Решение по дело №3008/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 17.05.2019 г.  в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3008  по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са  искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.05.2014г. е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания между „С.К.“ ЕООД (н) и ответника „Т.Ц.- И.ПО М.,, АД( „ТЦ - ИМЕ“АД), по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно в полза на цесионера изцяло паричните си вземания от длъжника „П.Н.Б.“ АД, ЕИК *******.Съгласно чл. 2 от договора за цесия прехвърлените в полза на ответника вземания са общо в размер на 6 545 000 (шест милиона петстотин четиридесет и пет хиляди) евро или левово равностойност на същата сума в размер на 12 800 907 лева. Прехвърлените вземания са възникнали на основание:

А) Договор за заем, сключен на 12.10.2012г. между заемодателя „С.К.“ ЕООД и заемополучателя „П.Н.Б.“ АД и анекс към договора от 29.10.2012г., по силата на който договор заемодателят е предоставил на заемополучателят паричен заем в общ размер на 3 545 000 евро (три милиона петстотин четиридесет и пет хиляди евро), със срок на връщане - до поискване от страна на заемодателя, но не по-рано от 30.06.201 Зг. и при годишна лихва в размер на 5%, като с нотариална покана, изпратена на заемополучателя на 28.05.2014г., заемодателят „С.К.“ ЕООД (н) е поискал връщането на заемната сума, ведно с лихвата;

Б) Договор за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 28.09.2012г. между купувача „С.К.“ ЕООД и продавача „П.Н.Б.“ АД, по силата на който купувачът(„С.К.“ ЕООД) е заплатил на продавача(„П.Н.Б.“ АД) депозит (задатък) за покупката на недвижимия имот - поземлен имот, административна и производствена сграда, представляващи „Печатница Изток - Варна“, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, в размер на 3 000 000 (три милиона) евро, като с нотариална покана, изпратена на продавача на 28.05.2014г. купувачът „С.К.“ ЕООД е поискал възстановяване на платения депозит поради изтичането на срока на договора за ексклузивитет.

Срещу прехвърлените вземания цесионерът „ТЦ - ИМЕ“ АД се е задължил да заплати уговорената в чл. 3, ал. 1 от договора цена в размер на 6 545 000 (шест милиона петстотин четиридесет и пет хиляди) евро или левовата равностойност на същата сума в размер на 12 800 907 (дванадесет милиона осемстотин деветдесет и седем хиляди) лева. Плащането на цената е следвало да се осъществи в срок от 3 (три) месеца, считано от датата на подписване на договора за цесия - т.е. падежът на задължението е 29.08.2014г.. В следващата алинея на чл. 3 от процесния договор изрично е било посочено, че плащането се извършва по банков път.

Тъй като в чл. 3, ал. 3 от процесния договор за цесия страните допълнително  са уговорили размера на дължимото обезщетение в случай на забава на плащането на дължимата - обезщетението в размер на законнната лихва върху дължимата сума, претендира главницата заедно с неустойка за забава в размер на законната лихва  за периода от 29.08.2014 година до датата на подаване на исковата молба - 27.10.2017 година в размер на 4 114 968.90(четири милиона сто и четиринадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем цяло и деветдесет стотни) лева, ведно със законна лихва.

Сочи, че с решение № 1422 от 29.07.2016г. постановено по т. дело № 1676/2015г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, е открито производството по несъстоятелност на „С.К.“ ЕООД (н). За начална дата на неплатежоспособността на дружеството е определена датата 22.11.2014г. - 3 месеца след падежа на задължението на ответника да заплати изцяло уговорената продажна цена по договора за цесия, поради което и предявява иска в изпълнение на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ТЗ.

Синдикът оспорва иска, като оспорва наличието на правопроизводящите факти.

Ответникът не е изразил становище по основателността на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на настоящото исково производство по предявен осъдителен иск за парично вземане изходящо от облигационно правоотношение  с Решение от 01.11.2017 г. на СГС, VІ-2 състав, по т.д.№2000/2015 г. е открито производството по несъстоятелност (ПН) на ответника „С.К.“ ЕООД (н), наложило спирането  му по реда на чл.637, ал.1 ТЗ.

Съгласно представената молба от 30.01.2018 г. ищецът е предявил вземанията си в хода на ПН, като те са били включени от синдика в допълнителения списък от 09.02.2018 г. на неприетите вземания.

В съответствие с нормата на  чл.637, ал.3 ТЗ спряното на основание ал. 1 производство е било възобновено и е  продължило с участието на синдика и кредитора, тъй като за това е  необходимо единствено  наличието на факта, че вземането не е било прието от синдика, без да е необходимо възражение от кредитора (Р№177/07.11.2017 г. по т.д.№ 316/2017 г. на І ТО).

При иск изпълнение на парично задължение по облигационно правоотношение ищецът следва да установи наличието на твърдяната правна връзка и произтичащото от нея право.

По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2014 г.,  сключен между „С.К.“ ЕООД (н) - цедент и ответника „Т.Ц.- И.ПО М., АД - цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно в полза на цесионера изцяло паричните си вземания от длъжника „П.Н.Б.“ АД, ЕИК *******.Съгласно чл. 2 от договора за цесия прехвърлените в полза на ответника вземания са общо в размер на 6 545 000 (шест милиона петстотин четиридесет и пет хиляди) евро или левово равностойност на същата сума в размер на 12 800 907 лева. Прехвърлените вземания са възникнали на основание:

А) Договор за заем, сключен на 12.10.2012г. между заемодателя „С.К.“ ЕООД и заемополучателя „П.Н.Б.“ АД и анекс към договора от 29.10.2012г., по силата на който договор заемодателят е предоставил на заемополучателят паричен заем в общ размер на 3 545 000 евро (три милиона петстотин четиридесет и пет хиляди евро), със срок на връщане - до поискване от страна на заемодателя, но не по-рано от 30.06.201 Зг. и при годишна лихва в размер на 5%, като с нотариална покана, изпратена на заемополучателя на 28.05.2014г., заемодателят „С.К.“ ЕООД (н) е поискал връщането на заемната сума, ведно с лихвата;

Б) Договор за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 28.09.2012г. между купувача „С.К.“ ЕООД и продавача „П.Н.Б.“ АД, по силата на който купувачът(„С.К.“ ЕООД) е заплатил на продавача(„П.Н.Б.“ АД) депозит (задатък) за покупката на недвижимия имот - поземлен имот, административна и производствена сграда, представляващи „Печатница Изток - Варна“, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, в размер на 3 000 000 (три милиона) евро, като с нотариална покана, изпратена на продавача на 28.05.2014г. купувачът „С.К.“ ЕООД е поискал възстановяване на платения депозит поради изтичането на срока на договора за ексклузивитет.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно нормата на Чл. 99  ЗЗД цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.

Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Следователно при наличие на оспорване, в тежест на цедента е да установи  неговото наличие.

По делото липсват доказателства, че в полза на ищеца са възникнали вземания по твърдяните от него правоотношения, страна по които е трето лице - „П.Н.Б.“ АД, по Договор за заем от  12.10.2012г. и Договор за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 28.09.2012г.Следователно  „С.К.“ ЕООД (н) не е бил носител, съответно не е прехвърлил отразените в договора вземания и за него не съществува насрещното вземане за отразената в договора цена.

Горното налага извода за неоснователност както на иска за главница, така и на акцесорния иск за лихва.

         В тежест на ищеца следва да се присъди дължимата държавна такса на осн. чл.620, ал.5 ТЗ – 676 492,51 лв.

                  Воден от горното, Софийският градски съд

                                               Р   Е    Ш    И   :  

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.К.“ ЕООД ***, чрез синдика Р.М., ул.“*********срещу „Т.Ц.- И.ПО М.,, АД, ЕИК:*********, гр.София, бул.“*********искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата  6 545 000 (шест милиона петстотин четиридесет и пет хиляди) евро, както и лихва за забава за периода   29.08.2014 година до 26.10.2017 година в размер на 4 114 968.90(четири милиона сто и четиринадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем цяло и деветдесет стотни) лева.

         ОСЪЖДА „С.К.“ ЕООД ***, чрез синдика Р.М., ул.“*********да заплати на Софийски градски съд, гр.София, бул.“*******на осн. чл.620, ал.5 ТЗ сумата 676 492,51 лв.- държавна такса.

Решението е постановено при участие на синдика на „Т.Ц.- И.ПО М.,, АД(Н), ЕИК:*********

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                    СЪДИЯ: