореждане №51041011 от 22.03.2018 г., назначените
съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, се установява, че на
12.02.2018 г. по време на работа на площадката пред цех „Формовъчно-леярен на „О.”АД,
около 12,40 часа на 12.02.2018 г. с В.Г.В., заемащ длъжността „шлосер” в „О.”АД
е възникнала злополука, на която свидетели са били Началник цех „РМЦ” Г.М.Г.,
шлосер А.С.Ф., електромонтьор Я.И.Н. и заварчик Е.П.И., които са оказали първа
помощ на пострадалия, като Я.Н. се е обадил на тел.112, след което пристигнала
линейка на СМП - Ловеч.
Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „шлосер”, основната цел на изпълняваната работа е
текущ, ежедневен и основен ремонт на особено сложни и едрогабаритни машини,
агрегати, съоръжения, автоматични линии и транспортни средства, като конкретно
са изброени задълженията и отговорностите на работника. В т.3 на същата е
посочено, че се касае за работа в условия на повишена степен на риск, като
лицето, заемащо длъжността трябва да познава е: Инструкция за работа при
аварийна ситуация; ЗЗБУТ и нормативните актове към него; Правилник за вътрешния
трудов ред; Изискванията на системите за управление на качеството ISO 9000:2008
и ISO 14001:2004; регламент 333/2011 г., Други нормативни и подзаконови актове,
свързани с работата му.
От служебна бележка №70 от 04.11.2013
г. е видно, че на 04.11.2013 г. на В.Г.В. е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, противопожарни правила, план за защита при
бедствия, план за евакуация и инструкцията за ЛПС в ”О.”АД. От приложения към
бележката списък се установява, че под № 6 фигурира името на В.Г.В..
Приложените от ответника писмени
доказателства - програми и инструкции за провеждане на начален и периодичен
инструктаж, обучение по безопасност и здраве
при работа, не са датирани, те носят само подписа на работодателя, при което
правилно не са ценени от първоинстанционния съд.
От показанията на св.Г.Г., който
към м.февруари
От заключението на назначената съдебно-медицинската
експертиза изготвена от доц.д-р П.Л., изслушана и приета като доказателство по
делото, с направеното уточнение в съдебно заседание, се установява, че в
резултат на трудовата злополука пострадалия е получил много тежки гръдни травми,
имал е травматичен-хематичен шок, спинален шок – увреден гръден капак –
двустранно счупване на ребрата, което затруднява дишането и всички тези травми
поотделно могат да доведат до смъртта. Травмите в съчетанието и формата си
водят до състояние на несъвместимост с жизнените показатели. При хистологичното
изследване е установена масивна мастна емболия на белите дробове. На поставени
въпроси д-р Л.отговаря категорично, че дори и при незабавно оказана спешна помощ мастната емболия не може да бъде
лекувана и смъртта настъпва. Вещото лице е отговорило, че уврежданията са в
резултат на тъпа механична травма с голяма сила и отговарят на описаната обстановка на
произшествието – притискане от машинен елемент /филтър/ с голямо тегло, като
между уврежданията и настъпилата смърт има пряка причинна връзка.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че предявеният иск е основателен, касае се за трудова злополука претърпяна
от наследодателя на ищцата – неин съпруг, която с Разпореждане №51041011 от
22.03.2018 г. на НОИ ТД-гр.Ловеч е призната за трудова по смисъла на чл.55 и
сл. от КСО. Така също правилно е прието, че
Разпореждането е официален свидетелстващ документ, който има обвързваща материална
доказателствена сила относно установените в него факти, в частност за наличието
на трудова злополука, който положителен факт е елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на
работодателя.
В разпоредбата на чл.55 от КСО е дефинирано
понятието „трудова злополука”, като внезапно увреждане на здравето станало по
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна
неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Нормата на
чл.200, ал.1 от КТ гласи, че за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност
50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна по правната си природа /Решение № 1166 от 11.11.2008
г. на ВКС, по гр.д.№5141/2007 г., ІІ г.о. За успешното провеждане на иска за
обезщетение за причинени от трудова злополука вреди следва да бъде установено
наличието на вредоносен резултат, който да е в пряка причинна връзка при или по
повод на извършената работа. Във въззивна инстанция страните не спорят
относно осъществяването на фактическия
състав на чл.200 от КТ.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че на 12.02.2018 г. В.Г.В. - съпругът
на ищцата е претърпял трудова злополука, която е настъпила при изпълнение на
трудовите му задължения. Това обстоятелство е изведено като безспорно с Разпореждане
№51041011 от 22.03.2018 г. на НОИ ТД - Ловеч, издадено на основание чл.60, ал.1
от КСО – претърпени травми по тялото и главата,
несъвместими с живота, в резултат на които е последвала смъртта му. При
установеното наличие на трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ е
налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.
В случая е претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, при което следва да се приложи критерия за справедливост,
съгласно чл.52, ал.1 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968 г., като съдът вземе предвид
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта; възрастта на пострадалото лице;
степента на родствена близост между него и лицето, което претендира
обезщетение; действителното съдържание на отношенията между пострадалия и
търсещия обезщетение.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, се установява, че починалият е бил на 47 години, въпреки че три дни преди злополуката В.В.да е сключен граждански брак
с ищцата, те са живели на съпружески начала в продължение на осем години, при
което връзката им следва да се приравни на брачна. От събраните гласни
доказателства – тези на свидетелите Г.Н.– свекърва на ищцата, с която са живели
в едно домакинство и Т.Г.– сестра на ищцата, се установява, че В. и Т. са се
разбирали много добре, навсякъде са
ходили заедно, не са прекъсвали връзката
си по време на съвместното си съжителстване, имали планове за в бъдеще – да си
купят апартамент, сключили брак, тъй като искали да осиновят дете. След
оперативна намеса /смяна на тазобедрена става/ Т. е разчитала на моралната и
финансова подкрепа на съпруга си. Единодушно говорят, че след смъртта на В. Т.
е променила своето поведение
– станала е по-затворена, не е била така общителна както преди, не е искала да
излиза, изгубила е желание да домакинства /да прави сладки неща, които В. много
е обичал/. След инцидента Т. не работи. В. е постоянно в мислите й и тя не може
да преживее случилото се. Загубила е спокойствие и плаче нощно време. Правилно
първоинстанционният съд е заключил, че в следствие на трудовата злополука ищцата е лишена от неговата обич, грижа и внимание,
от съвместното им бъдеще, разкъсана е целостта на семейството, което неминуемо
е довело до нейните негативни преживявания, психически дискомфорт от загубата
на най-близкия човек с когото си имал
планове за в бъдеще, което психическо състояние
е нормалното и житейски оправдано. В тази насока е и заключението на
вещото лице д-р С.Д.по назначената съдебно-психиатрична експертиза. Според
експерта смъртта на съпругът е довела до остра стресова реакция за ищцата, тъй
като между тях е имало устойчива емоционална връзка. В повечето случаи се
очаква възстановяване, като в малка част епизодите на изживяване на травмата -
при ищцата постепенно ставали по-леки,
но продължават и понастоящем. В повечето случаи се очаква възстановяване, но в някои
случаи стресовото разстройство преминава в хронично, след няколко години.
Подобен тежък инцидент се отразява тежко на психологическото състояние на
човек, но това не е необратимо.
При тези доказателства
първоинстанционният съд е достигнал до верния извод, че ищцата въпреки че не е
претърпяла посттравматично стресово разстройство е с изразени симптоми на
депресивен синдром, имала е редица негативни преживявания, психически дискомфорт,
мъка от загубата на най-близкия човек, с когото е градила планове за в бъдеще и
които психически неразположения продължават и понастоящем.
С оглед на приетото от
първоинстанционният съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът
е допуснал свидетелите на ответника А.С.Ф.
и Г.М.Г. – очевидци на злополуката – първият от тях колега, а втория началник цех, с чиито показания се изясняват
обстоятелствата, при което е настъпила злополуката. Св.Ф. говори, че при
преместване на въпросния филтър с мотокар филтъра се наклонил на негово дясно, В.
бил зад него и в момента на накланянето, В. се мушнал „...под филтъра да го
подпира, което е невъзможно, и в това време се чуло, някой извика „бягай” и
докато се чуе „бягай”, и филтъра го затиснал. „Филтъра за едно премигване
падна”. В. беше зад мен, той не беше зад обсега /по-скоро свидетелят е искал да
каже „в обсега”/, той беше зад мен”. Тези показания се допълват с показанията
на св.Георгиев, който не заявява по различни непосредствени впечатления от
случилото се, а по-скоро ги допълва – при предвижване на мотокара с филтъра се
е случил самия инцидент. Твърди, че се били разбрали да стоят нрастрана от
филтъра, от обсега на самия филтър. Той през цялото време направлявал
мотокариста и когато филтъра бил изместен извън обсега на ламарината, върху която
го предвижвали, точно тогава се наклонил, той бил от тази страна и тогава В. се
появил от другата страна за да задържи филтъра, за да не падне, да го стабилизира.
Свидетелят уточнява параметрите на
филтъра – с дължина около
Относно проведен инструктаж за
безопасна работа св.Г.казва, че за преместването на филтъра не са имали писана
инструкция, обяснил е преди това какво трябва да се направи и В. е инструктиран,
бил е без каска с полагащото му се работно облекло и защитни обувки. При
движение на мотокара филтъра се наклонил, паднал, В. бил затиснат по дължината
на тялото, като не може да каже в дясно или ляво.
Относно установено известно
забавяне на линейката тръгнала от ЦСМП – Ловеч и извършените последващи манипулации и наложилото се транспортиране в
болнично заведение в гр.Плевен, вещото лице доц.д-р Л.е категоричен, че смъртта
е настъпила в следствие на масивна мастна емболия, която не може да бъде
предотвратена и лекувана, и когато и да е оказана медицинската помощ - по-рано
или по-късно, смъртта ще настъпи, при което заключение съдът не обсъжда
събраните по делото доказателства в тази насока.
При изложената фактическа
обстановка следва да бъдат направени следните правни изводи:
По делото не е спорен факта
относно наличието валидно възникнало и трудово правоотношение между В.Г.В. и „О.”АД-гр.Ловеч
и че на 12.02.2018 г. същият е претърпял трудова злополука, настъпила при
изпълнение на трудовите му задължения. От
Разпореждане №51041011/22.03.2018 год. на НОИ, издадено на основание чл.60 от КСО, се установява наличието на необходимите елементи от фактическия състав на
трудовата злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО.
В случая безспорно е установено,
че в резултат на злополуката настъпила по време на работа /преместване на
аспирационен филтър/ В.В.е получил внезапно увреждане на здравето, в резултат
на което е настъпила смъртта му. Трудовият характер на злополуката е признат
от осигурителния орган, въз основа на
подадената декларация, като издаденото разпореждане не е оспорвано.
В случая безспорно е установено,
че пострадалия е извършвал работа възложена му от работодателя. Съгласно
чл.127, т.3 от КТ при възложената работа от страна на работодателят следва да
са създадени нормални условия за
изпълнение на задълженията. В случаите при увреда на здравето или настъпила
смърт, работодателят дължи обезщетение за причинените вреди – имуществени или неимуществени. От
отговорност работодателят може да се освободи при доказано умишлено увреждане
или смърт. Отговорността на работодателят следва да се намали при проявена от пострадалия груба небрежност.
Настоящия съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционният съд по направеното по реда на чл.201, ал.2 от КТ възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника. Видно от мотивите на обжалваното решение
съдът е приел, че е налице проявена от страна на пострадалия груба небрежност
при изпълнение на възложената му работа. Действително от страна на
работодателят не е доказано, че за конкретния случай е проведен инструктаж по
безопасност, дори и при проведен устен такъв, че дадените указания от
св.Георгиев, в качеството му на началник цех гарантират безопасна работа. Но от
длъжностната характеристика за заемащите длъжността „шлосер” се установява, че
в Раздел ІІ, т.3-та е посочено, че
работата е в условията на повишена степен на риск, не се касае за еднотипна повтаряща
се дейност, а е свързана с ремонт на машини, агрегати и съоръжения, автоматични
линии и транспортни средства, регулиране и пускане в експлоатация на
оборудване, възстановяване и замяна на сложни детайли, възли и механизми или в
случая не се касае за инцидентно поставена задача с повишен риск при
изпълнение. Св.Ф. заявява, че по време на преместване на филтъра В.е стоял за
него, той също е възприел накланянето на филтъра, но не е реагирал. За разлика
от него В. се мушнал под филтъра да го подпира и докато да се чуе „бягай”,
филтъра го затиснал. Св.Г.по време на преместването на филтъра е бил от другата
страна, до самия филтър на една ръка разстояние, той също е възприел накланянето на
съоръжението, но с оглед на неговите размери
- дължина около
При събраните доказателства са
налице предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ, пострадалия е допринесъл за
настъпване на увреждането Задължителната практика на ВКС приема, че груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежния човек,
зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника
липса на елементарно старание и внимание, и при пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност /Р, ІV г.о./Решение № 348 от
11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г.; Решение № 291 от 11.07.2012 г. на
ВКС по гр.д.№951/2011 г., ІV г.о.; Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по
гр.д.№ 2798/2014 г., ІV г.о./. Така също в практиката се приема, че груба
небрежност е налице и когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването
на вредоносните последици, но е мислил
да ги предотврати /Решение №1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр.д.№4001/2009г.,
І г.о./. Винаги преценката е с оглед на конкретните обстоятелства - поведението
на работника, неговите действия, положена ли е дължимата грижа, за да бъде
предотвратена настъпилата злополуката. Именно въз основа на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел, че навлизайки в зоната на падане на съоръжението пострадалия се е
поставил в риск за собственото си здраве и най-вече за живота си, като е
действал в нарушение на технологичните правила и норми, с оглед на неговите
задължения и отговорности при заеманата длъжност „шлосер” и придобития трудов
стаж. С поведението си пострадалия е
допринесъл за настъпване на увреждането. По изложените съображения изводите на
първоинстанционния съд относно съпричиняване на вредоносния резултат и при приетото процентно съотношение определено на 30% от страна на пострадалия,
работодателят следва да понесе основната вина
за настъпване на злополуката поради нарушение на нормативните актове изброени
изчерпателно в Протокол №5103-10-2/26.02.2018 год. на НОИ, ТД-Ловеч.
При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата е преживяла и
продължава да търпи душевни болки и страдания, породени от внезапната и нелепа
смърт на съпруга си. Животът й се е променил коренно, останала е без семейство,
без надеждата да изградят нов дом и осиновят дете, лишена е от грижите и подкрепата
на любимия човек, на който е разчитала, както в емоционално отношение така и на
финансова помощ.
По тези съображения обжалваното от
страните решение, съответно в неговата отхвърлителна част и по отношение
определения размер, след правилно установената фактическа обстановка, е с
направени верни правни изводи, включително и присъдения на ищцата размер на
обезщетение за неимуществени вреди в следствие смъртта на нейния съпруг.
Между страните по делото не е
имало спор, че работодателят е имал сключена застраховка „Трудова злополука”, като
на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 33 737.76
лева. Съгласно чл.200, ал.4 от КТ определеното обезщетение следва да бъде
намалено с размера на получената сума по сключения застрахователен договор, като
в конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил тези факти и от
определената абсолютна стойност в размер на 84 000.00 лева е приспаднал платеното на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 33 737.76 лева, при което уважил предявения на
основание чл.200, ал.1 от КТ иск за сумата 50 262.24 лева.
Настоящата инстанция счита въззивните
жалби за неоснователни, поради което същите следва бъдат оставени без уважение,
решението на Районен съд – Ловеч като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици.
При този изход на процеса на
основание чл.78, ал. и ал.3 от ГПК разноските между страните следва да останат
така, както са направени от тях, след като въззивните жалби са оставени без
уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №556 от 22.11.2019 г. постановено по гр.д.№444 по описа за
2019г. на Районен съд – Ловеч, като правилно и законосъобразно.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличието на основанията за допустимост
на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.