Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 08.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Илияна Коцева като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 1592 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от ЗВ, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ.
В първоначалната си искова молба по делото ищецът „В.и
к.“ ЕООД е изложил твърдения, че в периода от 29.06.2015г. до 31.08.2019г. е
предоставял ВиК услуги – отвеждане и пречистване, на обект с адрес гр. Плевен,
Консервен завод Плевен, ул.“********за което са издавани конкретно посочени от
страната данъчни фактури, с период на издаване от 15.07.2015г. до
31.08.2019г., падеж на задълженията по
всяка от фактурите от 14.08.2015г. до 30.09.2019г., както и с конкретно
посочени главници, общо 270 706. 87 лева, които не са били платени, при лихва
за забава, също уточнена по период, с
общ размер на задължението до 13.07.2020г. от 80 588. 03 лева.
Фактурите са били издавани съгласно разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г.,
одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР. До тогава са действали
утвърдени с Решение № ОУ-064 от 17.07.2006г. на ДКЕВР Общи условия.
Също съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия в сила от
30.09.2014г., потребителят е разполагал с 30-дневен срок от датата на
фактуриране за заплащане на задълженията, а съгласно чл. 44 от Общите условия,
при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги,
потребителят е дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа
до деня на настъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Според изложеното в исковата молба дължима е още
законна лихва за забава по стари платени със забава фактури – 6. 50 лева по
фактура № ********** от 28.04.2017г. за 26 дни закъснение, 1 550. 45 лева за
фактура № ********** от 30.06.2014г. за 1 090 дни закъснение и за фактура №
********** от 31.03.2017г. за 74 дни закъснение, 1 528. 05 лева за фактура №
********** от 30.06.2014г. за 1 099 дни закъснение, 3 136. 04 лева за фактура №
********** от 30.06.2014г. за 1 112 дни закъснение и за фактура № ********** от
30.06.2014г. за 1 122 дни закъснение, 3 437. 46 лева за фактура № ********** от 30.06.2014г. за 1
212 дни закъснение, 2 097. 87 лева за фактура № ********** от 31.07.2014г. за 1
280 дни закъснение, за фактура № ********** от 31.08.2014г. за 1 249 дни
закъснение и за фактура № ********** от
30.09.2014г. за 1 219 дни закъснение, 2 065. 26 лева за фактура № ********** от
31.10.2014г. за 1 256 дни закъснение и за фактура № ********** от 30.11.2014г.
за 1 226 дни закъснение, както и 3 424. 27 лева за фактура № ********** от
30.11.2014г. за 1 232 дни закъснение, общо 17 245. 90 лева. Вземанията са по лихвени документи, издавани
от 30.06.2017г. до 31.05.2018г., с фактури с датата на лихвени документи.
Възникнало е облигационно отношение между ВиК
оператора и потребителя за ВиК услугите. За имота на адрес гр. Плевен,
Консервен завод Плевен, ул.“********има открита партида с ИТН номер 110079 на
името на ответника „С.“ ЕООД. Имотът е бил собственост на дружеството до
16.07.2007г. Тогава имотът е бил апортиран в капитала на ответника „М.Е.“ АД,
което е било и в процесния период. На
01.01.2009г. между ответниците е бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят „М.Е.“ АД е
предоставил за временно и възмездно ползване на „С.“ ЕООД имота, на който са
били предоставяни ВиК услуги. За настъпилите промени в собствеността на недвижимите
имоти не е било подавано искане за отразяване на промяната по партида на
дружествата при ищеца. Поради това не е бил променян и титулярът на партидата.
За факта на промяна на собствеността ищецът разбрал при подготовка на съдебните
действия. Не са били предприети действия
по чл. 58 от Общите условия на ищеца.
Налице е било споразумение от 25.06.2019г. между ищеца
и ответника „С.“ ЕООД, в което е бил посочен размерът на просроченото
задължение към 25.06.2019г. – 482 379. 16 лева, от които 385 896. 24 лева
главница и 79 160. 57 лева лихва, както и 17 322. 35 лева фактурирана лихва.
След това споразумение е имало извършени плащания от 55 000 лева, като
последното плащане е било от 19.08.2019г. С подписване на споразумението и
последвалите плащания ответникът е потвърдил вземането на ищеца за дължими суми
към датата на споразумението.
Като се позовава на съществуването на облигационно
отношение, регулирано от ЗВ, ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия на ищцовото дружество, ищецът иска да бъдат осъдени ответниците да
заплатят солидарно сумата 270 706. 87 лева главница, представляваща сбор от
дължимите главници по всяка една от фактурите, издавани в периода от
15.07.2015г. до 31.08.2019г., със законната лихва от датата на исковата молба
(21.08.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, 80 588. 03 лева сбор от законните лихви за
забава върху всяка една от падежиралите главници по всяка отделна фактура,
изчислена от датата на падежа до 13.07.2020г., както и 17 245. 90 лева лихва за
забава върху стари задължения.
Солидарността между ответниците се обосновава с
разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Ако се възприеме, че не е налице пасивна солидарност,
ищецът иска да се осъди потребителят на ВиК услугите да заплати дължимите
суми.
Страната претендира и направените по делото разноски.
С допълнителната си искова молба ищецът
изцяло е потвърдил вече изложените от него твърдения по отношение на
претенциите си и срещу двамата ответници, като е посочил, че споразумението от
25.06.2019г. е от значение за
погасителната давност относно вземанията.
Още с първоначалния си отговор ответникът „С.“ ЕООД е
оспорил предявените искове.
Конкретно възразява, че липсва валидно сключен договор
с ищеца, подписан от двете страни и
дружеството няма качеството потребител на ВиК услуги, при което по
отношение на дружеството не са приложими общите условия, на които се позовава
ищецът. Няма доказателства, че са извършени определени услуги и че
предоставените услуги са ползвани от ответника.
Оспорва се истинността на споразумението от
25.06.2019г. – положеният подпис не е на А.Г.В., посочен като пълномощник на
ответника. В този смисъл не отговоря на истината твърдението на ищеца, че „С.“
ЕООД е потвърдило вземането на ищеца в посочените в споразумението суми.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на всички фактури с падеж преди 13.07.2017г. въз основа на
чл. 111, б.в“ от ЗЗД (ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС относно понятието
„периодични плащания“).
Поради неоснователност на основната искова претенция,
следва да се отхвърлят и акцесорните претенции по отношение на лихвите.
Ответникът „М.Е.“ АД също оспорва исковете.
Възразява, че дружеството е собственик на имот,
находящ се в гр. Плевен, ул.“*********, апортиран в капитала му през 2007г.,
бивша собственост на „С.“ ЕООД. При сключен договор за наем между
ответниците в имота е разположен
консервният завод „Сторко“, под която търговска марка едноименното дружество е
осъществявало производството и продажбата на консервирани и замразени храни на
едро и дребно. Има открита партида на името на „С.“ ЕООД и така наемателят е длъжен да заплаща разходите за ползваните ВиК
услуги по откритата лична партида на свое име, което е видно и от представените от ищеца фактури.
Тъй като „М.Е.“ АД не е потребявало и не потребява ВиК услуги в имота,
дружеството не дължи тяхното заплащане. Ищецът не е изпълнявал задължение за
предоставяне на ВиК услуги на този ответник, нито е фактурирал спрямо
дружеството такива услуги. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Страната се позовава и на
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Общите условия - че ако предишен собственик
или ползвател не закрие партидата си, дружеството събира дължимите суми от него
до датата на откриване на партидата на новия собственик или ползвател. В случая
ответникът няма открита лична партида за имота. Липсва и писмен договор по чл.
8, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Липсват хипотези да встъпване в дълг или заместване в дълг по чл. 101 и чл. 102
от ЗЗД. Не е давано съгласие наемателят
да плаща услуги от името на дружеството (чл. 8, ал. 9 от Наредбата). В случая единствен потребител е наемателят.
Той е сключил споразумение от 25.06.2019г. и е признал задължения, които са
негови. Няма нормативен текст или друга договорка между страните – кредитор,
собственик и наемател, която да обоснове солидарна отговорност по чл. 121 от ЗЗД. Изрично в отговора се оспорва претенцията за лихви поради липса на забава
на ответника. Страната прави и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните фактури и
лихвите за забава. Претендират се направените по делото разноски.
С
допълнителните си отговори ответниците изцяло поддържат възраженията,
оспорванията и правните си доводи.
По
предявените искове
Съдът като
съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
възприема от фактическа страна по делото следното:
Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и инженерингови услуги в
страната и в чужбина, както и с основна дейност по НКИД – събиране, пречистване
и разпределение на вода.
Още отпреди 2006г. ищецът е предоставял ВиК услуги във
връзка с осъществяваната производствена дейност в консервния завод в гр.
Плевен.
На 29.11.2006г. ответникът „С.“ ЕООД, дружество,
регистрирано през 2006г., е придобил активи от търговското предприятие на „Л. Х.“
АД, с ЕИК *********, включващи правата върху земята и сградите на консервния
завод.
Предоставянето на ВиК услуги от ищеца е продължило и
след прехвърлянето на търговското предприятие, като на ответното дружество,
като потребител на услугите, е била открита партида при ищеца, както такава е имало и дружеството „Л. Х.“ АД
– абонат 110079. Откриването на партидата не е спорно по делото.
През 2007г. собствените на „С.“ ЕООД недвижими имоти
на адреса гр. Плевен, съставляващи
земята и сградите на консервния завод, са били апортирани в капитала на втория
ответник – „М.Е.“ АД, за което е имало
решение на регистърния съд по фирменото дело
на дружеството от 26.06.2007г. за увеличение на капитала чрез апортна вноска – недвижимите имоти.
Срещу непаричната вноска „С.“ ЕООД е записало акции в „М.Е.“ АД.
Въпреки
апорта ползването на недвижимите
имоти от „С.“ ЕООД е продължило, като от 2009г. - въз основа на договор за наем, сключен между
ответниците, както и изобщо е продължила производствената дейност на консервния
завод.
Партида на „М.Е.“ АД при ищеца не е била откривана (не
се установява такова искане и уведомяване на ищеца за прехвърленото право на
собственост), нито закривана партидата на „С.“ ЕООД, а за извършваните ВиК
услуги от ищеца са били издавани фактури на името на „С.“ ЕООД поне до
31.08.2019г. От 01.09.2019г. дейността в консервния завод вече се е
осъществявала от „В.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********.
Обстоятелствата се установяват от представените по
делото писмени доказателства, както и от вписванията и обявяванията по
партидите на търговските дружества – страни по делото в търговския регистър,
които са общоизвестни обстоятелства по смисъла на чл. 155 от ГПК.
За времето от 15.07.2015г. до 31.08.2019г. на името на
ответника са били издадени фактури за извършени ВиК услуги за отведена и
пречистена вода на стойност 270 706. 87 лева с ДДС (процесните фактури),
от които 225 589. 06 лева данъчна основа и 45 117. 81 лева начислен
ДДС.
Фактурите са
били осчетоводени при ищеца. Начисленият ДДС е бил включен в дневник продажби
за съответния период и отразен като задължение към бюджета.
Фактурите са били получени от ответника „С.“ ЕООД,
осчетоводени по с/ка 401“Доставчици“ и отразени в дневниците за покупки в
периода, в която са издадени. Бил е ползван
данъчен кредит. Не се установява от ответника „С.“ ЕООД да е било
правено възражение срещу определените дължими суми.
Обстоятелствата се установяват от изслушаната по
делото съдебна счетоводна експертиза, но те не са и оспорвани по делото.
Към 31.05.2018г. на ответника са били определени за
плащане и 17 245. 90 лева лихви за
забава за стари задължения - по лихвени
документи, издавани от 30.06.2017г. до 31.05.2018г., с фактуриране с дата, датата на лихвените документи. В
регистрите на ищеца по настоящем се води лихва за забава по лихвени документи
от 17 245. 90 лева, също съгласно заключението на съдебната счетоводна
експертиза.
Сумата по фактурираните изтекли лихви, както и сумите
по издадените фактури до 14.06.2019г.,
включително фактура № 10538228 (без фактура № 10539905 от 28.06.2019г., фактура
№ 10542423 от 15.07.2019г., фактура № 10544141 от 31.07.209г. и фактура №
10548924 от 31.08.2019г., издадени в последствие) са били предмет на
Споразумение от 25.06.2019г. между ищеца и
„С.“ ЕООД.
Съгласно споразумението, просрочените задължения на „С.“
ЕООД за ВиК услуги към 25.06.2019г. са били общо 482 379. 16 лева, от които
385 896. 24 лева главница за периода от 15.09.2011г. - 14.06.2019г.,
79 160. 57 лихва за забава, начислена към 25.06.2019г. и 17 322. 35
лева фактурирана лихва. Фактурите са били изброени в справка за неплатено към
абонат 110079, неразделна част от споразумението.
Също съгласно споразумението ответникът „С.“ ЕООД се е
задължил да заплати 20 000 лева на 25.06.2019г., а след това – по
7 000 лева всяка седмица за погасяване на задълженията.
Страните са се споразумели още, че първо ще се
покриват сумите по фактура от 31.11.2014г. и следващите просрочени задължения
от 2014г., 2015г., 2016г. и т.н.
Лихвата за
забава за всяка вноска е трябвало да се изчислява към момента на плащане на
задълженията. „С.“ ЕООД се е задължило да заплаща текущите си задължения в
срок, определен в чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператора, а именно – в 30-дневен срок от датата на
фактуриране.
Споразумението е било подписано за „С.“ ЕООД от А.Г.В.
като пълномощник. Представителната власт на това физическо лице не е оспорвана
от ответника „С.“ ЕООД, а е оспорвано, че положеният подпис върху
споразумението от 25.06.2019г. за този ответник не е на А.Г.В.. Оспорването е останало
недоказано от страната по реда на чл. 193 от ГПК след откриване на производство
за оспорване на автентичността на документа. Страната се е отказала от
единственото посочено и допуснато й доказателствено средство – съдебна
графическа експертиза. Същевременно от ищеца, по реда на чл. 183 от ГПК и по
искане на ответника, е представен оригинала на документа, при което
споразумението от 25.06.2019г. не е
изключвано от доказателствата по делото и се съобразява от съда.
Преди споразумението от 25.06.2019г. за задължения на
ответника „С.“ ЕООД до септември 2014г. по ч.гр.д. № 50064/2014г. на Софийския
районен съд, 25 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а след влизане в сила на заповедта -
и изпълнителен лист.
С молба от 02.03.2018г. от името на ответника „С.“
ЕООД е било поискано погасяване на текущите задължения ежемесечно и по 10 000
лева на месец по стари задължения, считано от месец март 2018г., а с писмо от
23.04.2018г. ищецът е направил уведомление за преустановяване предоставянето на
ВиК услуги към обекта на ответника консервен завод гр. Плевен от 09.05.2018г.,
тъй като просрочените задължения не се заплащат.
Съгласно признанието на ищеца, от издадените за
времето от 15.07.2015г. до 31.08.2019г.
фактури (процесните фактури) са били платени 2 426. 01 лева по
първата от фактурите - № 10348909/15.07.2015г., на 19.08.2019г. За плащането е направен и запис в „Хронология
за плащания на абонат „С.“ ЕООД“, като по регистрите при ищеца се води
задължение към ответника от 268 280. 86 лева. В този смисъл е представената по делото
справка за неплатени задължения, както и заключението на съдебната счетоводна
експертиза.
Вещото лице е констатирало и допълнителни плащания от
ответника за 41 000 лева
съответно 20 000 лева от
26.06.2019г., както и по 7 000 лева
на 26.07.2019г., 29.07.2019г. и 08.08.2019г. Сумите не са били
разпределяни за покриване на задължения по процесните фактури при ищеца, а е
било прието погашение на останалите задължения по споразумението. В този смисъл
по делото липсва признание от ищеца за погашение на други вземания, освен за
сумата от 2 426. 01 лева.
Обратно, също съгласно заключението на вещото
лице, при ответника е било извършено
разпределение на суми за погасяване на задължения по 10 броя процесни фактури
за 24 000 лева.
Също съгласно
заключението на съдебната счетоводна експертиза (допълнително) общият размер на
законната лихва от датата на просрочие на задълженията по процесните
фактури до 21.08.2020г., датата на
искова молба, е 90 143. 41 лева.
При
съобразяване на заключението, както и данните относно размера на законната
лихва по сайта Calculator.bg, съдът приема, че
размерът на изтеклата лихва за забава за времето от деня следващ изтичането на
30 дни след издаването на фактура №
10538228 от 14.06.2019г., фактура №
10539905 от 28.06.2019г., фактура № 10542423 от 15.07.2019г., фактура №
10544141 от 31.07.209г. и фактура № 10548924 от 31.08.2019г., (съответно
16.07.2019г., 30.07.2019г., 15.08.2020г., 31.08.2019г. и 01.10.2019г., при
отчитане на присъствените дни) до
13.07.2020г., както и от посочените от ищеца падежни дати на останалите фактури
по исковата молба до 13.07.2020г. е не
по-малко от претендираните от ищеца 80 588. 03 лева.
След влизането в сила на ЗРВКУ при ищеца са били
одобрени и са действали Общи условия от
03.07.2006г. и Общи условия от
30.09.2014г., представени по
делото.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор от 2014г., потребител е можело да бъде и
наемател на имота, за който се продоставят ВиК услуги – за времето на наемното
правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде
представена декларация с нотариална заверка на подписа, това лице (наемател) да
бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Потребителите е можело да ползват ВиК услуги
и за стопански нужди (чл. 3, т. 1). Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от
Общите условия, ВиК операторът е издавал месечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начислени количества. Потребителите са били длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране (чл. 33, ал. 2). В същия срок е можело да бъдат правени
възражения срещу определените дължими суми (чл. 34, ал. 1), а при неизпълнение
в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят е дължал
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпването на падежа (чл. 44 от Общите условия). Също съгласно общите
условия, ако предишният собственик или ползвател не е закриел партидата си, ВиК
операторът е събирал дължимата сума от него до датата на откриване на партидата
на новия собственик или ползвател – чл. 64, ал. 1 от Общите условия. Съгласно
чл. 71, общите условия са влизали в сила след публикация в централен и местен
ежедневник и публикация на електронната страница на ВиК оператора; в срок от 30
дни от влизане в сила на Общите условия потребителите, които не са били
съгласни с тях, са имали право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в
което да предложат различни условия; новите потребители са приемали Общите
условия със сключването на писмен договор.
Идентични с чл. 64, ал. 1 и с чл. 71
са били клаузи от Общите условия от 2006г. (чл. 63, ал. 1 и чл. 69).
Относно наемателя, Общите условия от 2006г. също са предвиждали, че той
може да е потребител, като собственикът, ползвателят или притежателят на вещно
право на ползване се е задължавал солидарно с наемателя за дължимите суми за
ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение с писмена
декларация – съгласие (чл. 2, ал. 3).
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Между ищеца и ответника „С.“ ЕООД е съществувало договорно облигационно
отношение във връзка с предоставянето на ВиК услуги, нормативно уредено в Закона за водите от
2000г., Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в
сила от 20.01.2005г., както и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. След прехвърлянето на 29.11.2006г. на търговското
предприятие на „Л. Х.“ АД, включващо
правата върху земята и сградите на консервния завод в гр. Плевен, ищецът, в отношенията между страните, е имал качеството ВиК оператор по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г., а „С.“ ЕООД, като собственик на имотите - потребител по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, съответно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Тези отношения, в рамките на свободата на договаряне,
са продължили и след прехвърляне на собствеността върху имотите през 2007г., но
при продължило фактическо ползване от „С.“ ЕООД, на когото са били предоставени
ВиК услугите.
Съществуването на такова договорно правоотношение не е
било недопустимо нито по действалото в периода законодателство, нито съгласно
общите условия на ищеца от 2006г. и от 2014г. И съгласно Общите условия от
2006г., и съгласно Общите условия от 2014г.,
ако предишният собственик или ползвател не е закриел партидата си, ВиК
операторът е събирал дължимата сума от него до датата на откриване на партидата
на новия собственик или ползвател, а
Общите условия от 2014г. са допускали възможност наемател да бъде
потребител при доставките (страна по договора за предоставяне на ВиК услуги),
каквото качество след отчуждаването на имотите ответникът „С.“ ЕООД е имал. Без
значение е, че приобретателят на имотите „М.Е.“ АД не е декларирал изрично съгласие пред ВиК
оператора, както и не е представил
декларация с нотариална заверка на подписа „С.“ ЕООД (наемател) да бъде
потребител на ВиК услуги за определен срок, щом фактически такова съгласие е
било налице, а то се потвърждава от обстоятелството, че от „М.Е.“ АД не е било
искано откриването на партида като потребител въпреки придобиването на правото
на собственост, но при сключен договор
за наем, при който водоснабдените имоти се ползват от „С.“ ЕООД.
В този смисъл, относно допустимата свобода на
договаряне, е и сходното разрешение по ТР№ 2/2017 от 17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
При качеството на ответника „С.“ ЕООД потребител от
29.11.2006г., приложими в отношенията между страните са били поне действалите
при ищеца Общи условия от 2014г. В срок от 30-дни след влизане в сила на общите
условия от ответника „С.“ ЕООД не е било
изразено несъгласие, нито той е предложил различни условия, така както е било
предвидено в общите условия относно действието им.
За
извършените от ищеца доставки на услуги за времето от 15.07.2015г. до
31.08.2019г., в рамките на договорните отношения между страните, на името на
ответника „С.“ ЕООД са били издадени фактури на
стойност 270 706. 87 лева с ДДС. Фактурите не са били платени,
освен за сумата от 2 426. 01 лева, и ответникът е задължен
за разликата – 268 280. 86 лева.
При изложеното по-горе е неоснователно възражението на
ответника „С.“ ЕООД, че не е имало сключен договор между страните въз основа на
който да са дължими сумите, при приложими общи условия. Съществуването на
облигационно отношение между страните поне от 2006г. се установява по делото.
За договора не е предвидена писмена форма за действителност, както и то е бил
потвърден със споразумението от 25.06.2019г. и при издадената заповед за
изпълнение за предходен период – до септември 2014г.
Неоснователно е и
възражението, че не се
установяват извършените от ищеца услуги. Всички издадени процесни фактури са
били осчетоводени при ответника, както и не са били правени възражения по реда
на приложимите Общи условия от 2014г.. Осчетоводяването на издадените от ищеца
фактури по услугите при ответника е признание за извършване на услугите и
тяхното одобрение, съответно за дължимост на уговореното възнаграждение. За
доказателствената сила на фактурите и счетоводните книги при доставка на стоки и извършване на услуги
е и трайната съдебна практика – напр.
Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение
№ 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от
07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от
31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. №
333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съответно посочените в това решение и други
решения в подобен смисъл. Допълнително дължимостта по издадените фактури за
времето до 14.06.2019г. е била потвърдена и със споразумението от
25.06.2019г.
Ищецът и
ответникът „С.“ ЕООД са обвързани от това споразумение, съгласието за което е
било постигнато изрично и което има характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, вр.
чл. 288 от ТЗ. За избягване на възможен спор между страните (водене на дело) и
при взаимни отстъпки, ответникът „С.“ ЕООД е признал дължимост на вземанията за
предоставени ВиК услуги до 14.06.2019г., а ищецът се е съгласил задълженията да
не бъдат търсени веднага като дължими, а да бъдат отсрочени във времето и
платими на погасителни вноски. Със споразумението, по общо съгласие, страните
са установили задълженията на ищеца към ответника и са отсрочили изпълнението
им.
