№ 330
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200209 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Р.
против НП № 21-0460-000730 от 08.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР - Варна, РУ
05 Златни пясъци, с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
на М.Р. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. П., който пледира НП да бъде отменено. Не било извършено нарушението. Р. бил
правоспособен, притежавал СУМПС, издадено от Руската федерация, което по време на
проверката не могъл да представи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмени
бележки от упълномощено лице изразява становище за потвърждаване на НП и присъждане
на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
31.08.21г. в гр.Варна на бул.“Осми приморски полк“, въззивникът управлявал
л.а.“Опел Зафира“ с ДК № В 1878 НМ, собственост на И. З., като при извършената проверка
в близост до светофарната уредба на „Горна Трака“ в посока центъра на града, не
представил СУМПС.
На място бил съставен АУАН, предявен и подписан от нарушителя. Същият не
направил възражения нито на място, нито в тридневен срок.
СРМПС му било отнето със ЗПАМ от 24.09.21г и със ЗПАМ от 01.09.21г. Също така,
1
с НП от 20.09.21г. и с НП от 08.10.21 на водача са наложени наказания ЛПУМПС, но и двете
наказателни постановления са обжалвани и не са влезли в сила.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН,
заповед за компетентност, справка за нарушител, както и от гласните доказателства –
показанията на св.Б., които са конкретни и логични и следва изцяло да се кредитират като
достоверни.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Управлението на МПС без водачът да притежава свидетелство, валидно за
съответната категория е нарушение на чл.150 и 150а от ЗДвП и е наказуемо по чл. 177 ал.1
т.2 пр.1 от ЗДвП.
В този случай, обаче, не са налице доказателства за това, че на процесната дата
31.08.21г. въззивникът Р. е бил неправоспосолен. Видно от приложената справка за
нарушител, на същия не е издавано СУМПС в Р.България, но притежава свидетелство,
издадено от руските власти. Именно това свидетелство му е било отнето със ЗПАМ от
ЗПАМ от 24.09.21г и със ЗПАМ от 01.09.21г., като видно е, че и двете заповеди са издадени
след датата на нарушението. Видно е от същата справка и това, че с НП от 20.09.21г. и с НП
от 08.10.21 г., на Р. е било наложено наказание ЛПУМПС. Налагането на такова наказание
предполага лицето да е имало издадено СУМПС. Видно от показанията на св.Б., органите на
МВР не разполагали с база данни за СУМПС на чужди граждани, издадени в чужди
държави.
Действително, наличието на руско СУМПС не е достатъчно да се направи извод за
наличие на правоспособност, като не е ясно кога е издадено това свидетелство, за какъв срок
и дали следва да се кредитира в България. Но така или иначе, в АУАН и НП не са описани
факти, от които да се направи извод дали това свидетелство е валидно и какви са причините
същото да не се кредитира на територията на Р.България.
По тези съображения съдът намира, че АНО е наложил наказание за нарушение,
което не е доказано да е безспорно извършено. Предвид презумпцията за невиновност, в
тежест на АНО е да докаже нарушението.
С оглед горното, наказателното постановление е издадено при нарушение на
материалния закон и следва да бъде отменено.
Освен това, съдът намира, че не са спазени и процесуалните правила. Нарушението
не е описано от фактическа страна, като не са посочени фактите, относими към
съставомерните признаци. Именно тези факти определят рамката на фактите, които
подлежат на доказване в хода на въззивното производство. Не става ясно от описанието на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, въз основа на какви факти АНО е
направил извод, че към датата на проверката водачът Р. е бил неправоспособен. Защитата се
гради именно срещу фактите, а сред тях не са описани тези, от които може да се направи
заключението, че действително лицето е неправоспособно. Неносенето на СУМПС и
непредставянето му при проверка е нарушение, което е съвсем различно от управлението на
МПС без правоспособност.
С оглед горното, НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон.
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0460-000730 от 08.10.2021 г.
на Началник група към ОДМВР - Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което за нарушение
на чл.150 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на М.Р. е наложено наказание глоба в
размер на 100 лв.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ОД на МВР –
Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд
в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3