Решение по дело №1248/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Глория Мар Рест Бар” ООД със седалище [населено място], ЕИК ****, против Решение № 550/25.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 832/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 4-ти състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2300806 от 07.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като е намален размерът на санкцията на 1500 лева.

В жалбата се сочи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Касаторът излага подробни мотиви в подкрепа на твърдението си, че липсва трудово правоотношение между него и А. Т. Б. и че не е доказано последният да е полагал труд в полза на дружеството. По-специално жалбоподателят изтъква отсъствието на безспорни доказателства, касаещи характера на осъществяваната от лицето дейност, които да установят по несъмнен начин факта на извършване на нарушението. Във връзка с това посочва, че не е възможно да бъде направен извод за съществуване на трудово правоотношение въз основа на една-единствена проверка и твърди, че декларацията от Б. е била съставена под диктовката на проверяващите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да отмени Наказателно постановление № 03-2300806 от 07.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и за двете инстанции.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Твърди, че нарушението е безспорно установено от събраните доказателства. Изтъква, че функциите, изпълнявани от лицето, са присъщи за трудово правоотношение. Моли в случай на присъждане на жалбоподателя на разноските по делото, същите да бъдат намалени в законоустановения минимум. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли постановеното решение да бъде оставено в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,  съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд - Варна е било Наказателно постановление № 03-2300806 от 07.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Въз основа на събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 27.07.2023 г. служители на ДИТ - Варна извършили проверка в ресторант “Глория Мар”, находящ се в [населено място], кк. “К. и [община]”. Поръчали си кафе, което било приготвено от барманката и бармана Б.. Служителите на ДИТ - Варна се легитимирали, след което раздали на лицата, намиращи се в обекта, декларации за попълване. Б. посочил, че работи на длъжността “барман” в “Глория Мар” от 27.07.2023 г. при наличие на сключен трудов договор, с работна седмица от пет дни, работно време от 8,00 часа до 17,00 часа, с почивка в работния ден от един час и определено трудово възнаграждение от 800 лева месечно. Въз основа на справка било установено, че дружеството не е сключвало трудов договор с лицето. На 21.08.2023 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е допуснало до работа в обекта Б., без да е сключен трудов договор в писмена форма. В законоустановения срок възражения срещу акта не постъпили, поради което административно-наказващият орган приел фактическата обстановка, описана в акта, за доказана и издал атакуваното пред районния съд Наказателно постановление № 03-2300806/ 07.09.2023 г.

При постановяване на решението съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са спазени изискванията на процесуалния закон. Констатирал е, че актът е съставен и постановлението е издадено от компетентни органи, с всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По същество съдът е обосновал категоричен извод, че е осъществен съставът на посоченото нарушение, като за целта е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които е формирал извод за правомерно ангажиране на отговорността на дружеството за нарушение на КТ. Анализирал е показанията на Б. и е изложил подробно защо не ги кредитира. Що се отнася до характера на отношението между дружеството и наетото лице, районният съд приема за безспорно установено, че се касае за трудово правоотношение предвид данните в декларацията, попълнена от лицето. Изложил е подробни мотиви по наведените с жалбата възражения, първото от които било свързано с липсата на подробно описание на фактическата обстановка, неяснота по отношение на извода, че лицето е полагало труд в обекта и че труд се е полагал именно за въззивното дружество. Съдът е приел, че и АУАН, и НП съдържали всички елементи от състава на нарушението, че са налице конкретни доказателства, установяващи факта на извършване на нарушението. Преценил е обаче, че наказващият орган неправилно е определил размера на имуществената санкция над минималния размер, предвид липсата на данни за предходни нарушения. Въз основа на горепосоченото районният съд е изменил наказателното постановление, като намалил наложената имуществена санкция от 3000 лева на 1500 лева.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и споделя правните му изводи, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на районния съд, доколкото твърденията в касационната жалба изцяло съответстват на твърденията във въззивната жалба и са относими към законосъобразността на наказателното постановление.

Касационният състав намира, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения на районния съд при формулиране на правните изводи по въпроса дали лицето е предоставяло работна сила по трудово правоотношение с дружеството. Неоснователен е наведеният с жалбата довод, че не е било установено престирането на труд от лицето в полза на дружеството. Видно от показанията на служителите на дирекцията, същите са възприели пряко и непосредствено, че в деня на проверката лицето действително е изпълнявало характерни за длъжността „барман” функции в ресторант “Глория Мар”. Безспорно установено е, че то фактически е полагало труд за жалбоподателя и е посочило конкретно в попълнената от него декларация работно място, работно време, почивки, определено по размер възнаграждение и почивни дни „2 по график“. Тези данни несъмнено обосновават извода, че се касае за наличие на трудово правоотношение. Правилен е изводът на районния съд, че допускайки до работа лице, с което дружеството няма сключен трудов договор в писмена форма, което е доказано след извършена проверка в информационната система на НАП, дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Въз основа на изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон, спазил е съдопроизводствените правила и не са налице твърдените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното от ответника искане, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 80 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания,  съд - Варна, Шести касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 550/25.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 832/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 4-ти състав.

 

ОСЪЖДА „Глория Мар Рест Бар” ООД със седалище [населено място], ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - [област] сумата 80 (Осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.