Решение по дело №4786/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№330/24.2.2020г.

 

Година 2020                              Град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                           двадесет и девети състав

На    двадесети февруари                     Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

Съдия  Мария Бончева

 

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №4786 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „К.д.к.“ ЕООД, против Наказателно Постановление № 465616/505427/ 30.09.2019г. на Зам. Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на  „К.д.к.“   ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

           В жалбата си жалбоподателя иска наказателното постановление  да бъде отменено.  В съдебно заседание, въззивниците редовно призовани, не се явяват  лично, но се представляват.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 14.08.2019г. при извършена проверка се установило, че „К.д.к.“ ЕООД  като осигурител не са изпълнили задължението си да подаде декларация обр.6 по смисъла на Наредба №8/29.12.2005г. на Министъра на финансите за наетите лица за месец 09.2018г. в срок до 25.10.2018г. Декларацията била подадена на 26.03.2019г.

          Свид. Р. съставила против въззивниците акт за установяване на административно нарушение.

         Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Прието било, че „К.д.к.“ ЕООД е нарушил  разпоредбите на чл.3  ал.3 т.1  от Наредба № Н-8 /29.12.2005г.  на Министъра на финансите във връзка с чл.5 ал.4 от КСО, с което бил осъществен състава на нарушение по чл.355 ал.1 от КСО. Административно-наказващият орган,  на същото законово основание - чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложил на жалбоподателя административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лв.

            В хода на съдебното производство бе разпитана  свид. Р., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Към доказателства по делото бяха приобщени писмените такива, представени и приложени при предходното разглеждане на делото.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

  Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

   Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателят е проведено правилно и законосъобразно. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН е връчен на жалбоподателя. В тази връзка съдът не споделя наведените от жалбоподателяь доводи за допуснати процесуални нарушения и издаване на АУАН и НП извън предвидените от закона срокове.

        При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП декларация образец №6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация е посочен в чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата, а именно- не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски. Безспорно е установено по делото, че това задължение е изпълнено на 26.03.2019г.-пет месеца след изтичането на срока за това. В тази връзка съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Причините за извършване на деянието са ирелевантни. Следвало е жалбоподателят да организира работата си съобразно изискванията на закона. Същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

     Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите, условията и реда на КСО. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието, което е  определено към минималния размер предвиден в закона е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

    С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

      Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                      

Р Е Ш И:

           

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 465616/505427/ 30.09.2019г. на Зам. Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на  „К.д.к.“   ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

            ОСЪЖДА „К.д.к.“   ЕООД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

           Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

        След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.    

                                                     

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: