№ 11435
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110122274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. Д., чрез процесуалния си представител адв. В.
В., срещу „..“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1644/2023г. на СРС, 169 състав, както следва: 125,10 лева – договорна неустойка за
забавено изпълнение за периода от 18.11.2022г. до 11.01.2023г. по договор за СМР от
26.09.2022г., и 18,61 лева – мораторна лихва за периода от 18.11.2022г. до 11.01.2023г.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за СМР на 26.09.2022г. Съгласно
уговореното ответника заплатил авансово 80% от сумата в размер на 4 633,67 лева. Останала
дължима сума в размер на 1158,42 лева, която следвало да бъде платена в тридневен срок от
приключване на възложените СМР. На 14.11.2022г. бил подписан приемо-предавателен
протокол, с който извършените СМР били приети, но плащане не постъпило в уговорения
тридневен срок. Съгласно договора се начислявала и неустойка в размер на 0,2 % за всеки
ден забава, като до подаване на заявлението по чл.410 ГПК била в размер на 125,10 лева.
След депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение постъпило плащане
от 1158,42 лева, с което било погасено вземането по отношение на главницата, но останала
дължима начислената неустойка и лихва за забава. Моли да бъде установена дължимостта на
тези суми, както са посочени в заповедта за изпълнение.
1
Ответникът е подал отговор, в който сочи, че дружеството е било избрано за
управител на ЕС с адрес гр. София, ул. .. на 16.07.2020г., като в това си качество е
представлявал етажната собственост при сключване на договор за СМР от 26.09.2022г., а не
е страна по самия договор. Извършеното плащане при сключване на договора също е било
направено в това му качество от парите в касата на Етажната собственост. Сочи, че негов
представител не е участвал при подписване на приемо-предавателен протокол на
14.11.2022г. Счита, че заявлението по чл.410 ГПК неправилно е било насочено срещу
дружеството, доколкото то не е страна по процесния договор.Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В заповедното производство по ч. гр. д. № 1644/2023 г., приложено към настоящото
дело, и към отговор на искова молба е приложен заверен препис на договор от 26.09.2022г.
за извършване на СМР на обект „ЕС с административен адрес гр. София, бул. .., сключен
между ЕС с административен адрес гр. София, бул. .., представлявана от фирма „..“ ЕООД, и
А. В. Д.. От представения договор се установява, че между Етажната собственост и ищецът
е възникнало облигационно правоотношение по силата на което той се е задължил да
извърши СМР на посочения адрес, а Етажната собственост като възложител се е задължила
да му заплати сума в общ размер от 5 792,09 лева. В раздел IV от договора е уговорено
цената да бъде платена на две вноски – 80% в размер на 4633,67 лева – авансово, и
окончателно плащане от 20% в размер на 1158,42 лева в срок до три дни от приключване на
работите. В раздел V от договора е уговорено, че при забава в плащането възложителят
дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,2% за всеки ден забавяне, но не повече от
8%.
Приет е по делото Приемо-предавателен протокол от 14.11.2022г. за приема на
извършените СМР, видно от който същият е подписан от изпълнителя, ищец по настоящото
дело, и от възложителя ЕС, представляван от шестима собственици/живущи в сградата, в
която са извършвани СМР.
От представен договор за услуга №2272/01.07.2020г. се установява, че между ЕС на
адрес гр. София, бул. .. и „..“ ЕООД е налице облигационно правоотношение, по силата на
което „..“ ЕООД изпълнява функциите на домоуправител на етажната собственост на
основание чл.11, ал.1 ЗУЕС. Ответникът не оспорва обстоятелството, че към момента на
сключване на договора за извършване на СМР е бил домоуправител на Етажната
собственост.
Представен е протокол от общо събрание на Етажната собственост на адрес гр.
София, бул. .. от 14.07.2022г., покана за свикването му и протокол за поставено съобщение
за изготвен протокол по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, оферта за извършване на СМР за
сумата от 5792,09 лева, от които се установява, че при проведеното общо събрание на ЕС по
реда на ЗУЕС е бил избран изпълнител за извършване на СМР и с това домоуправителят „..“
ЕООД е бил упълномощен да сключи договор с него.
2
Установява се от представените два броя платежни нареждания, че на ищецът е била
заплатена сума в размер на 4633,67 лева на 27.09.2022г. и сумата от 1158,41 лева на
17.01.2023г. с наредител „..“ ЕООД.
Други относими и допустими доказателства не са събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92,
ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи, че валидно e възникнало твърдяното договорно
правоотношение; че е била уговорена неустойка в случай на забава в изпълнението на
задължения по договора; какъв е размерът на неустойката.
Съдът намира, че с оглед вече изложеното относно установените по делото факти и
обстоятелства, ищецът не доказа наличието на валидно възникнало правоотношение между
него и ответника по силата на което същият се е задължил да му заплати неустойка в
търсения размер в случай на неизпълнение. Видно от приложения по делото договор за СМР
страна по него е ЕС на адрес гр. София, бул. .., а не ответникът „..“ ЕООД, като
задължението за заплащане на възнаграждение по договора в уговорените срокове е
възникнало за възложителя – ЕС с адрес гр. София, бул. .., съответно същото отговаря и за
вредите от своето неизпълнение по договора – уговорената в него неустойка при забава в
плащането. Това обстоятелство се признава и от ищеца, който навежда доводи, че въпреки
че не е страна по договора, ответникът е задълженото лице за извършване на плащане,
доколкото същият изпълнява функциите на управител и касиер на Етажната собственост.
Съдът намира за неоснователни изложените от ищеца съображения за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на уговорената в договора неустойка, тъй като
същият е домоуправител на Етажната собственост, страна по него, и че е станал причина за
забавата в плащането, доколкото същият е упълномощен да извършва разплащанията.
Облигационната връзка е възникнала между ищеца и Етажната собственост, като същата
отговаря за всички задължения, уговорени в него, а не органите, чрез които тя действа – в
случая дружеството професионален домоуправител „..“ ЕООД. Изложените съображения от
ищеца, че причина за забавеното плащане е именно ответникът може да бъде основание за
ангажиране на отговорността му не към него като изпълнител по договора, а към Етажната
собственост, която му е възложила да я представлява и да изпълнява нейните задължения по
сключените от нейно име договори, и тази отговорност може да бъде изследвана само като
част от техните вътрешни отношения. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установи наличие на облигационна връзка между
ищеца и ответника, въз основа на която да е възникнало за ответника задължение за
заплащане на неустойка в претендирания размер.
По иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86
от ЗЗД ищецът следваше да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава. Доколкото
изводите на съда са, че ищецът не доказа пълно и главно, че претендираното парично
3
задължение е възникнало, следва да бъде отхвърлен и искът за мораторна лихва.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за ответното
дружество
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него в исковия процес и заповедното производство съдебни
разноски. Ответникът претендира разноски, но не е представил списък по чл.80 ГПК, нито
доказателства за сторени разноски освен тези за процесуално представителство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящото производство и 50 лева
за заповедното производство, определени от съда по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона
за правната помощ.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от
А. В. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ж.к. .. чрез процесуалния си
представител адв. В. В., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. .., представлявано от управителя Е.Н., за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1644/2023г. на СРС, 169
състав, както следва: 125,10 лева – договорна неустойка за забавено изпълнение за периода
от 18.11.2022г. до 11.01.2023г. по договор за СМР от 26.09.2022г., и 18,61 лева – мораторна
лихва за периода от 18.11.2022г. до 11.01.2023г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. В. Д., ЕГН ********** да заплати на „..“
ЕООД, ЕИК .., сумата от 100 лева, представляваща разноски в исковото производство, и
сумата от 50 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4