Решение по дело №1481/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР ВАРНА (ОД на МВР Варна), чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., против Решение № 770/19.05.2023 г., постановено по АНД № 4589/2022 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено НП № 22-0460-000634/07.10.2022 г. на Началник група в ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ), на С.Н.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3, във вр. с чл. 461, т. 1 КЗ.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като същото е постановено при нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл. 63, ал 1 ЗАНН. Счита се, че правилно е определена и приложена санкционната норма, административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, при ангажиране на отговорността на П. не са допуснати процесуални нарушения, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и при пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. В условията на евентуалност се моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за касатора не се явява представител. Касационната жалба се поддържа, с депозирано писмено становище от упълномощения юрисконсулт Л..

Ответникът по касация – С.Н.П., чрез упълномощения адв. К.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и като такова следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 22-0460-000634/07.10.2022 г. на Началник група в ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, на С.Н.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3, във вр. с чл. 461, т. 1 КЗ.

ВРС е установил от фактическа страна, че на 27.09.2022 г. в 02:33 часа в гр. Варна, кв. Виница, по ул. „Цар Борис III“, 1 посока център, до магазин „Макао“, управлявания от въззивника С.П. л. а. „*******“, рег. № ******, бил спрян от И.Я.и Г.Т.за проверка, при която не представил документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за регистрираното в друга държава превозно средство. При тази констатация, И.Я.съставил спрямо въззивика АУАН № 771516/27.09.2022 г. за допуснато нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, в което отразил за установено, че С.П. управлява собствения си л. а. „*********“, рег.№ ******, от трета държава като при влизане на територията на Р. България не е сключил договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на страната застраховка. На 10.02.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.638, ал.3 КЗ наказание глоба с фиксиран размер 400 лв. Визираната фактическа обстановка въззивният съд счел за установена по категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетелите И.Я.и Г. Т., както и от напълно съответстващите им приобщени документи НП №22-0460-000634/07.10.2022 г., АУАН №771516-27.09.2022 г., справка нарушител-водач.

От правна страна въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били спазени съответните ред и срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната материална и териториална компетентност, в същите са описани всички необходими елементи, които индивидуализират административното нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна.

По отношение на материалноправната законосъобразност на оспорения акт ВРС е приел, че не е спорен между страните и е установен по несъмнен начин от приобщените доказателства, фактът на липсваща към момента на проверката застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от въззивника автомобил – негова собственост, регистриран в трета държава, при което правилно установеното нарушение е квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ.

Независимо от горното въззивният съд е приел, че за това деяние в КЗ няма специално регламентирана санкция, при което следва да се прилага общата санкция глоба от 500 лв. до 3000 лв. по чл.644, ал.1, т.1 КЗ за нарушения на КЗ, извършени от физическо лице, извън случаите по чл.635 – чл.643 КЗ. Въпреки това, напълно несъответстващо на констатираното нарушение, на въззивника е наложено наказанието по чл. 638, ал. 3 КЗ - глоба с фиксиран размер 400 лв, предвидено за управление на несобствено МПС, без сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. При тази констатация, въпреки правилно установеното и квалифицирано нарушение, ВРС е счел, че е налице незаконосъобразно санкциониране, което съдът не може да санира чрез предоставените с чл. 63, ал. 7 ЗАНН правомощия по изменение на НП, доколкото съответстващата на действителното нарушение санкционна норма предвижда наказание от 500 лв. до 3000 лв., докато незаконосъобразно наложеното наказание глоба е с по-ниска стойност 400 лв. Предвид тези констатации районният съд приема, че констатираната незаконосъобразност на наложената санкция налага отмяна на оспореното НП.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова счита следва да бъде потвърдено.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, за нарушение на материалния закон.

Касационната инстанция споделя изложеното от въззивната инстанция, че тъй като за установеното нарушение в КЗ няма специално регламентирана санкция, следва да се прилага общата санкция по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ за нарушения на КЗ, извършени от физическо лице, а именно глоба от 500 лв до 3000 лв. В НП постановената санкция напълно несъответства на констатираното нарушение, като на въззивника е наложено наказанието по чл. 638, ал. 3 КЗ - глоба с фиксиран размер 400 лв. В нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ е предвидено налагане на санкция за управление на несобствено МПС, без сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съществен елемент на санкционната норма на чл. 638, ал. 3 КЗ е „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство“. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи на това, че при установяване на нарушение, С.П. е управлявал „собствения си лек автомобил“.

Правилно ВРС е приел, че не може да санира незаконосъобразното налагане на глоба чрез предоставените с чл. 63, ал. 7 ЗАНН правомощия по изменение на НП, доколкото съответстващата на действителното нарушение санкционна норма предвижда наказание от 500 лв до 3000 лв, докато незаконосъобразно наложеното наказание глоба е с по-ниска стойност 400 лв. Изрично е разписано с разпоредбата на чл. 63, ал. 7 ЗАНН, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение. Измежду актовете по чл. 58д е и НП.

Изводът на въззивния съд за незаконосъобразност на издаденото НП е правилен и като го е отменил, съдът е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед крайния извод за неоснователност на касационната жалба на ответната страна следва да бъдат заплатени направените по делото разноски. Доколкото представителството е осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, то на адв. К.Н.Т. *** следва да бъде заплатен минималния размер възнаграждение, определен съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 770/19.05.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20223110204589 по описа за 2022 г.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на адв. К.Н.Т. ************, сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, разноски по делото представляващи адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: