Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.06.2012 г. гр. Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен
съд гражданско
отделение – шести състав
на 22.05.2012 г.
в публично съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Искра Пенчева
Секретар Ив. Т.
като разгледа докладваното
от съдията
Гр. дело № 163 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по спор с правно основание чл.127 ал.2 СК.
Ищецът Е.Б.А. излага в исковата
си молба, че с ответницата са съжителствали на семейни начала от
Ответникът
Ю.М.А. не е депозирала писмен отговор, но в съдебно заседание признава, че с
ищеца живеят разделени от м.03.2011 г., но заема становище, че не тя, а ищецът
е напуснал нея и децата, а по-късно отвел децата без да я предупреди и отказал
да й ги върне, както и изобщо препятствал контактите й с тях. Твърди, че децата
й се оплаквали, че не живеят добре при баща си, той ги тормозел и заплашвал с насилие.
Претендира упражняването на родителските права спрямо децата да бъде
предоставено на нея със съответните последици във връзка с режима на лични
отношения с другия родител и издръжката.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност, намира следното:
Страните по спора са живели на
фактически семейни начала, като от съжителството им са родени три деца – Е., роден
на *** г., Б., роден на *** г. и Р., роден на *** г. Семейството живеело в с. П.К.
– в дома на родителите на ищеца, но в края на
Съдът изслуша в съдебно заседание
в присъствието на социален работник на ДСП В. Търново – Отдел „Закрила на
детето” мнението на трите деца относно това, при кого от двамата родители се
чувстват по-добре и желаят да живеят. И трите деца заявяват категоричното си
желание да останат при своя баща, като твърдят, че той се грижи добре за тях.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Налице
е спор с правно основание чл.127 ал.2 СК.
Относно упражняването на
родителските права спрямо родените от фактическото съжителство на страните деца:
По делото се констатира, че всеки един от двамата родители е в състояние да полага
адекватни грижи за задоволяване потребностите на децата. Съдът поначало счита,
че родителските права биха били упражнявани съвестно и отговорно и от двамата,
но отдава известно предпочитание на майката с оглед наличните доказателства за
препятстване от бащата и неговата майка на контактите между нея и децата, което
дискредитира притежаваните от него възпитателски качества, тъй като подобно
отношение не съответства на интересите на децата. След съвкупен анализ на
всички доказателства по делото обаче, съдът, ръководещ се в преценките си
единствено от най-добрия интерес и благополучието на децата, намира, че следва
да предостави упражняването на родителските права на бащата. Основните
съображения на съда за това решение са от една страна установеното вече фактическо
положение, а от друга – лично изразеното от децата пред съда отношение по
въпроса при кого да живеят. Към датата на приключване на устните състезания
децата се отглеждат в дома на баща си в с. П.К., където е било семейното жилище
на страните, т.е. те продължават да живеят при същите условия, в същото
обкръжение и познатата им социална среда, в която са израснали и това е
предпоставка те да се чувстват сигурни, спокойни и защитени. Двете по-малки деца
посещават учебни заведения в същото населено място и съдът не счита, че е
целесъобразно и може да бъде мотивирана причина за промяна това положение,
особено по отношение на детето , за което в социалния доклад се посочва, че има
особен характер, че е много плахо и необщително. Извън това съществено е и, че бащата
получава активна подкрепа от своята майка в ежедневните грижи за децата. Макар
мнението на децата, особено когато същите са малолетни, само по себе си да не е
достатъчно за решението на съда, в конкретния казус то следва да бъде отчетено
като основен аргумент в полза на предоставянето упражняването на родителските
права на бащата. Съдът не намира, че мнението им е манипулирано от бащата, защото
с оглед изявленията им, се налага извод, че главната причина за техния избор е
в съмненията им в чувствата на майка им към тях поради това, че очаква дете от
друг мъж. Напълно естествено е децата да проявяват ревност в това отношение, да
се чувстват изоставени, несигурни и огорчени и да проявят солидарност и
по-силна привързаност към другия родител. Най-голямото дете Е. е на възраст, в
която е достатъчно осъзнат и той категорично изразява желание да остане при
баща си. Неговата нужда от майчини грижи не е толкова голяма, колкото тази на
двете по-малки деца, но съдът не счита, че би било в интерес на децата да
постанови разделянето им.
За майката следва да бъде
определен разширен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния,
половината от зимната ваканция в това число по споразумение с бащата или
Коледните, или Новогодишните празници, половината от Великденската ваканция,
както и 2 месеца през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
Майката следва да бъде осъдена да
заплаща издръжка за всяко от децата в размер на по 72 лв. месечно, което считано
от 01.05.2012 г. е минималният установен размер съгласно чл.142 ал.2 СК. Очевидно
е, че майката не е в състояние да осигурява дори минималния размер издръжка за всяко
от децата, тъй като не разполага с доходи и имущество, като освен това й
предстои раждане на още едно дете, при което ще бъде в невъзможност да
реализира доходи по трудово правоотношение, но задължението за издръжка на
ненавършили пълнолетие деца има безусловен характер и съдът не може да я
освободи от него, нито законът позволява да се определи издръжка под минималния
размер. За разликата над този размер до търсената за непълнолетния Е. издръжка
от 160 лв. месечно и за другите две деца – по 120 лв. месечно, исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Определената издръжка
следва да се заплаща, считано от датата на завеждане на иска – 01.01.2012 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяването на издръжките и
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното им изплащане. Съдът счита, че претенцията за издръжка за минало
време също се явява неоснователна, защото се установи, че през периода на
фактическата раздяла на страните майката е престирала
някаква издръжка съобразно доходите си, включително през определен период от
време е полагала лично грижи и е осигурявала сама издръжка за децата без
участието на ищеца.
При този изход на делото ищцата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху тригодишните платежи на
определената за децата издръжка, а именно сумата 311.04 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Предоставя
упражняването на родителските права
спрямо децата Е. Е. с ЕГН **********, Е. с
ЕГН ********** и Р. Е. с ЕГН ********** на
бащата Е.Б.А. с ЕГН ********** и определя местоживеенето
на децата да бъде при последния в с. П.К., Община ****.
определя
режим на лични отношения на майката Ю.М.А.
с ЕГН **********,*** Оряховица, с децата Е. Е. с ЕГН **********, Б.Е. с
ЕГН ********** и Р. Е. с ЕГН ********** както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден
до 17 ч. на неделния, половината от зимната ваканция в това число по
споразумение с бащата или Коледните, или Новогодишните празници, половината от
Великденската ваканция, както и 2 месеца през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Ю.М.А.
с ЕГН **********,***, да заплаща за
децата Е. Е. Б. с ЕГН **********, Б.Е.Б.
с ЕГН ********** и Р. Е. Б. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 72 /седемдесет и два/ лв. за всяко дете, считано от 01.01.2012 г.
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяването на издръжките
и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на издръжка за Е. Е. за разликата от 72 лв. месечно до търсения
размер 160 лв. месечно, за децата Е., Б.
и Р. Е. за разликата от 72 лв. месечно до търсения
размер по 120 лв. месечно, както и претенцията за присъждане на издръжка за
децата за минало време от 01.03.2011 г. до 01.01.2012 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.М.А. с ЕГН **********,***
Оряховица, да заплати по сметка на ВТРС сумата
311.04 лв. /триста и единадесет лв. и 04 ст./, представляваща държавна
такса върху тригодишните платежи на издръжката за децата.
Решението
може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщението до
страните за изготвянето му.
Районен съдия: