М О Т И В И
към присъда № 260072 от 01.06.2021 година, по
н.ч.х.дело № 1615/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от А.С.В. против С.С.Д.,
родена на *** *** /старо име Руда/, община Стара Загора, българка, българска
гражданка, с начално образование, пенсионер, вдовица, неосъждана /реабилитирана
по право/, ЕГН ********** за това, че на
21.06.2020 година в град Стара Загора е нанесла обида на А.С.В., изразяваща се
в думите – „Мастийо мръсна, курво долна, земята
черната да те изяде. Аз съм пътник, поне тебе да убия.” – престъпление по чл.146,
ал.1 от НК и затова, че по същото време и място е причинил лека телесна повреда
на А.С.В., изразяваща се в „Кръвонасядания на двете
бедра и охлузвания по дясната длан.”, с което е причинено страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от А.С.В. против подсъдимата С.С.Д. граждански иск за
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в следствие на претърпени болки и страдания причинени от престъпното
деяние по чл.130 ал.2 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от А.С.В. против подсъдимата С.С.Д. граждански иск за
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в следствие на претърпени болки и страдания причинени от престъпното деяние по
чл.146 ал.1 от НК.
На основание
чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по
делото, частния тъжител А.С.В..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец адвокат М.К. в съдебно заседание заявява, че
поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения срещу подсъдимата по отношение на
двете деяния, както и предявените граждански искове, като пледират подсъдимата
да бъде призната за виновна по така повдигнатите обвинения, както и предявените
граждански искове да бъде уважени в пълен размер. Подробни съображения се
излагат в хода на съдебните прения. Частния тъжител и граждански ищец поддържа
казаното от своя процесуален представител. Претендират за направените по делото
разноски.
Подсъдимата С.С. Дауловаа не се признава за
виновна и моли съда да бъде оправдана, а предявените против нея граждански искове
– отхвърлени. Защитата на подсъдимата – адвокат Ц.В. заявява че оспорва
обвинението. Излагат доводи че поради наличие на множество противоречия по
фактите по делото, така отправеното обвинение се явява недоказано. Намира
гражданските искове за неоснователни. Подборни съображения в тази насока се
излагат в хода на съдебните прения.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
Изслушана е и
съдебно – медицинска експертиза. Експерта заяви в съдебно заседание, че
поддържа представеното заключение.
Съдът, след
като взе предвид обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Частния
тъжител и граждански ищец А.В. и подсъдимата С.Д. се познавали и живели в два
съседни имота. А.В. живеела заедно с дъщеря си – свидетелката М.Х. и мъжът с
които живеела на семейни начала. Подсъдимата Д. живеела сама в съседен имот на
пострадалата, като имотите ги деляла една ограда. С времето отношенията на
пострадалата В. и подсъдимата Д. се влошили и между тя имало постоянен конфликт.
На 21.06.2020 година, около .9.30 часа В. излязла на двора в имота в който
живеела, за да изпие сутрешното си кафе. В това време подсъдимата Д. от своя
имот започнала да крещи по адрес на частната тъжителка, като и нанасяла обиди и
я кълняла. Сред изречените думи били и тези които съдът приема за установени по
делото - „Мастийо мръсна, курво долна, земята черната
да те изяде. Аз съм пътник, поне тебе да убия.”. През това време на словесна
агресия подсъдимата взела един дървен кол и започнала да събаря бръшляна който
растял по оградата между двамата имота и който бил посъден от пострадалата и за
който подсъдимата била против. Пострадалата се опитала да я разубеди да не маха
бръшляна и за това отишла в близост до нея. Подсъдимата замахнала
с дървения кол да удари пострадалата но неуспяла. Пострадалата успяла да хвана
дървения кол и да го надкрачи като за кратко време
настанало боричкане между двете, при което пострадалата получила съответните
наранявания по бедрата си от дървения кол. Свидетел на това станала дъщерята на
пострадалата – свидетелката М.Х., която се уплашила за майка си и затова се
обидила на телефон 112 да съобщи за случващото се. На сигнала подаден на
телефон 112 се отзовали полицейските служители – свидетелите М.Т. и Д.И., които
в показанията си потвърждават възприетото до тук от съда. Описват възрастната
жена – подсъдимата по делото, като агресивна, кълняща и казващи думи които не и
отиват на възрастта й. След случката пострадалата се страхувала да излезе на
двора да пие кафето си. Срамувала се от съседите си, които чували тези обиди.
Самата тя се чувствала обидена и унизена от постъпката на подсъдимата. Предвид
на това на 26.06.2020 година посетила съдебен лекар и в тази връзка и е
издадено СМУ № 112/2020 година от д-р Тодор Георгиев Тодоров. Лекаря извършил
прегледа констатирал следните травматични увреждания по А.В. – „Кръвонасядане по вътрешните повърхности на бедбарата и охлузвания на дясната ръка.”. Посочено е, че
описаните и установени травматични увреждания отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се
съобщава от частния тъжител.
По делото, след изслушване на свидетелите е назначена
съдебномедицинска експертиза, изготвена от експерта д-р Т.Т.С.,
от заключението на която се установява, че А.В. е получила описаните по горе травматични
увреждания. Посочено е, че с тях е причинено страдание. Съдът изцяло възприема
заключението на съдебно – медицинската експертиза, тъй като същото е
компетентно, мотивирано и добросъвестно дадено, а и не беше оспорено от
страните в наказателния процес. С оглед на това съда приема за безспорно
установено по делото, че на А.С.В., в резултата на спречкването й с подсъдимата
Д., е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК,
изразяваща се „Кръвонасядане по двете бедра и
охлузвания на дясната длан.”, с което е причинено страдание.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимата,
заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдебномедицинското
удостоверение на живо лице и от другите събрани в наказателното производство
доказателства.
По това
обвинение подсъдимата не се признава за виновна. Заема позиция, че действително
е имало конфликт но не е обиждала Недялка Иванова, както и не и е нанасяла
описаната лека телесна повреда. В тази насока са и доводите на защитата на
подсъдимата. Адвокат Ц.В., в хода на съдебните прения излага съображения, че
обвинението по тъжбата не е доказано по безспорен начин, поради наличие на
много противоречия, които според него разколебават обвинението. Подборни
съображение за това се излагат в хода на съдебните прения, отразени в съдебния
протокол. Съдът намира, тази позиция на подсъдимата за една защитна позиция,
която обаче не намира опора в доказателствата по делото.
На първо
място, по делото не се спори, че на инкриминираната дата около 09.30 часа между
частната тъжителка и подсъдимата е възникнал конфликт.
На следващо място, безспорна е медицинската документация
за констатираните по тялото на В. травматични увреждания. След инцидента тя е
потърсила медицинска помощ за което е издадено съответното СМУ. Изрично е
записано, че описаните увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят са да получени по време и начин, отразени в предварителните сведения
– тези дадени от пострадалата. С оглед проверка на това, а и по искане на
страните по делото бе назначена съдебно медицинска експертиза, изготвена от
експерта д-р Т.С.. Заключението на експертизата се базира на събрания по делото
доказателствен материал, както и на приложената медицинска документация. Видно
от заключението, на въпросната дата, А.В. и според експерта, е получила
травматичните увреждания, констатирани и от съдебния медик, описани в СМУ.
Доктор Бъчваров, след прочит на показанията на свидетелите е посочил, че тези
травматични увреждания могат да се получат по начина описан от тъжителката а
именно от действията на твърди тъпи предмети – нанасяне на удари с дървен кол, дърпане
и блъскане на 21.07.2014 година около 09.30 часа.
Следователно
от изложеното до тук, съдът приема за безспорно установено, че на 21.06.20200
година около 09.30 часа в град Стара, на границата между имотите в които живеят
Д. и В., между тях е възникнал конфликт, като след него частната тъжителка е
потърсила медицинска помощ, при съдебен медик, който е отразил видяното в СМУ №
112/2020 година. В последствие травматичните увреждания се установиха и по
силата на заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото. Това
заключение не бе оспорено от страните и съдът го възприе, като компетентно,
мотивирано и добросъвестно дадено. В тази насока съдът несъмнено ползва заключението
и въз основа на него приема, че травматичните увреждания по тялото на
пострадалата са безспорно установени и не само това, че те може да са нанесени
по начина по който се описва по делото. В тази връзка съдът съпостави
установеното до тук на показанията на разпитаните по делото свидетели. На първо
място са показанията на свидетелите М.Т. и Д.И.. Това са полицейските служители
пристигнали на мястото на конфликта малко след приключването му. И двамата
потвърждават, че е имало конфликт между двете жени и предвид на това. Посочват
че възрастната жена, се държала агресивно и че оправяла обиди – думи които не
отивали на възрастта й. Тези показания
по категоричен начин доказват наличието на конфликт през въпросния ден между
частната тъжителка и подсъдимата. Съдът кредитира с доверие показанията на тези
свидетели. Те не са познавали страните до момента на извършената проверка по
сигнал и най-безпристрастно са възприели инцидента и са изпълнили задължението
си по закон съставяйки предупредителни протоколи.
На следваща
място са показанията на свидетелите М.Х. и Танка Павлова – дъщеря и съседка на
пострадалата. Като цяло показанията на тези свидетели потвърждават възприетото
от съда като фактическа обстановка по делото. Конфликта е възникнал във времето
и е ескалирал във въпросната сутрин. При възникналия конфликт при който
подсъдимата е наранила, пострадалата, с дървения кол който е държала. При тези
действия Д. е нанасяла обиди на пострадалата като и е казвала – „Мастийо мръсна, курво долна, земята черната да те изяде. Аз
съм пътник, поне тебе да убия.”. Показанията на тези двама свидетели са напълно
логични и последователни и не си противоречат. По време на конфликта и двамата
са били в близост и предвид на това са имали възможност да чуят и да видят
какво става. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели. Това
налага категоричния извод, че на въпросната дата и час, причинената телесна
повреда на пострадалата В. е именно от подсъдимата С.Д.. По това време и час
подсъдимата е нанесла на пострадалата и описаните във фактическата обстановка
обидни думи.
На следващо
място са показанията на свидетелката Ганка Колева. От нейните показания се
установява, че тя не е пряк очевидец на възникналия конфликт, но и тя
потвърждава че конфликт е имало, като е чувала от прозореца това което се е
случвало. Като цяло показанията на тази свидетелка не са в противоречие със
възприетото от съда. Съдът кредитира с доверие показанията и на този свидетел.
Предвид така
изложената фактическа обстановка, изградена на базата на събраните по делото
доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата С.С.Д. е автор на леката телесна повреда причинена на
пострадалата А.С.В..
Също така,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се доказа по несъмнен
начин, че подсъдимата С.С.Д. е нанесла обида на А.С.В.,
изразяваща се в казване на думи унизителни за честа и достойнството на В.. Не е
налице квалифициран състав на това престъпление, тъй като то е извършено в
имотите на двата лица а не на публично място, за да е станало достояния на
определен кръг от лица.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема, че подсъдимата
С.С.Д. е осъществила от обективна и субективна страна
елементите на състава на чл.130, ал.2 от НК, като на 21.06.2020 година в град
Стара Загора е причинил лека телесна повреда на А.С.В., изразяваща се в
страдание без разстройство на здравето. От субективна страна, деянието е
извършено виновно, под формата на пряк умисъл.
При така установеното съдът приема, че подсъдимата
С.С.Д. е осъществила от обективна и субективна страна
елементите на състава на чл.146, ал.1 от НК, като на 21.06.2020 година в град
Стара Загора е нанесъл обида на А.С.В., изразяваща се в казване на думи
унизителни за честа и достойнството на Иванова. От субективна страна, деянието
е извършено виновно, под формата на пряк умисъл.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК, предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца или пробация или
глоба от сто до триста лева.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимата и липсата
на лоши характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха
по делото.
Съдът като взе предвид това, че С.С.Д. не е осъждана за престъпление от общ характер и няма
данни да е освобождавана до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до шест месеца, или друго по леко наказание, съдът на основание чл.78а НК я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание
“глоба” в размер на 1000 лева при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът намира, че
именно минималния размер на наказанието предвидено в закон би изиграло своята
превъзпитаваща роля и би постигнало целите на закона.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.146, ал.1 от НК, предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимата.
Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.
Съдът като взе
предвид това, че С.С.Д. не е осъждана за престъпление
от общ характер и няма данни да е освобождавана до сега от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за същото се
предвижда наказание “глоба”, съдът на основание чл.78а НК я освободи от
наказателна отговорност и й наложи административно наказание “глоба” в размер
на 1000 лева при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът намира, че именно минималния размер
на наказанието предвидено в закон би изиграло своята превъзпитаваща роля и би
постигнало целите на закона.
На
основание чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимата С.С.Д. направените по делото съдебни и деловодни разноски.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалата А.С.В. срещу подсъдимата С.С.Д.
за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените й с престъплението по чл.130, ал.2 от НК, неимуществени вреди. Съдът
намира следното: в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна
връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се
съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията
справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по
делото. В случая на пострадалата е причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния
случай на претърпените от пострадалата болки следва да се присъди обезщетение в
размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 21.06.2020 година, до окончателното изплащане на тази
сума. В останалата част до претендирания размер, така
предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
Предявен е
граждански иск от пострадалата А.С.В. срещу подсъдимата С.С.Д.
за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените й с престъплението по чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди. В
разглеждания случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и
вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с
прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна
даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на
пострадалата е нанесена обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, изразяваща се в
казване на думи унизителни за честа и достойнството на А.В.. Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства намира, че за справедливото
обезщетяване в конкретния случай за нанесената обида, на пострадалата следва да
се присъди обезщетение в размер на 700 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 21.06.2020 година, до
окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера от 2000
лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: