Определение по дело №439/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.

Оспорват се действия на органи по приходите по извършване на фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010102952506_3 от 14.02.2024 г., изготвен от инспектори по приходите при Главна дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП.

Жалбоподателят „БИЛИ 77“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Вельо войвода“ № 13, представлявано от управителя Бюлент Мехмедов Молаюсеинов, счита, че обжалваните действия са незаконосъобразни. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.121а, ал.3 от ДОПК и не са налице предпоставки за прилагане на мярката. Излага обстоятелства за липса на умисъл, за случайна повреда на техническото средство за контрол и за пълно съответствие на превозваната стока със съпътстващите я документи. Моли да се отменят действията. Претендира разноски.

Ответната страна – директор на ТД на НАП-Пловдив с писмено становище от процесуален представител оспорва жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на представените доказателства, намери за установено следното:

Оспорваните действия са обжалвани пред директора на ТД на НАП в изискуемия 14-дневен срок. С решение № 29/22.02.2024г. на директора на ТД на НАП жалбата е отхвърлена. В срока по чл.41, ал.3 от ДОПК е депозирана жалба до съда. Същата е от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след изчерпан административен ред за обжалване, поради което е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложената административна преписка е, че на 13.02.2024 г. в пункт за фискален контрол ГКПП Кулата, органи по приходите при Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, резултатите от която проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010102952506_1 от 08.05.2020 г.

Предмет на проверката са били стоките, превозвани с МПС марка Mercedes, рег. № А2074НХ, като същата е осъществена в присъствието на водача Гигов. В хода на същата органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на НАРЕДБА № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, като от придружаващите стоката превозни документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване.

При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, на транспортното средство е поставено техническо средство за контрол № 0939994.

На 14.02.2024г. в присъствието на управителя на дружеството и на водача на превозното средство е констатирано, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с нарушена цялост и не се намира на транспортното средство, а във водача, който твърди, че е паднало. Тези действия са обективирани в Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 010102952506_2 от 14.02.2024 г.

Осъществени са действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между декларираното и установеното количество стока.

От страна на органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.

За описаните действия е съставен обжалвания в настоящото производство Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010102952506_3 от 14.02.2024 г., с който е определено обезпечение в размер на 30 096 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката.

Стоката е оставена на отговорно пазене от управителя на дружеството,за което е съставен Приемо-предавателен протокол за стоки.

От страна на дружеството по сметка на ТД НАП Пловдив е направен превод за обезпечение в размер на 30 096 лв. в полза на ТД на НАП Пловдив, покриващо така определения размер, като иззетата стока е освободена, видно от Протокол № 010102952506_7 от 16.02.2024г.

Обжалваните действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.

При извършването на обжалваните действия мотиви не са изложени, но несъмнено е установено, че става въпрос за хипотеза на чл.121а,ал.1,т.1 от ДОПК – нарушена цялост на техническото средство за контрол, което обстоятелство не се и оспорва от страна на жалбоподателя.

В хода на административното обжалване, директорът на ТД на НАП Пловдив в решението си посочва, че в хипотезата, при която са действали органите, а именно чл.121, ал.1, т.1 от ДОПК, действията им са извършвани в условията на обвързана компетентност и обезпечаването на доказателствата е било задължително по силата на разпоредбата на закона, без преценка за това дали е необходимо или не.

Съдът намира, че оспорваните действия са необосновани и поради това незаконосъобразни.

Действително, обезпечаването на доказателства при фискален контрол в производството по чл.121а, ал.3 от ДОПК се извършва при условията на обвързана компетентност. Предпоставка за това обаче е да са изпълнени предпоставките на ал.1 или на ал.2 от чл.121а ДОПК, тоест органът по приходите да е преценил, при условията на оперативна самостоятелност, и да е отправил искане до публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали/ал.1/, или да е установил, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни/ал.2/. Едва при тези два случая, по силата на ал.3 от чл.121а задължително се налага и обезпечение на доказателства. Именно това е смисълът на разпоредбата на чл.121а,ал.3 от ДОПК и това означава изразът „… в случаите по ал.1 и ал.2, органът по приходите предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства“. Тук не се имат предвид случаите по точки от 1 до 5 на ал.1, в които са изброени различни хипотези на нарушения, защото това би обезсмислило включването и на ал.2 в тези случаи, а става въпрос за двата възможни варианта на възникване на обезпечителна нужда. Съюзът „и“ несъмнено налага извод за едновременност на действията по обезпечаване на доказателства с действията по отправяне на искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Обезпечаване на доказателства без извършване на преценка и на обосновано искане за предприемане на действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки, законът не предвижда в производството по чл.121а от ДОПК. И това е така, защото отнапред трябва да е ясно и обосновано за какви съществуващи или възможни вземания за данъци става въпрос, какво ще се обезпечава и въпросните доказателства за какво ще се събират.

В случая, нито от административната преписка, нито в хода на административното обжалване не става ясно дали органите по приходите са извършили действията по ал.1 или ал.2 на чл.121а от ДОПК. В нито един от съставените протоколи не се споменава дружеството жалбоподател да има задължения или да има вероятност да възникнат вземания за данъци, не се обосновава някаква обезпечителна нужда, поради която да са предприети действия по налагане на обезпечителни мерки, нито става ясно предприетото обезпечаване на доказателства във връзка с какво се прави. Посочено е единствено констатирането на нарушена цялост на техническото средство за контрол, но без от тук да са направени изводи за възникване на възможни вземания за данъци и за необходимост от тяхното обезпечаване. Обстоятелства в тази насока не са изложени и в решението на горестоящия административен орган.

Поради това съдът намира, че обжалваните действия на органи по приходите, като необосновани и извършени при липсата на условията на ал.1 или на ал.2 от 121а от ДОПК, следва да се отменят.

За разноските:

При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 50 лв. заплатена за производството държавна такса.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по оспорване на „БИЛИ 77“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Вельо войвода“ № 13, представлявано от управителя Бюлент Мехмедов Молаюсеинов, действия на органи по приходите по извършване на фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010102952506_3 от 14.02.2024 г., изготвен от инспектори по приходите при Главна дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „БИЛИ 77“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 50 /петдесет/ лв. разноски.

Определението е окончателно.

Съдия:	/П/