№ 6031
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100512282 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Б. В., ищец пред
СРС, срещу решение № 14864 от 11.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 46185
по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 176-ти състав, с което е отхвърлен предявения
от ищеца, въззивник, иск по чл.439 ГПК и в негова тежест са възложени
разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Неправилно СРС бил приел, че правото на
принудително изпълнение на процесното вземане не се е погасило по давност.
Счита, че всички действия, извършени след изтичането на срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, който бил преклузивен, били незаконосъобразни и не водели до
прекъсване на давностния срок. Освен това по делото от страна на ответника
комуто била доказателствената тежест, не било доказано, че има качеството на
кредитор. Вярно било, че същият бил конституиран като взискател и затова
ищецът бил насочил иска си срещу него, но това не означавало, че е кредитор.
Затова и първоначално СРС бил прекратил производството по делото. По
1
делото не били ангажирани доказателства за прехвърляне на вземането.
Твърди се, че подадените молби, които СРС бил приел, че представляват
волеизявление за образуване на ново изп.дело, не съдържали такова
волеизявление. Счита, че СРС бил допуснал погрешно тълкуване на нормата
на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, която била ясна. Позовава се и на приетото в т.10 от
ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че ново изп.дело се
образува само въз основа на оригинал на изп.лист като се позовава на чл.426,
ал.1 ГПК. Неправилно СРС бил приел, че СИ няма право да откаже да
изпълни исканото изп.действия при подадена молба от взискателя. Това било
така, защото чл.435, ал.1 ГПК предвиждал възможност да се обжалва отказ на
СИ да извърши исканото изп.действие. От тук следвал извод, че в хипотезата
на чл.433, ал.1,т.8 ГПК е изрично предвидено СИ да не изпълнява молбите на
взискателя. Твърди се, че в този смисъл била практиката на ВКС. Изтичането
на срока по чл.433, ал.1,т.8 ГПК водело само до прекратяване на започналото
изп.производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя.
Това прекратяване съгласно приетото в ТР 47:65 на ОСГК на ВКС настъпвало
по силата на закона. Това прекратяване имало за последица недопустимост на
следващи изп.действия. Новата давност започвала да тече от предприемането
на последното по време валидно изп. действие. В резултат на прекратяването
всички изп.действия се обезсилвали по право. В случая последното
изп.действие било извършено преди повече от 5 години, считано от датата на
подаване на исковата молба. В нито един момент не били предприети
действия за образуване на ново изп.дело.
Иска се от настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да бъде
уважен. Разноски се претендират.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-„АПС
Б.Б.“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното решение. Намира, че от СРС не са
допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален
закон.. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За решението на СРС, въззивникът е бил уведомен на 14.09 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 28.09.2023 г.
2
Следователно, същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Тъй като с първоинстанционното решение не е бил уважен предявеният
от въззивника иск по чл.439 ГПК, то за ищеца/в производството пред СРС,
въззивник в настоящето/ е налице правен интерес от обжалване.
Следователно, въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Ищецът е поискал от съда да признае за установено, че не дължи на
ответника сумата от 3945,16 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 25.10.2008 г., за което вземане e издаден
изпълнителен лист от 03.07.2012 г. по гр.д№ 50326 по описа за 2011 г. на СРС,
ГО, 76 състав и е образувано изп.дело № 2190 по описа за 2012 г. на ЧСИ Д.В..
Твърди се наличие на хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК- прекратяване
на изп. правоотношение по право. Правото на принудително изпълнение било
погасено с 5-годишна погасителна давност, считано от 09.07.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото е изтекла ли е погасителната давност.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
давността върху вземания, предмет на изп.дело, не е изтекла. За да достигне
до този извод СРС се е позовал на ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изп.процес относно
вземания по изп.дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Считано от 26.06.2015 г.
3
отново бил започнал да тече давностния срок, който в случая по арг. от чл.117,
ал.2 ЗЗД бил 5-годишен. Този срок изтичал на 26.06.2020 г. СРС е приел, че за
периода до 26.06.2015 г. изп.дело било висящо; през този период давност на
вземанията не била текла. След това давността била прекъсната на 25.05.2019
г. с налагането на запор на банковите сметки на дължина в Юробанк България.
Впоследствие давността отново била прекъсната с предприемането на
изп.действия – запор на банкови сметки на длъжника като относно
действията, които прекъсват давността, СРС се е позовал на разясненията
дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14. При това положение 5-
годишната давност по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД не била изтекла и затова
предявеният иск бил неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира, че
СРС правилно е установил фактическата обстановка по спора, както и
извършените от ЧСИ изп.действия. Приложил е относимите за спора
тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС.
Изпълнителният лист е издаден на 03.07.2012 г.
Противно на соченото от въззивника, посоченият от него като ищец,
ответник е придобил вземането, за събирането на което е било образувано
процесното изп.дело, по силата на Споразумение за покупко-продажба и
прехвърляне на вземания, представено на л.17 от делото пред СРС.
От данните по делото /пред СРС/ се установява, че изп.дело № 2190 по
описа за 2012 г. на ЧСИ Д.В. е прехвърлено и съответно образувано под нов №
- 20219240403602 по описа на ЧСИ Г.К.. Затова прехвърляне не е нужно
изрична молба и съответно ново представяне на оригинала на изп.лист, тъй
като се касае до пенсионирането на първоначалния ЧСИ. Това обстоятелство е
станало известно на процесуалните представители на ищеца, видно от молбата
им от 01.04.2022 г. /л.38 от делото пред СРС/.
Спорно по делото е погасени ли са по давност вземанията, предмет на
образуваното изп.дело № 2190 по описа за 2012 г. на ЧСИ Д.В.:
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния изпълнител; съдът не
4
може да изземе неговите функции и да прекрати производството по изп.дело;
респ. да вдигне запорите и възбраните, ако такива са били наложени.
Действително, прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ
26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица.
Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането
на който законът свързва определени последици- преграждане на
възможността за събиране на вземането по съдебен ред. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др.,
5
назначаване на експертиза, извършване на разпределение, плащане въз основа
на влязло в сила разпределение и др.
С молбата от 15.08.2012 г. по която е образувано изп.дело взискателят е
посочил изрични изпълнителни действия, които да се извършат, а именно:
опис на движими вещи, запор на трудово възнаграждение, запор на банкови
сметки.
Следователно молбата за образуване на изпълнителното дело е редовна.
На 21.08.2012 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори
по банковите сметки, същите са постъпили при задължените лица /банки/ на
04.09.2012 г. и 24.10.2012 г.
На 11.12.2012 г. СИ е предприел опис на движими вещи на длъжника.
На 22.01.2013 г. длъжникът е поискал от СИ да отмени насрочения за
23.01.2013 г. опис на движими вещи и е предложил да погасява доброволно
задължението си чрез месечни вноски в размер на по 500 лв. /л.56 от изп.дело/.
Видно от данните по изп.дело от страна на длъжника е постъпило
плащане по банков път на 09.07.2013 г. на сумата в размер на 500 лв. /л.64 от
изп.дело/.
Съгласно приетото в ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
погасителна давност не тече докато трае изп.процес относно вземания по
изп.дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече давностния срок,
който в случая по арг. от чл.117, ал.2 ЗЗД е 5-годишен. Този срок изтича на
26.06.2020 г.
Преди да изтече този срок, обаче, на 06.07.2018 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху новооткрити от страна на длъжника банкови сметки
/л.80 от изп.дело/.
Нова молба с аналогично искане е подадена на 12.02.2019 г. /л.84 от
изп.дело/.
На 13.02.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк
България“ АД /л.86 от изп.дело/, което е получено на 19.02.2019 г.
На 05.08.2020 г. е подадена нова молба от взискателя с искане за
налагане на запор на банкова сметка, запор на открито имущество.
6
На 02.10.2020 г. СИ е изпратил запорно съобщение до „Уникредит
Булбанк“ АД /л.89 от изп.дело/, което е получено от третото задължено лице
/банката/ на 06.10.2020 г.
На 26.08.2021 г. е поискано от пълномощниците на длъжника от страна
на СИ да не бъдат предприемане принудителни действия с оглед предявения
иск по чл.439 ГПК, л.92 от изп.дело.
При това положение правилен е извода на СРС, че в случая не е изтекъл
5-годишния давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД.
Следва да се има предвид и чл.3,т.1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, съгласно която разпоредба:„За срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
1.процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства“.
От друга страна, съгласно приетото в т. 3 на ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС,
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Прието е още, че
прекратяването на изпълнителния процес няма отношение към прекъсването
на погасителната давност. 3а изпълнителния процес чл. 116, б. "б" ЗЗД не се
отнася.
Това е и така, защото давността и перемпцията са два различни правни
института.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият не претендира разноски и съдът не му присъжда.
7
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14864 от 11.09.2023 г., постановено по гр.д.№
46185 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 176-ти състав, изцяло.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8