Р Е Ш Е Н И Е
№ 463
Град Пловдив, 16.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
М.Г. и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 199 по описа на съда
за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на С.Г.Б. *** срещу решение № 111 от 22.11.2021
г., постановено по а.н.д. № 272 по описа на Карловския районен съд за 2021 година,
с което е потвърдено наказателно постановление № 62 от 27.04.2021 г. на директора
на Дирекция „Национален парк Централен балкан“ Габрово, с което на С.Г.Б., ЕГН **********,***,
на основание чл.81,
ал.1, т.1, пр.3 ЗТТ
е наложено административно наказание глоба в размер на 550 лева за нарушение на
чл.21,
т.16, пр.2 ЗЗТ, вр. т.14 от част
3.2.1.2. от Плана за управление на НПЦБ 2016 – 2025 г.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно, немотивирано и неподкрепено от събраните в
хода на производството доказателства, поради което се иска отмяната му и отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита решението на
районния съд за правилно и обосновано, поради което моли да се остави в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно и следва
да се потвърди.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211
ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218
от АПК,
е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел за безспорно доказано въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, че на 18.09.2020 г. С.Б. е осъществил
нарушение на чл.21, т.16 ЗЗТ, вр. т.14, част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21, т.16
ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.“,
тъй като на 18.09.2020 г. в 19:36 ч., на територията на НПЦБ, зона
„Многофункционална“, парков участък „Калофер“, охранителен участък „Джендема“,
местност „Параджика“, на място с GPS координати N 42040’49.1“ Е 24057’45.3“, представляваща защитена
територия, паркирал товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег.№ ***,
собственост на „Джи Ел Си комерс“ ЕООД, извън определените и обозначени за тази
цел паркинги със свободен достъп от приложение № 3.2.3 към Плана за управление
на НПЦБ. Според районния съд наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, АУАН и НП отговарят на изискванията по чл.42 и чл.57
ЗАНН,
дадено е коректно и точно описание на извършеното нарушение. За безспорно
установено е прието, че имотът, където е било паркирано МПС, се намира на
територията на НПЦБ и е без правно значение дали е частна собственост, защото
местонахождението му на територията на НПЦБ обуславя компетентността на
служителите на дирекцията да извършват проверки и да констатират нарушения,
като предприемат съответните мерки по ЗЗТ. Размерът на наложената глоба е
ориентиран към минималния, предвиден в чл.81, ал.1, т.1 ЗЗТ, което според
районния съд е правилно с оглед на факта, че към датата на издаване на
обжалваното наказателно постановление (27.04.2021 г.) по отношение на
нарушителя е било налице влязло в сила наказателно постановление на 04.12.2020
г., с което е бил наказан за нарушение от същия вид.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Направените в касационната жалба възражения
изцяло преповтарят възраженията от жалбата до районния съд, които, противно на
твърдяното от касатора, са обсъдени от районния съд, като са изложени в
достатъчна степен подробни и обосновани мотиви защо съдът приема, че е
ирелевантен за настоящия спор фактът чия е собствеността върху имота, в който се
е намирало процесното МПС. Т.е., районният съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Фактът, че този имот попада на територията на
НПЦБ, не е оборен при доказателствена тежест за касатора, защото представеният
нотариален акт не дава основание за други изводи. Следователно материалната
компетентност на служителите на ДНПЦБ е доказана по безспорен начин.
По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо, правилно и обосновано
следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат
разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
111 от 22.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 272 по описа на Карловския
районен съд за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.