№ 106
гр. Плевен, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430202132 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** от *** против
Наказателно постановление № 8з от 13.01.2021 г. на *** на 01 РУ - Плевен, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 е наложил на
*** глоба в размер на 250 лв., за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 и чл. 28
от ЗНССПЕЕН 112.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ***, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят призован,но не намерен на адреса
не се явява и не се представлява.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се явява представител.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
1
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, но не по
съображенията изложени в същата.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на
наказателното постановление и неговата отмяна дори само на процесуално
основание без да се разглежда спора по същество !!!
Административно-наказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставянето на 06.01.2021 г. на АУАН затова, че на 21.12.2020
г. около 20:17 часа в гр. Плевен от мобилен телефон с номер *** е подал
невярно съобщение на ЕЕНСП-112 за това, че в *** в офис на фирмата са
дошли трима мъже с униформи без да се представят.
Искали са от служителите да пишат обяснения и настоява да получи
информация, какви са лицата и защо се извършва проверка, без да има
необходимост от спешна намеса и помощ за запазване на живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите, с което виновно е нарушил чл. чл.
3, ал. 1 и чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112.
Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание 37 от
ЗНССПЕЕН112 е наложил административно наказание на жалбоподателя
глоба в размер на 250 лв.
В съдебно заседание е разпитан актосъставителят, който твърди в
показанията си, че актът е бил съставен на база изготвена докладна записка
от негови колеги, които са посетили сигнала на посочената в акта дата.
На база събраните писмени доказателства, същият е призовал
жалбоподателя и му е съставил процесния АУАН.
От показанията на свидетелката Д. П. ЦВ. се установява, че същата не е
свидетел очевидец на нарушението, а е свидетел единствено и само при
2
съставянето на АУАН-а, както и че копие от същия е връчен на
жалбоподателя.
От показанията на свидетеля ЕМ. Г. Р. се установява, че същият е
посетил сигнал за работещо заведението. При извършване на проверката са
забелязали, че на 2-3 маси в заведението е имало хора, като на масите е имало
напитки и храна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява по
безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е подал невярно съобщение
на телефона на ЕЕНСП-112.
По делото не се събраха доказателства, че жалбоподателят от
мобилен телефонен номер *** е подал невярно съобщение на ЕЕНСП-112
изцяло по вина на АНО.
Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Закона за националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 сочи, че единният
европейски номер 112 се използва при необходимост от спешна помощ при
различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на
гражданите.
Анализът на разпоредбата сочи, че сигналът за помощ следва да касае
различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на
гражданите.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 28 от Закона сочи, че :
«Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ», като при нарушаване на
забраната гражданите носят административно-наказателна отговорност по
вид и размер, определени в Закона.
В нормата на чл. 37 от същия закон е предвидено, че който ползва не по
предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
В конкретния случай са допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на административно-наказателното производство.
Видно от съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, вмененото на наказаното лице деяние не е индивидуализирано
3
и не съдържа конкретно посочени действия и поведение, осъществяващи
състава на приетото за извършено административно нарушение.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112,
която разпоредба в диспозитива предвижда няколко забрани – телефонът да
не се ползва по предназначение,
да не се избира автоматично от електронни устройства и де не се
пускат предварително записани съобщения,
както и да се предават неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ.
В случая не е конкретизирано съдържанието на конкретното съобщение
или сигнал за помощ, за да се прецени дали същото е невярно, заблуждаващо,
или телефонът се използва не по предназначение.
Непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при
които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците на
състава му и непосочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава
изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното
постановление и обосновава отмяната му като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган само е възпроизвел съдържанието
на санкционната норма.
И АУАН и НП не притежават необходимото съдържание относно
установеното деяние като конкретно поведение на извършителя,
индивидуализирано и с конкретните съставомерни признаци, съответстващи
на фактическия състав на приложената от АНО норма. Нито в АУАН-а, нито
в наказателното постановление са изложени фактически обстоятелства около
констатираното нарушение, в нарушение на изискването на чл. 42, т.4 от
ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган не е конкретизирал конкретно и
точно в какво се изразява нарушението. Липсва описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които
го потвърждават. С непосочване на същите е налице нарушено право на
защита на наказаното лице, тъй като то не е в състояние да разбере какво е
конкретното обвинение срещу него.
По дефиниция административното нарушение е такова деяние/
4
действие, или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред /чл. 6 от
ЗАНН/.
Всяко административно нарушение е конкретно и като такова, то следва
да бъде индивидуализирано с неговите обективни признаци, позволяващи
преценка за съставомерността му по конкретна правна норма.
В този смисъл са и изискванията на посочената по – горе разпоредба на
чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Преценката за съставомерност на нарушението, се следва веднъж от
администратино-наказващте органи и втори път от съда, в производството по
обжалване на наказателното постановление.
Извършването на тази преценка, предполага такова описание на
санкционираното поведение, позволяваща извод дали конкретно описаните
действия/бездействия на субекта на административно-наказателната
отговорност, субсумират състава на посочената за виновно нарушена правна
норма.
С оглед на изложеното издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в
хода на съдебното производство не се доказа наличието на виновно
поведение от страна на жалбоподателя, а в това производство наличието
на виновно поведение подлежи на доказване от страна на
административно-наказващия орган, а не се презюмира !!!
В административно наказателните производства няма място
търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да
върши работата на наказващия орган по формулирането и доказването
на неговите твърдения и актове.
Процедурата по ЗАНН е санкционна и е в тежест на наказващия орган
5
да я проведе законосъобразно, завършена с правилни актове, като докаже
твърденията си, обективирани в тях с валидни доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, предвидени в ЗАНН, както и не се доказа
извършване на нарушението, а щом това е така, то наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова,
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8з от 13.01.2021 г. на *** на
01 РУ - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН
112 е наложил на ***, с ЕГН: ********** от *** глоба в размер на 250 лв., за
извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 и чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6