Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7034 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 73142/22.03.2019г. по гр.д. № 41993 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 64-ти състав Г.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** е
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1147,60лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
27.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 50 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.07.2012г. до 30.12.2012г. и за
периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 115,52лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 1147,60лв. за периода от
31.07.2013г. до 30.06.2016г.; сумата от
17,68лв., ведно със законната лихва от от подаване на исковата молба –
27.07.2016г. , до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 263,47лв.
съдебни разноски, като са отхвърлени като неоснователни иска за главница за топлинна енергия за горницата над 1147,60лв. до предявен размер от
1258,31лв.; иска за лихва за забава за
горница над 115,52лв. до предявен размер от 180,01лв.; иска за 2,41лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 31.07.2013г. до 30.06.2016г. за плащането на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията , като Т.С.”ЕАД
е осъдено да заплати на СРС сумата от 58,33лв. за държавна такса.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5056715/01.04.2019г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете Г.М.Д., ЕГН **********
в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон. Посочил е, че не бил получил съобщение, че следва да се яви по делото,
не бил присъствал и не бил полагал подпис за присъствие, радиаторите в
имота били свалени преди 15-20 години, а
и бил платил задълженията си. Посочил е, че със съпругата му са пенсионери с
влошено здравословно състояние, не бил уведомяван от Т.С.”ЕАД, че има
задължения.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок
за отговор не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК*******не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8016161/27.07.2016г. уточнена с молба от 26.10.2016г. от Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Г.М.Д., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 1258,31лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 27.07.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 50 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.06.2013г. до
30.04.2015г. и за периода от 01.07.2012г.
до 31.12.2012г.; сумата от 180,01лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 1258,31лв. за периода от 31.07.2013г.
до 30.06.2016г.; сумата от 17,68лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.07.2016г. , до
изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода; сумата от 2,41лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 17,68лв. за периода от 31.07.2013г. до 30.06.2016г. Навело е твърдения, че ответникът е собственик
на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор при Общи условия, ответникът дължал плащане и на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията. Претендирало е разноски.
Ответникът Г.М.Д., ЕГН **********в срока не е изразил становище. След срока за отговор
е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени
исковете, в имота преди повече от 10
години радиаторите били свалени, нямало щранг-лира, повечето от времето не
живеел в имота, а пребивавал на село, при среща с Омбудсмана му било казано че
суми са погасени по давност, че претендирани суми са неправомерни. Посочил е,
че е с влошено здравословно състояние и не можел да плати сумите.
В първото проведено по делото о.с.з. пред СРС
на 04.10.2017г. ответникът е присъствал лично и е признал, че е собственик на процесния имот.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД, ЕИК130036512 не е
изразило становище.
С определение от 04.10.2017г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че за процесния период ответникът е бил собственик на имота.
По делото са приети договор от 02.08.2002., протокол от 20.07.2002г. на ОС на ЕС, в която е, съгласно
които ОС на ЕС на
сграда на бл. 115, вх. В, ж.к. *******”, гр. София е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата. В списъка за живущи от 1976г. за ответника е положен подпис срещу
заявление, че имот се ползва от 4-членното му семейство.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение съдебно-техническата
експертиза, вещото лице е посочило, че през процесния период в имота не
е ползвана топлинна енергия за отопление с отоплителни тела и такава не му е
начислявана от , но е начислявана
топлинна енергия за сградна инсталация по правилата на Наредбата за
топлосналдяване съобразно отопляем обем на имота от 160 куб.м.. Начислявана
била и енергия за горещо битово водоснабдяване – за 1 бр. потребител, поради
липса на водомер по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, отчислявани били
технологичните разходи съобразно показанията на общия топломер, както и с правилата за дялово разпределение
на енергията. Дяловото разпределение на енергията било направено от Т.с.”ЕООД.Посочило
е, че реално потребената енергия за периода е, както следва: 250,75лв. за периода от 01.07.2012г. до
31.12.2012г.; 515,87лв. за периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; 739,87лв.
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото,
за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергиятаи обезщетение
за забава на плащането му.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да
заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че ищецът е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, като ответникът е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от признато от ответника в проведено
пред СРС съдебно заседание обстоятелство, постановеното определение от районния
съд за обявяване на безспорни обстоятелства е правилно. При така възприето
съдът приема за установено по делото, че ответникът е бил собственик на имота
през процесния период и като такъв е
клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153 от ЗЕ, съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42
от ЗЕ(отм).
Доколкото по делото не се спори, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция,
то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и
2014г, одобрени от ДКЕВР през януари 2008г и февруари 2014г., както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително
посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите
събрани по делото доказателства, по делото е установено, че през процесния
период за имота
потребената енергия е на стойност не по-малка от 1147,60лв., поради което и съдът
приема, че за тази сума е установено валидно възникнало задължение на ответника за заплащането й на ищеца . Съдът
изцяло кредитира заключението на техническата експертиза, работило по приети по
делото неоспорени от страните документи, след проверки при ищеца и топлинния
счетоводител при съобразяване на обем на имота, при съобразяване на
обстоятелството, че в имота няма отоплителни уреди, с които, но няма
и водомер, поради което и начисленията за потребена енергия за горещо
битово водоснабдяване е по Наредбата за топлоснабдяване за един потребител, отделно се дължи и
сума за сградна инсталация.
По делото в срока за отговор не е
въведено от ответника възражение за
погасяване на задълженията, поради което и съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че вземането за главница не е погасено. Неоснователни са
оплакванията на въззивника, че не бил присъствал при разглеждане на делото. За
делото и за съдебните заседания
ответникът е би редовно уведомен и това се установява от призовките и от
съобщенията по делото до него. Въззивникът е присъствал в първото проведено
пред районния съд съдебно заседание и това се установява от протокола за
съдебното заседание, който е официален удостоверетилен документ.
С възизвната жалба не е въведено
конкретно оплакване срещу решението на районния съд в частта, с която е уважен
иска за лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия, при
тези си изводи районният съд не е нарушил императивна правна норма, поради
което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че
решението на СРС в частта, с която е уважил иска за лихва от 115,51лв. е правилно.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., заключение по техническата експертиза, че за
процесния период разпределението на дяловото разпределение на енергията в
сградата е извършено от третото
лице-помагач срещу възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на
сградата. При така установеното съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това
разпределение принадлежи на третото лице –помагач. Същото е изрично уговорено в
договора , като това съответства и на общите принципи на правото. По делото не
е установено ищецът да е придобил това
вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че иск за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение
за забава на плащането му е неоснователен. Разпоредбата на чл.26 от ГПК не
допуска предявяване на чуждо право. Тази разпоредба е императивна и за приложението й съдът следи служебно без да е нужно
нарочно оплакване във въззивната жалба.
Уговорки в ОУ за плащане на дяловото възнаграждение от ответника на ищеца
вместо на третото лице-помагач не обвързват ІІІ-то лице помагач, което е
извършило услугата. Те не са от естество да обосноват принадлежност на
вземането в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника.
С оглед гореизложеното решението
на СРС в частта, в която е уважил иска за главница 17,68лв. и за лихва върху
нея. следва да се отмени и иск следва да
се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частат, с която
е осъдил ответника да заплати на ищеца съдебни разноски от 3,65лв. следва да се отмени.
Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника съдебни разноски за производство пред СГС в
размер на 0,42лв. за държавна такса.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 73142/22.03.2019г. по гр.д. № 41993 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 64-ти
състав в частта, с която Г.М.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** сумите в размери и
на основание, както следва: на основание на чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 17,68лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 27.07.2016г. , до изплащането й,
представляващи стойност на възнаграждението за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия в апартамент № 50
в гр. София, ж.к. „*******за периода от
01.07.2012г. до 30.12.2012г. и за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3,65лв.
съдебни разноски и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен с искова молба вх.№ 8016161/27.07.2016г.
уточнена с молба от 26.10.2016г. от Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* срещу Г.М.Д., ЕГН **********
с правно основание на чл. 150 от Закона
за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 17,68лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба –
27.07.2016г. , до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 50 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.07.2012г. до 30.12.2012г. и за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73142/22.03.2019г. по гр.д. № 41993 по описа за
2016г. на
Софийски районен съд, 64-ти състав в останалата
обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 0,42лв (четиридесет и две стотинки),
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК*******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.