№ 487
гр. Ловеч, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500260 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник
юрисконсулт Радина Иванова Илиева, против Разпореждане № 1210/07.06.2022г., пост.по ч.гр.д.№
861/2022г.на РС-Ловеч, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлена
претендираната главница за размера над уважената сума 1982.84лв. до пълния претендиран размер
от 2285.11лв., за договорна лихва в размер на 696.71лв.,дължима за периода от 25.05.2020г. до
08.05.2021г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
2426.06лв.,законна лихва в размер на 330.45лв.за периода от 08.05.2021г. до 30.05.2022г. Моли да
се отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното разпореждане. Не се съгласява с
извода на съда,че не е настъпила предсрочната изискуемост на договора за потребителски
кредит,тъй като липсвали доказателства за надлежното й обявяване.Позовава се на нормите на
чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит №30037001912 и твърди,че при
установеното неплащане на над две погасителни вноски,е изпратил уведомление до
длъжника,което видно от приложените обратни разписки е било непотърсено от
кредитополучателя. Твърди,че с тези си действия е направил опит и положил усилия да връчи
уведомлението на длъжника и е изпълнил ангажиментите си по чл.60,ал.2 от ЗКИ. Затова счита,че
предсрочната изискуемост е надлежно обявена и главницата е дължима в пълния претендиран
размер,също така и договорната лихва.Развива подробни аргументи за валидността на уговорената
договорна лихва и липсата на основания да се обяви за нищожна.
Моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част и заявлението се уважи
1
изцяло.Претендира и направените разноски в размер на 15лв.-държавна такса и 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 08.06.2022г., а жалбата е
подадена на 15.06.2022г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва
лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 861/2022г.по описа на РС-Ловеч писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 30.06.2022г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№
861/2022г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявило вземане
срещу Д. ИЛ. КР. от гр.Ловеч, в общ размер от 5738.33лв., от който- главница от 2285.88лв.,
договорно възнаграждение в размер на 696.71лв. за периода от 25.05.2020г. до 08.05.2021г.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2426.06лв., законна лихва в
размер на 330.45лв.за периода от 08.05.2021г. до 30.05.2022г. и законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Като основание е посочен Договор за потребителски
кредит с №30037001912 от 20.05.2019г., сключен между Д. ИЛ. КР. и „Профи Кредит България”
ЕООД. Посочено е,че преди да сключи кредита Д.К. е подала искане за отпускане и е получил
разяснения, въз основа на които е имала възможност да прецени доколко предлаганите продукти
съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение, на 20.05.2019г., е
сключен Договор за потребителски кредит с № 30037001912, подписан при Общи условия,които са
неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирала с подписа си,че е
запозната със съдържанието им,приема ги,няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата
на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок
задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума.От своя страна
длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в
т.VІ от Договора за срок от 24 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 335.52лв. и
падежна дата на 25 число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението
възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на
погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 696.71лв.,за периода
от 20.05.2020г. до 08.05.2021г.-която дата сочи за момент на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита. Посочено е,че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги,за което длъжникът дължи възнаграждение,което става изискуемо с
подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на
равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е в размер на
2426.06лв.
Твърди се,че Д.К. е изплатила само 10 погасителни вноски и е изпаднала в забава.
Затова и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия, на 08.05.2021г. длъжникът
е уведомен,че „Профи Кредит България”ЕООД обявява кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,за което длъжникът е бил уведомен с нарочно писмо. Изрично пояснява,че за периода
2
от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.,съгласно ЗМДВИППП не е начислявана и не се търси законна
лихва. Иска се да се присъдят и разноски от -114.77лв.-държавна такса и 180лв.-разходи за
юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с №
30037001912/20.05.2019г.,към него Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, Общи
условия на „Профи Кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит,Погасителен
план към договора, Анекс №1/18.11.2019г.и Погасителен план към него, Анекс №2/05.12.2019г.и
погасителен план към него,обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на
предсрочна изискуемост до Д. ИЛ. КР. с отбелязване,че е непотърсена(вп.08.06.2021г.).
С обжалваното Разпореждане №1210/07.06.2022г. РС-Ловеч е уважил заявлението в
частта за главница до размера на 1982.84лв.,представляваща дължими неплатени вноски от №7 до
№23,съгласно последния погасителен план и е отхвърлил до пълния претендиран размер от
2285.88лв.Присъдена е и законна лихва върху този размер с начало от подаване на заявлението
31.05.3033г.до окончателното изплащане. В останалата част заявлението е отхвърлено. Съдът е
приел,че не са налице доказателства за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост с
представеното уведомително писмо,но вноските до 08.05.2021г. е приел,че са просрочени- вноски
от №7 до №23.Приел е, че вземането за допълнителни услуги е уговорено в противоречие с
нормата на чл143 от ЗЗП и представлява неравноправна клауза,поради което не е уважил
претенцията. По отношение на договорната лихва е приел,че от договореностите не може да се
установи точния й размер,а и с оглед обстоятелството,че размера й се образува и върху дължимата
сума за допълнителни услуги, то отново по правилото на чл.146 от ЗЗП са нищожни и
съотв.недължими. Разноските са присъдени съобразно с уважената част от претенциите.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
По отношение предсрочната изискуемост на договора, съдът приема,че макар да има
изрично предвидена процедура по оповестяването й, да има данни за предприети действия в тази
насока, кредиторът не се е възползвал от всички възможности да уведоми длъжника. Видно от
договора–уговорено е, че уведомлението ще се изпрати на настоящия адрес,който е посочен като
гр.Ловеч, ул.“Ал.Стамболийски“№9Б,а обратната разписка е адресирана на посочения постоянен-
гр.Ловеч,ул.“Ал.Стамболийски“№21. Действително от справката на първоинстанционния съд
става ясно,че към този момент последният адрес е бил настоящ и постоянен. Въпреки това,след
като известието се е върнало като „непотърсено“, кредиторът е следвало да положи усилия да
обезпечи узнаването от длъжника на едностранното му изменение на договорната връзка. В този
смисъл съставът не се съгласява със соченото основание- „предсрочна изискуемост“.
При съобразяване, обаче на факта, че към момента на подаване на заявлението вече е
настъпил крайния падеж на задължението- изтекъл е 24 м. срок на договора-последно уговорен в
Анекс №2 на 25.09.2021г.), то съдът приема,че изискуемостта на вземанията е настъпила.
При произнасянето си съдът съобразява,че съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният
съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави,а съгласно т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,при категоричните данни,че
кредитополучателят попада в категорията на „потребител“. Известно е,че защитата на потребителя
е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
3
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
С оглед на тези критерии съставът се съгласява с РС-Ловеч, че клаузата за дължима
такса за допълнителен пакет услуги е нищожна. От описаните възможности, за които се
предоставят тези услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност, свързана с усвояване и
управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква
заплащане на подобни такси. Нещо повече-касае се за възможности,които представляват типични
и характерни договорни права–да се измени падежната дата, да се реорганизира
правоотношението,да се адаптира към променените условия и т.н.,които по съществото си
произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в
случая следва да са предоставилият и получилият такъв. Ясно е,че допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод
усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и
комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни
ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен
аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна. Отделно таксата е и несъразмерно висока
спрямо отпуснатия кредит- видно е,че се търси в размер близък до главницата- 2426.06лв.(при
главница от 3000лв.), което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
На следващо място-видно от погасителните планове-в месечната погасителна вноска е
включена и сумата, дължима за уговорените допълнителни услуги. Същите влизат и като основа,
от която се определя и дължимата възнаградителна лихва. При посоченото от заявителя погасяване
от кредитополучателя на 10 месечни вноски то е извършено плащане, съответно са погасявани и
ангажиментите за главница, за договорната лихва, но също и за допълнителни услуги. С оглед на
приетата по-горе недействителност на уговорката за допълнителни услуги и предвиденото й
отражение в размера на месената вноска, става ясно,че кредитополучателят реално е погасявал и
по описаните по-горе неравноправни клаузи,което се явява недължимо платено. При това
положение не може да се установи реално с тези 10 бр. изплатени вноски каква част от вземанията
са погасени-от главници, от договорни лихви,съотв.лихва за забава. Или- не може да се установи
реалният размер на дълга.
С оглед на това съставът се съгласява с извода на първоинстанционния съд за
отхвърляне на претенциите. (Съставът приема,че при горните аргументи не е установен
категорично и дължимият размер на главници, но с оглед забраната да се влошава положението на
обжалващия, не може да ревизира разпореждането в тази част.)
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че Разпореждане №1210/07.06.2022г.
РС-Ловеч е правилно в обжалваната му част,което обосновава неоснователност на подадената
частна жалба. Разпореждането следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1210/07.06.2022г., пост.по ч.гр.д.№ 861/2022г.на
РС-Ловеч, в частта, в която заявлението на от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, по чл.410 от
4
ГПК, е отхвърлено за претендираната главница за размера над сумата 1982.84лв. до пълния
претендиран размер от 2285.11лв., за договорна лихва в размер на 696.71лв.,дължима за периода
от 25.05.2020г. до 08.05.2021г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 2426.06лв., законна лихва в размер на 330.45лв.за периода от 08.05.2021г. до 30.05.2022г., като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5