Определение по адм. дело №1243/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ НАРЕЖДА заличаване от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ лечебното заведение: „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление и дейност: [населено място], П.К. 8149, [улица], с което се обезсилва Удостоверение за регистрация с № 1660/23.12.2015 г., издадено на основание чл. 40, ал.10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ [населено място]. В Заповедта е посочено, че същата подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл.45, ал.5 от Закона за лечебните заведения.

Това особено искане е включено в жалба вх. № 7736/01.07.2025 год., адресирана до Административен съд – Бургас срещу Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/.

По отношение на незабавното изпълнение на заповедта в жалбата се излагат възражения, че предварителното изпълнение на заповедта за заличаване на лечебното заведение би нанесло повече вреди, отколкото ползи и съответно ще бъде нарушен принципа на съразмерност, уреден в чл.6 от АПК. Твърди се, че ако лечебното заведение бъде заличено, всички настанени 19 на брой лица в заведението ще останат без нужните палиативни грижи, които биха били жизненоважни за тяхното благоденствие. Представят се доказателства, че нито един от пациентите не е бил в състояние да подпише Договор за настаняване, всички се намират там по молба на свои близки, които не могат да полагат палиативни грижи, от които се нуждаят пациентите в предвид терминалното им състояние. Сочи се, че всички тези хора разчитат, че договорите, които са подписали ще бъдат изпълнени поне до момента в който Съда реши близките им дали са били терминално болни или не, като се моли да се зачита мнението и волята на пациентите, които са преценели, че се нуждаят от палеативни грижи, осъществявани от Хосписа. На следващо място се твърди, че назначеният персонал би останал без работа и препитание, а в Хосписа работят 12 души персонал, отделно няколко лекаря извършват консултантски услуги. Заведението има договори за кетъринг и за медицински отпадъци и т.н.. Прави се извод, че последицата от цялостно заличаване на лечебното заведение е явно несъразмерна, с оглед приетите от органа констатирани нарушения, поради което се моли да бъде спряно незабавното изпълнение на заповедта. С допълнителна молба вх. № 7778/02.07.2025 год. се представя съобщение за смърт на Д. Б., за което се посочва че представлява нововъзникнал факт.

С Разпореждане на съда е изискана административната преписка, като същата е представена от ответника с писмо вх.№ 7871/04.07.2025 год. Ведно с преписката е изразено и становище, с което искането се намира за процесуално недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 АПК, оспорването на индивидуалния административен акт пред съда спира неговото изпълнение, като при нормативно установеното суспензивно действие на подадената жалба, оспорващият няма интерес да иска спиране на изпълнението от съда с нарочен съдебен акт.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, за да се произнесе по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:

Жалбата, съдържаща искането за спиране е подадена от „Хоспис Миладиноски“ ЕООД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. - лице, което е адресат на решението. По силата на специалния закон – чл.45, ал.5 от ЗЛЗ, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, поради което противно на становището на ответника, оспорването на заповедта няма суспензивен ефект. Предвид изложеното, съдът намира искането за процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Както се посочи вече по-горе, административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл.45, ал.5 от ЗЛЗ, а законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.

Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В случая, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са налице и нови обстоятелства за него, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата.

В искането, адресирано до съда, е посочено, че предварителното изпълнение ще причини вреди на настанените в него 19 на брой лица, които ще останат без нужните палиативни грижи, както и на персонала - 12 души, отделно няколко лекаря, извършващи консултантски услуги, които биха останал без работа и препитание, вкл. договори за кетъринг и за медицински отпадъци и т.н..

Доводите за възможни вреди, произтичащи от липсата на лечение на пациенти и засягането по този начин на техни интереси, както и на интересите на работещите в хосписа лица и лицата, отговарящи за кетъринга и за третирането на медицинските отпадъци, действително касаят обществения интерес, по-конкретно защитата здравето на пациентите на лечебното заведение и правото на труд. Тези доводи обаче са относими към предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК и се предполага съобразяването им от законодателя при нормативното въвеждане на предварителното изпълнение на този вид ИАА с разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от ЗЛЗ. В този смисъл в хипотезата на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, въпросните доводи не обосновават спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение на обжалваната заповед.

С прекратяването на договорите с пациентите, с дружествата, извършващи кетъринг и третиране на медицинските отпадъци, съществува възможност лечебното заведение да претърпи имуществени вреди, но съдът намира, че това обстоятелство също е взето предвид от законодателя, който в интерес на опазване общественото здраве е преценил, че въпреки евентуалните вреди от пропуснати приходи за в бъдеще, следва да бъде уредено предварителното изпълнение на заповедта за заличаване. Нещо повече, за обезщетяването на имуществените вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни административни актове, е предвидено нарочно облекчено производство по реда на ЗОДОВ.

Ето защо, съдът намира, че така описаните по-горе обстоятелства, вкл. настъпила смърт на пациента Д. Б., не доказва наличието на различни обстоятелства, от които да се заключи, че за жалбоподателя ще настъпи значителна или трудно поправима вреда, извън вредата, която е съобразена от законодателя при уреждане на предварителното изпълнение на административния акт.

Така описаните обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като нови обстоятелства, които са настъпили в резултат на предварителното изпълнение. Само наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта са предпоставка за спиране на предварителното му изпълнение и съответно липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на искането.

Следователно, настоящият съдебен състав приема, че в случая не са били налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК – наличието на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, основани на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на административния акт.

Относно възражението на жалбоподателя за нарушаване на принципа на съразмерност, уреден в чл.6 от АПК, то съдът намира, че същият не е нарушен, тъй като причиняването на твърдените вреди по начина както е посочено е съобразен с преследваната от закона цел - да се ограничи възможността от възникване на опасност за живота и здравето на гражданите при липсата на законовите изисквания за притежаване на удостоверение за регистрация на лечебно заведение.

Отчитайки всичко изложено по-горе, съдът намира, че искането на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и Определение № 8508 от 1.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2023 г., VI о., докладчик съдията К. К..

Ето защо и на основание чл.166 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. за СПИРАНЕ на незабавното /предварителното/ изпълнение на Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.