Р Е Ш Е Н И Е
№ 133/22.04.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Добрич, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет
и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при
участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа,
докладваното от председателя, КАНД № 124/ 2021 год. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на П.К.П. ***, чрез адв. К.П., ДАК, срещу Решение № 260002 от 12.02.2021
год. по НАХД № 00206/ 2020 год. по описа
на Районен съд – Генерал Тошево в частта, в която е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20 – 0265 – 000278/ 24.08.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР.
Касаторът настоява,
че събраните в хода на съдебното производство доказателства по безспорен начин
установяват, че наложеното му наказание е тенденциозно. Сочи, че при извършване
на процесните маневри е направил всичко възможно да изведе автомобила от
мястото на паркиране, без да причини увреждане на други автомобили. Счита, че
при положените усилия да не засегне друг автомобил с маневрите си, наложената санкция
от 200 лв. е прекомерно висока и се явява явно несправедлива. При тези доводи
моли да бъде отменено пъвоинстанционното решение в потвърдителната на НП част и
да бъде отменено НП изцяло. Претендира разноски при уважаване на касационната
жалба, както за първата инстанция, така и за касационната инстанция.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., който
поддържа касационната жалба и сторените с нея искания.
Ответникът по
делото, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
посочените от касатора касационни основания, намира жалбата за основателна.
Предмет на
обжалване е първоинстанционното решение, с което е потвърдено НП № 20 – 0265 –
000278/ 24.08.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево, в
частта, в която на П.К.П. *** за това, че на 24.07.2020 г., в 20.50 часа, в гр.
Генерал Тошево, на ул. Тетевен пред № 11, като водач на лек автомобил Тойота
Ярис Версо, с рег. № ***, предприема маневра за излизане от реда на паркиралите
МПС, като не съобразява тяхното положение и удря в задна лява част паркирания
по посока на движението лек автомобил Мерцедес Е240 с рег. № ***. С НП е
прието, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е описано
нарушението по следния начин: предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях, като на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.
Фактическата
обстановка в рамките на извършеното нарушение е установена от ГТРС и не се
оспорва по същество от касатора. Последният претендира, че дори да е нанесъл
щета на съответния автомобил, то тази щета не е отговаря на наложеното му
наказание. С касационната жалба настоява, че наказанието е явно несправедливо,
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При така
наведеното касационно основание и като анализира събраните в
първоинстанционното производство доказателства, настоящият състав съобрази
следното:
Съставът на ГТРС е
обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил съображенията си за
направените изводи. Приел е за установена фактическата обстановка, каквато е
изложена в АУАН и НП относно процесното нарушение. Описал е показанията на св. ***
*** и св. Веселин ***, подпомогнали водача да извърши маневрата. Посочил е, че
от показанията на св. *** и св. ***, както и от представения писмен документ –
протокол за ПТП, се налага извод за настъпили материални щети – охлузване на
бронята в резултат на маневрата. При тези оскъдни мотиви е потвърдил НП в тази
му част, като е приел, че квалификацията е правилна и наложеното наказание с
оглед фиксирания му размер – също.
Правилни са
изводите на РС за доказаност на извършеното нарушение. Правилни са изводите на
съда и относно съответното на закона приложение на материалната и санкционна
норма.
Същевременно обаче
настоящият състав счита, че РС не е съобразил, макар да ги е описал и
кредитирал, показанията на разпитаните св. *** и св. ***, които показания
установяват, че макар и като резултат действията на водача да сочат на
несъобразяване на маневрата с разположението на автомобилите, то той е
предприел всички възможни мерки, за да предотврати нанасяне на вреди на други
автомобили – двамата свидетели са му давали насоки за маневриране, за да излезе
от реда на паркиралите автомобили. РС не е съобразил, че двамата свидетели
потвърждават изложеното във въззивната жалба, че собственикът на единия, спрял
близко, автомобил е бил помолен да го премести, но той не се е отзовал. Св. ***
*** сочи: “…Към края на месец юли миналата година бяхме на гости на Веселин ***
с П. и той беше паркирал автомобила си малко по – напред от дома на Веско. Той
беше спрял зад един мерцедес и бяха го запушили отзад с Пасат. Когато П. щеше
да си тръгва, Веско и съпругата му отидоха до съседната къща да помолят
съседите да си изместят автомобила, но те не го изместиха. Наложи се ние да му
помогнем. Аз гледах отзад, а Веско отпред и го изкарахме…“ Св. *** разказва:
„…Когато искаше да си ходи, установихме, че трети автомобил го беше запушил и
предният е изместен, за да възпрепятства излизането му. Потърсихме съдействие
от съседите. Помолихме човека, който извика КАТ, а той каза, че няма
касателство по въпроса. След това се обадихме на сина му, който също отказа.
Решихме да му помогнем да излезе, защото разстоянието беше 15 см от кола до
кола…“ РС не е съобразил, че двамата свидетели потвърждават, че касаторът е
направил множество маневри, за да се измъкне от положението, в което е бил
поставен от останалите участници, съответно, че последните по никакъв начин не
са му съдействали, за да се справи със създалата се ситуация, като с начина на
паркиране са нарушили изискването на чл. 5, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗДвП,
съгласно който всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението. Изложеното сочи, че
макар и да е налице нарушение, то същото, при анализ на събраните доказателства
в тяхната съвкупност и единство, се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид и покрива белезите на
маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН в актуалната
към датата на нарушението редакция, поради което налагането на глоба в размер
на 200 лв. е несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение и наказанието се
явява явно несправедливо. При забраната за изменението му с оглед разпоредбата
на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН наложеното по чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал.
1, т. 5 ЗДвП наказание очевидно не съответства на тежестта на конкретното
деяние и неговата обществена опасност, поради което не отговаря на целите по
чл. 12 от ЗАНН. В тези случаи законодателят е решил чрез нормата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН маловажните административни нарушения да не се наказват,
а нарушителят да се предупреди писмено или устно, че при следващо нарушение ще
бъде подведен под административнонаказателна отговорност. Районният съд е
следвало да прецени тежестта на конкретното нарушение и неговата маловажност и
да отмени наказателното постановление като издадено в нарушение на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН. Като не е сторил това, той е допуснал нарушение на
материалния закон, което води до порочност на изводите му по същество.
С оглед изложеното Административен
съд - Добрич намира, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да го отмени и вместо него да постанови
друго, с което да отмени Наказателното постановление и в обжалваната пред
касационната инстанция част.
С оглед изхода на
спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на
касатора, както и представените по делото писмени доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за касационната
инстанция от 400 лв. и за първата инстанция от още 200 лв.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен
съд – Добрич, Трети касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260002 от 12.02.2021 год. по НАХД №
00206/ 2020 год. по описа на Районен съд – Генерал Тошево в частта, в която е
потвърдено Наказателно постановление № 20 – 0265 – 000278/ 24.08.2020 г. на
Началник РУ към ОДМВР, РУ Генерал Тошево, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20 – 0265 – 000278/ 24.08.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР
Добрич, РУ Генерал Тошево в частта, в която на П.К.П. ***, за нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т.
5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лв.
(двеста лева).
ОСЪЖДА Районно
управление към Областна дирекция на МВР Добрич, Районно управление Генерал
Тошево да заплати на П.К.П., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. (шестотин
лева) съдебно – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: