№ 8272
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110163636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от „.“ ЕООД, ЕИК: ., представлявано от С., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Гоце Делчев №103, ет. 2, офис № 3, със съдебен адрес:
гр. София, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис № 3, „.“ ЕООД, чрез адвокат П.Г., срещу Д.
Д. В., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. ЛЕВСКИ ЗОНА В, бл. 13, вх. 1, ет. 3, ап. 6, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, чрез адвокат Н.И., и АЛ.
ХР. К., ЕГН **********, гр. София, КВ.РЕДУТА, УЛ.ИЛАРИОН ДРАГОСТИНОВ 17, вх.4,
ет.4, ап.83, със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, чрез адвокат
В.Ф. С., иск с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ вр. чл.
240 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответниците дължат при
условията на солидарност на ищцовото дружество сумата от 90.00 лв., представляваща
вземане от издаден в полза на ищеца Запис на заповед от 06.11.2019 г. с падеж на 30.10.2020
г., с която е обезпечен Договор за потребителски кредит № 6001408/06.11.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски.
В исковата молба се твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.08.2021 г., издадена по ч. гр. д. № ./2021 г. на
СРС, 120 състав, на ответниците било разпоредено да заплатят при условията на
солидарност на ищеца сумата от 2061,60 лева, представляваща незаплатена главница по
Запис на заповед от 06.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021 г. до
окончателното изплащане, ведно с разноските, извършени в заповедното производство.
Сочи, че ответницата Д.В. като издател на процесната запис на заповед се задължила
безусловно и без протест да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 3471.60 лв. на
падежа, който бил уговорен за датата 30.10.2020 г. Сочи, че ценната книга била авалирана от
1
ответника А.К.. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, ответницата била
изпълнила частично задължението до сумата от 1410 лв., с пет вноски, отразени надлежно
на гърба на ценната книга. След настъпване на падежа, ищецът подал заявление за издаване
на заповед от 417 от ГПК, след чието издаване ответниците възразили, че не дължат.
Твърди, че между ищеца и ответницата има сключен договор за потребителски кредит №
6001408/06.11.2019 г., като ответникът К. бил солидарен длъжник по този договор. Съгласно
договора ищецът предоставил на ответницата сумата от 1500 лв. със задължението
последната да я върне в срок до 30.10.2020 г. на 12 равни месечни вноски, като
договореното възнаграждение върху заетата сума възлизало на 38 % от главницата на
годишна база и било фиксирано за срока на договора. Вторият ответник като солидарен
длъжник се задължил и отговарял за задължението на кредитополучателя, състоящо се в
погасяване на кредита, включително наложените договорни санкции и следващите
евентуални задължения, произтичащи от Договора или във връзка с него. Процесният запис
на заповед бил издаден от кредитополучателя въз основа на т. 11 от Договора, която е
авалирана от солидарния длъжник. Сочи, че сумата по договора за кредит била предадена на
кредитополучателя в брой на 06.11.2019 г., а от своя страна Д.В. е превела общо сумата от
1410 лв., с които е погасила главница в посочения размер, като са останали непогасени част
от главницата и задълженията за лихви неустойки. Претендира само частта от непогасената
главница в размер на 90 лв. да бъде установена като дължима, ведно със законната лихва
върху същата от 20.07.2021 г. до окончателното плащане, както и пропорционално
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Д. Д. В. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва иска като неоснователен. Счита, че договорът за потребителски кредит не е породил
валидно облигационно правоотношение, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си по него. Оспорва, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
сумата, предмет на процесния договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен в частта, в
която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 22 ЗПК. Оспорва начисления лихвен процент, като твърди, че същият е
неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Счита, че поради накърняването
на принципа за добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗДД се достигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния договор и
злепоставяне на интересите на ответницата, с цел извличане на собствена изгода за
кредитора. Счита, че договорът е недействителен, поради нищожност на клаузата за лихви.
Оспорва, че е получил Общите условия на ищеца, приложими към договора за предоставяне
на потребителски кредит. Счита, че е нарушен и чл. 10 и чл. 11 от ЗПК относно
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно – шрифтът на
договора да е не по-малък от 12, да е посочен срок на договора за кредит. Счита, че са
нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, както и че клаузата на чл. 11.3.
от договора е нищожна, тъй като предвижда начисляване на неустойка в случай, че
кредитополучателят не осигури в тридневен срок договореното обезпечение или ако
2
последното не отговаря на необходимите условия. Счита също така, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Наведени са множество доводи за неоснователност на исковата
молба. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Ответникът АЛ. ХР. К. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва иска като неоснователен. Счита, че договорът за потребителски кредит не е породил
валидно облигационно правоотношение, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си по него. Оспорва, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
сумата, предмет на процесния договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен в частта, в
която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 22 ЗПК. Оспорва начисления лихвен процент, като твърди, че същият е
неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Счита, че поради накърняването
на принципа за добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗДД се достигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния договор и
злепоставяне на интересите на ответницата, с цел извличане на собствена изгода за
кредитора. Счита, че договорът е недействителен, поради нищожност на клаузата за лихви.
Оспорва, че е получил Общите условия на ищеца, приложими към договора за предоставяне
на потребителски кредит. Счита, че е нарушен и чл. 10 и чл. 11 от ЗПК относно
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно – шрифтът на
договора да е не по-малък от 12, да е посочен срок на договора за кредит, както и
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Не били посочени и
компонентите, включени в годишния процент на разходите. Счита, че са нарушени
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, както и че клаузата на чл. 11.3. от
договора е нищожна, тъй като предвижда начисляване на неустойка в случай, че
кредитополучателят не осигури в тридневен срок договореното обезпечение или ако
последното не отговаря на необходимите условия. Счита също така, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Наведени са множество доводи за неоснователност на исковата
молба. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа:
Със заявление по чл. 417 от ГПК, депозирано в СРС на 20.07.2021 г. г. ищецът е
поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК срещу ответниците за сумата в размер на 2 061,60 лева, представляваща непогасената
част по Запис на заповед, издаден на 6.11.2019 г. за сумата от 3 471,60, с падеж 30.10.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 20.07.2021 г. до датата на плащане на вземането и за
разноски. В законовия срок длъжниците са оспорили заповедта, като съдът е указал на
заявителя възможността да установи вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. С предявения
установителен иск, ищецът иска установяване дължимостта единствено на сумата от 90
лева, като за сумата над предявения иск, заповедта за незабавно изпълнение и
3
изпълнителния лист са обезсилени.
Видно от представения в оригинал Запис на заповед по приложеното
ч. гр.д. № 42380/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, същият е издаден от ответника В. на
6.11.2019 г., като последната се е задължила да заплати на поемателя „.“ ЕООД сумата в
размер на 3 471,60 лева на 30.10.2020 г. Задължението по записа на заповед е авалирано от
ответника К.. На гърба на ценната книга е отбелязано, както следва: 03.02.2020 г. – 500 лева;
05.05.2020 г. – 130 лева; 01.06.2020 г. – 200 лева; 19.06.2020 г. – 300 лева; 30.07.2020 г. – 280
лева.
По делото е представено копие на тристранно подписани Договор за паричен заем
№6001408, сключен между ищцовото дружество, ответника Д.В., в качеството на
кредитополучател и ответника А.К., в качеството на солидарен длъжник, за сумата от 1 500
лева. Страните са се споразумели, че вземането на кредитора може да бъда обезпечено с
издаването на запис на заповед за сума включваща главница, лихви и евентуално дължим
такси и неустойки по договора, увеличена с 10 %, който запис на заповед следва да се
авалира от солидарния длъжник. В чл. 3 от договора е определен годишен лихвен процент в
размер на 38,00 %, в чл. 6 - годишен процент на разходите 47,67 %, като в чл. 7 е посочено,
че общата сума, дължима от клиента на падежа – 30.10.2020 г. е в размер на 1826,40 лева,
която следва да бъде изплатена за срок на договора 12 месеца, с размер на погасителната
вноска 152,20 лева, която включва лихви и главница, описана в погасителен план –
Приложение № 1 към договора. В чл. 11 от договора е уговорено задължение за
кредитополучателя в 7-дневен срок от подписване на договора да предостави банкова
гаранция или застраховка, като при неизпълнение на задължението, последният дължи
неустойка в размер на 1 329,60 лева, която е дължима на части по 110,80 лева, ведно с всяка
от погасителните вноски по Приложение №1. Видно от представеното по делото копие на
Приложение № 1 – погасителен план към договор за кредит, размерът на дължимата вноска
по кредита, включваща лихви и главници е в размер на 152,20 лева, като при
непредоставяне на допълнителното обезпечение – банкова гаранция или застраховка,
размерът и е 263,00 лева.
По делото като писмено доказателство е прието и копие на разписка
№6001408/06.11.2019 г., от която е видно, че Д. Д. В. е получила сумата от 1500 лева по
отпуснат кредит по договор за потребителски кредит № 6001408/06.11.2020 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от установяването на
валидно издаден Запис на заповед в полза на ищеца. В настоящия случай няма спор, че
процесният запис на заповед е валиден, съдържа всички изискуеми от закона реквизити и е с
настъпил падеж на 30.10.2020 г.
Предвид наведената от ищеца кауза на процесния запис на заповед, и доколкото по
4
делото се установява неговата валидност, за установяване на вземането в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение за
Потребителски кредит с първия ответник – Д.В. качеството му на кредитополучател и с
втория – А.К. в качеството му на солидарен длъжник по договора; реално предаване на
сумата по кредита на кредитополучателя; размера на задължението за главница, както и
всички останали положителни факти, които основава иска си и оборването на оспорените и
твърдени от другата страна отрицателни факти.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че процесният запис на заповед
обезпечава каузална сделка, а именно Договор за потребителски кредит. Относно това
обстоятелство спор между страните не съществува и то се установява от представените по
делото доказателства.
Възражението на ответниците, че договорът за кредит не е породил правно действие,
тъй като заемната сума не е предадена реално на кредитополучателя се явява
неоснователно. Установява се от представената с исковата молба разписка от 06.11.2019 г.,
неоспорена от ответната страна в срока за отговор на исковата молба, , че цялата заемна
сума в размер на 1500 лв. е получена от кредитополучателя.
Ответната страна навежда доводи, че цитираният договор за заем е нищожен в частта,
в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 , ал.1 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Този извод се налага предвид константната съдебна
практика на съдилищата по тези клаузи (аргумент от Решение № 378/08.05.2006 г. по гр.д.
№ 315/2005 г. на ІІ г.о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д. №5093/2007 г. на ІІ г.о.,
Решение № 378/08.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ІІ г.о., Определение
№ 260283/17.09.2020 г. по ч.гр.д. № 9521/2020 г. на СГС, ТО-VІ, Определение №
266415/17.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 10945/2020 г. на СГС-ІІ-Г). В чл. 10, ал. 1 от ЗПК е уредена
формата на договора за потребителски кредит, а именно: в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора.
Съдът приема, че сключеният договор за кредит на 6.11.2020 г. не страда от пороците,
визирани в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, който е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без
затруднения на съдържанието на договора. Налице са и всички изискуеми реквизити на
договора, предвидени в чл.11 от ЗПК, вкл. и изготвен и предоставен на кредитополучателя
погасителен план с отразени ежемесечни вноски.
Не се спори, че ищецът не е осигурил някоя от предвидените по договора гаранции
по кредита, както и че е начислена неустойка по чл. 11 от Договора. Възражението на
5
ответниците за нищожност на клаузата за неустойка обаче не следва да бъде обсъждано в
настоящото производство, доколкото претенцията на ищеца е единствено за заплащане на
непогасената част от главницата.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и при липсата на представени от
страна на ответниците доказателства за погасяване на задължението им по процесния
договор за заем, изпълнението на което се обезпечава с издадения на 06.11.2020 г. запис на
заповед, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан до размера от 90 лв.,
представляващ незаплатена главница по кредита.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер на 41,23 лева за държавна
такса в заповедното разноски, 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар в
настоящото производство, или общо сума в размер на 366.23 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „.“ ЕООД, ЕИК: .,
представлявано от С., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Гоце Делчев
№103, ет. 2, офис № 3, със съдебен адрес: гр. София, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис №
3, „.“ ЕООД, чрез адвокат П.Г. и Д. Д. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Левски Зона В,
бл.13, вх.1, ет.3, ап.6, чрез адвокат Н.И. и АЛ. ХР. К., ЕГН **********, гр. София, кв.
Редута, ул. Иларион Драгостинов 17, вх.4, ет.4, ап.83, чрез адвокат В.Ф. С., и двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, че ответниците Даниела
Алексиева Алексиева, ЕГН ********** и АЛ. ХР. К., ЕГН **********, дължат солидарно на
ищеца „.“ ЕООД, ЕИК: ., сумата от 90 /деветдесет/ лева, вземане по Запис на заповед от
06.11.2019 г., издаден за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №
1000656/06.11.2019 г., представляваща непогасената част от главница, ведно със законната
лихва от 20.07.2021 г. до изплащането на вземането, на основание чл. чл.422 вр. с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Даниела Алексиева Алексиева, ЕГН **********, гр. София, ж.к. Редута,
ул.Кадемлия № 12А и АЛ. ХР. К., ЕГН **********, гр. София, ул. Иларион Драгостинов №
17, бл. 17, вх. Г, ет. 4, да заплатят на „.“ ЕООД, ЕИК: ., представлявано от С., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Гоце Делчев №103, ет. 2, офис № 3, със съдебен адрес:
гр. София, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис № 3, „.“ ЕООД сумата от 366,23 лв. (триста
шестдесет и шест лева и двадесет и три стотинки), представляващи разноски по заповедното
и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7