№ 11667
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110135508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, от жената против мъжа, без искане съдът
да се произнася по въпроса за вината, съединен с небрачен иск по чл. 56 от
СК за ползване на семейното жилище и с небрачен иск по чл. 53 от СК за
фамилното име след развода. Сочи се, че страните са във фактическа раздяла
от края на 2017 години, не поддържат никакви съпружески отношения или
контакт помежду си.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна чрез
назначения й по делото особен представител, в който се застъпва становище
за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
А. Н. и Г. К. Д. са сключили граждански брак на 08.12.2016 г. в
Исламабад, Пакистан, като при сключването му съпругата е запазила
предбрачното си фамилно име - Д., видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №
3005/01.02.2017 г. на Столична община – Район „Младост“.
Страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Е. Андонова Георгиева - Вучкова, които съдът кредитира изцяло, се
установява, че страните са във фактическа раздяла от 2017 година, когато
ответникът е спрял да се прибира и изведнъж изчезнал.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
1
предявеният иск за развод е основателен. Фактическата раздяла на съпрузите
е разрушила трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати,
без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото
такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като нито една от
тях не е заявила искане за издръжка след развода, поради което и съдът не
дължи произнасяне по тези въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК, съдът следва с решението за
развод да разреши и въпроса за фамилното има, което съпрузите ще носят след
развода.
Съпругата, за която се установи, че при сключване на брака не е
променила фамилното си име, следва да бъде постановено да продължи да
носи фамилното име – Д..
По отношения предявения от ищцата иск по чл. 56, ал. 1 от СК относно
ползването на семейното жилище, съдът намира същия за основателен.
Предвид твърденията на Г. К. Д., семейното жилище на страните представлява
апартамент № 95, находящ се в гр. София, жк Младост 2, бл. 231, вх. 11, ет. 8.
Претенция за ползването му е предявена единствено от последната. Съпругът е
напуснал същото при фактическата раздяла между страните /св. Вучкова/. По
тази причина съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да
бъде предоставено на съпругата.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК,
платената първоначална държавна такса следва да остане в тежест на
страната, която я е заплатила. Предвид изхода на делото, всяка една от
страните следва да заплати по сметка на СРС по 25,00 лева - окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от
Тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт за граждански брак
№ 3005/01.02.2017 г. на Столична община – Район „Младост“, между А. Н.,
роден на ********** г., и Г. К. Д., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49,
ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Г. К. Д., ЕГН **********, да носи
фамилното име – Д..
2
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 от СК на Г. К. Д., ЕГН
**********, ползването на семейното жилище, представляващо апартамент
№ 95, находящ се в гр. София, жк Младост 2, бл. 231, вх. 11, ет. 8.
ОСЪЖДА А. Н., роден на ********** г., да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3