Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 04.04.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-В състав, в
публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА ТОНЕВА
Мл.
с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 9426 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № I -025-389177 от 19.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7124/2017 г. по описа на СРС, 25 състав е отхвърлен предявеният от „М.бг“ ЕООД срещу „С.х.и.“ ООД иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 981,54 лв., платена по договор за доставка на стоки № 01/12.10.2016 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. ЕООД. Въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Искането към съда е да се отмени решението и да се уважи изцяло исковата претенция. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е изпълнил съобразно уговореното в договора. Сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства относно дадения подходящ срок за изпълнение. Претендира разноски. С жалбата не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „С.х.и.“ ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Т.Д., в който моли за оставяне без уважение на подадената жалба и потвърждаване на решението.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „Л.И.Б.“ ЕООД.
Уведомено, третото лице - помагач не взема становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.87 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми във връзка с правилността на решението.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По иск с правна квалификация чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.87 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава, както и получаването на изявлението му от страна на ответника, че е развалил договора. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил.
Правилно съдът е отделил като безспорно, че между страните е налице сключен договор за доставка от 12.10.2016г, както и че на 25.10.2016г. е извършена доставка на 20 броя принтери. Не се спори и за извършено частично плащане по договора в размер на 10 981,54 лева.
Спорът между страните се свежда до това дали ответникът по делото е изпълнил задължението си по договора, съответно възникнало ли е правото на ищеца да развали договора.
Едностранното разваляне на двустранните договори, какъвто е и настоящият, е уредено в чл.87 от ЗЗД, съгласно който когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Настоящият състав намира, че не е налице хипотезата на чл.87 ал.1 от ЗЗД, доколкото не се доказа неизпълнение на С.Х.И. ООД по сключения договор. Действително в договора е уговорено, че изпълнителят следва да изпълнява договора с грижата на добрия търговец, но така уговорен, този стандарт не може да вмени на изпълнителя по договора задължение да представи конкретна търговска гаранция (гаранционна карта), различна от тази, с която разполага всеки доставен принтер на компакт диск, каквато не се спори да е предоставена. Ищецът дори признава в исковата си молба, че стоката е доставена с гаранция на производителя Lexmark, предназначена за крайния клиент. Разпоредбата в раздел 7 на представения договор, според която ищецът твърди, че следва стоката да се достави с конкретна гаранционна карта е формулирана общо и неясно. В нея е уговорено, че оборудването е с гаранция, осигурена от производителя, като се препраща към приложение №1 на договора. В същото е записано, че уредите следва да са с 12 месечна гаранция. Тълкувайки договореното между страните в светлината на чл.20 от ЗЗД и извеждайки действителната воля, не може да се направи извод, че договарящите са имали намерение да се споразумеят за представяне на изисканите впоследствие гаранционни карти. Напротив, гаранцията, която е следвало да бъде предоставена е уговорено да е съгласно условията на производителя и осигурена от него. Макар и да има уговорка, че гаранцията следва да е съобразена с условията на договора, подробни условия за гаранцията липсват извън коментирания раздел, поради което съдът намира, че в т.1 на раздел 7 от договора са изброени всички изисквания на възложителя по договора досежно гаранцията. Доставката е извършена надлежно, приета е на 25.10.2016г. с протокол, подписан от страните.
Наведените в исковата молба и във въззивната жалба доводи се опровергават от представените доказателства от ответника и от становището на третото лице помагач – българският представител на производителя. Видно от представената електронна кореспонденция, принтерите, продадени на ищеца, работят на територията на България с консумативи за този вид принтери, закупени от страната и са предназначени за българския пазар, съответно за всеки е налична и стандартна едногодишна гаранция на Лексмарк България. Единствено е било необходимо серийните номера на принтерите да бъдат регистрирани за гаранцията и за локализирането им в България. Съдът не установи твърдения и наличие на доказателства за пречка това да бъде завършено във всеки един момент, съответно гаранцията за уредите е била налична и в срока, уговорен в договора и не се констатира неизпълнение на задължението на изпълнителя по договора.
Възражението на ищеца във връзка със серийните номера на принтерите и предназначението им да бъдат продавани в различен регион е също неоснователно. Видно от преведена електронна кореспонденция с производителя, находяща се на лист 134 от делото, се установява, че изписаният сериен номер е без значение, доколкото когато се регистрира гаранцията, се използва серийният номер и местоположението на принтера и тогава гаранцията влиза в сила, а при обаждане ще бъде записан номерът на принтера. Уточнено е, че когато се извърши регистрация на гаранцията, тогава се локализира и държавата, за която важи. Отново е посочено, че доставените принтери могат да работят с консумативи от България. От кореспонденция, находяща се на лист 138, се установява, че всеки краен клиент следва да регистрира принтера, като е уточнено, че това не е необходимо да стане непосредствено след покупката, но е добра практика преди да се потърси техническата поддръжка. По този начин гаранцията се определя за страната и не е наложително да се прави предварително.
В становище на третото лице помагач – представителят за България на производителя на стоката, предмет на процесния договор, изрично се уточнява, че всички принтери на марката се покриват от търговската гаранция. Гаранцията се предоставя на лицето, което е закупило стоката за лично ползване – крайния потребител. Изрично е посочено, че търговката гаранция е единствената гаранция, която се предоставя от производителя независимо дали устройството е закупено от краен клиент или дистрибутор с цел препродажба. Няма разлика в предоставената гаранция с оглед прехвърлянето на устройството в друга държава. Потвърждава се, че 18 от двадесетте принтера са прехвърлени за обслужване в България след молба на ответника по делото.
Това становище се кредитира от въззивния съд, като твърденията в него не бяха оборени от ищеца, даже напротив, същият признава, че 18 от двадесетте принтера са с прехвърлена търговска гаранция на територията на страната. Въззивният съд следва да уточни, че в договора за доставка е записано, че стоката следва да е с осигурена гаранция от производителя, а това условие е било спазено от доставчика.
Възможността за разваляне на договора с едностранно безусловно изявление съществува единствено в случаите по чл. 87, ал. 2 ЗЗД - ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако е станало безполезно или ако задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време (Решение № 251 от 7.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1002/2011 г., II т. о., ТК), освен ако друго не е предвидено в самия договор. Въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на чл.87 ал.2 от ЗЗД в настоящия случай, доколкото от договора между страните не се установява да се налице „фиск сделка“ и да се дължи изпълнение точно в срока и съответно отпадане на кредиторовия интерес от престацията след този срок. От доказателствата по делото не се установява и че изпълнението е невъзможно изцяло или отчасти. Не се е осъществила и третата възможна хипотеза на разпоредбата, а именно: изпълнението да е станало безполезно. В тежест на ищеца по делото е да докаже, че изпълнението след уговорения срок на доставка е безполезно. Още повече, че гаранциите, с които е искал да се снабди ищецът са получени на 13.12.2016г., повече от половин месец преди края на календарната година, в която се твърди, че е следвало да се препродаде стоката. Ищецът не е ангажирал доказателства, които в условията на пълно и главно доказване да установят, че интересът от доставката е отпаднал. Такива уговорки, както беше посочено, не са инкорпорирани в договора, съответно не са ангажирани доказателства за отпаднал интерес. Съдът следва да отбележи, че стоката, за която е сключен договорът (принтери), не е сезонна, не се търси единствено и само в определени периоди от годината, съответно няма никакви индиции за липса на интерес стоката да се препродаде и след края на календарната година. Основен аргумент на съда за неоснователност на ищцовата претенция остава фактът, че както съдът установи, не е налице неизпълнение на задълженията на доставчика по договора. Ето защо за ищеца не е възникнало потестативното право да развали договора при условията на чл.87 ал.2 от ЗЗД.
В допълнение следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за отказ на обслужващия гаранционно техниката сервиз да признае гаранцията на процесната стока, съответно да откаже отремонтирането ѝ при дефект. Напротив, изрично се потвърждава от становището на третото лице помагач, съответно от електронната кореспонденция на ответника с производителя във Великобритания, че гаранцията на стоката е призната за територията на Република България и същата е едногодишна, каквото е и изискването на представения договор за доставка. В този смисъл липсва отказ от обслужване на доставените принтери, съответно ответникът не е неизправна страна по договора, още повече, че е провел кореспонденция с трети за делото лица, с което е издействал предоставянето на гаранционна карта, която не е изрично уговорена в договора като придружаваща стоката, съответно е прехвърлил 18 от двадесетте броя принтери за обслужване на територията на страната. Ако възложителят по договора е искал да получи заедно с договорената стока и конкретна гаранционна карта и допълнителни условия по гаранцията, е следвало това да бъде изрично уговорено в договора между страните. Не е основателно възражението на въззивника, че уговорената грижа на добия търговец се изразява в задължение на ответника да извършва действия по регистрация на принтерите и на техните серийни номера, за да започне да действа гаранцията на производителя. Несъмнено се установи, че принтерите са доставени с необходимата гаранция, такава, каквато е уговорена в договора, същата е призната от производителя и от неговото представителство в страната, което е и причината съдът да приеме, че ответникът не е в неизпълнение на договорно задължение.
Поради тези съображения въззивният съд намира, че за ищеца не е възникнало потестативното право да развали договора, волеизявлението в тази насока не е породило действието си и съответно не са налице основанията за връщане на даденото по него, поради което искът по чл. 55 от ЗЗД се явява неоснователен. С оглед тези съображения не следва да се коментира изпратеното изявление и покана за разваляне на договора, доколкото дори и те да са достигнали до ответника, те не са в състояние да породят целеното изменение в правоотношението, тъй като не е налице материалноправната предпоставка длъжникът да е в неизпълнение на своето задължение по договора.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски, като е заявила,
че претендира 1200 лева адвокатско възнаграждение, като представя доказателства
за уговарянето и заплащането му. Съдът намира, че са налице предпоставките
същото да бъде присъдено на въззиваемата страна.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № I -025-389177 от 19.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7124/2017 г. по описа на СРС, 25 състав, с което е отхвърлен предявеният от „М.бг“ ЕИК********ЕООД срещу „С.х.и.“ ООД ЕИК ******** иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 981,54 лв., платена по договор за доставка на стоки № 01/12.10.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „М.“ ЕООД с ЕИК********да заплати на „С.Х.И.“ ООД ЕИК ******** сумата от 1200 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „Л.И.Б.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.