№ 52114
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20251110107604 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК с вх. № 44394 от 07.02.2025 г., подадено от Ф... ЕООД срещу К. А. П. за сумата
от 20 000 лева – главница по договор за заем от 12.10.2021 г., сумата в размер на 15378,49
лева договорна лихва в периода от 12.10.2021 г. до 22.10.2024 г., законна лихва за забава в
размер на 7336,36 лева за забава за плащане на погасителна вноска с повече от три дни до
22.10.2024 г., сумата в размер на 2520 лева, начислени разходи съгласно пункт първи от
нотариалния акт за договорна ипотека до 22.10.2024 г., неустойка за събиране на
просрочени задължения 500 лева, начислена на 15.04.2022 г., 2000 лева – неустойка,
начислена на 26.05.22г. за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10% от
отпуснатата заемна сума съгласно чл.17, ал.4 от договора, 8122,94 лева – начислена
неустойка, съгласно чл.11, ал.3 от Договор, както и 1117,16 лева – държавна такса.
Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва
да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение
на обстоятелствата, на които се основава вземането. В хипотезата на чл. 417 ГПК, при която
съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо
основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като
по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на
което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на
заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от
документа.
В т. 2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2014
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд е прието, че заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 ГПК, във
връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени
обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от
представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК.
В разглеждания случай в т. 9, б. „в“ от заявлението е посочено, че посочените
вземания се претендират по договор за паричен заем от 12.10.2021 г. В т.12 от заявлението е
посочено, че документът, от който произтича вземането е НА № 113, том II, рег. № 4790 ,
дело № 255 от 2021 г. на нот. С... Д.., с район на действие- РС Бургас и нотариална покана за
обявяване на задълженията по договор за паричен заем от 12.10.2021г. за предсрочно
изискуеми. В т. 14 от заявлението, са изложени подробни твърдения, че претендираните
1
вземания произтичат от договор за паричен заем от 12.10.2021 г., обезпечен с договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт № 113, том II, рег. № 4790 , дело № 255 от 2021 г. на
нот. С... Д.., с район на действие- РС Бургас. Видно от представения документ по чл. 417
ГПК – нотариалният акт за договорна ипотека обезпечава вземания по договор за заем от
12.10.2021 г., предоставен от Ф... ЕООД на К. А. П., като за обезпечаване на вземанията по
този договор / от 12.10.2021 г./ е ипотекиран негов собствен имот. Приложен е договор за
заем от 12.10.2021 г. между Ф... ЕООД и К. А. П. в обикновена писмена форма, както и
платежно нареждане от 13.10.2021 г. за сумата от 18922,71 лв. с основание: договор от
12.10.2021 г.
Със задължителни разяснения по т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, основанията на вземанията следва да
бъдат установено в посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, а не да се установяват въз
основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. В разглеждания случай само от
представения договор за ипотека не се установява сключването на договора за заем,
доколкото не се установява предаване на заемната сума. За да установи сключването на
договора за заем съдът следва да изследва документи извън представения документ по чл.
417 ГПК– да обсъжда представените платежни нареждания, което означава, че самият
документ сам по себе си не доказва възникнали заемни правоотношения между страните.
Действително разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК дава възможност изискуемостта на
вземането да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ, но в случая,
предаването на заемната сума касае съществуването на задължението да бъде върната
сумата по договор за заем, а не изискуемостта. Със задължителните разяснения в т. 4а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК допуска с официален или изходящ от
длъжника частен документ да се доказва само изискуемостта на установени с документи по
чл.417 ГПК вземания, за които се отнася самият документ. Недопустимо е по този ред да се
доказват елементи от фактическия състав, от който възниква претендираното вземане.
Следователно от приложения документ към заявлението не се установява подлежащо на
принудително изпълнение вземане. Предаването на заетата сума на заемателя, независимо
дали лично или на посочено от него лице, е елемент от възникването на вземанията за
връщане на заемната сума, а не касае изискуемостта им, поради което и за да са налице
предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, настъпването на тези факти
следва да е удостоверено в документа, на който се основава искането, каквото
удостоверяване нотариалният акт не съдържа, поради което и заявлението следва да бъде
отхвърлено.
В допълнение на изложеното следва да бъде отбелязано, че в разглеждания случай
процесното заемно правоотношение, на което се позовава заявителят, има характеристиката
на договор за потребителски кредит, поради което приложение намират и специалните
правила на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
2
поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т.
3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. Отделно от това, по този начин се
заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че
при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Уговорката в договора за паричен
заем за заплащане на такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането при забава в
плащането на погасителните вноски също е неравноправна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава
обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца
също е предмет на разглеждане по делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като
в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции,
което също влече нищожността й. Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за
събиране на просрочени задължения не са за допълнителни услуги по договора за кредит.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване
на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът
приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Водим от изложеното съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, подадено от „Ф...“ ЕООД, ЕИК205011337, срещу К. А. П., ЕГН **********,
за следните суми: 20 000 лева – главница по договор за заем от 12.10.2021 г., сумата в размер
на 15378,49 лева договорна лихва в периода от 12.10.2021 г. до 22.10.2024 г., законна лихва
за забава в размер на 7336,36 лева за забава за плащане на погасителна вноска с повече от
три дни до 22.10.2024 г., сумата в размер на 2520 лева, начислени разходи съгласно пункт
първи от нотариалния акт за договорна ипотека до 22.10.2024 г., неустойка за събиране на
просрочени задължения 500 лева, начислена на 15.04.2022 г., 2000 лева – неустойка,
3
начислена на 26.05.22г. за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10% от
отпуснатата заемна сума съгласно чл.17, ал.4 от договора, 8122,94 лева – начислена
неустойка, съгласно чл.11, ал.3 от Договора.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4