№ 1773
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501682 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВ,
представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, против решение №1038/
28.02.2020г. по гр.д. № на 16207/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което е осъдена да заплати
на М. Н. К. сумата 1451.02лв. – дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска- 09.10.2019г., на основание чл. 140,ал.1 вр.
чл.143,ал.1,вр.чл. 187, ал.6от ЗМВР, и сумата 163.55 лв., представляваща сбор от
дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за
положен в периода 15.10.2016г.-30.09.2019г. извънреден труд, изчислени считано от падежа
всяко задължение до 31.10.2019г. Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал.6 и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Счита постановеното решение за неправилно, поради неправилно прилагане на
материалния закон. По същество отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с
което предявените искове срещу ГДГП-МВР да се отхвърлят, и да се присъдят направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Жалбата
съдържа доводи и аргументи в подкрепа на становището за обвързаност на страните от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по
1
неговото приложение. Заплащането при надвишаване нормата на работните часове е на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР по установения ред в наредба на министъра на
вътрешните работи- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г./ обн. ДВ. Бр.60 ат 2.08.2016г./ и
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г./ обн. ДВ, бр.67 от 14.08.2018г.. Неприложима,
предвид действащите разпоредби на ЗМВР, е Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата / НСОРЗ/- чл.9, ал.1. Като специален закон ЗМВР не съдържа препращаща
норма при която субсидиарно се прилагат разпоредби от ЗДСл или КТ, както и на
издадените въз основа на тях нормативни актове. Цитирана е съдебна практика по
идентични случаи.
Въззиваемата страна- М. Н. К., чрез упълномощен процесуален представител,
оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу решението. Моли за
неговото потвърждаване и присъждане на разноските направени в производството.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане са предявените кумулативно съединени искове от М. Н.
К. - главен иск за сумата 1269.61 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд 8 204.77 часа/ за периода 15.10.2016г. –
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
, със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.10.2019г., и
акцесорен за сумата 100лв.- сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в посочения период,
изчислени считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на иска.
Ищцата твърди и приобщените писмени доказателства установяват, че през исковия
период е полагала труд на длъжност „ст.полицай“ в ГПУ-гр. Варна, към РДГП Аерогари на
структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“при МВР, гр.София,
регламентиран от нормите на ЗМВР. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни подневно, а за работещите на и 8-, 12- и 24-часови смени, сумирано
за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от
ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработените до 70 часа на отчетен период. Счита, че съобразно
действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Положеният нощен труд / от 22.00 ч. до 6.00ч./е в размер на
1432 часа, които приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 1636.77 часа. Получената
разлика от 204.77 часа следва да бъде допълнително заплатена от ответника.
2
Ответникът оспорва претенциите за допълнително възнаграждение за положения
труд през нощта и мораторна лихва като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни работни смени,
определени със заповед № 365з-3139/ 31.09.2016г. относно разпределение на работното
време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР
на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./. В Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г. няма норма, която регламентира преизчисляване на нощния труд в
дневен. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд,
на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, са прилагани разпоредбите на
специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни актове – Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена действащата до този момент
разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7/ 11.08.2014г., за отчитане на отработените
часове нощен труд с коефициент 0.143. Излага правни съображения за приложимата
нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67,
ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед
различната продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на
труда.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че в периода 15.10.2016г.-30.09.2019г. са били в
служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищцата е изпълнявала
посочената длъжност при 8-,12- часови дежурства със сумирано отчитане на работното
време. По платежни документи, приобщени към делото, към основното трудово
възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на
официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди.
В заключението на допусната съдебно-счетоводната експертиза, са посочени данни
за отработените часове на смени по редовен график, и положените часове нощен труд за
всеки отчетен период- справка 1, обобщени в справка 2. За целия исков период са положени
1432 часа нощен труд / извлечения от редовни месечни отчети и протоколи за положен
извънреден труд по заповед извън редовния график/, които след преизчисляване на часовете
нощен труд с коефициент 1.143 са общо 1636.78 часа, при разлика от 204.78 часа.
Задължение на ответника определено при тези стойности е в размер на 1451.02лв. Върху
тази сума /поотделно за всеки отчетен период/ е начислена мораторна лихва, общо в размер
на 163.55лв /справка 2/.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции с
увеличаването им по размер от 1269.61 лв. на 1451.02лв. по главния иск, и от 100.00лв на
3
163.52лв по акцесорния иск.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.
178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със
закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от
27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на
смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-
часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от
19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на
общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2.
Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в
сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред
за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните
часове в дневни. В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя
наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
4
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси
на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи
длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР
и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените
часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1
и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на
задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и
6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от
закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в
неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно
правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на
настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при
сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят
на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се
извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно вписаните данни се изчислява общият
брой часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да
определи часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24-часови
дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на
работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните
часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл. 187, ал.3 ЗМВР, т.е.
полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата на служебните
задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
пред нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност
на работното време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала
5
между 22.00ч.-6.00ч., то следва да се приеме, че установената в основния закон
продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и
работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в
дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с
чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Констатациите на заключението за положените работни нощни часове по време на
дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време след преобразуване
показват разлика от 204.78 часа, за които ответникът дължи допълнително възнаграждение,
със законната лихва и начислената мораторна лихва за всеки отчетен тримесечен период.
Решението, с изложените фактически и правни съображения за основателност на
предявените искове, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 360лв./с начислен ДДС/ - заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, съответно на искането направено с отговора на
въззивната жалба и молбата по чл. 80 от ГПК, и приложената като доказателства за
извършен разход фактура №п 0…11/ 15.10.2020г.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1038/ 28.02.2020г. по гр.д.№ на 16207/ 2019г. на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, да заплати на М. Н. К., ЕГН-
**********, сумата 360лв./ триста и шестдесет лева/ - съдебни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6