Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А.Ламбева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2292 по описа за 2013 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от Г.Т.Г. против „ЗАД “Б.В.и.г.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./. Ищецът
твърди, че на 28.01.2010 г. в с.Жегларци, общ.Тервел, настъпило
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Мерцедес Е 220“ с
рег. № *******– Б.А.Д., чиято отговорност била застрахована по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. При
пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени телесни повреди, от
които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 100 000 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., представляващи
част от общо дължими 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2010г.
до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва твърденията, че
поведението на водача на автомобила е било виновно и противоправно; прави
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил чл.113, ал.1 от ЗДвП, чл.114 от ЗДвП, чл.108, ал.1 от ЗДвП; твърди, че произшествието настъпило
поради непочистена настилка, а това задължение било вменено на съответната община;
твърди, че на пътното платно неправомерно бил паркиран друг автомобил, което
наложило водачът на застрахования автомобил да го заобиколи; оспорва размера на
иска; оспорва претенцията за законна лихва, тъй като не бил уведомен за
настъпилото ПТП преди датата на образуване на делото; прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да
бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се
предполага до доказване на противното. Страните не спорят, че към датата на
настъпване на произшествието за л.а. „Мерцедес Е 220“ с рег. № *******е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
За
установяване механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие в хода
на процеса са изслушани единична автотехническа експертиза, тройна
автотехническа експертиза и комплексна медицинска и автотехническа експертиза,
както и показанията на св.Г., Н. и Д..
От
заключението на единичната автотехническа експертиза се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: Участъкът от
пътя е бил с двупосочно движение, с по една лента за движение в едно
направление, с обща ширина на пътя 2 x 3,5 м. От двете страни е имало банкет, пътното
платно и било затрупано със сняг сняг от двете страни до около 50 см., а проходимата
част от пътя е била 5,60 м. Катастрофата е настъпила на прав участък от пътя, силно
заснежен и заледен, по който се е движел л.а. „Мерцедес“. Пред него в дясно е
спрял бус „Фолксваген Каравел“, който е заел част от почистеното пътно платно с
площ от около 0,5 м. Пешеходецът е започнал пресичане на пътното платно пред
бус „Фолксваген Каравел“ на 1,3 м. отдясно наляво, косо, под ъгъл около 60
градуса, попътно на л.а. „Мерцедес“, като е успял да достигне левия край на
пътното платно, където е ударен от лекия автомобил с предната дясна част, като
преди удара пешеходецът се е завъртял и при удара е подпрял с ръце предния
капак на автомобила. Под действието на удара, който е концентриран в долната
част на десния край на предната броня на автомобила, тялото на пешеходеца, което
е било под ъгъл към моторното превозно средство, се е завъртяло около
верктикалната ос в посока на часовниковата стрелка. След удара тялото се е
плъзнало по десния край на капака на автомобила и пострадалият с главата си се
е ударил в предната дясна колонка, после се е плъзнал по предната дясна врата и
е паднал на пътното платно. Сред удара автомобилът е спрял в ляво в
непочистената част на пътното платно на около 4 м. Произшествието е настъпило
по ширината на пътното платно на 8,80 м.
в ляво от входа на дом № 51 А и на 1,30 м. в дясно от лявата граница на
почистената част на пътното платно, а по дължина на пътното платно - срещу дом
№ 51А на 8,8 м. след ориентира, посочен в огледния протокол. Процесният
автомобил се е движел със скорост от 48 км/час. Опасната зона за спиране е била
49 метра. Водачът е отреагирал веднага на опасността, когато е видял пешеходеца
пред спрелия бус „Фолксваген“ да пресича пътното платно отдясно наляво. Отстоянието
на л.а. „Мерцедес“ от пешеходеца в момента, в който водачът е могъл да го
възприеме, е било около 43 метра, при което ударът е бил непредотвратим за
водача. Произшествието би било предотвратимо, ако водачът се бе движил със
скорост до 43 км/ч. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е
ограничената видимост между водача на
автомобила и пешеходеца от спрелия между тях бус „Фолксваген Каравела“,
навлизането на пътното платно на пешеходеца, без да прецени скоростта на
автомобила и пътните условия, както и поведението на водача, който е отклонил автомобила наляво, тъй като не е
преценил, че може да се размине с пешеходеца като премине между него и спрелия
бус “Фолксваген“, където коридорът е бил 3,8 м., при ширина на л.а „Мерцедес“
от 1.82 м.
От
заключението на тройната автотехническа експертиза се установява, че пешеходецът
е бил ударен с предната дясна част на л.а “Мерцедес“, след което се е приплъзнал
по десния калник, като е достигнал до дясната колонка, където е ударил главата
си и след плъзгане покрай дясната врата, е паднал на пътното платно. Ударът между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил по широчина на пътното платно на около 9
метра в ляво от входа на дом № 51 А или на около 2 метра в дясно от левия край
на разчистения участък от пътното платно, считано в посоката на движение на
автомобила, а по дължина на пътя на около 7-8 метра след ориентира по огледния
протокол, считано за посоката на движение на лекия автомобил. В заключението е
посочено, че пешеходецът е паднал от
дясната страна на лекия автомобил. Мястото на удара е определено по обективни
данни от огледния протокол: разположението на намереното петно от кръв и
деформациите и забърсванията по автомобила. Според заключението, пострадалият
е пресичал диагонално пътното платно по посоката на движение на автомобила, отдясно
наляво, под ъгъл 45 - 60 градуса, със спокоен ход/пътят е бил заледен/.
Скоростта на движение на пешеходеца със спокоен ход е била 6,2 км/ч., а на
автомобила 50 км/час. Експертите са приели тази скорост, въз основа на мястото
на удара и деформациите по автомобила, като са приложили метода на Мартинез и
метода Коршаков. Отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента, от
момента, в който водачът е могъл да възприеме пешеходеца във видимата част на
пътното платно, е било около 27 метра, при спокоен ход на пешеходеца. Опасната
зона за спиране на автомобила е била около 43 метра. Ударът е бил технически
непредотвратим за водача на автомобила. Според вещите лица, причина за
настъпване на произшествието, са единствено субективните действия на
пешеходеца, който е предприел пресичане на пътното платно, при което е попаднал
в опасната зона за спиране на автомобила. Няма данни за ограничения във
видимостта от други препятствия, освен спрелия микробус „Фолксваген“. При
разположението на автомобилите водачът е могъл да забележи пешеходеца, когато е
излязъл извън левия габарит на спрелия микробус „Фолксваген“ .
В
заключениета на комплексната автотехничека и медицинска експертиза е описан
следният механизъм на настъпване на катастрофата: Идващият автомобил „Мерцедес“
е настигнал и ударил пострадалия с предната си дясна част. Този удар е бил под
центъра на тежестта на тялото, като от него пострадалият е преминал върху предния капак, а главата му е достигнала предната
дясна колонка на автомобила и се е травмирала от удар в дясната си задно - странична част. В
трета фаза тялото на пострадалия е отхвърлено и като се е приплъзнало спрямо
предната дясна врата е паднало на терена. Тъй като не са описани увреждания по
крайниците и тялото на пострадалия, а главата е подвижна в шията, вещите лица
са приели, че липсват обективни данни, за да се отговори на въпроса как е било
разположено тялото на пострадалия по време на удара спрямо травмиралия го
автомобил. Експертите са се позовали на свидетелските показания, според които
пешеходецът се е движел попътно на автомобила, и въз основа на тях са приели,
че най-вероятно автомобилът е
застигнал пострадалия в гръб и е нанесъл инициален удар под центъра на тежестта
на тялото в ляво, леко тангенциално. От този удар пострадалият е изведен от
равновесие, тялото му е преминало върху предния капак в дясно и същевременно е ротирало(непълно
завъртяно) около своята ос надясно, като главата е достигнала до дясната
колонка със задно-дясната си част и се е травмирала в нея. Според вещите лица,
липсата на описани наранявания по левия крак и механизма на ротация, дават
основание с по голяма вероятност да
се приеме, че левият крак не е бил опорен, което индиректно говори за това, че
пострадалият се е движел пред автомобила и най-вероятно, усещайки идващия отзад
автомобил, се е опитал да се предпази, завъртайки се надясно. Няма обективни
медицински и автотехнически данни за превъртане на тялото на пострадалия след
удара. Има данни за ротация на тялото около остта му надясно. Само с такава
ротация може да се обясни травмирането в дясната част на главата при положение,