Действително задълженията за предоставени ВиК услуги
са периодични плащания по чл. 111, б.”в”
от ЗЗД, така както понятието е изяснено в ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. по т.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС – повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията – еднакви, но с подписване на споразумението от 25.06.2019г.
задълженията за доставени услуги до 14.06.2019г. са били признати, което е
прекъснало теченето на давността по чл. 116, б.“а“ от ЗЗД относно вземанията,
чиято давност не е била изтекла (изискуеми след 25.06.2016г.), а за
задълженията преди това, дори да са били погасени по давност, е имало съгласие
от ищеца за плащането им, което по аргумент от разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД
не е недопустима уговорка. Същевременно от 25.06.2019г., датата на
споразумението, до датата на исковата
молба (21.08.2020г.), прекъсваща давността по чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, не е
изтекъл период на приложимата погасителна давност.
Предмет на споразумението от 25.06.2019г. не са били
фактура № 10539905 от 28.06.2019г., фактура № 10542423 от 15.07.2019г., фактура
№ 10544141 от 31.07.209г. и фактура № 10548924 от 31.08.2019г., но при датата
на изискуемост на задълженията – 30 дни след издаване на фактурите (чл. 72, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД) и датата на исковата молба
- 21.08.2020г., с която давността също се прекъсва, задълженията по тези фактури също не са
погасени по давност.
Възражението на ответника „С.“ ЕООД за погасяване на
вземанията по процесните фактури по давност е неоснователно, съответно
основателно е позоваването на ищеца на споразумението от 25.06.2019г., като
такова от значение за давността.
Същото е по отношение на фактурираните изтекли лихви,
предявени по делото в размер на 17 245. 90 лева. Сумата е била предмет на
споразумението от 25.06.2019г., при което е дължима от ответника „С.“ ЕООД на това основание. При датата на исковата
молба – 21.08.2020г., няма погасяване на задължението по давност.
Или предявения по делото иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за дължими от ответника „С.“ ЕООД суми по издадени за времето от 15.07.2015г. до 31.08.2019г.
фактури за извършени ВиК услуги за отведена и пречистена вода следва да бъде
уважен за сумата от 268 280. 86 лева, при приспадане на признатото от
ищеца като извършено плащане за сумата от
2 426. 01 лева, както и е основателна претенцията за фактурирани
лихви от 17 245. 90 лева, съответно
на споразумението от 25.06.2019г.
Като акцесорна, основателна е и претенцията за лихва
за забава върху главницата от датата на исковата молба – 21.08.2020г., до
окончателното плащане (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).
От ответника „С.“ ЕООД с отговорите на
исковата молба не е било правено възражение за погасяване на сумите по
процесните фактури чрез плащане, при
което съдът не разглежда такива обстоятелства като релевантни, включително
установеното от вещото лице
обстоятелство, че направени плащания от 24 000 лева от ответника след
сключването на споразумението от 25.06.2021г. той е отнесъл за погашение по
процесните фактури. Отделно от това, при
съобразяване на приетия ред на погашение
по споразумението от 25.06.2019г., както и общия размер на признатите като
дължими суми, не се установява, че с
направените плащания на 24 000 лева са били погасени суми по процесните
фактури, за да се приемат задълженията погасени с тези плащания.
Със споразумението от 25.06.2019г. е
била приета дължимост и на лихви за забава върху издадените до 14.06.2019г.
фактури, така както претендира ищецът по делото. При липсата на плащане по
фактурите дължимостта на лихвите следва да бъде потвърдена, с дължимост
допълнително и на лихви от 14.06.2019г. до 13.07.2020г. – следващ период, така
както те се претендират от ищеца, съгласно възприетото от фактическа страна.
Претендираните лихви върху останалите
суми по фактури - фактура № 10538228 от
14.06.2019г., която към датата на споразумението не е била изискуема, както и неиздадените към 25.06.2019г. -
фактура № 10539905 от 28.06.2019г., фактура № 10542423 от 15.07.2019г., фактура
№ 10544141 от 31.07.209г. и фактура № 10548924 от 31.08.2019г., също следва да
се потвърдят, тъй като исканото от ищеца като изтекла лихва за забава за времето на забавата е не по-малко от
дължимото, също съгласно възприетото от фактическа страна.
Относно забавата за плащане на тези
фактури са приложими разпоредбите на чл. 72 от ЗЗД, от които страните в
отношенията си не са се отклонили – че
когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от
който започва да тече срокът, като той изтича в края на последния ден, а когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден, след което, от деня, следващ определения ден за плащане, ответникът е в забава на длъжника и дължи
лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1,
вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от
01.01.2015г). В този смисъл са били клаузите на чл. 33 и чл. 44 от приложимите в
периода на издаване на процесните фактури Общи условия от 2014г.
По делото като главни искове ищецът е
поискал солидарното осъждане и на двамата ответници за претендираните суми.
Искането е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД,
освен в определените от закона случаи солидарност между двама и повече длъжници
възниква само когато е уговорена.
В случая солидарна отговорност в била
предвидена единствено в Общите условия на ищеца от 2006г., при сключен договор за наем, но и при изрично изявление
на собственика на имота в този смисъл, каквото по делото от „М.Е.“ АД няма,
допълнително, че не се установява категорично приложимост на Общите условия от
2006г. Същевременно никой от приложимите
по делото нормативни актове не предвижда солидарност при заплащането на
предоставени ВиК услуги в такива случаи. Разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г., на която се позовава ищецът, също не съдържа такова
предвиждане – тя урежда единствено заплащането на дължимите суми от името на
наемодателя, съответно отговорност на наемодателя като потребител. В случая,
съгласно възприетото от фактическа страна, потребител на ВиК услуги е бил „С.“
ЕООД. Не е приложима и разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, която касае поемане на
общо задължение при сключване на търговска сделка и то ако от сделката не
следва друго. Възраженията на ответника „М.Е.“ АД в този смисъл са основателни.
Или съдът отхвърля предявените главни
искове и се произнася по отношение на исковете срещу ответника „С.“ ЕООД, за
когото се приема, че е потребител на ВиК
услугите в процесния период.
По
разноските
Ищецът е поискал присъждане на
направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса
от 14 741. 63 лева, 2 000 лева разноски за вещо лице и 10 226.
40 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
21.10.2019г., общо 26 968. 03 лева. С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 26 790. 51 лева от разноските.
Разноските са платими от ответника „С.“ ЕООД, по отношение на когото се
уважават исковете.
Ответникът „М.Е.“ АД също е поискал
присъждане на разноски, но не установява такива и съдът не се произнася по чл.
78, ал. 3 от ГПК с присъждане на разноски.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.“
ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление ***. зона „********, да заплати на „В.и к.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 268 280. 86 лева (двеста
шестдесет и осем хиляди двеста и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки), на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, останали неплатени
задължения за предоставени ВиК услуги – отвеждане и пречистване, на обект с
адрес гр. Плевен, Консервен завод Плевен, по фактури с период на издаване от
15.07.2015г. до 31.08.2019г., със законната лихва за забава от 21.08.2021г. до
окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и 80 588. 03 лева (осемдесет хиляди петстотин осемдесет и осем
лева и три стотинки) изтекли лихви до
13.07.2020г., както и 17 245. 90 лева
(седемнадесет хиляди двеста четиридесет и пет лева и деветдесет стотинки)
фактурирани лихви по лихвени документи, издавани от 30.06.2017г. до 31.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно главницата в останалата част до пълния
предявен размер от 270 706. 87 лева, както и исковете за заплащане на сумите и от „М.Е.“ АД, с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона ********№*ет.*, при условията на солидарност.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление ***. зона „********, да заплати на „В.и к.“ ЕООД, с ЕИК ******** и
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 26 790. 51 лева
(двадесет и шест хиляди седемстотин и деветдесет лева и петдесет и една
стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: