Определение по дело №229/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Съгласно чл.140 от ГПК съдът извърши проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, както и другите искания и възражения на страните.

Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекс за застраховането КЗ/ от М. И. Т., от село М., общ. С., ул."Ш...." № ,чрез пълномощникът си адвокат И. Ч.- АК Благоевград, против ЗАД „БУЛСТРАД В. И. Г., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.С. пл.“. № представлявано от изпълнителните директори Р. Я. и К. Р., за сумата от 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и морални болки и страдания, претърпени и търпими в резултат на причинените й три средни телесни повреди и продължителното им лечение, настъпили в резултат от виновно причинено от Е. П. М., от град П., ПТП настъпило на 02.09.2011год. в района след отбивката за село П., посока за град С. при километър ...., което ПТП е причинено с МПС - товарен автомобил марка „ДАФ" с ДК№ ..... и полуремарке с ДК№ ......, собственост на ,......."ЕООД, град П., за което е сключен застрахователен договор с ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на увреждането- 02.09.2006год. до окончетелното й изплащане, както и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Сочи се в исковата молба, че с присъда № 58 от 10.03.2009год., постановена по нохд № 250/2007год. на Б... окръжен съд подсъдимия Е. П. М., ЕГН *, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2006год. около 15.50 часа, като водач категория „В", „Е", „М", „Т" и „С", на ПП-1 Е-79, посока С.-К., в района след отбивката за село П., посока за град С. при километър 414, при управление на МПС - товарен автомобил марка „ДАФ" с ДК№ ....... и полуремарке с ДК№ ....., собственост на „Г...."ЕООД, нарушил правилата за движение, установени в чл.21, ал.1 от ЗДП, като се движил със скорост от 105,8 км.ч., превишаваща допустимата скорост за движение извън населено място от 70км.ч. за категория „С" + „Е" и допуснал по непредпазливост причиняване смъртта на повече от едно лице - К. Б. С. от село М. и Е. А. С. от село И. и средна телесна повреда на М. И. М., изразяваща се в разстройство за здравето, временно опасно за живота, счупване на тазови кости, довело до трайно затруднение на движението на долните крайници и изкълчване на шията, довело до затруднение движението й. На подсъдимия Е. М. е определено да изтърпи наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 /пет/ години.

Със същата присъда подсъдимия Е. П. М. от град П. е осъден да заплати на М. И. М. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2006год. до окончателното изплащане на сумата.

Така постановената присъда, в частта относно уважения граждански иск за неимуществени вреди на ищцата, е потвърдена с Решение № 368/03.12.2009год. постановено по внохд. № 439/2009год. по описа на Апелативен съд С., което решение е потвърдено с окончателно решение № 168/30.03.2010год., постановено по кнохд. № 51/2010год. по описа на Върховен касационен съд, трето наказателно отделение. Присъдата е влязла в законна сила на 30.03.2010год..На основание влязлата в сила присъда на ищцата е издаден изпълнителен лист за присъденото вземане.

За моторното - превозно средство което е управлявал осъдения Е. П. М. - товарен автомобил марка „ДАФ" с ДК№ ..... и полуремарке с ДК№ ....., собственост на „Г....."ЕООД, е сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност" с полица № *03 с валидност от 01.01.2006год. до 31.12.2006год., т.е. виновно причиненото от водача на застрахованото МПС пътно-транспортно произшествие, репариране на вредите за които се претендира, е настъпило на 02.09.2006год.- в срока на валидност на застрахователния договор, и представлява застрахователно събитие по смисъла на КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.265, ал.1, предл.2 от КЗ, доверителката ми М. И. М. от село М., община С., като лице, претърпяло телесни увреждания, причинени от моторни-превозни средства има качеството на ПОСТРАДАЛО ЛИЦЕ, а съгласно ал.2 от същия член, като лице имащо право на обезщетение на вреди, причинени от МПС има качеството на УВРЕДЕНО ЛИЦЕ.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1, т.1 от КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на МПС, включително и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане. Твърди се, че границите на имуществената отговорност на застрахователя са определени в чл.223, ал.2 от КЗ - „Застрахователя заплаща обезщетение, включително и за правна помощ и лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.

Уточнява се, че на 07.10.2007год. ищцата е сключила граждански брак с К. И. Т., като е приела след брака да носи фамилното име Т. вместо М.

До ответното дружество било изпратено писмено искане за доброволно и извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от непозволеното увреждане от описаното пътно-транспортно произшествие, като претендирали застрахователя по посочената застрахователна полица да й изплати сумите, които били присъдени с посочената присъда, влязла в законна сила. Това искане е заведено в деловодството на ответното дружество с вх.№ 10677/15.12.2010год.

На така подаденото искане, ответното дружество изпратило писмен отговор с изх.№ П 03162/27.12.2010год., с което уведомило ищцата, че на свое заседание, състояло се на 23.12.2010год. Застрахователна експертна комисия при ЗАД „Б.......... Г., след като е обсъдило представените към писменото искане доказателства, е постановила решение, с което отказва да изплати претендираното застрахователно обезщетение. Отказа на ответното дружество да изплати доброволно застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие е мотивиран с обстоятелството, че ищцата вече е предявила иск срещу прекия причинител на вредата, като предвид обезщетителния характер на отговорността на застрахователя, предявяването на иск за вреди, за които вече е присъдено обезщетение, би означавала да се допусне неоснователно обогатяване на пострадалия. Ищцата счита този отказ на ответното дружество да изпълни доброволно произтичащите от закона и от сключения от него договор за застраховка „Гражданска отговорност" за неоснователен и неосноваващ се на разпоредбите на Кодекса за застраховането и Гражданско-процесуалния кодекс. Поддържа се, че лезспорно ищцата с оглед проведеното наказателно производсво срещу причинителя на ПТП се е снабдила с изпълнителен лист срещу деликвента Е. П. М. от град П., с който последния е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева ведно с дължимата законова лихва от датата на причиняването им. Твърди, че е безспорно и обстоятелството,че за управляваното от М. при причиняване на вредите МПС е била сключена валидна застрахователна полица № *03 с валидност от 01.01.2006год. до 31.12.2006год. с ответното застрахователно дружество. Доколкото обаче, осъдения деликвент не е изплатил доброволно или по реда на изпълнително производство присъденото обезщетение, възражението на ответника за неоснователно обогатяване е напълно неоснователно и голословно, тъй като ответника не твърди, че е настъпило подобно плащане, каквото плащане и обективно няма. Твърди се, че не е налице обективно и субективно тъждество на исковете срещу деликвента и застрахователя, за първия от които отговорността е деликтна, а на втория - договорна, в единия случай ответник е деликвента, а във втория застрахователното дружество, приело със сключването на договора за гражданска отговорност да репарира настъпилите от застрахователно събитие вреди, поради което и възражението за „рее юдикта" е неоснователно. Освен в разпоредбите на КЗ и ГПК този мотивиран извод намира основанието си и в ППВС № 7/77год. на ВКС, в което недвусмислено се изяснява въпроса относно допустимото съединяване на иск срещу застрахователя и иск срещу прекия причинител на вредите, което може да е само под формата на евентуално съединяване на искове. В случая няма предявяване на претенциите в едно производство, което да обуславя недопустимостта на втората по ред - претенцията ни срещу застрахователното дружество. От мотивите на посоченото постановление е недвусмислено видно, че целта му е да не се създава сила на пресъдено нещо против ответник, срещу който иска се отхвърля, само и единствено с оглед уважаването му против другия ответник. В този смисъл, постановеното срещу прекия деликвент решение не е нито липса на основание или правен интерес, нито процесуална пречка за предявяване на иск срещу застрахователя. Твърди се, че не е налице обективно и субективно тъждество между исковете, тъй като вземанията произтичат от различни правни основания. Единствено и само в случай, че вредите са вече репарирани от единия отговорен за това - деликвента или застрахователя, то претенцията срещу другия би била неоснователна поради погасителния ефект на вече извършено плащане. Такова плащане не е извършено от прекия причинител на вредите и затова и ответника не го твърди в отказа си, поради което застрахователя следва да изпълни произтичащите от сключения застрахователния договор и от закона задължение да репарира същите, като изплати присъдената сума, ведно с дължимата законова лихва.

твърди се също, че от виновно причиненото пътно-транспортно произшествие със застрахованото от ответника моторно-превозно средство на доверителката ми М. И. М. са причинени три средни телесни повреди по см. на чл.129 от НК, изразяващи се в 1.Разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2. счупване на тазови кости, довело до трайно затруднение движението на долните крайници и изкълчване на шията, довело до затруднение на движението й. В резултат от така причиненото й непозволено увреждане, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени за значителен период от време болки и страдания, вследствие както на непосредственото увреждане на целостта и нормалното функциониране на телесни органи, изпадането в безсъзнание за продължителен период от време и продължителното лечение и рехабилитация на причинените наранявания. В резултат на причиненото счупване на тазовите кости ищцата е преживяла и „бременност в риск", изискваща специални грижи, режим и медицинско наблюдение, а самото раждане поради това увреждане не е протекло по нормалния начин, а с т.нар. „цезарово сечение", под пълна упойка. Поддържа се, че всяка последваща бременност за ищцата би създала отново опасност за нейното здраве и живот, поради което и същата е изцяло демотивирана да бъде отново майка и родител на още деца, което ограничава нормалната и основна социална функция на всеки човек в обществото - да бъде родител, да изгражда семейство и остави поколение.

Поддържа се, че при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по нохд № 250/2007год. на Благоевградския окръжен съд, са взети предвид само претърпените болки и страдания от съставомерните телесни повреди и лечението им, но не са оценявани и съответно присъждано обезщетение на доверителната ми за претърпените от нея неимуществени вреди изразяващи се в претърпените болки и страдания от преживяната „бременност в риск", раждането под пълна упойка и с „цезарово сечение", нито пък душевните болки и страдания от невъзможността за доверителката ми да бъде отново родетел, без да постави здравето и живота си в опасност при една последваща бременност и ново раждане, които също са пряка последица от пътно-транспортното произшестивие.В резултат от претърпения ужас от тежкото пъртно-транспортно произшествие, продължителното и болезнено лечение на множеството телесни увреждания и настъпилите след това усложнения в здравето на ищцата, същата и към настоящият момент търпи морално-психически страдания и страхови неврози.С оглед на това се иская осъждането на ответника да заплати преетндираната сума.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства: заверени копия от изпълнителен лист издаден от Благоевградския окръжен съд по Присъда № 58/10.03.2009год., постановена по нохд. № 250 по описа на съда за 2007год.; присъда № 58/10.03.2009год., постановена по нохд. № 250 по описа на съда за 2007год. ведно с мотивите;протокол за ПТП№ 1223 от 12.09.2006год.; искане за извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение доответното дружество; отказ да се изплати застрахователно обезщетение с изх. № 10677/15.12.2010год. на ответното дружество.

Иска се прилагане като доказателство по делото на нохд. № 250/2007год. на Окръжен съд Благоевград.

Иска се задължаване на ответника да представи пълната преписка по застрахователна полица № *03 .

Направено е искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, които да установят с показанията си претърпените и търпяни и към момента морални болки и страдания от ищцата, настъпили в резултат от пътно-транспортното произшествие.

Иска се назначаване на съдебно -медицинска експертиза, изпълнима в състав от трима лекари - съдебен медик, травматолог и психолог, при изпълнението на която вещите лица, след като се запознаят с материалите по нохд. № 250/2007год по описа на БлОС и извършат личен преглед на ищцата, да отговорят на въпросите:

1.Какви телесни увреждания са причинени на ищцата при настъпилото на 02.09.2006год. ПТП ?

2.Каква е продължителността на лечението им, причиняването им и лечението им свързано ли е с физически болки и морални страдания, излекувани ли са напълно?

3.Налице ли е причинно-следствена връзка между причинените телесни увреждания и прекараната от доверителката ми бременност в риск и раждане чрез цезарово сечение, в какво се изразява същата, възможни ли са допълнителни усложнения и опасност за здравето и живота на ищцата при бъдеща бременност и раждане, свързани с причинените от ПТП-то телесни увреждания ?

4.Търпи ли и към настоящият момент ищцата физически и морални страдания, които да са в причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП и претърпените от нея телесни увреждания ?

В отговора си на исковата молба ответникът ЗАД "Б....В. И. Г., чрез юрисконсулта си М. Я., излага доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск, който оспорва изцяло по основание и размер. Твърди се, че предявеният иск е недопустим, поради следните аргументи: 1./ Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Застрахователното събитие е настъпило на 02.09.2006 г. Съгласно чл. 197 от Кодекса за застраховането, правата по застрахователния договор се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че давностният срок не може да бъде прекъснат, след като вече е изтекъл. Твърди се, че искова молба е заведена след изтичането на давностния срок.

Възразява се и срещу претенцията за изплащане на законната лихва върху главницата. Искането за лихва е акцесорно вземане, за което се прилага тригодишния давностен срок от настъпване на събитието. Считаме, че тригодишния давностен срок, уреден в чл. 111 б."в" от Закона за задълженията и договорите за вземания за лихви, е изтекъл. Исковата молба е заведена след тази дата, което дава основание да се направи възражение за изтекла давност за законна лихва, претендирана от ищеца. Поради изложените аргументи, счита, че искът срещу ЗАД "Булстрад В. И. Г. следва да бъде отхвърлен като недопустим. 2./ Твърди се, че в конкретния случай увреденото лице е потърсило обезщетение директно от деликвента, като е заявило свояте претенция в хода на водено съдебно производство, съответно НОХД №250/2007г. по описа на Благоевградски окръжен съд. С присъдата по делото деликвентът е осъден да плати на ищцата по настоящото дело 20 000 лв., представляващи обезщетение за причинената й средна телесна повреда. Счита се, че удовлетворяването на правото по реда на чл. 45 от ЗЗД има мултиплициращ ефект - погасява се прякото право на третото лице към застрахователя, както и правото, което то има на основание на деликтното правоотношение със застрахованото лице. В конкретния случай, увредената се е снабдила с изпълнителен титул, посредством който обективно е изпълнена възможността за избор, към кого да бъде насочена претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че след като веднъж по съдебен ред е била ангажирана отговорността на прекия извършител на деликта по реда на чл.45 ЗЗД, то неимуществените вреди, претърпени от ищцата са репарирани, поради което не може кумулативно да се търси тяхното обезщетяване. Твърди се, че в, в константната практика на TP.7/77 на ВС е изведено, че е допустимо единствено и само евентуално предявяване на искове, тоест при вече влязло в сила съдебно решение е недопустимо предявяване на иск за репариране на вреди, за който е налице изпълнителен титул. От дефинитивната правна характеристика на евентуалното съединение на искове се извежда и това, че кумулирането им е недопустимо. Обстоятелството, че същите се предявяват отделно, а не с обща искова молба не може да промени това тяхно съотношение и съответно след уважаване на иска срещу прекия причинител, не може да бъде предявен иск срещу застрахователя за същите вреди. Твърди се също, че влязлото в сила решение срещу деликвента има за правна последица и изпълнителна сила, поради осъдителния характер на иска, която се състои в правото да се иска принудително удовлетворяване на съдебно потвърденото притезание и в задължението да се понесе принудително изпълнение. Т.е. претенцията на увредения е удовлетворена по пътя на проведения исков процес, с което е изчерпана и защитата на законно признатото субективно право. Реализирането на възможността, принудително да се събере така присъдената сума, чрез провеждане на изпълнение на решението и нейната ефективност са въпроси, които нямат относимост към съдебното удовлетворяване на претенцията, тъй като касаят изпълнителния, а не гражданския процес, поради това те не могат да обусловят правен интерес от водене на иск и срещу другите евентуално отговорни ответници за вече присъденото вземане, защото ако се приеме обратното, то увреденият би разполагал с две отделни валидни изпълнителни основния за едно и също вземане, с оглед предметното обективно тъждество на исковете срещу застрахователя и деликвента, което е недопустимо. В този смисъл се цитира съдебна практика. С оглед на изложеното се иска прекратяване на производството по делото.

На отделно основание се иска спиране на производството по настоящето дело. Като мотив се сочи факта, че с Разпореждане №1 от 13.04.2010г. на Председателя на ВКС, е било образувано тълкувателно дело № 1/2010г. на ВКС, ТК, съгласно чл.292 от ГПК. Твърди се, че посоченото дело понастоящем е висящо, следставие на което се иска спиране на производството по настоящето дело на основание чл. 229, т.4 от ГПК до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010г.

Алтернативно се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. Поддържа се , че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно е, че телесното нараняване не може да бъде оценено в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват принципа на справедливостта, законовите разпоредби и застрахователната практика. Поддържа се също, че вредата се определя към момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2006 г., тъй като застрахователното събитие е настъпило на 02.09.2006 год.. Счита се за неоснователна и претенцията за заплащане на претендираната законна лихва.Твърди се, че ответникът ЗАД "Б... В. И. Г. е информирано за обстоятелствата около процесното ПТП с получаването на исковата молба по настоящото производство и няма основание за уважаване на искането за присъждане на дължими лихви преди датата на получаване на исковата молба от наша страна. Ето защо, ЗАД "Б.... В. И. Г. не следва да заплаща лихви, тъй като по настоящото делото не е представено и не е налице необходимото съобщаване на застрахователя. От друга страна, докато деликвентът (застрахованото лице) дължи лихва от деня на увреждането, тъй като отговорността му е на деликтно основание, то не може да се каже същото за застрахователя. Действително той следва да обезпечи всички вреди, за които отговорност носи застрахованият, а лихвата не е пряка и непосредствена последица на деликта. Задължението за лихва е акцесорно по отношение на паричното, поради което, за да възникне то, необходимо е да е налице следното:1/да е възникнало главното задължение - да е установено по основание, размер и да е изискуемо; 2/ да не е изпълнено; 3/неизпълнението да се дължи на обстоятелство, за което е отговорен длъжникът. Задължението за лихва в случаите на непозволено увреждане има и санкционен характер. Основен принцип в правото е положението, че освен в изрично определените в закона случаи, не е допустимо да бъде търсена отговорност при невиновно поведение.

Поддържа се също, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпване на застрахователното събитие, покрито от застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Застрахователят, обаче, е трето на деликта лице. Той не знае за наличието на застрахователно събитие, респективно за наличието на собственото си задължение. Наредба № 24 за задължителното застраховане задължава застрахованото лице да УВЕДОМИ застрахователя за настъпилото събитие - за да ангажира отговорността му. В конкретния казус по настоящето дело, уведомяването е било извършено едва със завеждането на исковата молба. Освен уведомяване на застрахователя, необходимо е застрахователното обезщетение да бъде определено по основание и размер. До момента на определянето му застрахователят не е в състояние да изпълни задължението си, тъй като не е ясно какво точно трябва да изпълни. Това ще стане едва с постановяване на съдебното решение, тъй като това е избраният от ищците път за установяване размера на вредите.

И третият аргумент е необходимостта да бъде направено ИСКАНЕ за изплащане на застрахователно обезщетение. По отношение на застраховането лице, чиято отговорност е ангажирана на основание непозволеното увреждане законът е този, който определя падежа на задължението за обезщетение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). По отношение на застрахователя обаче породено задължение е БЕЗ СРОК за изпълнение. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД в този случай длъжникът изпада в забава след покана за изпълнение. Едва от този момент насетне застрахователят знае, че дължи обезщетение и може да бъде присъдена лихва върху главницата - остойностен израз на претърпените от ПТП вреди. В този смисъл е и цитираната съдебната практика- Постановление № 4 от 30.X. 1975 г. на Пленума на ВС.

Поддържа се също, че в случая не може да намери приложение чл. 53 ЗЗД, защото ДЗИ не носи отговорност за непозволено увреждане, а по силата на договор. Солидарна е отговорността при няколко отговорни за вреди от непозволено увреждане лица, а ДЗИ не носи такава отговорност. Застрахователната сума се дължи по повод на настъпилото застрахователно събитие на основание застрахователния договор, а не на деликтно основание. С оглед на това трябва да се приеме, че прекият причинител и ДЗИ не са солидарно отговорни. С оглед на изложеното се твърди, че ЗАД "Б.... В. И. Г. не дължи лихви за забава, тъй като реално забава не е налице.

Ответникът не е направил искане за събиране на доказателства. Не възразява да се приложи като доказатевство нох дело № 250/2007 год. на Окръжен съд Благоевград. Противопоставя се на искането да се допуснат до разпит двама свидетели.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, счита, че предявения иск е допустими. Независимо, че има влязла в сила присъда и прекият причинител е бил осъден да заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на ищцата по настоящето дело, съдът счита, че последните могат да насочат иска си срещу застрахователното дружество с оглед разпоредбата на чл.298 от ГПК. Основанието за присъждане на сумите, за които е осъден прекия причинител е деликтната отговорност на извършителя, а настоящите искове се основават на договорна отговорност. По делото нито се твърди, нито има доказателства, че прекият причинител е заплатил на ищцата определеното в наказателното производство обезщетение. Ето защо не може да се направи извод, че ищците претендират втори път обезщетение за едно и също нещо. С оглед на тези обстоятелства искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска следва да се остави без уважение. Въпросът с разглеждане на възражението за изтекла давност е въпрос по съществото на спора.

Съдът счита, че представените писмени доказателства следва да се приемат като относими към предмета на спора.

Следва да се уважи искането на ищеца за прилагане като доказатевлство по делото на нохд. № 250/2007год. на Окръжен съд Благоевград.

Следва да се задължи ответника да представи пълната преписка по застрахователна полица № *03 .

Следва да се уважи искането за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, които да установят с показанията си претърпените и търпяни и към момента морални болки и страдания от ищцата, настъпили в резултат от пътно-транспортното произшествие.

Следва да се уважи и искането за назначаване на комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на три вещи лица-съдебен медик, травматолог и психолог, които да отговорят на поставените с исковата молба въпроси. Ищцата не следва да бъде осовождавана от внасянето на разноски за експертизата, тъй като такива се дължат.

Становище по искането за спиране на производството по делото до произнасянето на ВКС по ТД № 1/2010 год. съдът ще вземе в съдебно заседание след изслушване на другата страна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЗАД „Б.....В. И. Г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.

ПРИЕМА като доказателство по делото заверени копия от от изпълнителен лист издаден от Благоевградския окръжен съд по Присъда № 58/10.03.2009год., постановена по нохд. № 250 по описа на съда за 2007год.; присъда № 58/10.03.2009год., постановена по нохд. № 250 по описа на съда за 2007год. ведно с мотивите;протокол за ПТП№ 1223 от 12.09.2006год.; искане за извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение доответното дружество; отказ да се изплати застрахователно обезщетение с изх. № 10677/15.12.2010год. на ответното дружество.

Да се изиска и приложи като доказателство по делото нохд. № 250/2007год. на Окръжен съд Благоевград.

Задължава ответника до съдебното заседание да представи пълната преписка по застрахователна полица № *03, с валидност от 01.01.2006 год. до 31.12.2006 год. .

Дава възможност на ищцата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, които да установят с показанията си претърпените и търпяни и към момента морални болки и страдания от ищцата, настъпили в резултат от пътно-транспортното произшествие.

Допуска назначаването на комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на три вещи лица- съдебен медик, травматолог и психолог, които, след като се запознаят с материалите по делото, с материалите по нохд. № 250/2007год на Окръжен съд Благоевград и извършат личен преглед на ищцата, да отговорят на следните въпроси:

1.Какви телесни увреждания са причинени на ищцата при настъпилото на 02.09.2006год. ПТП ?

2.Каква е продължителността на лечението им, като причиняването им и лечението свързани ли са с физически болки и морални страдания, и излекувани ли са напълно?

3.Налице ли е причинно-следствена връзка между причинените телесни увреждания и прекараната от доверителката ми бременност в риск и раждане чрез цезарово сечение, в какво се изразява същата, възможни ли са допълнителни усложнения и опасност за здравето и живота на ищцата при бъдеща бременност и раждане, свързани с причинените от ПТП-то телесни увреждания ?

4.Търпи ли и към настоящият момент ищцата физически и морални страдания, които да са в причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП и претърпените от нея телесни увреждания ?

Експертизата да се изпълни от вещите лица Д-р К. А., Д-р А. С. и Д-р В. М., при депозит от по 100,00/сто/лева за всеки един от тях, като указва на ищцата, че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесе по сметка на Окръжен съд Благоевград сумата от 300,00/триста/лева.

Делото да се предаде на вещите лица след внасянето на определения депозит.

Становище по искането на ответника за спиране на производството по настоящето дело до произнасянето на ВКС по ТД № 1/2010 год. съдът ще вземе в съдебно заседание след изслушване на другата страна.

Приканва страните към спогодба.

На ищцата да се изпрати препис от писмения отговор на ответника.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.04.2102 год. от 13.45 ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица.

На страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ копия от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :