Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
пети юни през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14820
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №181475
от 31.07.2019г., постановено по гр.дело №1980/2019г. по описа на СРС, ГО, 175
с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ, че М.С.Г. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 1694,12 лева- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*******,
абонатен №207471, сумата от 14,43 лева- цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г, ведно със законната лихва върху сумите
за периода от 02.06.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.08.2018г. по
гр.д.№36322/2017г. по описа на CPC, 175 състав, като са отхвърлени исковете с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 113,42 лева мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия и сумата от 2,06 лева мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до
12.05.2017г. Със същото решение е признато за установено по предявените по реда
на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ, че Г.А.Г. дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 564,70 лева- стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за
топлоснабден имот в гр.София, ул.„*******, абонатен №207471, сумата от 4,81
лева- цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от
02.06.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2018г. по горепосоченото
гражданско дело, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумите от 37,80 лева мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия
и сумата от 0,68 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2016г. до 12.05.2017г. Ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца 92,39 лева разноски в заповедното производство и 648,64 лева разноски
в исковото производство.
Решението е
постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ищеца- „Б.Б.“ООД.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Г.А.Г.. Жалбоподателят поддържа, че наредбата
с методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради- етажна
собственост е отменена от ВАС, а и обжалваното решение не намира опора в тази
наредба. Не било доказано точното количество доставена топлинна енергия в
имота. Мотивите на решението били абстрактни и пестеливи. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове–
отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът Г.А.Г. е съсобственик на
процесния апартамент №4 в гр.София, ул.„*******с абонатен №207471, което
обстоятелство се установява от представените нотариални актове и удостоверение
за наследници. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани
– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената в имота топлоенергия в
определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето
защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от
сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани
доказателства – изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде извършена преценката, че извършените
от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период е установена въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че следва
да бъде кредитирано.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници са основателни до размерите и за периодите,
посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №181475 от 31.07.2019г., постановено по гр.дело №1980/2019г.
по описа на СРС, ГО, 175 с-в в обжалваната му
част.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/