Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 03.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІV-Б състав, в публично заседание
на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при участието на секретар К. Лозева , като разгледа
докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно
гражданско дело № 13976 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 173361/22.07.2019г. по гр.д. № 39780 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 48-ми състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 93, ал.2 от ЗЗД, че А.Е.Х., ЕГН ********** дължи на М.В.Д., ЕГН ********** заплащане на сумата от 11 000 евро, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 06.12.2016г., до изплащането й,
представляваща неплатен двоен размер на задатък , платен по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2016г., за която е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 71513/2016г. по описа на
СРС, като А.Е.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на М.В.Д., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 431лв. по
исковото дело и 1931лв. разноски по
заповедно дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5135340/14.08.2019г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете А.Е.Х., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. С.М.,***, офис № 5 в частта, в която исковете са уважени . Изложил е
съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
е, че ищецът както в исковото така и в заповедното дело претендирал мораторна
неустойка и половината от платената авансово сума по предварителния договор , а
не двойния размер на платения задатък, произнасяйки се по иск по чл. 93, ал.2
от ЗЗД районният съд се произнесъл по непредявен иск. Неправилно районният съд
приел, че има виновно неизпълнение на задълженията му по договора. В срок бил
представи нотариалния акт, схема за имота, данъчна оценка, това се установявало
от договора и от събраните гласни доказателства. До изтичане на срока по чл.
3.1. ищецът не го бил уведомил че банка-кредитор на ищеца има изисквания за
други документи. Вписаната на 17.06.2016г. искова молба с обект имота не пречела на сделката, нямало
наложена възбрана, вписването имало оповестително действие. Подаването и
вписването на тази искова молба не можело да се цени като виновно неизпълнение
от въззивника, защото едва ли не бил допуснал ІІІ-то лице да предяви иск за
имота. Отказа на банката да кредитира сделката и хипотетични претенции на
ІІІ-ти лица върху имота не превръщали продавача в неизправна страна по
сделката. Ищецът бил този който не изпълнил задължението си по чл. 2.1.2. в
срока по чл. 5.1. от договора и така договорът бил прекратен по право съгласно
чл. 5.5. от договора още към 11.08.2016г. Нотариалните покани били опит на
ищеца да допише договора и вмени на въззивника задължения, които не е имал по
договора. Неявяването на въззивника пред нотариус било оправдано поради
неплащане на цената от ищеца и прекратяване на договора. Производството по
вписаната искова молба било прекратено с влязло в сила на 08.01.2018г.
определение поради отказ от исковете и вписването на исковата молба било заличено.
Мораторна неустойка не се дължала при развален договор, какъвто ищецът твърдял
че е предаврителния договор между страните. Претендирал е разноски. Оспорил е
поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-
ищец М.В.Д.,
ЕГН ********** с адрес: *** и със
съдебен адрес: адв. К.Н.,*** в
предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в
обжалваната част е допустимо и правилно. Посочил е, че с уточняващата молба
изрично бил посочил, че претенцията за неустойка е уговореното като задатък от
5500 евро, както и връщане на платената сума от 5500 евро като част от
първоначалната вноска. Правилно районният съд приел, че е сезиран с иск по чл.
93, ал.2 от ЗЗД. Нямал задължение да
удостоверява пред въззивника дали има банка кредитор. Вписването на исковата
молба имало защитно действие, защото съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на
договора нямало да засегне права придобити от ІІІ-ти лица преди вписването на
исковата молба. Имал право да откаже да
купи имот без вещни тежести. Три пъти канил
въззивника да сключат договора, но въззивникът отказвал. Прекратяването
на делото по вписаната искова молба настъпило след разваляне на договора и било
ирелевентно. Въззивникът имал задължение
по договора да представи удостоверение за тежести върху имота сочещо че такива
няма и едва тогава имал право да получи цената на имота. Такива доказателства не били представени и
въззивникът нямал право да получи цената на имота. Това неизпълнение и отказът
на въззивника да сключи договора били неизпълнение на задълженията му по
договора. Не били настъпили условията за прекратяване на договора и такова не
било настъпило на 10.08.2016г., защото вписването на исковата молба не било
направило невъзможно сключването на окончателния договор. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2017189/15.06.2018г.
