НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Нова Загора, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: Диана Дечева
и в
присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1406 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
С
исковата си молба ищецът „Водоснабдяване
и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя
Севдалин Рашев, с ЕИК *********, чрез
пълномощника адв. Н.К. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Станислав
Рафаилов, Н.К.”*** БУЛСТАТ ********* твърди, че имал открита партида за недвижим имот,
находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Пейо Яворов” № 14. Този имот бил свързан към
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна
вода. Титуляр на тази партида била ответницата по делото М.К.А. с абонатен №
51936. Доставената и консумирана питейна вода за имота се отчитала по партидата
от служител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирала.
След това за ответника възниквало задължението в 30-дневен срок от издаването
на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК
оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не
сторел това ответника изпадал в забава и съответно дължал обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния
период.
Посочва
се, че общите условия на Вик оператора били издадени на основание Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи /последно изм. ДВ бр.102
от12.12.2014г., в сила от 12.12.2014г./ Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от Вик оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД, били приети с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, публикувани във вестник ”Новинар”,
бр. 196 от 21.08.2014г. и вестник „Сливенски новини”, бр. 34 на 05.09.2014г., в
сила от 05.04.2014г.
В
исковата молба се сочи, че в конкретния случай ответницата не бил заплатил стойността
на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава за периода
от 01.11.2018 г. до 30.11.2018
г. независимо от възникналото задължение
съгласно чл. 33 от „Общите условия” за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – Вик Сливен” одобрени с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014г. на ДКЕВР, а именно: „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране”. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора”, поради
което ищцовото дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в
размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка
една дължима сума до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Поради
това ищецът бил предприел действия за събиране на дължимите суми, като е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 306/2019 г. по описа на РС Нова Загора срещу длъжника
М.К.А.. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 306/2019г. по описа на РС-Нова Загора против
длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и
консумирана питейна вода за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018
г., ведно с дължимата мораторна лихва. Заповедта
е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК поради което за ищцовото дружество бил налице
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си.
В
законоустановения срок по делото ищцовото дружество е предявило настоящия иск
за установяване на вземането.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. дружество доставяло питейна вода в процесния
недвижимия имот, за който има открита партида на името на ответницата М.К.А. и
съответно за нея е възникнало задължение да заплати доставената и консумирана
питейна вода. Тъй като не сторила това в установените с Общите условия на ВиК
оператора срокове, ответницата М.К.А. дължала на ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД следните суми, които съгласно
приложените извлечения от сметки възлизали на: главница – 305.68лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.11.2018 г. до 30.11.2018 г.,
мораторна лихва върху главницата – 2.85 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г.
или общо сумата от 308.53 лв.
В исковата
си молба ищцовото дружество претендира и разноските, които последното сторило в
заповедното производство, възлизащи на 26.00 лева.
Ответницата не се явява в откритото
съдебно заседание на 16.01.2020г. Същата въпреки че на 29.10.2019год. е
получила съдебните книжа ведно с разпореждане на съда където са и указани
всички последици в случай на неявяване и не представяне на отговор не е
депозирал такъв в законоустановения срок и не изразява становище по предявения
от ищеца иск.
Не се явява и процесуалният представител на ищеца, но в
съда е постъпило писмено становище, с което моли съда да даде ход на делото в
негово отсъствие, като заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи. Моли съда ако са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК да постанови
неприсъствено решение с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество посочените в исковата молба суми, както и да му присъди
направените разноски настоящото производство, както и разноските по заповедното
производство.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
В Районен съд – Нова Загора е образувано ч.гр.дело № 306/2019
г. по описа на РС-Нова Загора по подадено заявление по чл.410 от ГПК на ищцовото
дружество за задължение на ответницата към него за посочените по-горе суми,
представляващи равностойността на начислена, но неплатена вода - главница,
лихви и разноски. Съдът е издал исканата заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца.
Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника М.К.А.
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съобразно дадените от съда указания в законовите срокове
ищецът е предявил настоящия иск. Със същия се иска установяване, че вземането
на ищеца за сумите срещу ответницата съществува. Това сочи правната
квалификация на иска – чл.422 от ГПК.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен
отговор на предявения срещу него иск.
От
така приетото
за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Ищецът в настоящото гр.д. № 1406/2019 г. към исковата молба
е приложил като доказателства по делото – гр.д. № 4039/2019година по описа на Районен
съд-Сливен, ведно със съдържащите се в него
– пълномощно, платежно нареждане за плащане към бюджета, фактура за
периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. по партидата на ответницата за
начислена и неплатена вода и ч.гр.д. № 306/2019
г. по описа на РС - Нова Загора. Тези доказателства не бяха оспорени от
ответната страна. Същите са едностранно издадени от ищеца, представената фактура сочи начислената сума за
съответния месец, като посочената във фактурата сума - 305.68 лв. е претендиращата
главница, както и се претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 2.85лв. Ищецът направи искане
съдът да постанови неприсъствено решение в настоящото дело. Съдът намира
искането за основателно, тъй като счита, че са налице основанията на чл. 238
и чл. 239 от ГПК. Ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. В получените от страните
съобщения и в частност от ответника са указани на страните последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на
събраните доказателства, подкрепящи изложените от ищеца обстоятелства.
Предявеният иск
следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на иска и искането за заплащане на разноските от
настоящото и заповедните производства следва ответника да понесе разноските за
двете производства изцяло, като се осъди да ги заплати на ищцовото дружество.
Последното е направило разноски в заповедното производство в размер на 26.00 лева, а в настоящото – 435.00 лева.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Водоснабдяване и
Канализация – Сливен” ООД, със седалище
и адрес на управление – гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано
от законния представител – управителя
Севдалин Рашев, с Булстат ********* и М.К.А., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД,
със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от законния представител – управителя Севдалин Рашев, с Булстат
*********, за сумата 308.53/триста и осем лева и петдесет и три стотинки/лева,
от които: 305.68/триста и пет лева и шестдесет и осем стотинки/лева – главница,
представляваща стойността и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2019
г. до 30.11.2019 г., 2.85/два
лева и осемдесет и пет стотики/лева -мораторна лихва върху главницата,
натрупана към 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2019
г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането срещу М.К.А., с ЕГН **********, с адрес ***/2019
г. по описа на Районен съд – Нова Загора, съществува.
ОСЪЖДА М.К.А., с ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и
Канализация – Сливен” ООД гр. Сливен направените
разноски по по ч.гр.дело 306/2019 г. по описа на РС – Нова
Загора, в размер на 26.00/двадесет и шест/лева – държавна такса.
ОСЪЖДА М.К.А., с ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и
Канализация – Сливен” ООД гр. Сливен направените по настоящото дело разноски в
общ размер на 435.00/четиристотин тридесет и пет/лева,
от които: 75.00/седемдесет и пет/лева – внесена държавна такса и 360.00/триста
и шестдесет/лева – адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: