№ 40670
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110135322 по описа за 2024 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал.1 и ал.3 и чл.146, ал.4 от ГПК съдът
приема, че исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което
следва да се произнесе по допускане на доказателствата, да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и да съобщи на страните проекта си
за доклад на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.11.2024г. от 11.00 часа, за което да се призоват страните и да им се връчи
препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на
исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Ищецът М. М. В. предявява срещу„Българска агенция за експортно
застраховане“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1. за признаване за незаконно на наложеното наказание
дисциплинарното уволнение чл. 328, ал. 1 т. 5 от КТ, със заповед № ЧР-
2/23.05.2024г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„директор на дирекция „Застраховане при ответника – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ;
3. за заплащане на парично обезщетение за времето, през което е
останала без работа в максимално допустимия от закона срок от 6 месеца (за
периода от 24.05.2024 г. до 24.11.2024 г.) по последното й брутно
възнаграждение в размер на 5 480 16 лева месечно или общо 32 880,96 лева,
както и за присъждане на законна лихва върху исканото обезщетение, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
1
главницата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендира разноски.
В исковата молба са изложени съображения , че в заповед № ЧР-
2/23.05.2024 г. са допуснати съществени нарушения, тъй като бланкетно е
изброена липсата на какви качества на ищцата са обосновали издаването на
заповедта, без в същата да са посочени данни/доказателства, въз основа на
които са направени тези констатации, както и от кога датира началото на
констатираното несправяне и въз основа на кои обективни факти (докладни за
несправяне, за неизпълнени качествено и срочно задачи и т.н.) е основан
извода за липса на качествата у работника М. В.. Не е посочено какви
конкретни качества, които не притежава ищцата и не е описан начин по който
тя изпълнява задълженията си, задълженията, които тя като работник не е в
състояние да изпълни. Твърди, че от трудовата книжка се установява, че
ищцата е заемала длъжността „ръководител“ отдел „Връзки с клиенти“ в
дирекция „Застраховане“. За този 10- месечен период и оценявайки
професионализма на същата и справянето й със служебните задължения след
08.01.2024 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение на 23.05.2024 г.
е била повишена от ръководството на компанията и е назначена на
длъжността "директор на дирекция „Застраховане“, което опровергава
основанията, посочени в заповедта за „липса на качества“.
Никъде в заповедта не е посочено, в какви документи е обективирана
констатацията за несправяне или липса на качества на доверителката ми М. В..
На същата нито са представяни писма, в които да са отразени констатации за
пропуски в работата й, нито са водени разговори, в които да са отправени към
нея някакви критики за работата й. На следващо място е изложено, че
преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества
следва да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати
резултати по поставени от работодателя цели. В заповедта липсва и
позоваване на работодателя за който период от време и въз основа на какви
поставени цели е констатирал тази липса на качества у работника, което се
явявя още едно обстоятелство правещо заповедта немотивирана и
незаконосъобразна. Освен това се излагат твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като разпоредбата на чл. 328, ал.1,
т. 5 от КТ изисква прекратяването на трудовото правоотношение да бъде
извършено с предизвестие, но такова не е връчвано на ищцата.
Ответникът „Българска агенция за експортно застраховане ЕАД в
законоустановения срок депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва, че М. В. е била преназначена на длъжност
„Директор Дирекция „Застраховане“, по силата на Допълнително
споразумение № 1/05.01.2024 г. в ответното дружество Българска агенция за
експортно застраховане ЕАД (БАЕЗ ЕАД), сключено към Трудов договор №
5/28.02.2023 г. Не оспорва, че на 23.05.2024 г. на г-жа В. е връчена Заповед №
ЧР-2/23.05.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата. Не оспорваме твърдението, че ищцата е
2
сключила договор за обучение и повишаване на квалификацията, считано от
23.11.2023 г. във Висше училище по застраховане и финанси, като таксите за
обучение за поети от работодателя. Оспорва наведените в исковата молба
твърдения за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, както и че в
заповедта не са посочени конкретни качества, които ищцата не притежава, че в
заповедта не е посочено в какви документи е обективирано несправянето в
работата, както и че не са водени разговори с ищцата за отправяне на критики.
Счита, че детайлно са изброени качествата, които липсват на служителката, за
да може да изпълнява ефективно трудовите си задължения. Липсата на
качества има трайна, а не инцидентна проява, и е продължила и към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че заповедта е
издадена от оправомощените за това лица, в качеството им на представители
на работодателя, връчена е законосъобразно, подписана е от служителката,
породила е конститутивния си ефект от момента на връчване. Единственото,
което работодателят е длъжен да изброи, е конкретната липса на качества или
да посочи кои задължения служителят не е способен да изпълнява, без
значение дали са описани общо или конкретно. Твърди, че към ищцата са
отправяни многократно критики от изпълнителните директори на
дружеството по отношение работното й поведение и несправянето с работата,
както и по повод враждебната работна среда, която е създавала, поради липса
на елементарни комуникативни умения при работа в екип. Всичко изложено е
съществувало към датата на връчване на уволнителната заповед. Позицията,
която ищцата е заемала, е сериозна и отговорна и предполага, че след като е
директор на дирекция в дружеството, следва да се отнася по-отговорно и да
иска да подобрява резултатите на екипа си, а не да изостава със заложените от
работодателя цели.
Ответникът се отнасял поощрително към ищцата и затова я изпратил за
повишаване на квалификацията й, за да може да се справя по-добре и успешно
с работата си, но последната обективно не е могла да бъде ефективна. Твърди,
че в заповедта е посочено, че при ищцата липсват голям набор от качества —
както професионални, така и лични, за да продължи да заема дадената й
позиция. Същата се е ползвала с доверие от работодателя, но качества за
изпълнение на длъжността й са липсвали изначално, въпреки опитът на
страните да се подобри ефективността й. Относно липсващите професионални
качества, излага, че ищцата имала задължения на служител на отговорна
позиция, при която участва в разработването на бизнес програми и търговски
и застрахователни цели на дружеството и изпълнението на премийния приход
и продажбените цели. По отношение на тези функции ищцата работила пряко
с изпълнителните директори на БАЕЗ ЕАД и колегите си от отдел „Кредитен
риск“, с които е създавала една непрофесионална и враждебна вредна работна
атмосфера. От длъжностната й характеристика е видно, че служителката е
отговаряла за връзката с външни клиенти на дружеството и държавни
институции, което на още по-силно основание свидетелства за
отговорностите, които е имала във връзка с представляване на дружеството
3
пред трети лица и на представяне на продуктите, които застрахователното
дружество предлага. Твърди, че ищцата не се е справяла ефективно с
възложените й от изпълнителните директори задачи, като се оправдавала
нееднократно с други колеги или определени обстоятелства. Относно липсата
на личностни качества се твърди, че ищцата не е притежавала социален
етикет и комуникационни умения при общуване както с ръководството, така и
с колегите си. Напротив, поведението й се изразявало в неуважение,
некоректност и неколегиалност и в неспособност да спазва добрия тон и
уважение към останалите служители. Относно твърдението, че никъде в
процесната заповед не били посочени документи, в които е обективирана
липсата на качества и не са водени разговори с ищцата са изложени
съображения, че работодателт не е длъжен да препраща в уволнителната
заповед към отделни документи, имащи отношение към поведението и
липсата на качества на уволнения служител.
ПО ДОКЛАДВАНИТЕ ИСКОВЕ СЪДЪТ УКАЗВА НА СТРАНИТЕ
СЛЕДНАТА ДОКАЗАТЕСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
При така изложените фактически твърдения съдът приема, че
упражненото потестативно право от ищеца за отмяна на процесното
уволнение и възстановяването му на предишната работа преди уволнението се
основава на обстоятелството, че процесното уволнение е незаконно по
изложените в исковата молба доводи. Тежестта на доказване, т.е.
задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът
по настоящото дело.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните
факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо
се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с
едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт –
оставането на ищеца без работа за процесния период следва да бъде
установено в процеса на доказване от него.
4
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, АЛ.1, Т.3 И Т.4 ОТ ГПК СЪДЪТ приема
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е
била преназначена на длъжност „Директор Дирекция „Застраховане“, по
силата на Допълнително споразумение № 1/05.01.2024г. в ответното
дружество Българска агенция за експортно застраховане ЕАД (БАЕЗ ЕАД),
сключено към Трудов договор № 5/28.02.2023г., че на 23.05.2024 г. е връчена
Заповед № ЧР-2/23.05.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата, че ищцата е сключила договор за обучение
и повишаване на квалификацията, считано от 23.11.2023 г. във Висше училище
по застраховане и финанси, като таксите за обучение за поети от работодателя.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на подлежащите на доказване обстоятелства
и на основание чл.157 от ГПК, СЪДЪТ
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по възраженията на
ответника и приложените към отговора му писмени доказателства в срок до
съдебното заседание.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на ответника за установяване на посочените в доказателственото
искане обстоятелства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на
експертиза.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към
спогодба, като им указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си
могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия
и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
По доклада страните могат да изразят становища писмено в срок от
една седмица от връчване на настоящото – на основание чл. 312, ал. 2 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5