по регистъра на СРС от М.В.Д., ЕГН ********** срещу А.Е.Х.,
ЕГН ********** с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 93, ал.2 от ЗЗД, да признае за установено, че А.Е.Х., ЕГН ********** дължи на М.В.Д., ЕГН ********** заплащане по предварителен договор от
30.06.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот на сумата от 11 000 евро ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 06.12.2016г., до изплащането й, за която е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 71513/2016г. по описа на СРС, като му се
присъдят разноски. Навел е твърдения, че на 30.06.2016г. с ответника сключили
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 38, гр. София,
комплекс ******с идентификатор 68134.1381.4.38 заедно с избеното помещение № 4
и 5,613% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземлен имот, в който е построена за сумата от 55 000 евро, при сключването
на договора платил 11 000 евро, от която 5500 евро се съгласили да е
задатък. Остатъкът от цената следвало да плати
при нотариалното изповядване на сделката срок за същото било
10.08.2016г. На 04.07.2016г. ІІІ-то лице предявило искова молба срещу ответника
за собственост на този имот, исковата молба вписана, поради което и ответникът
не изпълнил задължението си да представи доказателства, че имотът е продаваем и
безспорно е собственост на ответника. Посочил е, че предоставил на ответника
допълнителни възможности да се яви пред нотариус като представи удостоверение
за липса на вписани тежести върху имота, но ответникът не се явил на посочени в
нотариалните покани дати и не представил такова удостоверение. Това поведение
на ответника било виновно неизпълнение на задълженията му по чл. 3.1- чл. 3.4.
от договора и съгласно чл. 5.3. от договора ответникът му дължал връщането на платеното от 11 000 евро,
неустойка, сумата от 5500 евро задатък. Така
ответникът му дължал 11 000 евро, представляващи сбор от сумата от 5500 евро уговорена и
платена като задатък и неустойка от 5500 евро, уговорена като задатък.
Ответникът А.Е.Х.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил
е, че още при сключването на
предварителния договор представил нотарилен акт, удостоверение за тежести,
схема и данъчна оценка за имота и това било достатъчно, за да се сключи
окончателния договор, не бил нарушил задълженията си по договора. Действително
имало вписана искова молба с ищец ІІІ-то лице за имота, но това не препятствало
сключването на окончателния договор, отделно това дело вече било прекратено
поради отказ от исковете. В срок до 10.08.2016г. ищецът не изпълнил
задължението си по чл.2.1.2 от договора, но това не било направено и така
договорът бил прекратен на 11.08.2016г. Не бил уведомен ищецът да има банка
кредитор, нито представил доказателства
за готовност на банка да кредитира сделката. Ищецът не можел с нотариалните
покани да променя срока на договора и нотариуса, пред когото сделката да се
изповяда. Нямал задължения, посочени в тези покани. Претендирал е разноски.
С определение от
14.03.2019г. районният съд е изготвил проекто-доклад по делото като е посочил,
че исковете са по чл. 93, ал.2 от ЗЗД – за плащане на двойния размер на
задатъка по предварителния договор.
В проведено на 24.04.2019г. публично съдебно заседание
страните са посочили, че не възразяват срещу доклада и районният съд го е
обявил за окончателен.
По делото е
приложено заповедно дело № 71513/2016г. по описа на СРс, съгласно което по
заявление вх. № 3083443/06.12.2016г. е издадена заповед за изпълнение, с която
е разпоредено А.Е.Х., ЕГН ********** да плати на М.В.Д., ЕГН ********** 11 000 евро ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 06.12.2016г., до изплащането й представляващи двоен размер на задатък по договор от
30.06.2016г., както и съдебни разноски от 1931лв., за така издадената заповед е
оформено съобщение, че длъжникът е уведомен на 03.01.2017г., с разпореждане от
15.02.2017г. районният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил
да се издаде изпълнителен лист, с Определение от 25.09.2017г. по ч.гр.д. №
8487/2017г. на СГС е прието по реда на чл. 423 от ГПК възражение срещу
заповедта от длъжника, като е спряно изпълнението на заповедта, на 17.05.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства
в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 15.06.2018г.
По делото е
приет неоспорен от страните предварителен
договор от 30.06.2016г. за покупко-продажба на недвижими имот , носещ подписи
на страните по него, съгласно който А.Е.Х. се е съгласил да сключи с М.В.Д. окончателен
договор за продажба на апартамент № 38, гр. София, комплекс ******с идентификатор
68134.1381.4.38 заедно с избеното помещение № 4 и 5,613% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на стореж върху поземлен имот, в който е построена за
сумата от 55 000 евро, от която 11 000 евро е платена при сключване
на договора и ½ от тази сума в размер на 5500 евро е задатък. Останалата
част от сумата е следвало да се плати по банков път чрез банков кредит,
отпуснат на купувача при условията на банката - кредитор след изповядване на
сделката пред нотариус и вписване на законна ипотека в полза на банката,
застраховане на имота в полза на банката и представяне на удостоверение за
тежести, от което е видно, че върху имота няма права на ІІІ-ти лица. Съгласно
чл. 3.1. от договора продавачът се е задължил до 08.07.2016г. да представи
доказателства, установяващи по безспорен
начин, че е собственик на имота и продаваемостта му, както и всички
необходими документи, изискани от банката-кредитор, като продавачът е
декларирал че към момента няма неприключили съдебни дела за имота. Съгласно чл.
5.1. от договора срока за сключване на окончателния договор е 10.08.2016г. пред
нотариус, посочен от банката-кредитор. Съгласно чл. 5.3. от договора при
виновно неизпълнение на задълженията от продавача той връща платената сума от
11 000 евро и дължи на купувача 5500 евро неустойка, представляваща
задатък. Съгласно чл. 5.4. при виновно неизпълнение на задължението на купувача
по чл. 2.1.2 от договора – да плати остатъка от цената – отказ от сделката,
получената предплата остава за продавача.Договорът съгласно чл. 5.5. се счита
за прекратен при виновно неизпълнение на задължение на страна по него.
Приети е
нотариален акт № 71/17.06.2016г.
съгласно който М.И.е продала на А.Д. ***, комплекс ******с идентификатор
68134.1381.4.38 заедно с избеното помещение № 4 и 5,613% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот.
Приета е
схема на АГКК за имота от 26.05.2016г., сочеща за негов собственик М.И..
Приети са неоспорени
от страните искова молба вх. № 8014388/04.07.2016г., придружително писмо до
АВписвания, Определение по дело № 36807/2016г. на СГС, молба от 03.01.2018г., определение от
08.01.2017г., удостоверение от АВписвания от 07.03.2018г. за имота, съгласно
които на 04.07.2016г. М.К.и К.К.са
предявили иск срещу М.И.и А.Д. с която са поискали да бъде прогласено за нищожно
завещание на Е.К.евентуално да го унищожи, като признае ищците за собственици
на апартамент № 38, гр. София, комплекс ******с идентификатор 68134.1381.4.38
заедно с избеното помещение № 4 и 5,613% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземлен имот и осъди ответниците да им предадат
владението върху имота, исковата молба е вписана на 11.07.2016г. по нея е било образувано дело № 36807/2016г., но
исковете са изпратени по подсъдност на СРС с определение от 28.12.2016г., на 03.01.2018г. ищците са се отказали от
исковете и с определение от 08.01.2018г. производството пред СРС е прекратено,
което е отбелязано в АВписвания на 23.02.2018г.
Приети са нотариална покана, констативни протоколи
удостоверяванията по която са извършени от помощник-нотариус на нотариус С.Ф.,
съгласно която на 16.08.2016г. ищецът е съставил изявление до ответника, с
което го е поканил да сключат окончателния договор, като представи доказателства,
че правата върху имота му са безспорни и е продаваем, като представи
удостоверение за тежести, сочещо липса на съдебни спорове за имота, посочил е
дата на допълнителната възможност ответникът да си изпълни задълженията –
31.08.2016г. и резервна дата 14.09.2016г., поканата е връчена на ответника на
20.06.2016г., на 31.08.2016г. двете
страни са се явили пред нотариуса, ответникът не е представил удостоверение за
тежести върху имота, сочещо че няма вписани искови молби, отказал да подпише
протокола.
Приета е
нотариална покана, констативни протоколи удостоверяванията по която са
извършени от помощник нотариус на нотариус С.Ф., съгласно която на 15.09.2016г.
ищецът е съставил изявление до ответника, с което го е поканил да сключат окончателния
договор, като представи доказателства, че правата върху имота му са безспорни и
е продаваем, като представи удостоверение за тежести, сочещо липса на съдебни
спорове за имота, за да може и да плати остатъка от цената, посочил е дата на
допълнителната възможност ответникът да си изпълни задълженията –11.10.2016г. и
указание, че при неявяване от ответника, то разваля договора считано от 11.10.2016г., поканата е връчена
на ответника на 16.09.2016г., на
11.10.2016г. пред нотариуса се е явил само ищецът.
Приет е
договор за посредничество, съгласно който на 20.06-2916г. М.Д. е възложил на „Т.
94”ООД да посредничи при закупуване на
апартамент в гр. София, ж.к. Толстой” за цена до 60 000 евро, като посредникът
е следвало да провери имота за тежести и
дали е обект на съдебен спор.
Приети са
нотариален акт № 79/31.03.2017г., договор за банков кредит от 29.03.2017г., съгласно
който М.Д. и Г.Д. са закупили от Е. и М.
Д. апартамент № 76, гр. **** за 55 000 евро, от които 94000лв. са платени
с банков кредит, предоставен от ПИБ”АД.
Разпитан по
делото св. Т.Н.е заявила, че работи като брокер в „Т.94”ООД, ищецът им бил
клиент, обадил се за обявата за
апартамента на ответника в ж.к. Толстой”, било юни 2016г., страните се срещнали
в офиса на брокерската къща и там подписали предварителния договор за
продажбата на имота. Към този момент по справка в АВписвания нямало вписана
искова молба, но в последствие при подготовката на документите за банката се
установило, че има подадена такава и банката отказала да отпусне кредита,
опитали и при друга банка, но и оттам не били склонни за ипотечен кредит. След
това се говорело за начин или да се купи имота или да се върне капарото. При подписването
на предварителния договор на ищеца били предоставени нотариалния акт, данъчна
оценка, схема от Агенция по Кадастър и удостоверение за тежести към
30.06.2016г. Парите били дадени пред свидетеля Ищецът искал да се сключи
сделката, за се намери начин да се махне тази искова молба и да купи имота,
свидетелят подозирала, че няма да се стигне до сделка, престанала да контактува
със страните. Заявила е, че през есента ищецът й казал, че сделката вече е
прекратена, ще си търси друг апартамент, ответникът не бил искал да търсят друг
купувач. Задължението й по посредническия договор било да провери за тежести
върху имота.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е
произнесъл по исковете така, както са предявени, като е съобразил твърденията
на ищеца за фактите, на които основава исковете си, основанието на вземанията
по исково дело и по заповедно дело са идентични. Заповедта сочи, че вземането е
с основание двоен размер на задатък по
договора от 30.06.2016г. и това е определящото при изследване идентичност
на вземанията по заповедта и по решението по делото. Действително при
посочването на правната квалификация на исковете ищецът не е бил прецизен, но
правната квалификация на исковете е правомощие на съда, а не на страните.
