Решение по дело №992/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на КЕВР – гр. София, чрез гл. юрисконсулт Т. Б., против решение № 306 от 07.03.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110203296/2024г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № НП - 56 от 18.07.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Север” АД, за нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на основание на чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева. С решението са присъдени разноски в полза на „Електроразпределение Север” АД.

Касаторът счита решението за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. В условията на евентуалност се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до основания за отмяна на НП. И в акта и в НП се съдържат всички необходими по ЗАНН реквизити, нарушението е описано точно и ясно, посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена, както и законовата разпоредба, въз основа на която се налага съответната санкция.

В съдебно заседание касаторът, чрез гл. юрисконсулт Д., поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на въззивното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, чрез адв. И. оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно по подробно изложени в писмен отговор съображения с присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД против Наказателно постановление № НП - 56 от 18.07.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Север” АД, за нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на основание на чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че „Електроразпределение Север“ АД е с издадена лицензия № Л – 138 – 07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“. На 19.09.2022 г. Б. С. депозирал искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ с мощност 25 kW, предвидена за изграждане в ПИ 217.03.205.4, находящ се в с. Добротица, общ. Антоново, обл. Търговище към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. На 26.11.2022 г. дружеството издало Становище № ПВИ – 3231 относно условията за присъединяване на посочения по – горе обект, находящ се в с. Добротица, общ. Антоново, обл. Търговище към електропреносната мрежа. На 11.04.2024 г. С. подал жалба в Комисията за енергийно и водно регулиране, в която изложил възражения срещу поведението на „Електроразпределение Север“ АД, вкл. обърнал внимание на Комисията за енергийно и водно регулиране върху неспазването от страна на дружеството на срока, предвиден в чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ по отношение неговото искане от дата 19.09.2022 г. Жалбата била разпределена на св. М. А. - гл. експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към Комисията за енергийно и водно регулиране, която след като извършила проверка установила, че „Електроразпределение Север“ АД не е издало в срока до 04.10.2022 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност 25 kW, предвидена за изграждане в ПИ 217.03.205.4, към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Приемайки, че с това свое бездействие в срока до 04.10.2022 г. дружеството „Електроразпределение Север“ АД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, на 02.07.2024 г. бил съставен АУАН. В предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 18.07.2024 г. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че в случая са налице основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Извършвайки проверка в рамките на приетата за установена от предходната съдебна инстанция фактическа обстановка, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор.

Съответни на закона са изводите на ВРС досежно допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание водят до отмяна.

С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размера на 10 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на основание на чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

Правилни са изводите на ВРС, че в АУАН и Наказателното постановление следва да се съдържат констатации за вида на обекта, дали за същия следва да се прилага изключението по чл. 81, ал. 1 от Наредба № 6, предназначението на централата - за собствено ползване, за продажба или за комбинация от двете, компоненти на обекта, за начина на свързване към мрежата, ползват ли се преференциите по чл. 31 и 32 от ЗЕВИ. Горните обстоятелства са със съставомерен характер, тъй като пряко определят относимата административна процедура и относимата правна норма. Липсата на описание на тези факти, съставлява съществено процесуално нарушение, препятстващо осъществяване на контрол по приложението на материалния закон.

По делото не се установява при какви факти АНО е приложил общата норма визирана в закона. При липсата на описание относно посочените факти, е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице.

Изложеното сочи, че са правилни изводите на ВРС, че относимите съставомерните факти, свързани с извършване на административно нарушение от санкционираното дружество, не са еднозначно описани в АУАН и НП.

Мотивите, изложените от въззивния съд, досежно тези основания за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Съгласно тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по т.д. №1/2020г. на ОСС от I и II колегия на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Предвид горното, в настоящия случай при липсата на описание на съставомерни обстоятелства е неоснователно искането на касатора за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

По изложените съображения, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно отправено искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на 1560 лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 07.03.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110203296/2024г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София да заплати на "Електроразпределение Север" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Вл. Варненчик №258, сумата в размер на 1560.00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.