Р Е Ш Е Н И Е
№
I-90
15.06.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на трети юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 869 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. С Решение № 210 от 25.10.2019г. по гр.д. № 240/2019 година по описа
на РС Поморие, поправено с Решение № 23/11.02.2020г. по гр.д. № 240/2019г. на
ПРС първоинстанционният съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на
ищеца Г.Д.Л., ЕГН ********** от заеманата от него длъжност „психолог” в
„Преходно жилище за деца и лица” село Бата, извършено със заповед №
7/14.02.2019 г. на директора на Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр.
Поморие. Възстановен е Г.Д.Л. на предишната работа на заеманата от него
длъжност „психолог” в „Преходно жилище за деца и лица” село Бата и е осъдено
Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр. Поморие да заплати на ищеца
сумата 3662,40 лв. представляващи обезщетение за шест месеца, през които ищецът е останал без работа поради
уволнението.
С определение № 73/11.02.2020г. по гр.д.
№ 240/2019г. РС Поморие е допуснал предварително изпълнение на решението в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на
3662,40 лева.
Решението се обжалва от Общинско
предприятие „Социално обслужване” гр. Поморие със седалище и адрес на
управление в гр. Поморие, ул. „Солна” № 15, БУЛСТАТ 0000571790202,
представлявано от директора Илко Илчев чрез адв. Петя Владикова (пълнм. л. 22 – до приключване
пред всички инстанции). Жалбоподателят счита решението за неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а
така също и за необосновано като излага своите съображения. Намира, че неправилно
РС е приел, че ищецът се ползва със закрилата по чл. 333, ал 1, т. 4 КТ и че
уволнението може да се извърши само след предварително разрешение на Инспекция
по труда като този извод бил в противоречие с доказателствата по делото. На
14.02.2019г., около 7,30 часа, ищецът се явил на работа като бил уведомен от
прекия си ръководител, че този ден няма да е на работа и следва да се яви при
Директора на ОП „СО” в гр. Поморие като разговора бил документиран с протокол.
Към 8,20 часа Л. се явил при Директора, където отказал да получи заповед за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение, който отказ бил удостоверен от
свидетеля А.И. Разговорът бил документиран с протокол като на въпроса защо
предния ден не си е вдигал телефона ищецът посочил, че имал здравословни
проблеми и бил на лекар, където му правили манипулации на врата, но към момента
на връчване на заповедта и при проведения разговор с Директора ищецът не го
уведомил, че не се чувства добре, нито че е в отпуск поради временна
неработоспособност. Няколко часа след връчването на заповедта, Л. отново дошъл
в предприятието и представил болничен лист с дата 13.02.2019г. за разрешен
отпуск от 13.02.2019г. Установило се, че ищецът отишъл в кабинета на личния
лекар с искане да му се издаде болничен лист от 13.02.2019г., личния лекар
издал болничния лист, но пропуснал да отбележи, че е за минало време, поради
което на следващия ден – 15.02.2019г. личният лекар анулирал болничния лист с
дата на издаване 13.02.2019г. и предоставил нов екземпляр с дата на издаване
14.02.2019г. Счита, че отпускът е разрешен след 13.30 часа на 14.02.2019г.,
което се установявало от доказателствата по делото, а закрилата се отнасяла към
момента да връчване на заповедта съгласно чл. 333, ал. 7 КТ и затова счита, че
предвид по-късното представяне на болничния лист, след връчването на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, ищецът не се ползва от
предварителната закрила на чл. 333 КТ. Сочи на съдебна практика. На второ място
намира за неправилни изводите на РС Поморие, че не са налице сочените в
заповедта дисциплинарни нарушения. Поддържа, че са налице системни нарушения на
трудовата дисциплина. Нарушени били задълженията му т. 2 и т. 7 от длъжностната
характеристика. Не били изпълнени и задълженията по т. 6 от Заповед №
27/04.10.2017г. на ръководителя на ПЖДЛ с. Бата. Л. не изпълнил задълженията си
като на 21.01.2019г. не забелязал влошено здравословно състояние на
потребителката С. и не предприел мерки за нейното лечение. На 21.01.2019г. Л.
по време на дневното си дежурство не изпълнил задълженията си на ментор относно
същата потребителка като не проверил и не забелязал, че изтича срока за заверка
на рецептурната книжка за закупуване на лекарства „*******” и „*******”, които
били изписани като постоянна терапия на потребителката във връзка с поставената
й диагноза „*********”. Последната заверка била на 20.12.2018г. като било
задължение на ищеца да следи за своевременното изписване на лекарствата.
Липсата на заверка било установено на 28.01.2019г. от друг служител. Друго
нарушение било, че след като на 29.10.2018г. му било възложено от прекия
ръководител да предприеме мерки и да работи с потребителката Р. за преодоляване
на любовните й чувства към него в продължение на следващите няколко месеца
ищецът не предприел мерки, липсвало и каквато и да било документация за
обследване на проблема, което било също в нарушение на длъжностната
характеристика. Поведението на Л. спрямо този потребител било неприемливо и
надхвърлящо границите на професионалните отношения и подход. Била проведена
екипна среща и за допуснатите нарушение били изготвени докладни записки.
Допуснатите нарушения в работата били тежки, тъй като се касаело за физическото
и психичното здраве на настанените в жилището потребители с увреждания. В
дадените обяснения проличавало отношението на безкритичност и отсъствие на
намерение занапред да се коригира и подобри начина на изпълнение на работата на
ищеца. Ето защо работодателят наложил най-тежкото дисциплинарно наказание
уволнение, а неправилно първоинстанционният съд приел, че уволнението е
незаконосъобразно и отменил издадената заповед. Предвид законността на
уволнението неправилно били уважени и исковете за възстановяване на работа и
оставане без работа. По делото не били представени доказателства, че Л. е
останал без работа за период от 6 месеца, още повече, че към датата на
приключване на съдебното дирене 02.05.2019г. не бил изтекъл шестмесечния период
от датата на уволнението 14.02.2019г. Моли да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Представя и моли да се приемат като
доказателства по делото постановление
изх. № 5868/19 от 07.08.2019г. на РП Бургас по преписка вх. № 199/19г. на РП
Поморие, постановено след приключване на съдебното дирене пред РС.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор от Л. чрез адв. Живко
Йорданов (пълнм.
л. 77 всички инстанции), с който решението на РС Поморие се намира за правилно
и законосъобразно. Счита, че правилно е установено, че ищецът се ползва от
защитата по чл. 333 КТ. Отделно счита, че нарушенията, посочени в заповедта не
могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 187 КТ. Сочи, че
заболяването на ищеца било хронично и това било известно на ръководството. Моли
да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното първоинстанционно
съдебно решение. Не взема становище по направеното искане по доказателствата,
от своя страна няма доказателствени искания към съда.
Съдът с определение № 1156/28.04.2020г.
намери въззивната жалба за подадена в срок, от процесуално легитимира страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и прие представеното с въззивната жалба
писмено доказателство относно обстоятелство, възникнало след приключване на
съдебното дирене пред първа инстанция. С
оглед въведените с въззивната жалба твърдения за нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със събиране на доказателствата, съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ указа на
страните, че доказателствената тежест, да установи факта, че след уволнението е
останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
В съдебно заседание пред въззивна
инстанция въззивникът се представлява от Директор Илчев и от адв. Владикова,
въззиваемият се явява лично и с адв. Йорданов. Въззивникът чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на съда.
Въззиваемият поддържа отговора на въззивна жалба, представя извлечение от
трудова книжка с оригинал за сверка. Процесуалният представител на въззивника
намира, че доказателството е представено извън процесуалните срокове, както и
че не се установява, че работникът действително е останал без работа.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК
по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Поморие е сезиран с искова
молба от Г.Д.Л., чрез адв. Йорданов против Общинско предприятие „Социално
обслужване” гр. Поморие. Твърди се, че със заповед №7/14.02.2019 г. ответникът
уволнил дисциплинарно ищеца от заеманата от него длъжност „психолог” в
предприятието на ответника - ПЖДЛ с. Бата, общ. Поморие. Сочи се, че не е
допуснал нарушенията посочени в
заповедта за уволнение, а също че е бил в отпуск поради временна
неработоспособност по време на уволнението. Иска се отмяна на уволнението като
незаконосъобразно, възстановяване на длъжността заемана преди уволнението и
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето през което е
останал без работа, но за не повече от шест месеца. Представя доказателства.
Постъпил е писмен отговор от ответника Общинско
предприятие „Социално обслужване” гр. Поморие, с който предявените искове се
намират за неоснователни. Оспорват се фактите, изложени от ищеца и че трудовото
правоотношение е прекратено по време, в който ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност. Оспорва работодателят да е бил уведомен, че ищецът
има здравословни проблеми. Ищецът посетил личния лекар на 14.02.2019г. след
обяд като болничен лист му бил издаден от предния ден, но лекарят пропуснал да
отбележи, че е за минало време, поради което на следващия ден болничния лист
бил анулиран и Л. предоставил нов екземпляр с дата на издаване 14.02.2019г. Намира, че ищецът не се ползва
от закрила поради наличието на болничен лист. Поддържа се, че ищецът не е
изпълнил трудовите си задължения като неизпълнението било системно – съгласно
протокол от 29.10.2018г. на Л. било възложено да работи с потребителката Р. за
преодоляване на любовните й чувства към него като към 13.02.2019г., след
проверка на документацията, не било установено да е предприел изпълнение на
възложената му работа. На следващо място съгласно т. 7 от Заповед №
27/04.10.2017г. на ръководителя на ПЖДЛ – с. Бата бил определен за ментор на потребителите
Р. и Н. като в т. 6 било посочено задължението му да следи за физическото и психическото
им здраве и да предприема своевременни мерки при необходимост. На 21.01.2018г. Л.
не забелязал влошено здравословно състояние на Н. и не предприел мерки за
лечение, не проверил рецептурната й книжка, че изтичал срокът за закупуване на
лекарства. Допуснатите нарушения били тежки. Ангажират се доказателства.
Не е спорно и се установява и от
събраните по делото доказателства, че между страните е било налице трудово
правоотношение видно от трудов договор №12/14.02.2016 г., съгласно който ищецът е изпълнявал
длъжността „психолог ” с място на работа преходно жилище за деца и
лица- с. Бата с месечно възнаграждение в
размер на 500 лева. Между страните на 14.09.2016г. е сключено допълнително
споразумение към договора като Л. е назначен на длъжност „психолог“ за
неопределено време. Със заповед № 590/21.08.2017г. възнаграждението на работника е увеличено на 560 лева, както и
допълнително трудово възнаграждение за клас „прослужено време” 7х1%.
Трудовото правоотношение е прекратено
съгласно заповед № 7/14.02.2019 г., издадена от директора на ответното
предприятие, в която е посочено, че лицето отказва да я подпише и получи
заповедта в 9,40 часа на 14.02.2019г. в присъствието на свидетел. Ищецът не
оспорва, че е отказал да получи заповедта.
Заповедта е издадена на основание
чл.190, ал.1, т.3 от КТ и ищецът е наказан с наказание дисциплинарно уволнение.
В заповедта са посочени фактически обстоятелства, свързани с нарушенията и
мотиви за налагане на наказанието, както следва: т.1- с поведението си на
21.01.19 г. Л. застрашил сигурността, живота и здравето на потребител на
социална услуга, с което е допуснал нарушение на чл.187, ал.1,т.3,т.7 и т.10 от КТ; т.2- с поведението си на 21.01.19 г. не изпълнил служебните си
задължения по длъжностна характеристика
и задълженията си като ментор на потребителя Н. С., с което извършил нарушение
по чл.187, ал.1,т.3,т.7 и т.10 от КТ ; т.3- по данни от всички служители описани
в протокол от екипна среща от 13.02.2019 г. Л. проявявал избирателно отношение
към потребителите, като предимно се занимава с женския състав и в частност с
потребителя Р., което създавало предпоставка за напрежение сред останалите
потребители и чувството, че са ощетени и пренебрегнати от отношението на ищеца
към тях - нарушение по чл.187, ал.1,т.3,т.7 и т.10 от КТ ; т.4 - с отказа си да
даде писмени обяснения ищецът отказал да
изпълни законно разпореждане на прекия си ръководител, с което нарушил чл.187,
ал.1, т.7 от КТ; т.5- на 14.02.2019 г. ищецът, след като е извикан в кабинета
на директора, представя въпросните обяснения базирани на несериозни твърдения и
лъжливи факти; т.6-след проведен разговор с всички служители на ПЖДЛ-с.Бата са
били изнесени факти и обстоятелства, които доказват системния характер на
нарушенията на ищеца описани в протокола от екипна среща на 13.02.2019 г. въз
основа, на което всички служители не искат да работят повече с ищеца; т.7 -
входирана е докладна записка от управителя на ПЖДЛ-с.Бата с предложение за
дисциплинарно уволнение на ищеца. В заповедта е посочено, че на лицето следва
да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск 2 дни за
2019 г.
Представен е неоспорен протокол от
проведена среща за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение от 14.02.2019
г. (л. 145) като са докладвани на работника 4 нарушения.
Съгласно длъжностна характеристика (л.
192) на длъжността „психолог“ с код по НКПД 2634-6001, заемана от ищеца основната
функция на длъжността е да провежда психологическа работа според конкретния
случай с потребителите на социалната услуга, спазвайки действащите закони и
нормативни наредби. Със заповед № 27/04.10.2017 г., (л. 183) ищецът е определен
за ментор на Н. С. и Р. М. с оглед подобряване качеството на социалната услуга
и подпомагане социалната интеграция на младежите. Съгласно т. 6 задълженията на
ментора са да следи за физическото и психично здраве, да предприема своевременни
мерки при необходимост, да следи за битова и лична хигиена, да работи за
утвърждаване на самостоятелност и трудови навици, да търси реализация на
трудовия пазар.
В описаната в заповедта за уволнение докладна
записка (л. 172) от Управителя на ПЖДЛ с. Бата се излагат съображения за пропуски
в работата на Л. и допусната от него небрежност. Съгласно протокол (л. 174) за
проверка от 13.02.2019 г. по т.4 за ищеца е посочено, че работната документация
е пълна, но еднообразна, няма програма за индивидуална работа с Р., възложено специално
във връзка с поведенческите прояви на потребителката, нито някакви протоколи за
проведени самостоятелни консултации или разговори касаещи взаимоотношения
психолог-потребител като по-специални. Представен е описания в т.6 от мотивите
към процесната заповед за уволнение протокол от екипна среща между служителите
от ПЖДЛ Бата и директора на ОП „СО” проведена на 13.02.2019 г. в отсъствие на
ищеца л. 161.
Със заповед (л. 160) от 13.02.2019г. е
ограничен достъпа на Г.Л. с ПЖДЛ с. Бата считано от 14.02.2019г.
Съгласно предварителен график на
социалните работници в ПЖДЛ с.Бата за м.февруари 2019 г. (л. 23) на 14.02.2019
г. ищецът е следвало да се яви на работа първа смяна за времето от 7,30 до
17,00 ч.
Представят се два броя обяснение от
ищеца с вх. номера №156 и №157 (л. 148 и л. 149) от дата 14.02.2019 г. във
връзка с измерена температура 37 градуса на потребителя Н., която отказала да
посети лекар и във връзка с пропуск на медикамент за 1 ден на потребител.
Представен е амбулаторен лист № 149 от
14.02.2019г. (л.139), издаден от д-р Милко Стаматов относно преглед на Г.Л.
като е установена анамнеза и е назначена терапия с отбелязване, че е временно
неработоспособен 10 дни. С болничен лист № Е20183112932/13.02.2019 г. издаден от
д-р. Навякова на ищеца е предписан домашен режим на лечение за
периода от 13.02.2019 г. до 22.02.2019
г. с посочена диагноза „********* на ********* ******* в ******** *******”.
Посоченият болничен лист е входиран в ОП ”СП”
с вх.№2096/14.02.2019 г. в 15,20 часа. Представеният болничен лист №
Е20183112932/14.02.2019 г. (л.128) е със съдържание идентично с това на
посочения по-горе, но с дата на издаване 14.02.2019г., който е входиран в ОП „СП” с вх. №2101/15.02.2019 г. Представя се
болничен лист 20182310018 (л. 105) за продължаване. Представени са и експертни
решения №1303/03.04.2019 г. и 1605/24.04.2019 г. на ТЕЛК, с които е потвърдено
законосъобразното издаване на болничен лист № Е20183112932 и 20182310018 на
ищеца (л. 226 и л. 225).
С постановеното решение ПРС е приел, че
съгласно чл.330, ал.2, т.6 от КТ
трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, в случаите когато
работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Приел е, че не е спазена
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ относно защитата при уволнение.
Направен е извод, че към момента на връчване на заповедта за уволнение, която
ищецът отказал да получи, той е започнал ползването на отпуск по болнични.
Счетено е, че на 14.02.2019 г. ищецът не е бил на работното си място и е
започнал да ползва отпуска си по болест, съобразно издадените болнични листи
потвърдени с представените решения на ТЕЛК и за него е приложима
предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, която има
обективен характер и е винаги приложима когато работникът или служителят е
започнал ползването на разрешения му отпуск. Също така в случая ищецът е
уведомил работодателя си за своето заболяване при срещата им на 14.02.2018 г. и
дори да се приеме, че ищецът се е явил на работа, макар и не на работното си
място, то в този случай при уведомяване на работодателя, че лицето е с
диагностицирано заболяване, това обстоятелство е следвало да бъде съобразено и
уволнението на ищеца извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е следвало
да се извърши само след предварително разрешение на инспекцията по труда
съобразно с разпоредбата на по чл.333,
ал.1, т.4 от КТ. В посочения смисъл е посочена съдебна практика обективирана в
Решение №63/31.03.2011г. по г.д. №1728/2009г.IV г.о./ и решение № 283/2010 по
г.д. №233/09, IV г.о. на ВКС. Поради
изложеното съдът намерил, че уволнението е незаконно поради това, че е
извършено в нарушение на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, без да е приложена
предвидената за случаи като процесния процедура и следва да бъде отменено.
Отделно е намерено, че не са налице сочените в заповедта за уволнение нарушения
на КТ, които са обосновали дисциплинарното уволнение, а още по-малко може да се
приеме, че е налице основанието за дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1,т.3
от КТ посочено в заповедта- системност при извършването на нарушения на
трудовата дисциплина от страна на ищеца. Ето защо искът за отмяна на
уволнението е счетен за основателен. За основателен е намерен и иска за
възстановяване на работа и искът за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за период от 6 месеца.
Пред въззивна инстанция се представи копие
от трудовата книжка на ищеца и оригинал на сверка като се установи, че не е
вписано започване на работа при нов работодател. Съдът намира, че не е
основателно възражението на въззивника, че трудовата книжка не е представена
своевременно. Задължение на съда е да изготви доклад по делото и да разпредели
подлежащите на доказване факти. В случая РС не е указал чия е доказателствената
тежест да установи, че работникът е останал без работа и предвид наведено във
въззивната жалба оплакване в тази насока, съдът указа на страните кой носи
тежестта за доказване. Ето защо в изпълнение на указанията е представената
трудовата книжка и съдът намира, че на основание чл. 266, ал. 3 ГПК следва да
прецени това доказателство като допустимо, необходимо и относимо.
Други относими за спора доказателства не
са събрани.
С оглед така приетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Предявени с обективно кумулативно
съедини искове с правно основание чл. 344, т. 1 КТ вр. 330, ал. 1 т. 6 КТ, иск
с правно основание чл. 344, т. 2 КТ и иск с правно основание чл. 344, т. 3 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1 т. 1 има
обуславящо значение за другите обективно съединени искове – конститутивния иск
по чл. 344, ал. 1, т. 2 и осъдителния по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ като първа
предпоставка за тяхното уважаване е признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. След установяване незаконност на уволнението, по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът следва да докаже наличие на трудово
правоотношение, което е за неопределен срок като в случай, че е срочно към
датата на постановяване на решението срокът не трябва да е изтекъл. По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за да е
основателен следва да са налице следните кумулативно предвидени предпоставки:
да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по
трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа
като ищецът следва да докаже, че е останал без работа (така Тълкувателно
решение № 6 от 2013г. по т.д. № 6/2013г. на ОСГК).
Дисциплинарната отговорност на
работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в
пораждане на неблагоприятни правни последици, вследствие на извършено нарушение
на трудовата дисциплина като тежестта на доказване за установяване законността
на уволнението принадлежи на работодателя. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на
обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата
дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези
обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ,
във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни
законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно
виновния работник. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение, трябва да бъде мотивирано, с излагане на конкретни обстоятелства,
очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на работника
или служителя.
Първото процесуално действие след
установяване на нарушителя и нарушението, което работодателят е длъжен да
извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно
наказание, да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази
законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт
да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна,
както и обезпечава възможността на работника да се защити в рамките на тази
опростена дисциплинарна процедура. По делото са налице доказателства, че ищецът
е представил писмени обяснения във връзка с две (т.1 и т. 2) от сочените в
заповедта за уволнение нарушения с вх. №156 и №157 от 14.02.2019 г. във връзка
с измерена температура 37 градуса на потребителя Н., която отказала да посети
лекар и във връзка с пропуск на медикамент за 1 ден на потребител. Обясненията
на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 ГПК, трябва да са достигнали до субекта на
дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но е
ирелевантно дали тези обяснения са били изискани писмено или устно от виновния
служител. Единственото нормативно задължение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е,
когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, да поиска писмени или устни обяснения от служителя. Обясненията
трябва да са достигнали до работодателя преди налагане на наказанието. Ако
обяснения са поискани само за част от нарушенията, за които е наложено
наказанието, законността на уволнението следва да се прецени спрямо тези
нарушения, за които изискванията на чл. 193 КТ са изпълнени (Решение №
392/22.06.2010 г. по гр.д. № 843/2009 г. IV г.о. ВКС, Решение № 379 от
24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. IV г.о. ВКС). По делото не се представят
доказателства от работника да са поискани обяснения за всяко едно от посочените
в заповедта нарушения. Представеният протокол от проведена екипна среща за
връчване на заповед за дисциплинарно уволнение - л. 145, макар и посочен като
протокол представлява изложение на обяснения от управителя на ответното
предприятие, т.е. на твърдения, обективирани в частен документ, които не са
оспорени от насрещната страна. Видно е, че заповедта е издадена за нарушения,
посочени в 7 точки, а в протокола са посочени 4 точки. В тази връзка в самата
заповед в т. 4 и т. 5 се съдържа противоречие като се твърди, че Л. отказал да
даде писмени обяснения, а от друга страна представил писмени обяснения, които
били базирани на несериозни твърдения и лъжливи факти. Предвид изложеното съдът
намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ и преди да се наложи
дисциплинарно наказание работодателят не е изискал обясненията на работника за
всяко едно твърдяно нарушение на трудовата дисциплина и следва да се прецени
законността само на тези, за които са били поискани – т. 1, 2, 3, 6 от заповедта.
Съгласно
чл. 333, ал. 1 в случаите по чл.
330, ал. 2, т. 6 работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай: работник или служител, който е започнал ползуването на
разрешения му отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 162 КТ работникът или
служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо
заболяване като съгласно изричната разпоредба на ал. 2 отпуските по предходната
алинея се разрешават от здравните органи. В случая от представените
писмени доказателства – болнични листове, потвърдени с експерти решения на ТЕЛК
се установява, че ищецът е в разрешен от компетентния здравен орган отпуск от
13.02.2019г., когато е бил извършен преглед от лекар специалист, констатирано е
обективното състояние на лицето и е преценено, че е необходимо лечение и е временно
неработоспособно за 10 дни. Впоследствие периодът е бил продължен. Спорно по
делото е обстоятелството дали работникът е уведомил работодателя за решението
на компетентните здравни органи, че му е разрешен отпуск поради временна
неработоспособност. Съдебният състав намира, че в случая работникът, с оглед
принципа за добросъвестност в трудовите отношения, установен в чл. 8 КТ, е
следвало да уведоми работодателя за обстоятелството, че компетентните здравни
органи са разрешили ползването на отпуск поради временна неработоспобност.
Доказателства в тази насока по делото не са налице като няма данни за момента
на представяне на амбулаторния лист, а болничният лист е депозиран на
14.02.2019г. в 15,30 часа, когато вече заповедта за уволнение е била връчена
при отказ. Предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.4 КТ е приложима в
случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. В
случаите, когато служителят се е явил и присъствал на работа и не е съобщил за
заболяване или разрешен отпуск по болест, вкл. и при връчване на заповедта за
уволнение, работодателят, бидейки добросъвестен по смисъла на чл. 8, ал.1 КТ,
няма задължение да спази изискванията за вземане на предварително разрешение за
уволнението от инспекцията по труда (в този смисъл Решение № 165/18.07.2018г.
по гр.д. № 4242/2017г. на ВКС). Този съдебен състав не споделя мотивите на ПРС,
че липсват доказателства, че ищецът се е явил на работа на 14.02.2019г. за
изпълнение на трудовите си задължения и че е бил на работното си място. Съгласно представения по делото график ищецът
е следвало да бъде на работа на 14.02. от 7,30 часа, графикът не е оспорен,
няма данни да е депозирал болничния лист при работодателя към този момент, а
същият съгласно представената с исковата молба заповед е отказал да я получи в
9,40 часа. Липсват ангажирани доказателства работникът да е уведомил работодателя
устно или писмено за това, че ползва отпуск поради временна неработоспособност
преди връчване на заповедта. Това обстоятелство не е споменато и в
представените от служителя писмени обяснения с дата 14.02.2019г. Едва след
връчването на заповедта при отказ, работникът е представил болничен лист. Ето
защо съдебният състав счита, че работникът не е уведомил работодателя, че е
временно неработоспособен преди връчване на заповедта, поради което не може да
се ползва добросъвестно от защитата, която му предоставя разпоредбата на чл.
333 КТ и следва да се прецени законността на уволнението по същество за тези
нарушения, за които са поискани обяснения.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по
императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за
дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за
нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се
налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се
гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението
трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият
работник или служител. В случая заповедта е издадена от компетентен орган,
спазена е формата – писмена. По твърдените нарушения: на първо място сочените в
заповедта нарушения по т. 6 и т. 7 не са индивидуализирани в достатъчна степен.
По принцип не е невъзможно и се приема за допустимо мотивиране на заповедта
чрез препращане към друг документ, който е известен на работника/служителя –
доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението, констативни
протоколи и др. В случая обаче липсват доказателства ищецът да е бил запознат с
докладна записка с вх. № 152/13.02.2019г. преди датата на издаване на заповедта
и, както се посочи по тази точка, не е спазена разпоредбата на чл. 193 КТ. На
следващо място протоколът, към който се препраща от екипна среща проведена на
13.02.2019г. и се сочи, че всички служители не желаят да работят с Л. не може
да се приеме, че съдържа индивидуализация на конкретно нарушение, за което е
обвинен именно работникът и което нарушение да е извършено от него виновно по
смисъла на чл. 186 КТ. Нежеланието на други работници да работят с работника не
може да се вмени в нарушение на трудовата дисциплина. Изисква се конкретно
нарушение, което следва да е посочено с неговите съставомерни белези от
обективна и субективна страна. В случая такова нарушение не е посочено и
работникът е в невъзможност да даде обяснения и да ангажира защитата си, поради
което соченото в т. 6 от заповедта е несъставомерно. По т. 4 и т. 5 от
заповедта не са налице данни да са искани обяснения от работника, но следва да
се посочи, че даването на обяснения е възможност, право на работника и не може
му се вмени във виновно неизпълнение на задължения, поради което недаването на
обяснения не съставлява нарушение. По т. 3 - избирателно отношение към един потребител и
създаваните предпоставки сред останалите потребители, че са ощетени и
пренебрегнати от Л. съдът намира, че не може да се определи като нарушение по
смисъла на чл. 187, т.3, т. 7 и т. 10 КТ. Соченото поведение не може да се
определи като виновно нарушение на трудовата дисциплина от работника, а се
определя като невъзможност на работника/служителя да се справи с възложената му
работа и липса на адекватни подходи, методи за справяне със създалата се
обстановка, което е друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Конкретно от обективна страна са описани нарушения единствено по т. 1 и т. 2 от
заповедта, за което са поискани и обяснения от работника и такива са депозирани
пред работодателя. Двете сами по себе си не отговарят на критерия системност,
какъвто се твърди да е налице, както и не се касае за толкова тежко нарушение,
което да налага най-тежкото наказание. Повторяемост по смисъла на чл. 190, ал.
1, т. 3 КТ съставлява системни нарушения на трудовата дисциплина като в закона
липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”, а в практиката се
приема, че се касае за системни нарушения на трудовата дисциплина, когато
работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по
чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са
санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за
останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на
основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три
и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от
три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието –
работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил
санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено
по описания ред. Посочените в т. 1 и т. 2 нарушения не могат да се определят
като системни или такива, извършени виновно от работника. В длъжностната
характеристика на Л. липсва възлагане да следи за здравословното състояние на
потребителите, същият не разполага с медицински знания, а заема длъжността „психолог“.
Липсват и доказателства да се приеме, че той единствено е следвало да забележи,
че изтича срокът за закупуване на лекарства на потребителя Н. като по делото
липсват доказателства, от които да се направи извод, че именно ищецът е
трябвало да отговаря за попълването на рецептурната книжка, както и да се
направи извод до кого е следвало да се отнесе въпросът за попълване на
книжката. Ето защо съдебният състав намира, че не са налице нарушения на
трудовата дисциплина, за които да се наложи дисциплинарно наказание и то
най-тежкото такова – уволнение, поради което като краен резултат решението на
ПРС е правилно като е уважен предявеният иск за признаване на уволнението за
незаконно и за неговата отмяна, поради което следва да се потвърди.
С оглед уважаването на иска за отмяна на
уволнението съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска за
възстановяване на работа. Съгласно допълнително споразумение л. 208 трудовият
договор е за неопределено време, поради което искът следва да бъде уважен и
работникът да се възстанови на работа, както е приел и РС Поморие.
Относно иска по чл.
225, ал. 1 КТ
за заплащане на обезщетение за времето след уволнението, но за не повече от
шест месеца. Разпоредбата има предвид работа по трудово правоотношение, но не
по граждански договор, доходи от търговска дейност или получавана пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Само ангажираността по друго валидно трудово
правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото
му на труд, еквивалентна на тази по незаконосъобразно прекратеното трудово
правоотношение, може да изключи отговорността за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ (така Решение № 634/20.11.2009 г. по гр.д. № 2071/2008 г. I г.о. ВКС,
Решение № 161/ 30.07.2010 г. по гр.д. № 86/2009 г. IV г.о. ВКС). Ето защо са
неоснователни възраженията на работодателя, че е възможно работникът да е
реализирал друг доход. В представената трудова книжка се констатира, че
работникът не е започнал работа по трудово правоотношение, а от работодателя не
бяха ангажирани доказателства в обратна насока (в този смисъл Решение № 132/11.03.2011 г. по гр.д. №
1513/2009 г. IV г.о. ВКС). Предвид посоченото искът е доказан по основание. Към
датата на приключване на съдебното дирене пред въззивна инстанция е изтекъл
шестмесечният период от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
14.02.2019г. и предвид липсата на отбелязване в трудовата книжка следва да се
приеме, че ищецът е останал без работа за период от 6 месеца и затова му се дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В
случаите, когато искът е доказан по своето основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключение
на вещо лице - чл. 162 ГПК. Съгласно заповед № 590/21.08.2017г. трудовото
възнаграждение на Л. е 560 лева и клас за прослужено време 1%, поради което
брутното трудово възнаграждение е в размер на 610,40 лева месечно или общо в
размер на 3662,40 лева за шест месеца оставане без работа. Ето защо искът е
основателен и следва да се уважи.
С оглед на обстоятелството, че крайните изводи,
до които въззивната инстанция достигна, съответстват на изводите на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен
съд Поморие да се потвърди.
При този изход на въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемият има право на разноски
в размер на 420 лева за заплатено възнаграждение за адвокат съгласно договор.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210 от
25.10.2019г. по гр.д. № 240/2019 година по описа на Районен съд Поморие,
поправено с Решение № 23/11.02.2020г. по гр.д. № 240/2019г. по описа на Районен
съд Поморие.
ОСЪЖДА Общинско предприятие ”Социално
обслужване” гр. Поморие, Булстат 0000571790202 със седалище и адрес на
управление: гр. Поморие, ул. Солна № 15, представлявано от директора Илко Илчев
да заплати на Г.Д.Л., ЕГН ********** сумата в размер на 420 лева (четиристотин
и двадесет лева) възнаграждение за адвокат пред въззивна инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.