№ 67
гр. Велико Търново , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500109 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 227, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България /ЗОВСРБ/.
С Решение № Р-532/ 18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1050/ 2020 г.
по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
изцяло, като неоснователен, иска с правно основание чл. 227, ал 1 от ЗОВСРБ,
предявен от ищеца Т.М., ЕГН **********, срещу ответника „Военно-
медицинска академия /ВМА/“, ЕИК *********, за присъждане на
обезщетение по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ в размер на 39 509,46 лева;
ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 150 лева разноски по
делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът Т.М., ЕГН **********,
от гр. Велико Търново, чрез пълномощника адвокат Илчев от АК – гр. Велико
Търново, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод, че
решението е постановено в противоречие с установеното, както и със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че са
нарушени материално-правни и процесуални императивни разпоредби – чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като решението е необосновано. Посочва се, че
законът не е въвел ограничение при правото на военно-служещия да получи
обезщетение по правилата на чл. 227 от ЗОВСРБ, нито в този закон, нито пък
в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България /ЗРВСРБ/,
като се излагат съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се
от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и реши спора по същество.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ВМА“-гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д., е подала отговор.
В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди
се, че за времето на активната служба резервистът от доброволния резерв на
въоръжените сили има статус на военнослужещ с правата и задълженията,
съответстващи на заеманата длъжност и разписани в раздел ІІІ от ЗОВСРБ,
като статусът не предвижда и не урежда обезщетения. Обезщетенията на
военнослужещите /не на резервистите/ са уредени в раздел VІІІ от ЗОВСРБ.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
обжалваното с нея Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 11009/ 28.11.2019 г., от ищеца Т.М., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, чрез пълномощника адвокат Илчев от АК – гр. Велико Търново,
срещу ответника „ВМА“-гр. София, ЕИК *********, с цена на иска – 40 000
лева. В исковата молба се посочва, че със Заповед на началника на ВМА №
12/ 12.01.2018 г., е прекратено изпълнение на активна служба в доброволния
резерв на капитан Т.М., прекратен е договорът му за служба в доброволния
2
резерв, освободен е от длъжност, зачислен е в запаса и е отчислен от
списъчния състав като лекар в медицинско отделение за осигуряване на
мисии и учения, разпоредено е да бъде приключен трудовия му стаж до
04.01.2018 г. включително, като му се изплатят полагащите се парични
обезщетения при освобождаване от военна служба. Такива обезщетения не
били заплатени на ищеца. Същият изпратил писмена покана до ответника за
изплащане на полагащото му се парично обезщетение в размер на 20 брутни
месечни възнаграждения, определени на основание чл. 234 от ЗОВСРБ, но с
писмо ответникът отказал изплащането му. Твърди се, че на ищеца е била
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69,
ал. 1 КСО и на основание чл. 227 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 35 от ЗРВСРБ,
ищецът има право на еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни
месечни възнаграждения. Иска се от съда да осъди ответника, да заплати на
ищеца, сумата 40 000 лева, представляваща незаплатено от ответника
еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни
възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендират се
разноските по делото.
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 1050/
2019 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 30.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Илчев е заявил, че подържа исковата молба. С оглед заключението на
вещото лице по допуснатата от съда съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/
е направил изменение на размера на предявения иск на сумата 39 509,46 лева,
което съдът е допуснал. В пледоарията си по съществото на делото е поискал
от съда да уважи иска, като в представеното писмено становище са изложени
доводи за неговата основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на иска. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният
представител на ответника юрисконсулт Димитров е поискал от съда да
отхвърли иска, като е изложил доводи за неговата неоснователност.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приложената към исковата молба Заповед на Началника на
3
ВМА № 12/ 12.01.2018 г. е, че е било прекратено изпълнението на активна
служба в доброволния резерв на ищеца; прекратен е договорът му за служба
в доброволния резерв; ищецът е освободен от длъжност, зачислен е в запаса
и е отчислен от списъчния състав на резервист, считано от 05.01.2018 г.
Също от приложеното към исковата молба Разпореждане №
**********/ 29.05.2018 г. на Териториално поделение на НОИ – гр. Велико
Търново се установява, че на основание чл. 69, ал. 1 КСО, на ищеца Т.М. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
05.12.2017 г.
С отговора на исковата молба ответникът е представил Заповед на
Министъра на отбраната на РБ № КВ-407/ 19.02.2003 г., от съдържанието на
която се установява, че се прекратява договора за кадрова военна служба на
ищеца Т.М., считано от 05.03.2003 г., същият се освобождава от длъжност и
от кадрова военна служба, и се зачислява в мобилизационния резерв.
Видно от представената от ответника и приета от съда в о.с.з. на
28.09.2020 г. Заповед на Командира на учебна база „Васил Левски“ № 183/
28.02.2003 г. е, че на ищеца Т.М. е било изплатено еднократно парично
обезщетение за 12 г. прослужени на КВС.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на СИЕ с въпроси,
поставени в исковата молба, като първият от тях е преформулиран от съда. В
заключението си вещото лице е отговорило на поставените въпроси, като в
о.с.з. на 29.09.2020 г. е заявило, че го подържа. Същото е било оспорено от
процесуалния представител на ответника, като необосновано, но е било
прието от съда.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ,
следва да се установи, при условията на главно доказване от страна на ищеца,
наличието на следните предпоставки: назначаването и впоследствие
освобождаването му от кадрова военна служба в качеството му на
военнослужещ при ответника, като ищецът да е прослужил двадесет и повече
4
години в това си качество.
В тази връзка ищецът е представил Заповед на Началника на ВМА №
12/ 12.01.2018 г., с която е било прекратено изпълнението на активна служба в
доброволния резерв на ищеца; прекратен е договорът му за служба в
доброволния резерв; ищецът е освободен от длъжност, зачислен е в запаса и
е отчислен от списъчния състав на резервист, считано от 05.01.2018 г.
Позовавайки се на чл. 35 от ЗРВСРБ, ищецът твърди в исковата молба, в
представеното писмено становище и във въззивната си жалба, че в качеството
си на резервист има статус на военнослужещ, поради което има право да
получи еднократно парично обезщетение при освобождаването си от
доброволния резерв.
Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд намира, че
не е налице имущественото право на ищеца да получи еднократно парично
обезщетение по реда на чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, по следните съображения:
Видно от посочената по-горе Заповед на Началника на ВМА № 12/
12.01.2018 г. е, че с нея е било прекратено изпълнението на активна служба в
доброволния резерв на ищеца. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗРВСРБ, доброволният
резерв е предназначен за комплектуване с резервисти и техника-резерв, по
длъжностни разписания за мирно и за военно време, на военни формирования
от българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на
отбраната – за изпълнение на задачи по отбраната на страната и други задачи
по защита на националната сигурност, както и за участие в операции и мисии
извън територията на РБ в мирно време, а съгласно чл. 7, ал. 2 от същия закон
активната служба включва период от време, през който резервистът е извикан
за изпълнение на задачи в състава на военните формирования на въоръжените
сили. Видно от констативно – съобразителната част по задача 1 от
заключението на вещото лице по допуснатата от съда СИЕ и изготвената
таблица е, че след прекратяване на договора за кадрова военна служба на
ищеца със Заповед на министъра на отбраната на РБ № КВ-467/ 19.02.2003 г.,
освобождаването му от длъжност и от кадрова военна служба, и
зачисляването му в мобилизационния резерв, считано от 05.03.2003 г., която
заповед е представена с отговора на исковата молба, с ищеца са били
сключвани редица договори и допълнителни споразумения за активна служба
в доброволния резерв по смисъла на посочените по-горе разпоредби от
5
ЗРВСРБ, за изпълнение на описаните в тях задачи в състава на военните
формирования на въоръжените сили, всяка от които с определена
времетраеност. За времето на тази активна служба, съгласно чл. 35, ал. 1 от
ЗРВСРБ, резервистът има статус на военнослужещ, с правата и задълженията
съответстващи на заеманата длъжност, с изключенията на ограниченията по
чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от ЗОВСРБ. Статусът на военнослужещия е уреден в
Глава седма „Военна служба“, Раздел трети „Статус на военнослужещите“ от
ЗОВСРБ. Имущественото право на еднократно парично обезщетение не е
уредено в Раздел трети „Статус на военнослужещите“, а отделно – в Раздел
осми „Обезщетения на военнослужещите“, поради което въззивният съд
приема, че от това право се ползват само военнослужещите, освободени от
кадрова военна служба, при предпоставките на разпоредбата на чл. 227, ал. 1
от ЗОВСРБ, но не и резервистите, какъвто е ищецът.
По изложените съображения искът, с правно основание чл. 227, ал. 1 от
ЗОВСРБ, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. В този смисъл
неоснователно е искането на процесуалния представител на въззивника –
адвокат Генова, направено в открито съдебно заседание, за частично
уважаване на иска, тъй като ищецът е получил през 2003 г., при
освобождаването му от кадрова военна служба, еднократно парично
обезщетение в размер на 12 брутни работни заплати и следва да получи още
шест такива за периода между 2003 г. и 2008 г., съгласно заключението на
вещото лице по допуснатата от съда СИЕ, когато е бил на активна служба в
доброволния резерв, поради което това искане следва да се остави без
уважение.
Като е отхвърлил изцяло иска, първостепенният съд е постановил
правилно Решение, което следва да се потвърди, като въззивният съд
препраща, на основание чл. 272 от ГПК, към мотивите на Великотърновския
Окръжен съд, които напълно споделя.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, на въззивника не
следва да се присъждат разноски.
Разноски не следва да се присъждат и на въззиваемия, тъй като не е
6
направено такова искане.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-532/ 18.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 1050/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7