№ 1037
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500452 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 2368/14.01.2022 г. подадена от “УПРАВЛЕНИЕ.БГ“ ЕООД срещу
Разпореждане № 26056/03.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 12326/2021 г. по описа на
ВРС, с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжниците К.Т.К. и А. В. солидарно за сумата от 974,40 лв.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Жалбоподателят
поддържа, че e изпълнил дадените от заповедния съд указания като изрично е посочил
основанието за солидарна отговорност на длъжниците, а именно сключения между страните
договор за наем и закона. Развива съображения същността и приложното поле на
солидарната отговорност. Открива противоречие между отхвърлянето на искането за
издаване на заповед за изпълнение и дадените от съда указания за предявяване на
осъдителен иск. По същество отправя искане за отмяна на разпореждането и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството пред ВРС е образувано по заявление от “УПРАВЛЕНИЕ.БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр . София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжниците К.Т.К. и А.В., двамата с настоящ адрес в ***, солидарно за сумата
от 974,40 лв., представляваща неизпълнение на парично задължение на основание Договор
за наем на недвижим имот от 18.08.2017 г., представляващи незаплатени разходи за
извършени ремонтни дейности.
Първоинстанционният съд е отхвърлил искането като е приел, че дадените с
разпореждане № 15033/29.08.2021 г. и разпореждане № 20445/19.10.2021 г. указания във
връзка с констатирана нередовност на заявлението не са изпълнени. Съдът е посочил, че
заявителят, който е длъжен още със заявлението да спази изискванията на чл.410, ал. 2 ГПК
вр. чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК, не го е направил дори и след дадената му възможност за
това. Приел е, че абсолютно неясно е останало основанието на което се претендира
1
солидарна отговорност между длъжниците, доколкото заявителят не е посочил съобразно
коя клауза в договора е уговорена солидарна отговорност, като такава отговорност не се
предвижда от правилата, уреждащи договора за наем, нито от общите правила на
договорната отговорност.
Дадените от ВРС указания са били за посочване на основанието, от което произтича
солидарната отговорност на длъжниците, в т.ч. като се посочи конкретна клауза от договора
за наем, с която е уговорена солидарност. В изпълнение на дадените указания заявителят
първо е посочил общо, че солидарността произтича от договора за наем и от закона, а с
втората уточняваща молба е развил доводи, че кредиторът не е длъжен да посочва изрично в
договора за наем условие за солидарна отговорност, тъй като същата произтича от Закона за
задълженията и договорите и е налице винаги, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото вземане.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението следва да съответства
на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т.е. следва да е налице пълна и ясна
индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от
които то произтича, така щото длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или не. Задължение на заявителя е да индивидуализира надлежно претенцията
си по основание и размер, още повече, че в производството по чл. 410 ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива (така ТР №
4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г. на ВКС). Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които
пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него,
то той бива поставен в невъзможност да упражни адекватно правата си.
Въззивният съд намира, че подаденото заявление от 20.09.2018 г. достатъчно ясно
очертава предмета на претендираното вземане. Видно е, че се твърди вземане за вреди от
неизпълнение на Договор за наем на недвижим имот от 18.08.2017 г., а именно извършени
разходи за ремонт на отдадения под наем имот с цел привеждането му в състоянието, в
което наемателите са били длъжни да го върнат, но не са сторили това.
Поискано е солидарно осъждане на длъжниците, като в крайна сметка заявителят не е
посочил конкретна уговорка в договора за наем, от която следва възникване на солидарност,
а е твърдял, че солидарността произтича от закона.
Непосочването на конкретна клауза от договора, от която произтича солидарната
отговорност, както и твърдението, че същата произтича от закона, не представляват
нередовност по смисъла на чл. 127, ал. 1 ГПК, респ. не са основание за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като се касае за
въпроси по съществото на спора.
Принципно, при така заявена претенция съдът следва да остави исковата молба без
движение и да укаже на ищеца да уточни при какви квоти се претендира вземането от всеки
от длъжниците, в случай че не се установи наличие на солидарно задължение.
Неизпълнението на тези указания, обаче, не е основание за връщане на исковата молба. В
този случай съдът ще следва да разгледа иска и ако не се установи основание за солидарно
осъждане да осъди всеки от длъжниците да плати сума в размер, който съответства на
неговото задължение (така Решение № 106/06.06.2016 г. по гр. д. № 4182/2015 г. III г.о.;
Решение № 15 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 40/2016 г., III г. о.).
Заповедното производство по чл. 410 ГПК е едностранно производство, в което не
се проверява, дали действително съществува претендираното вземане, а единствено дали
соченият от заявителя длъжник го оспорва. В него не се извършва преценка на
доказателства, съдът разглежда заявлението, с което е сезиран, от формална (външна)
страна, като единствената проверка, която следва да извърши, е дали са изложени твърдения
за съществуване на неудовлетворено вземане срещу длъжника. Нещо повече, в заповедното
производство по чл. 410 ГПК не е необходимо заявителят да представя дори и документи в
2
подкрепа на твърденията си с изключение на хипотезата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която в
случая не е налице. В този смисъл целта на това производство не е да се установи
съществуването на вземането, а само дали то е спорно.
В случай, че длъжниците оспорят или някой от тях оспори вземането и кредиторът
предяви установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, съдът ще следва да се произнесе и по
твърдението на ищеца за наличие на предпоставки за солидарно осъждане. При липса на
основание за това, но наличие на основание за разделна дължимост на претендираната сума,
съдът следва да отхвърли иска за установяване на солидарно задължение и да приеме за
установено каква част от общата сума се дължи от всеки един от длъжниците. Именно за
така установените със съдебното решение части заповедта за изпълнение ще влезе в сила,
респ. ще е налице основание за издаване на изпълнителни листи разделно срещу всеки от
длъжниците.
Предвид изложеното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
основателно и следва да бъде уважено. Следва да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски. Обжалваното разпореждане като неправилно следва да
бъде отменено.
Частният жалбоподател не претендира сторените в настоящото производство
разноски, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по чл. 81 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 26056/03.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 12326/2021
г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Т.К. и А.В., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДE заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по заявление вх. № 27049/25.08.2021 г. на ВРС в полза на “УПРАВЛЕНИЕ.БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу длъжниците К.Т.К., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, **** и длъжника
А.В., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, *****, да заплатят солидарно на заявителя
сумата от 974,40 лв., представляваща парично задължение на основание Договор за наем на
недвижим имот от 18.08.2017 г., представляващи незаплатени разходи за извършени
ремонтни дейности, както и разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева –
държавна такса.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3