№ 4508
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110130587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЗК У“ АД против „БВИГ“ ЗЕАД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 212,08 лева, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба на 08.06.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част от регресно вземане
за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 15.03.2019 г. в гр. П, между лек автомобил „------“ с рег. № --- и автомобил „----
-“, с рег. № -----
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.03.2019 г., в гр. П, по вина на
водача на лек автомобил „------“ настъпило пътнотранспортно произшествие с автомобил „---
--“, за което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от участниците в
инцидента. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и
водача на увредения автомобил към момента на инцидента съществувало правоотношение
по Договор за застраховка „Каско“. Поврежданията на застрахования автомобил били
отстранени в сервиз, за което била съставена фактура на стойност 4639,61 лева, която била
заплатена от застрахователя. Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане
на застрахователно обезщетение ЗК „У“ АД се е суброгирала в правата на застрахования
срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпване на
пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното
застрахователно обезщетение. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество
извършило частично плащане на сума в размер от 4427,53 лева, поради което дължимият от
„БВИГ“ ЗАД остатък по щетата възлиза на процесната сума от 212,08 лева. Направено е
искане за присъждане на направените от ищцовото дружество съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове. С подадения отговор не са оспорени наведените от ищеца
твърдения за датата и място на настъпване на пътния инцидент, наличието на
1
застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между „БВИГ“ ЗАД и водача на лек автомобил „------“, както и че
ответното дружество е извършило плащане по процесната щета в размер на 4427,53 лева.
Процесуалният представител на страната поддържа, че с извършване на извънсъдебно
плащане регресната претенция е изцяло погасена, като изрично оспорва претендираната
разлика да отговаря на стойността на причинените на лек автомобил марка „-----“ вреди. С
подадения отговор е оспорена пряката причинно-следствена връзка между твърдените от
ищеца вреди и процесното пътнотранспортно произшествие. Направено е искане сторените
съдебни разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което
встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа
на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на
правопораждащите факти е в тежест на ищеца.
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 15.03.2019 г., в гр. П, по вина на водача на
лек автомобил „------“ настъпило пътнотранспортно произшествие с автомобил „-----“, за
което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от участниците в инцидента,
че виновният за настъпване на инцидента водач бил във валидно застрахователно
правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че ищецът по силата валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил „-----“ заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 4639,61 лева, както и че ответникът погасил преди предявяване на
иска сумата в размер на 4427,53 лева по процесната щета.
Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на
застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътно-
транспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при
2
действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при
действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение
№ 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на
застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка,
е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в
кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което
е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от
посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото.
С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в.гр.д. № 20211100511793 по описа на СГС, III – Б
въззивен състав е прието, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно,обективно и компетентно дадено, се установява, че
щетите върху увредения автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. Вещото лице поддържа, че процесният
автомобил към датата на инцидента е бил в експлоатация 4 години, 8 месеца и 27 дни,
считано от първоначалната му регистрация. Експертът разяснява, че стандартно
автомобилите с марка „-----“ са с петгодишна гаранция, но по делото не са представени
гаранционни условия за процесния автомобил, от които да е видно какъв е срока на
3
заводската гаранция и кои са оторизираните сервизи. От приетото заключение се установява,
че стойността необходима за възстановяване на уврежданията по процесния автомобил по
средни пазарни цени към датата на процесното пътнотранспортно произшествие възлиза на
сумата в размер на 4539,29 лева, по пазарни цени съгласно представени по делото разходни
документи в сервиз възлиза на 4639,61 лева, а по средни пазарни цени на доверени сервизи
различни от официалния за марката сервиз на 4388,81 лева. При изслушване на експертизата
вещото лице допълва, че частите на процесния автомобил нямат алтернатива, поради което
при ремонт винаги се влагат оригинални такива.
Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база
средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие. Изчислението на
необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният
критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин
стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. Следва да бъде отбелязано, че
по делото не са ангажирани доказателства, от които по категоричен начин да бъде
установено, че към датата на настъпване на инцидента е съществувало гаранционно
споразумение с предмет процесния автомобил „-----“, респ. какви са били условията по
същото. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по искане на ищеца е издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с информация дали към 15.03.2019 г.
моторното превозно средство е било в гаранция, но страната не е представила по делото
документи във връзка с направеното доказателствено искане. Напротив с молба-становище
от 09.03.2023 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма да представя
доказателства и няма доказателствени искания. В действителност вещото лице сочи, че
стандартно автомобилите с марка „-----“ са с петгодишна гаранция, но по делото са налице
единствено данни за регистрация на моторното превозно средство в КАТ ( 16.06.2014 г.), но
не и относно датата на производство на автомобила т.е. налице е неяснота дали автомобила
е произведен преди или след 15.03.2014 г., както и дали „гаранцията“, за която сочи вещото
лице, влиза в сила от датата на производство или от датата на регистрация на автомобила и
какви са изискванията към валидността й. При недоказаност на обстоятелството, че
автомобилът е бил застрахован и условие за валидност на гаранционното споразумение е
било същия да бъде отремонтиран в официален сервиз следва, че размерът на
застрахователното обезщетение е това по средни пазарни цени от 4539,29 лева, а не сумата
заплатена от застрахователя в размер на 4639,61 лева. От размерът на застрахователното
обезщетение следва да бъде приспадната изплатената от ответника преди предявяване на
иска сума в размер на 4427,53 лева, поради което предявеният иск се явява основателен за
сумата в размер на 111,76 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 212,08 лева
следва да бъде отхвърлен.
При съобразяване на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски съразмерно
на уважената част от предявените искове. Сторените от ищцовото дружество разноски в
настоящото производство възлизат общо на сумата в размер на 660 лева, от които 50 лева
внесена държавна такса за разглеждане на спора, 250 лева внесен депозит за изслушване на
автотехническа експертиза и 360 лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на страната с включен ДДС, като по съразмерност „БВИГ“
ЗЕАД следва да заплати сумата в размер на 347,80 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника в настоящото производство съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Сторените от ответника разноски
възлизат общо на 200 лева, от които сумата в размер на 100 лева внесен депозит по
допусната автотехническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
4
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По
съразмерност следва да бъде възложено на ищеца да заплати на ответника сумата в размер
на 94,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БВИГ“ ЗЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл. „П“ № 5, да заплати на „ЗК У“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „ТД“ № 18, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата в размер на
111,76 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба на
08.06.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част от
регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 15.03.2019 г. в гр. П, между лек автомобил „------“ с рег. № --- и
автомобил „-----“, с рег. № ------------, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер до предявената сума от 212,08
лева.
ОСЪЖДА „БВИГ“ ЗЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл. „П“ № 5, да заплати на „ЗК У“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „ТД“ № 18, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
347,80 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ЗК У“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „ТД“ № 18, да заплати на „БВИГ“ ЗЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, пл. „П“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
94,60 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5