че пострадалият се е движел попътно на процесния автомобил и е застигнат отзад
от него. Травмирането в дясно-задната част на главата на практика изключва като
възможен вариант преди пътно-транспортното произшествие пострадалият да се е
обърнал с лице към автомобила. При това положение ударът от колонката в главата
му би бил локализиран в дясно отпред или странично, но не и с елемент отзад. Скоростта
на автомобила, определена по метода „Мартинез“, е 60 км/час. При сравнение
между височината на уврежданията по лек автомобил „Мерцедес” и разположението
на тялото след настъпване на удара, експертите са направили извода, че
скоростта на движение на превозното средство е била около 60 км/ч. Ударът е
настъпил по дължината на пътното платно на около 8,48 метра от приетия ориентир,
а по широчина на платното за движение - на около 2 метра в ляво от левия край
на почистеното асфалтово покритие, считано по посоката на ориентация на лек
автомобил „Мерцедес Е220”. Разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил от
мястото на удара, в момента, в който пешеходецът е започнал пресичане на пътното
платно, е било 106 метра при бавен ход на пешеходеца и 72.53 метра при спокоен
ход на пешеходеца. Опасната зона за спиране на автомобила е била 58.13 м. Според заключението, водачът на лек автомобил „Мерцедес” е имал
възможност да предотврати произшествието и при бавен, и при спокоен ход на
пешеходеца.
В своите показания разпитаните по искане на
ищеца свидетели Г. и Н. заявяват, че са очевидци на катастрофата. Св. Г. твърди,
че се е движел от дясната страна на улицата в посока от гр. Тервел към с.Орляк,
когато видял пострадалия, който се движел от лявата страна на пътя. Двамата
вървели един срещу друг по асфалта, тъй като имало сняг и тротоарите не били
почистени. Снегът по улицата бил около 60-70 см. По пътя били минали снегорини
и струпали снега по тротоарите. Катастрофата настъпила към 1-2 часа следобяд.
Времето било хубаво, но имало сняг и пътят бил заледен. Ищецът вървял от лявата
страна по пътя, а след него се движел син бус „Фолксваген“, после бусът спрял пред
една къща, а той продължил да върви напред. Бусът бил на десет, петнадесет
метра от пострадалия. Когато бусът спрял, минала кола “Мерцедес“, управлявана
от кмета на село Орляк, в посока от с.Орляк към Тервел и ударила ищеца, който
се превъртял и се озовал на средата на платното. Кметът спрял и започнал да
говори по телефона, след това спряла жълта лада с двама души в нея. Те започнали
да се карат на кмета, че не се е обадил на „Бърза помощ“. Мерцедесът на кмета
идвал зад буса, тръгнал да го заобикаля, навлязъл в насрещната лента за
движение, после се прибрал в своята лента за движение, но тогава ударил пешеходеца.
Свидетелят не знае какво е станало, дали водачът не е видял ищеца. Заявява, че като се обърнал, видял, че л.а “Мерцедес“
ударил с дясната си част Г. и той се озовал на средата на пътя. Мерцедесът се
движел със скорост около 60-70 км/ч. Г. не бил предприел пресичане, вървял по
платното. Свидетелят бил на около 50 метра от буса.
В
своите показания св. Н. – пътник в микробус, заявява, че в деня на катастрофата
пътното платно не било почистено добре, имало преспи. При спирането микробусът се
качил върху пряспа. Пешеходецът се движел пред тях по пътя, вървял към центъра
на селото. В микробуса били трима човека с шофьора. Ищецът вървял от дясната
страна на пътя, където било изчистено. Обърнал се и в този момент л.а
„Мерцедес“ го ударил, тялото му „излетяло“. Мерцедесът се движел бързо, но свидетелят
не може да каже с каква скорост - „по-бързо от нормалното“. Всичко станало на
около 10 -15 метра пред свидетеля. Заявява, че не е сигурен дали ищецът е видял
автомобила. Имало сняг по пътното платно, бил минал снегорин, били изчистени
двете ленти, но не било изчистено до край, „до самия бордюр“, две коли можели
да се разминат. Ударът настъпил от дясната страна на пътното платно. Свидетелят
имал пряка видимост към цялата ситуация. Пешеходецът бил с гръб към автомобила
по време на удара, не бил предприел пресичане на пътното платно. Свидетелят не видял
дали автомобилът прави маневри наляво, надясно, тъй като бил с гръб към него.
След удара автомобилът се забил в пряспа. Видял как моторното превозно средство
ударило ищеца. Водачът не предприел спиране, нито маневра за избягване на
пешеходеца, но след удара колата се забила в пряспа в лявата част на пътя по
посока на движението. След удара пострадалият отскочил на около 2 метра нагоре
и паднал, започнал да трепери и от ухото му течала кръв, не говорел нищо, не
бил в съзнание, очите му били отворени.
Водачът се приближил до пострадалия. В момента на удара нямало други хора,
после се събрали хора от селото. В своите показания св. Д. – водач
на процесния автомобил, заявява, че пред него по пътя се движел микробус, който
подал десен мигач за спиране. Тогава
свидетелят тръгнал да го заобикаля, но в един момент видял, че ищецът е започнал
да пресича пътното платно пред микробуса. Видял пешеходеца за първи път, когато
вече бил върху пътното платно и преминал лентата за движение на микробуса, намирал
се някъде пред левия фар на микробуса, почти го бил подминал. След като видял
пешеходеца, водачът на автомобила завил волана възможно най наляво, при което навлязъл
в пътните преспи отстрани на пътя, след това натиснал спирачката, а после и
клаксона на колата - тези действия извършил последователно. След като натиснал
клаксона, ищецът се обърнал към него и го видял, подпрял се на предния десен
калник на колата, краката му се плъзнали, а главата му се ударила в дясната
колона на автомобила, след което паднал
на земята и отново се ударил. В момента
на удара, автомобилът почти спирал, но все още не бил спрял напълно. Пешеходецът
пресичал по диагонал пътното платно и бил обърнат с гръб към л.а “Мерцедес“ и
микробуса. Ударът настъпил близо до левия тротоар. Пътят не бил почистен, имало
сняг отстрани и преспи. Катастрофата настъпила в светлата част на деня, водачът
нямал проблеми с видимостта. Тротоарите не били изчистени, имало натрупан сняг
от 20-30 см. Придвижването по тротоарите било възможно, но не било почистено.
При така събраните доказателства съдът кредитира заключението на тройната
автотехническа експертиза относно механизма на настъпване на катастрофата,
тъй като при изготвянето му вещите лица са съобразили обективни данни по делото
– следи от кръв върху пътното платно и деформациите по процесния автомобил,
установени от огледния протокол. Според тройната експертиза, пострадалият
първоначално се е движел в дясната половина на пътя пред микробус, който е предприел
спиране пред една от къщите на улицата. Зад микробуса се е движел процесния л.а
„Мерцедес“, който е предприел маневра „заобикаляне“ на микробуса, при която е
навлязъл в лентата за насрещно движение. През това време ищецът е започнал да
пресича пътното платно пред микробуса, при което е ударен от лекия автомобил с
неговата дясна част, тъй като водачът на автомобила, след като е видял
пешеходеца, е навил волана на автомобила наляво. Ударът е настъпил в лявата
половина на пътя, в лентата за насрещно движение за лекия автомобил – на около
девет метра в ляво от входа на дом № 51 А и на около 2 метра в дясно от левия
край на пътя, считано по посока на движение на автомобила, а по дължина на пътя
на около 7-8 метра след ориентира, посочен в огледния протокол/електрически
стълб, отстоящ на 1.20 извън пътното платно в ляво/. Съдът приема, че следите
от кръв върху пътя и деформациите по автомобила позволяват да бъде определено
мястото на удара и скоростта, с която се е движел автомобилът. Според огледния
протокол, следите от кръв са на 10 метра
от ориентира върху платното за движение и на 8.8 метра в ляво от металната
врата на дом № 51 А с дължина 0.53 метра и широчина 3 см./л. 183/, а тройната автотехническа
експертиза приема за място на удара – около девет метра в ляво от входа на дом
№ 51 А, тъй като тялото на пострадалия след удара е паднало от дясната страна
на автомобила. От тройната автотехническа експертиза се установява, че лекият
автомобил се е движел със скорост от 50 км./час. Приблизително същата скорост е
установила и единичната автотехническа експертиза – 48 км/час. Само вещото лице от комплексната медицинска и
автотехническа експертиза установява по-висока
скорост от 60 км/час, но съдът не кредитира тази експертиза, тъй като тя изразява
експертното мнение само на един автоексперт, за разлика от тройната автотехническа
експертиза, като при това и двете експертизи са направила изчисления по един и
същ метод – методът „Мартинез“. Тройната автотехническа експертиза, наред с
метода „Мартинез“ е направила изчисления и по метода „Коршаков“/отговор на
въпрос трети от заключението на тройната автотехническа експертиза/. Съдът
кредитира тройната експертиза, тъй като заключението е основано единствено на обективните
данни от огледния протокол, за разлика от комплексната експертиза, която се
позовава и на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът не кредитира показанията на ангажираните
от ищеца свидетели Г. и Н., тъй като са противоречиви и не се подкрепят от огледния
протокол и нито една от автотехническите експертизи по делото. Според всички
автохенически експертизи по делото мястото на удара е в лявата лента за
движение, близо до крайната лява част на пътя. Свидетелите твърдят, че ищецът
се движел в дясната половина на пътя
и не е предприел пресичане на пътното
платно, което противоречи на обективните находки, отразени в огледния протокол
– открита е кръв в лявата половина на
пътя, на 8.8 метра в ляво от металната врата на дом № 51 А. Свидетелите не
дават логичен отговор на въпроса защо кръвта на пострадалия е открита в крайната
лява част на пътя, ако не е пресичал пътното платно. Всички деформации по
автомобила са само в дясната част, самият ищец е получил счупване на черепа в
дясна теменно-тилна част, като не са установени телесни повреди, които да
говорят за превъртане на тялото, а след удара колата се е забила в пряспа в
лявата част на пътя. Поради съществените противоречия в показанията на тези
свидетели и несъответствието им с обективните данни, установени на място при
съставяне на огледния протокол, съдът не ги кредитира.
Св.Д. е водач на процесния автомобил
и е заинтересован от изхода на делото, но неговите показания в частта, в която
заявява, че пострадалият е пресякъл пътното платно и е бил ударен след като е
преминал в лентата за насрещно движение се подкрепят от огледния протокол и тройната
автотехническа експертиза, поради което съдът ги кредитира в тази част.
С оглед заключението на тройната автотехническа
експертиза, съдът приема, че водачът се е движел със скорост от 50 км/час,
опасната зона за спиране е била 43 метра, като ищецът е попаднал в опасната
зона за спиране и произшествието е било непредотвратимо за водача. От момента
на излизане на пешеходеца във видимата част на пътното платно предната част на
автомобила е била на 27 метра от мястото на удара. Според тройната експертиза,
в която участва и вещото лице М. от единичната автотехническа експертиза,
единствената причина за настъпване на катастрофата е поведението на пешеходеца,
който е предприел пресичане на пътното платно пред спрял микробус, под ъгъл от 45
- 60 градуса, косо, без да съобрази поведението си с пътната обстановка и с
приближаващия лек автомобил, който в това време е извършвал маневра по
заобикаляне на спрелия микробус.
Тъй
като по делото не се установява поведението на водача на л.а „Мерцедес Е 220“ с
рег. № *******да е било противоправно и виновно,
липсва основен елемент от ФС на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направенитге по делото разноски в размер на 425 лв./150 лв. – депозит за
свидетел + 125 лв. – депозит за вещо лице + 150 за юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Т.Г., ЕГН **********,***, против „Застрахователно акционерно дружество „Б.в.и.г.“
АД със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 60 000лв., представляваща част от общо
дължими 100 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от телесни повреди, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 28.01.2010 г. в
с.Жегларци, общ.Тервел, по вина на водача на
л.а. „Мерцедес Е 220“ с рег. № *******– Б.А.Д., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2010 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Т.Г. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.и.г.“
АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 425 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :