№ 776
гр. Разград, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330101491 по описа за 2022 година
Настоящото производство е по чл.240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
Предявена е искова молба от А. С. Х. против С. И. С. за осъждането, да заплати на
ищеца сумата 4500лв. представляваща невърната част от паричен заем, неустойка в размер
на 6500лв., законната лихва. Иска и разноски. В молбата се сочи, че на 04.08.2021г.
сключили договор за заем, като предал на ответника сумата в размер на 6500лв. Договорили
се с ответника дадената сума да бъде възстановена в срок до 30.08.2021г. В посочения срок
ответникът не възстановил сумата, като многократно ищецът провеждал разговори с него. В
последствие ответникът превел сумата 2000лв., като за останалата част отказал да плати.
Съгласно чл.III от договора се договорили за неустойка в размер на 6500лв. Към настоящият
момент не била възстановена сума от 4500лв. както и договорената неустойка.
Ответникът не депозира отговор. В с.з. се явява лично, като не оспорва сключването
на договора, получаването на сума в размер на 6500лв. от ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, като се претендира
връщане на предоставена в заем сума пари, съдържащ и клауза за неустойка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.08.2021г., ищецът предоставил на ответника сумата от 6500лв. паричен заем,
със срок връщане на сумата до 30.08.2021г. съставен договор за заем от 04.08.2021г. с
нотариална заверка на подписите. След уговорения срока ответницата заплатила на ищеца
сума в размер на 2000лв. Съгласно чл.III от договора в случай на не връщане на цялата сума
от 6500лв. до 30.08.2021г., заемодатея се задължава да върне горепосочената сума в двоен
размер.
1
Предвид изложеното от фактическа страна от правна, съдът намира, че претенцията е
доказана. В производството по иск с правно основание чл.240 ал. 1 от ЗЗД върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства. Не е спорно това
обстоятелство, ответницата признава получената сума, нА.це са и писмени доказателства,
които също не са неоспорени – договор от 04.08.2021г. с който ищецът в качеството си на
заемодател е дал на заемателя-ответник сума в размер на 6500лв. като заем, със срок на
издължаване до 30.08.2021г. Заплатената от ответницата сума е в размер на 2000лв., след
уговорения срок за връщане, като няма други плащания по договора. Поради което същата
дължи остатъка в размер на 4500лв. По отношение на сумата 6500лв. на основание чл.III от
договора, че при не връщане до 30.08.2021г. се дължи връщане на сумата 6500лв. в двоен
размер - неустойката е акцесорна на главното задължение, обезпечава кредитора при
неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на
обезщетението за вреди, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите,
чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани. Ако размерът на
неустойката е по-голям от този на вредите, то тогава същата изпълнява наказателна
функция. Ако същата е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът може да
намА. нейният размер съгл. чл.92 ал.2 ЗЗД. Не съществува възможност за освобождаване на
длъжника изцяло от задължението за заплащане на неустойка. Намаляването и трябва да
бъде поискано от длъжника пред съда/в т.см. Определение №910 от 10.07.2015г. по гр.д.
№6295/2014г. г.о. ВКС/. Меродавни за намаляването и като прекомерно голяма са
претърпените от кредитора вреди, които се определят от общите правила за границите на
гражданската отговорност, за което сне са нужни обективни критерии. В случая
договорената неустойка е в размер на заемната сума - 6500лв., като длъжникът не е
направил искане за намаляването и своевременно, едва в пледоарията си моли неустойката
да бъде по-малка. Освен това не е заплатена по-голямата част от заемната сума, като до
момента е изтекла повече от една година от определения срок за връщането. Поради което
намира, че дължи и договорената в чл. чл.III от договор за заем от 04.08.2021г. сума
равняваща се на заетата – 6500лв.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1440 лв. за разноски.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, адрес с.Г.****** ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Х.,
ЕГН **********, адрес с.Д. ******, сумата 4500лв./четири хиляди и петстотин лева/,
представляваща невърната част паричен заем от 04.08.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 12.08.2022г. до окончателното заплащане, сумата 6500 лв. /шест хиляди и
петстотин лева/ неустойка по договора, както сумата 1440лв./хиляда четиристотин и
четиридесет лева/ за разноски по делото,
2
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3