Фактите, които ищецът е посочил в исковата молба като основание на исковете са
разгледани от районния съд така, както са посочени от ищеца, поради което и решението
е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 93, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД -
иск за установяване съществуване на вземане за плащане на двоен размер на
задатък по предварителен договор за покупко-продажба на вещни права върху
недвижим имот. Ищецът последователно е посочвал по делото, че платената сума по
договора е 11 000 евро, че ½ от тази сума е задатък, че ответникът
не си изпълнил задълженията по договора и така му се дължи връщане на платеното
като задатък, което било половината от първоначалната вноска, и отделно и още 5500
евро като неустойка уговорена като задатък. Действително, обозначаването на
претенцията от ищеца е била като „…неустойка, уговорена като задатък …“ за
½ от сумата, съответно и връщане на другата ½ от платената сума, която била платена като задатък. Така дадената от
ищеца квалификация на иска е непрецизна. Обозначаването на претенцията словесно
или с разпоредба на закон е правна квалификация. Същата не обвързва съда. Съдът
е бил длъжен да подведе посочените от ищеца факти под приложимата материално
правна норма и това е направено от районния съд правилно при съобразяване на фактите,
наведени от ищеца, които са били такива
по чл. 93, ал.2 от ЗЗД – за плащане на двоен размер на задатък, платен по
предварителен договор за продажба на недвижим имот. Следва да се посочи, че районният съд е
изготвил проекто-доклад по делото по иск
по чл. 93, ал.2 от ЗЗД и нито една от страните не е възразила срещу така
изготвения доклад.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е имало валиден предварителен договор за
покупко-продажба на вещни права върху недвижим имот, по който ищец е изпълнил
задълженията си в срок, че е платил на ответника сумата от 5500 евро, представляваща задатък, че се е отказал от
договора, поради наличие на спор за собствеността върху имота– искова молба от
04.07.2016г., което е виновно неизпълнение на задълженията на ответника по
същия да прехвърли имот, който безспорно е негова собственост и е продаваем.
При така депозирания отговор в негова тежест е да докаже
че е изправна страна по договора, като наличието на вписана искова молба за
собственост върху имота не може да му се вмени в отговорност.
Задатъкът е уреден в разпоредбата на чл. 93 от ЗЗД. Тази разпоредба намира приложение тогава,
когато страните са се уговорили предварително
да се даде определена вещ, включително и определена сума, на която е придадена потвърдителна,
обезпечителна, но и обезщетителна функция, като се уговори предварително правно положение на тази вещ при
изпълнение, както и при неизпълнение на договора съобразно чл. 93 от ЗЗД.
Задатъкът е акцесорно, неформално и реално съглашение. За да възникне
валидно това съглашение следва има фактическо предаване на вещта/сумата. До
момента на предаването на вещта/ сумата е налице само обещание за задатък (В този смисъл проф. Ангел Калайджиев, стр. 478
и сл., стр. 480 на „Облигационно право, обща част“, пето издание, 2010г. ; Решение №
298/31.10.2013г. по дело № 1312/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.).). Страните са
свободни да уговарят в съглашението помежду си
съдържанието на правоотношението, възникнало между тях. Задатък може да
се претендира при отказ от договора, като претенцията за връщането на задатъка
в двоен размер, води до разкъсване на договорната връзка поради отказ от
договора. Предявяване на искане за връщане на задатък съдържа в себе си
изявление, че страната не е съгласна договора да поражда други последици,
свързани с конкретно неизпълнение на определено задължение на насрещна страна,
освен връщането на задатъка. ( В този
смисъл Решение № 137/20.04.2011г. по гр.д.№ 1161/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и като такова задължително за настоящия
състав). Функциите на
задатъка са
обезщетителна, санкционна, потвърдителна и
обезпечителна. За разлика от неустойката, задатъкът подлежи на предварително
предаване на насрещната страна по договора, преминава в нейния патримониум и
служи както за потвърждаване на договора, така и обезпечава изпълнението му. В зависимост от
това коя от страните е неизправна, последиците по отношение на
задатъка са различни. Ако е неизправна страната, която го е дала, то тя не може
да иска връщането му и той си остава в патримониума на страната, която го е
приела –чл.93, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Ако е неизправна
приемащата страна, то тя дължи връщането му, като размерът може да бъде двоен. Страните
са свободни да уговорят размер на сумата, която следва да остане за изправната
страна. Последното законодателно разрешение разкрива проявният елемент не
само на обезщетителната функция на задатъка, а и на
санкционната му функция.
По делото е установено, че по заявление по чл. 410 от ГПК
е издадена заповед за изпълнение , с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца процесната сума, срещу така издадената заповед е подадено в срок
възражение, заявителят е предявил установителен иск за вземането по заповедта в
срок.
Съдът приема, че от приетите по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните по делото е установено, че на 30.06.2016г.
между страните е възникнало валидно правоотношение по предварителен договор за
покупко-продажба на апартамент № 38, гр. София, комплекс ******с идентификатор
68134.1381.4.38 заедно с избеното помещение № 4 и 5,613% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот, в който е
построена като ответникът се е съгласил
да го продаде на ищеца за сумата от 55 000 евро, при сключването на
договора ищецът е платил 11 000 евро, от която 5500 евро се съгласили да е
задатък, а остатъка от цената е следвало да се плати със средства по банков
кредит при нотариалното изповядване на сделката, срок за което е 10.08.2016г., ако се представят
доказателства, че имотът безспорно е на продавача. В случая клаузите на чл. 2 и
чл. 5 от договора са достатъчно ясни, като придават на платената сума от ищеца
на ответника сума от 5500 евро присъщите
на задатъка функции - потвърдителна, обезпечителна, обезщетителна, поради което
и съдът приема за установено че платената от ищеца сума от 5500 евро е задатък.
Назоваването в разпоредбата на чл. 5 от договора на тази сума като неустойка не
може да обоснове обратен извод. Това е така, защото със същата разпоредба тази
сума е обозначена и като задатък. Характера на сумата и на задължението за
връщане, даването й при сключването на договора съдът приема, че при тълкуване
на волята на страните по договора при условията на чл. 20 от ЗЗД обосновава
извод, че тази сума е задатък. Като такава е обозначена изрично с чл.2 от
договора, съглашенията за правното
положение на тази сума при разкъсване на облигационната връзка между страните
обосновават извод, че тя е задатък.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
изправна страна по договора. Задължението му да плати първата вноска от
11 000 евро по договора се установява от приетия по делото предварителен
договор, удостоверяващ плащането на сумата. По делото не е установено в
последствие да е възникнало друго задължение на ищеца по договора, което да не
е изпълнил точно. Задължението му да плати остатъка от продажната цена е било
със срок сключването на окончателния договор, ипотекиране на имота,
застраховане на същия и представяне на удостоверение за липса на тежести върху
имота, което по делото не е установено
да е настъпило, съответно не е установено, че неосъществяването му следва да се възложи в отговорност на ищеца.
По делото се установява от приети по делото искова молба,
определения, удостоверения от Агенция по Вписвания, че на 04.07.2016г. е
подадена искова молба срещу продавача, с която ІІІ-ти лица са навели твърдение,
че те са собственици на имота, тази искова молба е вписана на 11.07.2016г. и
вписването е заличено на 23.02.2018г. след
прекратяване на делото поради отказ от исковете. Установява се, че тази искова молба
е подадена след сключване на
договора от 30.06.2016г, не се твърди и не се установява по делото към момента
на сключване на предварителния договор
въззивникът да е знаел за предстоящото подаване на тази искова молба,
съответно че авторите й предявяват собственицемки права върху имота. При така
установеното съдът приема, че по делото не е установено виновно неизпълнение на
задълженията на въззивника по договора, а съгласно чл. 5 от договора, за да възникне
правото да иска двойния размер на задатъка
по делото следва да се установи, че продавачът виновно не е изпълнил задълженията си по договора. Последователно с
отговора на исковата молба и с въззивната жалба ответникът по исковете е
твърдял по делото, че подаването на исковата молба от 04.07.2016г. от ІІІ-ти
лица е поведение , върху което той не може да влияе и не носи отговорност за същото.
Това възражение намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗЗД, съгласно която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. За да е налице
невъзможност то следва престацията да е неосъществима с оглед на длъжника,
евентуално и с оглед на онези ІІІ-ти лица, към чието съдействие би могло да се
очаква длъжникът да е в състояние да прибегне. Тази невъзможност следва да е
възникнала след сключване на
договора, тоест през период, през който договорът е обвързвал страните. Ако
невъзможността за престация е съществувала при сключването на договора, то
тогава би била приложима хипотезата на чл. 26 от ЗЗД и договор би бил нищожен
поради невъзможен предмет. Невъзможността по чл. 81 от ЗЗД може да бъде фактическа (погиване на индивидуално
определена вещ, нейното изгубване; заболяване, смърт на длъжника, ако
задължението е свързано с личността му; климатични явления и т.н.) или правна (легална забрана да се извърши престацията; изваждане на
вещите от граждански оборот; задържане на длъжника от органи на властта и др.).
В хипотеза, в която длъжникът виновно е причинил невъзможността за изпълнение,
то той не е освободен от отговорност по чл. 81 от ЗЗД. Ако обаче невъзможността е настъпила без оглед на поведението на
длъжника, то тази невъзможност освобождава длъжника от отговорност за
обезщетяване на кредитора за вредите от неизпълнената престация. Случайното
събитие и непреодолимата сила са причини
за невъзможността, които освобождават длъжника от отговорност пред кредитора.
При пълна и трайна невъзможност задължението се погасява – арг. от чл. 89 от ЗЗД. При невиновна невъзможност длъжникът се освобождава от задължение за
обезщетяване, освен ако не се е съгласил да отговаря за невиновното си
поведение, или ако законът не го предвижда изрично- напр. чл. 85 от ЗЗД.
За да се освободи от отговорност
за вреди длъжникът следва да докаже, че е настъпила невиновна невъзможност за
престация. Длъжникът следва да докаже, че след сключването на договора е
възникнало конкретно препятствие, което е непреодолимо практически или
юридически, като то по своя характер е случайно и непредвидимо, че в
причинно-следствена връзка с това препятствие е възникнала невъзможността за
изпълнение. (В този смисъл Решение № 168/29.02.2012г. по т.д. № 506/2010г. на
ВКС, ІІ-ро Т.О. ; Решение № 90/24.02.2010г. по гр.д. № 3526/20018г. на ВКС,
ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая по
делото е установено, че на на 04.07.2016г. е подадена искова молба от трети
лица заявили собственически права върху имота по предварителния договор и в
периода от 11.07.2016г. до 23.02.2018г. тази искова молба е била вписана по
партидата за имота. При така установеното съдът приема , че по делото е
установена невъзможност на продавача да представи удостоверение за тежести
върху имота, което да сочи, че за имота няма съдебни спорове. Задължението за
представяне на такива доказателства е поето от продавача с разпоредбите на чл.
2 и на чл. 3.1. от договора . Тази невъзможност да се представи удостоверение,
че за имота няма съдебни спорове е
възникнала след сключване на предварителния договор. Тази невъзможност съдът
приема, че не може да се вмени във вина на продавача по договора. Представените
доказателства оборват презумпцията, че неизпълнението е виновно. Това е така,
защото невъзможността да се представи удостоверението се дължи поведение на ІІІ-ти лица, предявили
собственически иск за имота, за поведението
на които не може да се търси отговорност от въззивника. Датата на придобиването
на имота от въззивника, датата на подаването на исковата молба и предявените с
нея права, включващи оспорване на завещание в полза на лицето, то което
въззивникът е придобил имота / М.И./ не могат да обосноват извод, че ответникът
носи отговроснст пред ищеца за поведението на тези трети лица. Добросъвестното поведение на ответника и полагането на
дължимата грижа за изпълнение на задълженията му по договора не е от естество
да предотврати заявяване на права върху имота от ІІІ-ти лица, съответно предявяване
пред съд на тези права. Ответникът обективно не разполага с възможност да
забрани на ІІІ-ти лица да твърдят, че имат собственически права върху имота,
съответно да предявяват съдебни искове за защитата им. По делото не се твърди и
не се установява към сключване на предварителния договор въззивникът да е знаел
за претенциите на тези ІІІ-ти лица, съответно за намерението им да предявят
правата си по съдебен ред. Напротив –
приетото удостоверение от АВписвания
сочи обратното-че не е имало вписани искови молби към 30.06.2016г. Предявяването
на собственически иск за имота от ІІІ-ти лица води до неизпълнимост на
задължението на продавача да представи доказателства, че за имота няма съдебни
спорове. Неосъществимостта на изпълнението
на това задължение се дължи на непреодолимо препятствие,
настъпването на което не може да бъде вменено във вина на длъжника. Това е така,
защото с
оглед добросъвестността и на способи за изпълнение на това
задължение,
усилията на
длъжника да осъществи задължението си биха били лишени от практически резултат При така
установеното съдът приема, че непредставянето в срок на удостоверението за липса
на съдебни спорове за собствеността върху имота е по извинителните причини по смисъла на чл.
81, ал.1 от ЗЗД - обстоятелства, които са попречили на изпълнението на облигационната престация, които
не могат да се вменят във вина на длъжника. Длъжникът
не отговоря за действията на трети лица, които не участвали в облигационното отношение с
негово знание и на
които длъжникът не е възлагал да извършват действия по
изпълнението.
При така възприето съдът приема, че виновно неизпълнение
на задълженията по договора не е установено да е проведено от ответника, поради
което и по делото не е установено да е осъществено условието по чл. 5 от
договора, поради което и за ищеца не е възникнало вземане срещу ответника за
плащане на двойния размер на задатъка по договора.
С оглед гореизложеното решението на СРС следва да се
отмени иск следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото решението на
СРС в частта, с която в тежест на ответника са поставени разноски по делото
следва да се отмени, като въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
съдебни разноски за производство пред СГС от 215,50лв. за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 173361/22.07.2019г. по гр.д. № 39780 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд,
48-ми състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 93, ал.2 от ЗЗД, че А.Е.Х., ЕГН
********** дължи на М.В.Д., ЕГН ********** заплащане на сумата от 11 000 евро, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 06.12.2016г., до изплащането й,
представляваща неплатен двоен размер на задатък , платен по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2016г., за която е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 71513/2016г. по описа на
СРС, като А.Е.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на М.В.Д., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 431лв. по
исковото дело и 1931лв. разноски по
заповедно дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен с искова
молба вх. № 2107189/15.06.2018г. от М.В.Д.,
ЕГН ********** срещу А.Е.Х., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 93, ал.2 от ЗЗД,
за признаване за установено, че А.Е.Х.,
ЕГН ********** дължи на М.В.Д., ЕГН
********** заплащане на сумата от 11 000 евро, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 06.12.2016г., до изплащането й,
представляваща неплатен двоен размер на задатък по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2016г., за която е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 71513/2016г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес: адв. К.Н.,***
да мзаплати на А.Е.Х., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. С.М.,***, офис № 5 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 215,50лв
(двеста и петнадесет лева и 0,50 лева), представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.