Районен съдия: Искра Пенчева

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 163 по описа за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по спор с правно основание чл.127 ал.2 СК.

Ищецът Е.Б.А. излага в исковата си молба, че с ответницата са съжителствали на семейни начала от 1995 г., от което съжителство имат родени три деца – E., Б.и Р. Твърди, че в края на м. февруари ответницата заминала да си търси работа в Р Гърция, след което се върнала с друг мъж и му заявила, че не желае да живеят заедно. След раздялата им децата останали да живеят при него и само той, подпомаган от своята майка, полагал грижи за тяхното отглеждане и възпитание, а майката само еднократно изпратила 200 евро на най-големия им син във връзка със завършване на училище. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да постанови децата да живеят при него, да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на тях, като за ответницата определи подходящ режим на лични отношения и я осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв. за най-голямото дете и по 120 лв. за другите две деца, считано от 01.03.2011 г. до настъпване на основание за прекратяване или изменение на издръжката.

Ответникът Ю.М.А. не е депозирала писмен отговор, но в съдебно заседание признава, че с ищеца живеят разделени от м.03.2011 г., но заема становище, че не тя, а ищецът е напуснал нея и децата, а по-късно отвел децата без да я предупреди и отказал да й ги върне, както и изобщо препятствал контактите й с тях. Твърди, че децата й се оплаквали, че не живеят добре при баща си, той ги тормозел и заплашвал с насилие. Претендира упражняването на родителските права спрямо децата да бъде предоставено на нея със съответните последици във връзка с режима на лични отношения с другия родител и издръжката.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, намира следното:

Страните по спора са живели на фактически семейни начала, като от съжителството им са родени три деца – Е., роден на *** г., Б., роден на *** г. и Р., роден на *** г. Семейството живеело в с. П.К. – в дома на родителите на ищеца, но в края на 2010 г. те били за около два месеца в дома на бащата на ответницата в с. ***, като възнамерявали да се установят в с. Д., където записали децата на училище. Св. Р. дава показания, че ищецът напуснал семейството си непосредствено след посрещане на новата 2011 г. с мотив, че отива да си търси работа в чужбина, а след около два месеца, без да уведоми майката отвел със себе си трите деца и се установил с тях отново в с. П.К., в дома на родителите си, обитаван от майка му и двете непълнолетни деца на брат му. От м.03.2011 г. страните заживели разделени. Ответницата заминала на работа в Р Гърция, където останала седем месеца, през което време еднократно изпратила сумата 300 евро на своя баща, за да предостави 250 от тях на децата. Св. М. – дядото на децата по майчина линия – потвърждава, че е предал сумата, предназначена за завършването на големия син на страните на 8 клас, на брата на ищеца. Още веднъж тя предала на съседи от с. П.К. сумата 50 евро, за да я дадат на ищеца за децата. След завръщането си в страната установила връзка с друг мъж и по настоящем живее с него на фактически семейни начала в с. Д. и очаква дете от него. Тя се опитала да поддържа контакт с децата и при отсъствието на бащата от страната децата живели с нея и съжителя й месец в с. Д., като тя се грижила за издръжката им, купила им дрехи, подготвила ги за училище. След завръщането на бащата децата се върнали при него. Тя подарила телефон на големия си син, за да може да се чува с него и братята му, но телефонът бил продаден – по твърдения на непълнолетния Е. лично от него, защото нямал пари. Ответницата направила опит да види децата в с. П.К., но не била допусната от майката на ищеца, само веднъж успяла със съдействието на брат си, който ги взел. От изготвения и представен по делото социален доклад на ДСП Свищов – Отдел „Закрила на детето” се установяват комунално битовите условия, при които се отглеждат трите деца и финансовите възможности на ищеца за осигуряване на средства за издръжката им. В доклада се сочи, че бащата имал доходи от нерегламентирана трудова дейност, за която му се заплащало почасово. Св. Л. – Кмет на с. П.К. и св. М. потвърждават, че той работи на повикване към мелницата в селото. Обитаваното от него и децата жилище било с добре поддържана хигиена, имало две стаи и всекидневна, като едната стая се ползвала от бащата и детето Р., а другата от двете по-големи момчета. Двете малолетни деца посещават училище в с. П.К., а непълнолетният Е. учи в гр. П.Т.. При отглеждането им бащата разчитал на помощта на майка си. Ответницата е безработна и се издържа с доходите на съжителя си, за който св. Р. сочи, че работи в пункт за изкупуване на желязо. По отношение на нея не е изготвен социален доклад поради неоткриването й на регистрираните постоянен и настоящ адреси. По нейни твърдения, които кореспондират с показанията на св. М., тя заедно със съжителя си и неговия баща обитават собствена на съжителя й къща, състояща се от три стаи, на която в момента се извършва ремонт за изграждане на вътрешни баня и тоалетна.

Съдът изслуша в съдебно заседание в присъствието на социален работник на ДСП В. Търново – Отдел „Закрила на детето” мнението на трите деца относно това, при кого от двамата родители се чувстват по-добре и желаят да живеят. И трите деца заявяват категоричното си желание да останат при своя баща, като твърдят, че той се грижи добре за тях.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Налице е спор с правно основание чл.127 ал.2 СК.

Относно упражняването на родителските права спрямо родените от фактическото съжителство на страните деца: По делото се констатира, че всеки един от двамата родители е в състояние да полага адекватни грижи за задоволяване потребностите на децата. Съдът поначало счита, че родителските права биха били упражнявани съвестно и отговорно и от двамата, но отдава известно предпочитание на майката с оглед наличните доказателства за препятстване от бащата и неговата майка на контактите между нея и децата, което дискредитира притежаваните от него възпитателски качества, тъй като подобно отношение не съответства на интересите на децата. След съвкупен анализ на всички доказателства по делото обаче, съдът, ръководещ се в преценките си единствено от най-добрия интерес и благополучието на децата, намира, че следва да предостави упражняването на родителските права на бащата. Основните съображения на съда за това решение са от една страна установеното вече фактическо положение, а от друга – лично изразеното от децата пред съда отношение по въпроса при кого да живеят. Към датата на приключване на устните състезания децата се отглеждат в дома на баща си в с. П.К., където е било семейното жилище на страните, т.е. те продължават да живеят при същите условия, в същото обкръжение и познатата им социална среда, в която са израснали и това е предпоставка те да се чувстват сигурни, спокойни и защитени. Двете по-малки деца посещават учебни заведения в същото населено място и съдът не счита, че е целесъобразно и може да бъде мотивирана причина за промяна това положение, особено по отношение на детето , за което в социалния доклад се посочва, че има особен характер, че е много плахо и необщително. Извън това съществено е и, че бащата получава активна подкрепа от своята майка в ежедневните грижи за децата. Макар мнението на децата, особено когато същите са малолетни, само по себе си да не е достатъчно за решението на съда, в конкретния казус то следва да бъде отчетено като основен аргумент в полза на предоставянето упражняването на родителските права на бащата. Съдът не намира, че мнението им е манипулирано от бащата, защото с оглед изявленията им, се налага извод, че главната причина за техния избор е в съмненията им в чувствата на майка им към тях поради това, че очаква дете от друг мъж. Напълно естествено е децата да проявяват ревност в това отношение, да се чувстват изоставени, несигурни и огорчени и да проявят солидарност и по-силна привързаност към другия родител. Най-голямото дете Е. е на възраст, в която е достатъчно осъзнат и той категорично изразява желание да остане при баща си. Неговата нужда от майчини грижи не е толкова голяма, колкото тази на двете по-малки деца, но съдът не счита, че би било в интерес на децата да постанови разделянето им.

За майката следва да бъде определен разширен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния, половината от зимната ваканция в това число по споразумение с бащата или Коледните, или Новогодишните празници, половината от Великденската ваканция, както и 2 месеца през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

Майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка за всяко от децата в размер на по 72 лв. месечно, което считано от 01.05.2012 г. е минималният установен размер съгласно чл.142 ал.2 СК. Очевидно е, че майката не е в състояние да осигурява дори минималния размер издръжка за всяко от децата, тъй като не разполага с доходи и имущество, като освен това й предстои раждане на още едно дете, при което ще бъде в невъзможност да реализира доходи по трудово правоотношение, но задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца има безусловен характер и съдът не може да я освободи от него, нито законът позволява да се определи издръжка под минималния размер. За разликата над този размер до търсената за непълнолетния Е. издръжка от 160 лв. месечно и за другите две деца – по 120 лв. месечно, исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Определената издръжка следва да се заплаща, считано от датата на завеждане на иска – 01.01.2012 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяването на издръжките и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното им изплащане. Съдът счита, че претенцията за издръжка за минало време също се явява неоснователна, защото се установи, че през периода на фактическата раздяла на страните майката е престирала някаква издръжка съобразно доходите си, включително през определен период от време е полагала лично грижи и е осигурявала сама издръжка за децата без участието на ищеца.

При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху тригодишните платежи на определената за децата издръжка, а именно сумата 311.04 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Предоставя упражняването на родителските права спрямо децата Е. Е. с ЕГН **********, Е. с ЕГН ********** и Р. Е. с ЕГН ********** на бащата Е.Б.А. с ЕГН ********** и определя местоживеенето на децата да бъде при последния в с. П.К., Община ****.

определя режим на лични отношения на майката Ю.М.А. с ЕГН **********,*** Оряховица, с децата Е. Е. с ЕГН **********, Б.Е. с ЕГН ********** и Р. Е. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния, половината от зимната ваканция в това число по споразумение с бащата или Коледните, или Новогодишните празници, половината от Великденската ваканция, както и 2 месеца през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Ю.М.А. с ЕГН **********,***, да заплаща за децата Е. Е. Б. с ЕГН **********, Б.Е.Б. с ЕГН ********** и Р. Е. Б. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 72 /седемдесет и два/ лв. за всяко дете, считано от 01.01.2012 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяването на издръжките и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на издръжка за Е. Е. за разликата от 72 лв. месечно до търсения размер 160 лв. месечно, за децата Е., Б. и Р. Е. за разликата от 72 лв. месечно до търсения размер по 120 лв. месечно, както и претенцията за присъждане на издръжка за децата за минало време от 01.03.2011 г. до 01.01.2012 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Ю.М.А. с ЕГН **********,*** Оряховица, да заплати по сметка на ВТРС сумата 311.04 лв. /триста и единадесет лв. и 04 ст./, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на издръжката за децата.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщението до страните за изготвянето му.

Районен съдия:

Номер на акта:	686
Дата:	8 юни 2012 г. (в сила от 25 септември 2012 г.)
Съдия:	Искра Пенчева

Дело:	20124110100163
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	10 януари 2012 г.

Решение по дело №163/2012 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта Свали акта

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съдия: Искра Пенчева