О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………
гр. Варна, ……… 2017 год.
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение,
в закрито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ Д.
като разгледа
докладваното от съдия Д.
ч.т.д. № 284 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по
постъпила въззивна частна жалба 9777/04.04.2017 година от А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б.
срещу определение № 924/27.03.2017 година по т.д.№ 1708/2016 година по описа на
Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменяне
на определение 515/20.02.2017 година, в частта за разноските.
Твърдят, че
определението е неправилно, тъй като с определение No-515/20.02.2017 година
производството по делото е прекратено и искането за присъждане на разноски е
оставено без уважение. В депозирания писмен отговор е налице искане за
присъждане на разноски и представен списък по чл.80 ГПК, ведно с 3 броя
договори за правна защита и съдействие, като във всеки един от договорите е
договорена сума в размер на 3100 лева за защита в исковото производство и по 1330
лева за защита в заповедното производство. При прекратяване на производството
поради недопустимост на исковете или поради отказ от исковете разноските за
производството се възлагат в тежест на ищеца. Самият ищец признава, че
подадените възражения са просрочени, поради което предявените искове по чл.422 ГПК са недопустими, поради което не може да се приеме, че ответниците са
станали причина за завеждане на иска. Моли да се отмени определението и вместо
него се постанови друго, с което се уважи молбата, както и да се присъдят
направените в настоящето производство разноски, за което представя списъци по
чл.80 ГПК.
Ответникът по
частната жалба „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е
представил писмен отговор, с който моли да се потвърди определението на
първоинстанционния съд.
Постъпила е и
частна жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу определение № 924/27.03.2017
година по т.д.№ 1708/2016 година по описа на Варненски окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата им за допълване на определение 515/20.02.2017
година, в частта за разноските.
В частната си жалба
излага, че определението е неправилно. Съдът приема, че ищецът действително е
направил разноски за адвокатско възнаграждение, а от друга страна приема, че то
следва да бъде присъдено само при уважаване на иска. Причината за депозиране на
исковата молба са дадените неправилни указания на заповедния съд. С
депозирането на исковата молба, ищецът е изпълнил указанията на съда, поради
което направените разходи за изготвяне на исковата молба следва да бъдат
присъдени. Моли съдът да отмени определението и вместо него постанови друго, с
което уважи молбата, като допълни определението на първоинстанционния съд.
Ответниците
по частната жалба А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. са представили писмен отговор, с който
молят да се потвърди определението на първоинстанционния съд.
Подадена е частна
жалба срещу определение No-515/20.02.2017 година, постановено по т.д.1708 по описа за 2016 година
на Варненски окръжен съд от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с която се моли да бъде
отменено определението и се постанови връщане на внесената държавна такса в
размер на 2762.90 лева.
Постъпила е частна
жалба от А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. срещу определение № 515/20.02.2017 година по
т.д.№ 1708/2016 година по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена
без уважение молбата им за присъждане на разноски.
Частната жалба на А.Д.Д.,
Д.П.Д., Р.Т.Б. срещу определение № 515/20.02.2017 година по т.д.№ 1708/2016
година по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата им за присъждане на разноски е процесуално недопустима, поради което
производството по нея подлежи на прекратяване. Страната, която е недоволна от
решение или определение, в частта относно разноските следва да използува
процесуалния ред, предвиден в чл.248 ГПК, от което страната се е възползувала и
едва след това да обжалва определението за изменение на разноски. Видно от
данните по делото е, че страната е подала молба за изменение на определението
за разноски и жалба, поради което настоящата жалба се явява недопустима.
Съдът намира останалите
жалби за процесуално допустими, а по предмета на спора съобрази следното:
Подадено е
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 16.09.2011 година
от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, като по заявлението е образувано ч.гр.д.1124/2011
година по описа на Девненски районен съд. Издадена е заповед 826/19.09.2011
година, с която на длъжниците А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. е разпоредено солидарно да
заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумата от 35316.13 евро, от която 30220.57
евро-непогасена главница по договор за кредит , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 16.09.2011 година до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 5095.56 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 20.10.06.2012 година до 16.10.2012 година и сума в размер на 1381.45
лева внесена държавна такса и 570.36 лева адвокатско възнаграждение.
Възражения срещу
заповедта са постъпили на 31.10.2016 година, а видно от приложения плик са
изпратени по пощата на 28.10.2016 година.
Представени са
покани за доброволно изпълнение с дата на връчване 25.10.2016 година. С
разпореждане от 04.11.2016 година на банката е указано, че следва в едномесечен
срок да предяви иск, какъвто е депозиран, като по него е образувано
т.д.1708/2016 година на ВОС.
С определение 515/20.02.2017
година, постановено по т.д.1708/2016 година по описа на Варненски окръжен съд е
прекратено производството по делото и оставено без уважение искането на
страните за присъждане на разноски. В мотивите си, съдът е приел, че преценката
на заповедния съд относно това налице ли са подадени възражения в срока по
чл.414 ГПК не обвързва исковия съд, като същия, на основание т.10а ТР 4/18.06.2014 година по т.д.4/2013 година
на ОСГТК на ВКС следи за предпоставките. Допустимостта на иска се определя от
това налице ли са възражения, като при липса на възражения заповедта се е
стабилизирала, влязла е в сила и липсва правен интерес от воденето на иска по
чл.422 ГПК.
Гореизложеното
обуславя следните изводи: Исковата молба, по която е образувано т.д.1708/2016
година по описа на Варненски окръжен съд е депозирана в едномесечния
преклузивен срок по указания на заповедния съд, който при преценката си е взел
предвид подадени възражения от длъжниците. Между страните липсва спор, че
възраженията, които са послужили за тези указания са подадени от длъжниците
извън преклузивния срок, поради което към датата на подаването им заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила. Към момента на депозиране на исковата
молба по т.д.1708/2016 година исковете са недопустими поради липса на правен
интерес. Дадените от заповедния съд указания, че заявителят следва да предяви
иск по чл.422 ГПК са неправилни, тъй като извършената от него преценка относно
валидността на извършените действия по подаването на възражение са неправилни.
По
процесуалноправния въпрос дължи
ли се връщане на ищеца на внесената държавна такса при предявяване на
установителния иск по реда на чл. 422 ГПК, ако исковото производство е
прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците, когато
дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са
неправилни е налице
постановено определение по ч.т.д.1077 по описа за 2016 година на Върховен
касационен съд, със задължителен за съдилищата характер, в което е прието, че така уточненият процесуалноправен въпрос е
от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
предвид особеностите по конкретното дело, липсата на съдебна практика и
възможността този въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата и допуснато касационно обжалване
на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният
касационен съд е приел, че разпоредбата
на чл.
4, буква „а” ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса се заплаща за
искови молби, т. е. предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда.
Предявяването на установителен иск за съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е обвързано и е
последица от подадено в срока по чл. 414 ГПК от длъжника възражение срещу
заповедта за изпълнение. Задължение на съда в заповедното производство съгласно
чл. 415, ал. 1 ГПК е да извърши проверка дали възражението на длъжника е в срок
и ако същото е подадено в срока по чл. 414 ГПК, да даде указания на заявителя
за предявяване на установителен иск за вземането – предмет на заповедта за
изпълнение. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в
даване на заявителя на указания по чл.
415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Съдът,
разглеждащ иска по чл. 422 ГПК извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. З. не може в рамките на заповедното производство да търси защита
срещу преценката на съда, че възражението е подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Ако исковото производство е прекратено поради недопустимост
на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок
подадено възражение от длъжниците, когато дадените от заповедния съд указания
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни, внесената държавна такса
по иска подлежи на връщане като недължимо платена. Исковото производство по чл.
422 ГПК се явява продължение на заповедното и интерес от предявяване на
установителния иск по реда на посочената правна норма е налице при подадено в
срок от длъжника възражение, спазването на който срок трябва да бъде проверен
от заповедния съд. Правилността на дадените от заповедния съд указания за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК са относими към преценката за наличие на
предпоставките на чл.
4б ЗДТ. Когато заповедният съд е дал неправилни указания на заявителя да
предяви иска за установяване на вземането като не е съобразил ненадлежно
подаденото възражение /от ненадлежна страна или след срока по чл. 414 ГПК/,
държавната такса за установителния иск е недължимо платена. Въз основа на
изложените съображения, съдът е дал следния
отговор на релевантния процесуалноправен въпрос: Внесената от ищеца държавна
такса при предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК подлежи на
връщане на основание чл. 4б ЗДТ, ако исковото производство е прекратено поради
недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка –
надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците, когато дадените от
заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни.
Следователно внесената
държавна такса е недължимо платена, поради което са налице предпоставките на
нейното връщане на основание чл. 4б ЗДТ.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на първоинстанционния съд 515/20.02.2017 година е неправилно, поради което следва да бъде отменено и
внесената държавна такса в размер 2762.90 лева да бъде върната на ищеца на основание чл. 4б ЗДТ.
По разноските:
С
определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, І г.о.,
постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и представляващо задължителна съдебна
практика, е прието, че в определени случаи ищецът има право да бъде обезщетен
за сторените разноски при прекратяване на делото, въпреки че той е десезирал
съда чрез отказ или оттегляне на иска, при наличието на данни, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. В редица други определения
на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК, също със задължителен за долустоящите
съдилища характер, е постановено, че в подобна хипотеза поведението на
ответника подлежи на преценка и той няма право на разноски, ако е станал
причина за предявяването на иска, независимо, че производството по делото е
било прекратено поради отказ или оттегляне на исковата молба, /определения по
ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№
6176/2014 г. на ІV г.о., и др./.
С определение No-626/20.08.2012 година,
постановено по ч.гр.д.275 по описа за 2010 година на ВКС, съдът е приел, че в
чл.78, ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване
на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне
или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските
за производството, в т.ч. и тези на ответника се възлагат на ищеца. В случаите
на отказ от иска, когато процесуалното действие е предприето от ищеца поради
новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника
обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за
разноските е ответникът.
Общото правило, което може да се изведе е, че разноските по делото се
понасят от страната, която с неоснователните си фактически или правни твърдения
респективно незаконосъобразното си поведение е станала причина за завеждане на делото.
Основният въпрос е
дали неправилните указания на съда и подадените възражения извън срока са
обстоятелства, при които следва да се приеме, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото. Тъй като исковата молба се счита заведена от датата на
подаване на заявлението следва да се приеме, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото и следва да понесе разноските, направени от ищеца.
Недопустимото предявяване на иска е следствие от превратното упражняване на
права от страна на ответника, който е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение, при съзнанието, че възраженията са просрочени. Дадените указания на
съда и последвалите действия на ищеца произтичат от неоснователните фактически
и правни твърдения на ответниците, поради което те следва да понесат
направените разноски.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение No-515/20.02.2017 година,
постановено по т.д.1708 по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ВЪРНЕ на
ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД внесената държавна такса в размер на 2762.90 лева
по т.д.1708 по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение
№ 924/27.03.2017 година по т.д.№ 1708/2016 година по описа на Варненски окръжен
съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД за изменяне на определение 515/20.02.2017 година за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН-**********,
с адрес: ***; Д.П.Д., ЕГН-**********,***; Р.Т.Б., ЕГН-********** с адрес:
гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Кирил Пейчинович“, 5, ет.4, ап.10 да заплатят на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК - ********* сумата от 3122.60 лв. /три хиляди сто
двадесет и два лева и шестдесет стотинки/, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 924/27.03.2017 година по т.д.№ 1708/2016 година по описа на
Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. за
изменяне на определение 515/20.02.2017 година за разноските.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.т.д.284 по описа за 2017 година на Варненски апелативен
съд, В ЧАСТТА по жалбата на А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. срещу определение №
515/20.02.2017 година по т.д.№ 1708/2016 година по описа на Варненски окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата им за присъждане на разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: