Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и трети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№4899 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.А.К. с ЕГН ********** *** ищецът „АСВ“ЕАД с ЕИК203670940 със седалище и адрес
на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. твърди, че на 27.11.2018г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 11.11.2016г. и Анекс от 27.11.2018г неразделна част от рамковия договор
между „А. Ф.“ООД с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД с ЕИК ... по силата на който произтичащото от договор за кредит
„Бял акарта“№406260, сключен между „А. Ф.“ООД и ответника Г.К. е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Договорът за кредит съдържа изрична
клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице – чл.17,
ал.3 от договора. Твърди се, че на 03.05.2019г е подписано Приложение№1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.05.2019г, между „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК ... и „АСВ“ЕАД с ЕИК
********* по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит
„бяла карта“№...., сключен между „А. Ф.“ООД и Г.К. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране н авземания“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви ,такси, комисионни и други разноски.
Съгласно т.1.8 от параграф 1 от рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/ между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и „АСВ“ЕАД
от 03.05.2019г. Приложение №1 представлява списък / таблица, електронен вариант
, подписан с квалифициран електронен подпис на страните , поради което
представеното към доказателствата приложение №1 не съдържа мастилен подпис и
печат на страните по договора. Съгласно чл.4.5 от договора за цесия от
03.05.2019г „АСВ“ЕАД се е задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Съгласно пълномощно от
управителя на „А. Ф.“ООД „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД е
упълномощено да уведомява от името на „А. Ф.“ООД длъжниците по вземанията,
които са цедирани съгласно рамковия договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. между „А. Ф.“ООД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД нотариално заверено.
Ищцовото дружество е преупълномощено съгласно горепосоченото пълномощно да уведомява длъжниците по вземанията на „Аксес Файненс“ ООД за
извършената цесия на 11.11.2016г съгласно пълномощно от 03.05.2019г. от законов
представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД в качеството на упълномощено лице.Ищцовото
дружество е упълномощено да уведомява длъжниците по вземанията , които са
цедирани съгласно договор за цесия от 03.05.2019г. на 22.05.2019г. от ищцовото дружество в
качеството на преупълномощено лице е изпратено до ответника уведомление за станалата цесия на основание
Рамковия договор от 11.11.2016. и Анекс от 27.11.2018г. На същата дата до
ответника е изпратено уведомление за извършената на 03.05.2019г цесия . Двете
писма са изпратени едновременно чрез
Български пощи ЕАД до постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за заем.
На 28.11.2019г до ответника са изпратени повторно две уведомителни писма за двете цесии. Двете
уведомителни писма са изпратени едновременно до настоящия адрес на длъжника,
посочен в договора за заем , чрез куриер- товарителница №68667066 като писмото
отново е върнато в цялост.
Твърди
се, че на 31.05.2017г между ответника в качеството на кредитополучател и „А. Ф.“ООД в качеството на кредиторе е
сключен договор за кредит „Бяла карта“№.... по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя договорената сума лв. под формата на револвиращ потребителски
кредит в максимален размер на 500лв. под
формата на разрешен кредитен личит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта бяла карта/Access
Finance iCard, а длъжникът се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. С подписването на договора съгласно чл.2, ял.2 и 3
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя от името на „И. Ф.“АД/
картоиздател/ кобрандирана кредитна карта с №.... като кредитополучателят е
удостоверил, че заедно с картата е получил отделен запечатан плик, който
съдържа ПИН-код за ползване на картата. Кредиторът е изпълнил задължението да
предостави максималния кредитен лимит, уговорен в договора посредством
зареждане на картата с тази сума в момента на активирането и , а именно на
31.05.2017г.От усвоените суми по предоставяния кредитен лимит чрез кредитна
карта към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500лв. Върху
усвоената по кредита сума длъжникът дължи договорна лихва в размер на 184.56лв. за периода от 02.06.2017г –
датата на първата транзакция по картата до 06.04.2018г. датата на настъпилата
предсрочна изискуемост.Твърди се, че съгласно чл.15, ал.1 и 2 от договора в
случай, че кредитополучателя не заплати тези задължения на падежа съгласно
условията на сключения договор същият се
задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитора допълнително
обезпечение чрез поръчител, за което кредитора и поръчителя подписват договор
за поръчителство със срок от 30 дни . Съгласно чл.15, ал.4 задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за
плащане на текущо задължение на падежа.
На основание чл.20 от договора при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението и на 6 то число на месеца, в който
текущото задължение не е погасено до 5 то число на следващия месец. На
посоченото основание на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 302.50лв. за периода от 06.07.2017г до
06.04.2018г. В случай, че кредитополучателя не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж е длъжен да предостави на кредитора както
обезпечение за поръчителство така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит , която да послужи за частично погасяване на
задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. Съгласно
чл.21, ал.4 от договора при забава на плащане на текущото задължение или на
посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит
кредитополучателя дължи на кредитора разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50лв. за всеки ден до заплащане на сумите. Освен
това на основание чл.21 ал.5 от договора кредитополучателя се е съгласил при настъпване на предсрочна
изискуемост да заплати такса в размер на 120лв. включваща разходите на
кредитора за действията на лице/ служител , което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебни събиране на задълженията на кредитополучателя. В
настоящия случай на кредиторът е начислил разходи за събиране в общ размер от
123.38лв. Съгласно чл.21, ал.1 от
договора в случай, че кредитополучателя не е заплатил минимум 15% от одобрения
си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца като поде един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит то цялото задължение по договора за кредит
става предсрочно изискуемо . В случая предсрочната изискуемост е обявена на 06.04.2018г. като от тогава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът по делото продължава
виновно да не изпълнява задълженията си
поради което от този момент се начислява обезщетение за забава върху
непогасената главница в размер на законната лихва, а именно 44.79лв. за периода
от деня, следващ настъпването на предсрочната изискуемост- 07.04.2018г до
13.03.2019г. датата на подаване на заявлението в районния съд, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Твърди се, че в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми по ч.гр.д.№1246/2019г. по описа на
РС-Пазарджик. След това вземането е прехвърлено на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г. и като
титуляр на това вземане в качеството му на цесионер това дружество е
активно легитимирано да предяви иска по чл.422 от ГПК. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане
за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1246/2019г по описа на РС-Пазарджик, а
именно : главница в размер на 500лв., договорна лихва в размер на 184.56лв. за
периода от 02.06.2017г до 06.04.2018г , неустойка за неизпълнение на задължение
в размер на 302.50лв. за периода от 06.07.2017г до 06.04.2018г, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на
44.79лв. за периода от 07.04.2018г до 13.03.2019г., законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.Претендират се сторените в заповедното и в исковото
производство разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения и представител, е подаден писмен
отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че кредиторът не е уведомил изрично ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в момент, предхождащ подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави. Налице са множество нищожни клаузи, без които договорът не може да
съществува. При условията на евентуалност счита ,че са налице нищожни клаузи
описани в чл.4, ал.1т.2 и т.4 касаещи
лихвен процент 43.20% и ГПР -45.90%. на основание чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК.
В договора за кредит е посочено единствено като абсолютни стойности лихвения
процент по заема и ГПР като не е разписана методиката на формиране на годишния
процент на разходите по кредита/ кои компоненти са включени в него и как се
формира същия/. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита , настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни
, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. и тези дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставяния кредит. Според чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 о ал.2 и чл.12, ал.1т.7-9 от ЗПК договорът е
недействителен. Отделно от това претенциите за договорна лихва и неустойка са
недействителни, поради нищожност на тези клаузи. В съдебната практика се
приема, че максималният размер, до който съглашението за пращане на
възнаградителна лихва е действително е ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва. В настоящия случай уговорената договорна лихва е 43.20% годишно и 0.12% дневно , което
надхвърля трикратния размер на законната лихва и това представлява нарушение на
добрите нрави и противоречи на принципа на добросъвестността при договаряне.
Клаузата за неустойка е нищожна ,тъй като освен обезпечителна и обезщетителна
по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В
случая страните са уговорили клауза за
задължаване на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок след
настъпване на падежа при забава в плащането, като при неизпълнение са
предвидили неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Така
както е уговорена неустойката е единствено с цел да санкционира заемателя за
виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване неизпълнението в
срок на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1
предл.3 от ЗЗД като нарушава принципа на справедливостта
и излиза извън обезпечителната и обезщетителните функции. Твърди се, че не са
представени доказателства да са извършени разходи за извънсъдебно събиране ,
поради което и тази претенция е неоснователна. Моли се предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което
поддържа предявения иск и развива подробни съображения по съществото на спора
като се изразява и подробно и
мотивираното становище по инвокираните
от ответника възражения.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения си
представител, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1246/2019г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 25.03.2019г. заявителят
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК ... е отправил искане
до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед
№770 от 27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Г.А.К. с ЕГН **********/ ответник по делото/ да
заплати на заявителя следните суми:
главница в размер на 500лв.,договорна лихва в размер на 184.56лв. за периода от
02.07.2017г до 06.04.2018г, неустойка за неизпълнение на задължение -302.50лв.
за периода 06.07.2017г. до 06.04.2018г., разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението 123.38лв., законна лихва 44.79лв. от 07.04.2018г до
13.03.2019г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
25.03.2019г до изплащане на вземането.В заповедта за изпълнение и в т.12 от заявлението е посочено , че вземането произтича от следните
обстоятелства: договор за кредит „Бяла карта“ с №.... от 31.05.2017г, сключен
между „А. Ф.“ООД и Г.К. и подписано на 27.11.2018г. Приложение №1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения
от 11.11.2016г., с което вземанията на „А. Ф.“ООД са прехвърлени в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД.Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заявителят е направил
искане след изчерпване на процедурата по връчване в чл.47 от ГПК заповедта за
изпълнение да се връчи чрез ЧСИ. На основание чл.42, ал.2 от ГПК заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез ЧСИ Деница Станчева отново при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №15051 от 05.11.2019г заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
разпореждане е връчено на заявителя на 14.11.2019г. Видно обаче от материалите по исковото
производство на 03.05.2019г с договор за
продажба и прехвърляния на вземания/ цесия/ , сключен между „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК ... и „АСВ“ЕАД с ЕИК ********* вземането ,
произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“№.... от 31.05.2017г. е
прехвърлено в полза на „АСВ“ЕАД. На 10.12.2019г. , тоест в едномесечния
преклузивен срок по чл.415 от ГПК „АСВ
„ЕАД е предявила настоящия установителен иск. Тук е момента да се посочи, че
активно легитимиран да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК е цесионерът по
договор за цесия за вземане по заповедното производство ако вземането е
прехвърлено след издаване на заповед за изпълнение/ в този смисъл е т.10б от
ТР№4 от 18.06.2014г на ВКС по тълк.д.№4/2013г на ОСГТК ,според която
легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е и цесионерът, ако е спазил срока
по чл.415, ал.1 от ГПК , какъвто безспорно е настоящия случай
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – цесионер, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5
от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен
с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното:
От представените
с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 31.05.2017г между „А.
Ф.“ООД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и Г.А.К. с ЕГН ********** в
качеството на кредитополучател е сключен
договор за кредит „Бяла карта“№...., по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 500лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта бяла карта , а кредитополучателят се е задължил да
го ползва и върне съгласно условията на договора / чл.2, ал.1/ а именно: при
годишен процент на разходите 45.9% и годишен лихвен процент 43.2%. Съгласно
чл.2, ал.2 и ал.3 от договора и Приложение №1 към договора кредитодателят
предоставя на кредитополучателя от името
на „И. Ф.“АД/картоиздател/ платежен инструмент –кобрандирана кредитна карта с №.... като с подписването на
договора кредитополучателят е удостоверил получаване. Съгласно чл.3, ал.2 от
договора за кредит кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения
му кредит като заплаща до всяко второ число на месеца тези си задължения, дължими за предходния месец. В
чл.12, ал.1 от договора е предвидено ,че при непогасяване на текущото
задължение на уговорения падеж кредитополучатилят
в 3 дневен срок от датата, следваща падежа на тези задължения следва да заплати
сума в размер на 155 от максималния кредитен лимит като наред с това представи
допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени условия:
лице над 21 години с минимален осигурителен доход 1 500лв., да работи от
минимум 6 месеца по безсрочно трудово
правоотношение, да няма кредитна история в ЦКР на БНБ или да има кредитна история
със статут „редовен“, лицето да не е поръчител . Съгласно чл.20 от договора в
случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в
посочения срок по чл.15 от договора последният дължи на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението.Неустойката се начислява на шесто число на месеца,
в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото
задължение.Според чл.21 от договора в случай, че кредитополучатиля изпадне в
забава за плащане на което и да е парично задължение по настоящия договор с
повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в
рамките на два последователни месеца като в поде един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, кредиторът има право на обяви
цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо . Съгласно ал.4 при
забава на плащане текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1
кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по събиране на
задълженията в размер на 2.50лв. за всеки ден,до заплащане на съответното
текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В случай, че кредитополучателят
не представи допълнителното обезпечение по чл.15 от договора , но заплати 15%
от кредитния лимит съгласно чл.12, ал.1 до 5-то число на съответния месец
същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по настоящата
алинея но дължи неустойка по чл.20 от договора в размер на 10%. Съгласно ал.5
на чл.21 от договора след настъпване на предсрочната изискуемост
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв.
включваща разходи на кредитора за дейността на лице/ служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задълженията
на кредитополучателя.съгласно чл.21, ал.3 във всеки случай на забава
кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава.
Представено е и приложение №1 към договора за кредит „Бяла карта“№...., в което
кредитополучателят е декларирал получаването на кредитната карта „Бяла карта“,
запознат с Общите условия на „И. Ф.“АД/ също представени по делото/.
Видно от
приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/
цесия/ от 11.11.2016г. „А. Ф.“ООД в качеството на прехвърлител/ цедент/ и
„Агенция за контрол на просрочени задължения „ООД с ЕИК ... в качеството на
купувач/ цесионер/са постигнали съгласие продавачът да прехвърли свои ликвидни
и изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите принадлежности,
включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или потребителски
кредити“Бяла карта“, сключени от продавача с физически лица като тези вземания
ще се индивидуализират в Приложение №1 към този договор. Договорено е още, че
при спазване условията на този договор ще се прехвърлят периодично и други
вземания , които ще бъдат индивидуализирани
от страните в съответното приложение №1
със съответната нова дата
като с неговото съставяне,
подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. Към всяко
приложение №1 се съставя анекс, в който страните договарят покупната цена,
конкретните вземания, прехвърлени със съответното приложение. Видно от
съдържащото се на лист 34 от делото приложение №1 под №318 е прехвърлено вземането по процесния
договор №.... от 31.07.2017г. , което
съдържание е в съответствие с предвиденото минимално необходимо за
индивидуализиране на вземанията съгласно
пар.2 т.2.2 от договора за цесия. В пар.4т.4.5 е уговорено, че с договора
продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците като допълнително се задължава да изготви
изрично пълномощно . В изпълнение на посочената клауза на лист 37 от делото е
представено като доказателства такова пълномощно.
На 03.05.2019г между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД в качеството на продавач и
„АСВ“ЕАД /ищецът по настоящото дело
/ в качеството на купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания като видно от Приложение №1 към този договор / съдържащо не на лист 36
от делото/ в предметния обхват под №49951
е и процесния договор за кредит №.... от 31.05.2017г. Отново е налице
упълномощаване на купувача с правата за уведомяване на длъжниците. На 22.05.2019г
от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД чрез „АСВ“ЕАД в качеството на преупълномощено лице
на длъжника е изпратено уведомление за станалата продажба на вземания на основание рамковия договор за прехвърляне на
вземания от 11.11.2016г.На същата дата от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД чрез „АСВ“ЕАД в
качеството на преупълномощено лице на длъжника е изпратено уведомление извършената на 03.05.2019г цесия.Двете писма
са върнати в цялост като непотърсени. На 28.11.2019г до ответника
са изпратени повторно две
уведомления за същите обстоятелства, но
и тези уведомления са върнати в цялост като непотърсени.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. Вещото
лице е установило, че сумата по кредита
в размер на 500лв. е усвоена изцяло като
на 02.06.2017г са изтеглени 400лв. и на 04.06.2017г са изтеглени 100лв. В
приложение №1 към заключението са описани подробно по дати , размери и видове
начислените задължения и извършени погасявания. По кредита са постъпили плащания
в размер на 600лв., с които са погасени :396-62лв. разходи по събиране,
197.50лв. неустойка и 5.88лв. законна лихва за периода 06.04.2018г до
06.05.2018г. Към 25.03.2019г са останали непогасени следните суми :
главница-500лв., договорна лихва в размер на 184.56лв. за периода 02.06.2017г
до 06.04.2018г, сумата от 302.50лв. неустойка за неизпълнение на задължение за
периода 06.07.2017г до 06.04.2018г , сумата от 123.38лв.разходи за извънсъдебно
събиране и сумата от 44.79лв. законна лихва за забава за периода
07.05.2018г-13.03.2019г.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени
са по реда на чл.422 ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.9
от ЗПК във вр.с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за съществуване на
вземания за главница, договорна лихва , неустойка и разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение по договор за
кредит.
За
уважаването на предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК трябва да се установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки :
възникването, съществуването , изискуемостта и размера на претендираните
вземания, тоест наличие на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор „А. Ф.“ООД и ответницата,
произтичащи от договор за кредит, съдържащи валидни уговорки за заплащане на
главница, възнаградителна лихва, такси и
неустойка , по които кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответницата
заемната сума и е настъпила изискуемост на вземанията, както и съществуването
на два валидни договора за цесия , по силата на които вземането по договора за
кредит е прехвърлено.
Между
страните не бе спорно, а и от доказателствата се установи, че на 31.05.2017г между „А.
Ф.“ООД в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит“Бяла
карта“№..... Не бе спорно, а и от
доказателствата се установи, че вземанията по този договор са прехвърлени първо
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ по силата на договор за цесия
,сключен на 27.11.2018г, след което по силата на договор за цесия от
03.05.2019г са прехвърлени в полза на ищеца. Ответникът в писмени отговор не инвокира възражение за липса на уведомяване от страна на цедента за
извършените цесии, поради което съдът намира , че не е необходимо да развива
подробни съображения в тази насока. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение
относно момента, от който новият
кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си
към вече уведомения длъжник. Съобщаването има единствено и само отношение към
въпроса на кого следва да плати длъжника
при евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане –
дали да изпълни на цедента или на цесионера
под угрозата да не плати два
пъти. Длъжникът би могъл да възрази успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването доколкото
уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. В случая ответницата не излага доводи , че е платила
изцяло или остатъка от задължението си след датата на сключване на договорите
за цесия и преди съобщаването му за нея
на някой от кредиторите си.
Следва
обаче да се обсъди първото основно възражение на ответницата, инвокирано в
отговора на исковата молба,а именно, че кредитът не е станал предсрочно
изискуем, тъй като това обстоятелство не
е било съобщено на ответницата в момент,
предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, подадено на 25.03.2019г.
Съгласно чл.4, ал.1 от процесния
договор за кредит „Бяла карта“№.... договорът е сключен за неопределено време.
В исковата молба се твърди, че предсрочната изискуемост е обявена на
06.04.2018г. Това твърдение не се
обезпечи доказателствено от ищцовата страна.Правото на обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право на кредитора. Приема се , че
предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на следните предпоставки:
обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе
ролята на падеж и предполага изявление на кредитора , че счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното
изменение да прояви своето действие е необходимо длъжникът да бъде уведомен,
тоест изявлението на кредитора да достигне до знанието на кредитора и това да е
установено по безспорен и несъмнен начин. Според възприетото в т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г на ВКС постигната в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем без уведомяване на длъжника кредиторът може да събере вземането си , не
поражда действие ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника –
кредитополучател.дадените с тълкувателното решение задължителни указания
намират приложение в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл.401 от ГПК . В този смисъл е постановеното
по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015г по т.д.№2561/2014г на ВКС, което разглежда
въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции. С подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си
да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане , но дори и в
заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, то не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено,
доколкото преди това заявлението не се връчва на длъжника и до произнасянето от
съда заповедното производство е едностранно.Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита , защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се
съдържа волеизявление в посочения смисъл. Дори и с подаване на исковата молба
не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като т.18 от ТР№4/2014г. изрично предвижда, че в хипотезата на
предявен по реда на чл.422 от ГПК
установителен иск , предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди
подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът следва да е уведомил
длъжника.Ако фактите, относими към обявяване на предсрочната изискуемост , не
са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение , вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. Както се посочи по-горе в настоящото производство ищецът
не ангажира доказателства за това,че ответницата е уведомена за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В чл.21, ал.1 от договора е залегнала уговорка в случай, че кредитополучателят изпадне в забава
за плащане, на което и да е парично задължение по договора с повече от десет
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца , кредиторът има право да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо.Независимо от така постигнатата договореност между
страните посочената клауза не е породила действие доколкото по делото не е доказано, че
волеизявлението на небанковата кредитна институция, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до знанието на длъжницата на
посочената дата по някой от уговорените в чл.27 от договора начини. Ето защо
поради липса на категорични доказателства за настъпила предсрочна изискуемост
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по
договора за кредит на предявеното от ищеца основание – предсрочна изискуемост.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК / в т.см.решение №114/07.09.2016г по
т.д.№362/2015г на ВКС . Ето защо е налице недоказаност на твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение. В случая са неприложими постановките на т.1 от ТР№8 от
02.04.2019г по т.д.№8/2017г на ВКС , тъй като в исковата молба няма твърдения,
а и по делото не са представени доказателства, от които да се установяват
вноските с настъпил и тези, за които падежът не е настъпил. В случая не е
осъществена и хипотезата на краен срок да договора/ тъй като такъв не е
уговорен/, в който случай съдът следва да вземе предвид този факт. Ето защо
поради тези причини не може да използва способа по чл.162 от ГПК и да изчисли
размера на задължението.
Предвид
изложеното и само на това основание
претенциите на ищеца се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът
счита за необходимо да изложи и мотиви и да разгледа и останалите
възражения на ответника, касаещи валидността на целия договор и на отделни негови клаузи като следва да се
отбележи, че съдът е и служебно задължен
да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори,
какъвто безспорно е договор за кредит „Бяла карта“№.... от 31.05.2017г.
По
делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ
се установява, че посоченият в договора кредитор „А. Ф.“ООД с ЕИК ********* е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното
обстоятелство определя това дружество като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК. От
друга страна отпуснатия заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне
на финансова услуга по смисъла на параграф 13т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредите е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбата на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори като нарушението на тези
норми не е въведено като основание / в този смисъл са задължителните указания,
дадени в т.1 на ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГК на ВКС/
Съдът като взе
предвид наведените от ответната страна правни доводи относно недействителност
на сключения между „“А. Ф.“ООД и ответника договор за потребителски кредит и
извършвайки служебна проверка в тази
насока намира следното:
В текста на
чл.10, ал.1 от ЗПК са посочени общите
основания за валидност / действителност/ на договора за потребителски
кредит, а именно – да е сключен в писмена форма, на хартиен или на друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по-малък от 12, в
два екземпляра- по един за всяка от страните
по договора. Съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит
отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор . Договорът е
сключен в писмена форма, клаузите на договора са написани по ясен и разбираем
намин, шрифна на договора е по-голям от 12 , договорът е сключен в два екземпляра-
по един за всяка страна и е подписан от страните по договора.
Процесният
договор не отговаря на специалните изисквания на Закона за потребителския
кредит за действителността на договора и по- конкретно на императивната норма
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и тази на чл.19, ал.1 от ЗПК. Разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК дава легална дефиниция на понятието годишен процент на
разходите/ГПР/. Посочено е , че ГПР представлява общите разходи на потребителя
по договора за потребителски кредит, настоящи и бъдещи / лихви , други преки
или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид/ , изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текст ана чл.19,
ал.2 от ЗПК е посочено , че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение№1.
В текста на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК е
посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове
валута, определени с Постановление на МС на РБ.Клаузите в договора ,надвишаващи определения размер са
нищожни.В текста на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК е посочено, че в договора за
потребителски кредит трябва да се съдържат данни за ГПР и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. От
посочените правни норми следва извода, че не е достатъчно в договора за
потребителски кредит да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно
съотношение от общия размер на предоставения кредит/ както е процедирано в
настоящия случай/. Освен общия размер на ГПР в договора следва да се посочат
всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР така както са
посочени в текста на чл.19, ал.1 от ЗПК
и Приложение №1 към закона. В процесният договор ГПР е посочен само общо като
абсолютна процентна стойност от общия размер на предоставения кредит, без да са
посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност
на разходите, които потребителят ще дължи. Действително така уговорения ГПР -45.9% не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава/
от 50%/, но това не е достатъчно, за да се приеме, че уговорката не противоречи
на закона. При това положение съдът приема ,че уговорката относно ГПР е
недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона на
основание чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1т.10 от ЗПК , чл.19, ал.1.
Досежно
възражението на ответника за нищожност на клаузата за годишен лихвен процент
съдът намира, че същото е основателно по следните съображения:
Съгласно трайно
установената практика на ВКС уговорката за заплащане на възнаградителна лихва
ще противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3 пъти размера на законната
лихва, а по обезпечените кредити – 2
пъти. Към момента на сключване на процесния договор размер на законната лихва
по просрочени парични задължения, определена с ПМС№426/18.12.2014г е 10%/
основен лихвен процент на БНБ за текущата година е 0% + 10% надбавка= 10%. Максималният размер, до който може да
се уговаря възнаградителна лихва , за да не противоречи на добрите нрави е 30%В
случая уговорения лихвен процент е 43.20%, което надхвърля допустимия размер.
Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл.26, ал.1
предл.трето от ЗЗД поради противоречието и с добрите нрави и е в разрез с
общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговски взаимоотношения.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК и чл.21, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
което същият е недействителен/ нищожен / по силата на чл.22 от ЗПК.Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23
от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва и други разходи по кредита.
За пълнота на
изложението следва да се развият
допълнително аргументи за неоснователност на претенциите за неустойка в размер на 302.50лв. и за
разходи и такси за извънсъдебно събиране
в размер на 123.38лв.Според обсъдените по-горе уговорки при
забава от страна на кредитополучателя да изпълни текущото си задължение на
падежа , същият се е задължил в срок от три дни след падежа на допълнително
обезпечение- поръчител, отговарящ на посочените в чл.15 условия и ако
не го представи дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение
на задължението. Съгл.чл.21, ал.4 и 5 от
договора при забава за плащане на текущо задължение се
кредитополучатилят дължи разходи за събиране на задълженията в размер на
2.50лв. за всеки ден. Дължи при предсрочна изискуемост и еднократно заплащане на такса в размер на 120лв., включваща разходи на
служител, осъществяващ административна дейност по извънсъдебно събиране на
задължението. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, същият следва да е съобразен
с императивното правило на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗПК. В чл.33, ал.1 от ЗПК е регламентирано, че при забава на потребителят
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а според ал.2 на чл.33 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита , обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва . Съдът счита, че с уговорените в процесния договор за
потребителски кредит клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение , разходи и такси за извънсъдебно събиране , при определени условия
след настъпването на падежа на главното задължение по същество се цели заобикаляне на
ограниченията , които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК поставя
пред кредиторите и въвежда допълнителни плащания, чиято дължимост дефакто е
изцяло свързана със забава на длъжника. Подобни клаузи преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Претендираната
неустойка в размер на 302.50лв. е прекомерна спрямо чистата стойност на
кредита, която е 500лв.и поради това уговорката се явява в противоречие с
обезщетителната функция на неустойката.Включена по този начин неустойката е
добавък към възнаградителната лихва на кредитора, предвид условията на които е
следвало да отговаря допълнителното обезпечение и поради това го обогатява
неоснователно, което противоречи на принципа на справедливостта в гражданските
правноотношения. Ето защо клузата за
неустойка е нищожна и на основание чл.26, ал.1пр.3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави.Клаузата в договора за заплащане на такси за бъдещи разходи,
каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период
на забава също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено
императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля
законната лихва. В нормата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и
комисионни по предоставяне на потребителя да допълнителни услуги във връзка с
договора като по правилото на чл.10а, ал.4 от ЗПК видът размерът и действието,
за което ще се събират таксите , следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
Ето защо съдът съзира противоречие на клаузата на чл.21, ал.4 и ал.5 от
договора за разходи за извънсъдебно събиране
на вземането с императивната
норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК .
Предвид
изложеното и на основание чл.23 от ЗПК съдът намира, че в конкретния случай кредитополучателят – ответникът К. дължи
чистата сума по кредита , която е в размер на 500лв.,която сума реално е била предадена от заемодателя на заемателя.
Релевантният факт – предаване на сумата
от 500лв.- не бе спорен, а се установи и от анализа на доказателствата и
по –конкретно от заключението на вещото лице по кредитираната
съдебно-икономическа експертиза.Установи се от експертизата, че ответницата е извършила плащания по кредита в
общ размер от 600лв. Съдът счита, че тази сума следва да бъде отнесена към
чистата сума по кредита, поради което същата се явява изцяло погасена поради
плащане. Ето защо и тази претенция се явява неоснователна.
Предвид
изложеното предявеният от „АСВ“ ЕАД в
качеството на частен правоприемник / цесионер/ иск с правно основание чл.422
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК иск за установяване по отношение на
ответницата съществуването на вземане на
от „АСВ ЕАД по договор за кредит „Бяла
карта“ №.... от 31.05.2017г. както
следва :главница в размер на 500лв., договорна лихва в размер на 184.56лв.за
периода 02.06.2017г до 06.04.2018г., неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 302.50лв. за периода 06.07.2017г до 06.04.2018г., разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 123.38лв. законна лихва за забава в размер на
44.79лв. за периода 07.04.2018г -13.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението за които суми е издадена Заповед №770 от 27.03.2019г по ч.гр.д.№1246/2019г
по описа на РС-Пазарджик като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото за ищеца не възниква право на разноски. Ответникът е представляван от
особен представител и не е направил
разноски за производството.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСВ“ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Г.А.К. с ЕГН ********** ***
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.415
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Г.А.К. с ЕГН **********, че съществува
вземане на АСВ“ЕАД с ЕИК ********* по договор за кредит „Бяла карта“№....от
31.05.2017г. за следните суми, за които е издадена Заповед №770/27.03.2019г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми :главница в
размер на 500лв., договорна лихва в размер на 184.56лв.за периода 02.06.2017г
до 06.04.2018г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 302.50лв.
за периода 06.07.2017г до 06.04.2018г., разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 123.38лв. законна лихва за забава в размер на 44.79лв. за
периода 07.04.2018г -13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :