№ 449
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000215 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Община Гуланци, чрез адв.Н.Н. от АК Плевен насочена против Решение №
266332/01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 15811/2016 г. по описа на СГС, ГО в частта
му, с която предявеният от въззивника против «Дженерали застраховане»АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата от сумата
от 12 429,75 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от 11.11.2015 г. до окончателното й заплащане.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част в противоречие при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените
доказателства, както и за необоснованост, за всяко от което се навеждат конкретни доводи.
В обобщение на същите се поддържа, че цялостният анализ на всички приобщени по
делото доказателства, вкл. на изслушаните експертизи, установявали всички елементи от
фактическия състав на чл.208, ал.1 КЗ /отм./, поради което и като правен резултат се иска
отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения
осъдителен иск в пълен размер.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в нея,
и поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна
част.
Заедно с отговора е депозирана насрещна въззивна жалба против уважителната част
на акт на първата инстанция, с която предявения иск е уважен до сумата от 12 429,75 лв. с
аргументи за неговата неправилност, поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд не е приел за основателно
1
възражението на ответника-въззивник, че в случая е налице изключен риск и
застрахователят не дължи претендираното обезщетение. Освен това застрахованият не
можел да черпи права от собственото си противоправно поведение, изразяващо се в
неспазване на задълженията по агротехническите изисквания при отглеждане на
застрахованите култури и да полага грижата на добър стопанин. Тези неизпълнения на
задълженията му по договора сочели на наличие на предпоставките за отказ от заплащане на
търсеното обезщетение.
Във връзка с тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в атакуваната му
уважителна част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.208, ал.1, КЗ
/отм./ от Община Гулянци против „Дженерали застраховане“АД.
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са
били обвързани от договор за застраховка, сключен на 11.12.2014 г., касаещ и имот №
000714 в землището на с.Гиген, Община Гулянци, ЕКАТТЕ 14876, представляващ
насаждения от дървесни видове - червен дъб и сребролистна липа - с площ от 95 дка.
В застрахования имот настъпило застрахователно събитие - пожар на застрахованите
насаждения, за което застрахователят бил надлежно уведомен и при него била образувана
щета № 253630/12.08.2015 г.
На 31.08.2015 г. на мястото на пожара се извършил оглед, обективиран в констативен
протокол /погрешно е посочена дата 03.08.2015 г./, като въпреки констатациите с писмо изх.
№ 5-17602/11.11.2015 г. ответникът, позовавайки се на чл.39 от Общите условия за
застраховане на земеделски култури, отказал да заплати застрахователно обезщетение,
поради неспазване на т.38.2 от Общите условия за застраховане на земеделски култури,
неспазване на чл.32 и чл.33 от Наредба № 2 за условията и реда за залесяване на горски
територия и земеделски земи, неизвършване на задължителните мероприятия по отглеждане
на насажденията, съгласно изискванията на проекта за залесяване, неспазване на
задължението за премахване или ограничаване развитието на конкурентна растителност,
чрез плевене, окосяване, окопаване, култивиране, брануване, фрезуване, отесване или
пръскане с хирбициди.
Поддържано е че отказът на застрахователя да заплати обезщетение бил
незаконосъобразен, тъй като посочените от него причини не се намирали в причинно-
следствена връзка с пожара.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2015 г. до окончателното изплащане.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявеният иск по основание и
размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно договорната обвързаност на
страните по делото по договор за застраховка от 11.12.2014 г., както и обстоятелството, че в
имота с № 0007 имот настъпило застрахователно в землището на с.Гиген настъпило
застрахователно събитие - пожар на застрахованите насаждения, за което след
уведомяването му застрахователят образувал щета № 253630/12.08.2015 г.
Оспорил е материалната легитимация на ищеца с възражение, че същият не е
собственик на застрахования имот и е въвел правноизключващо възражение за наличието на
клауза „изключен риск“ по отношение на новозасадените трайни насаждения в същия имот,
позовавайки се на т.8.17 от ОУ.
Отделно от посоченото е въвел и самостоятелно правоизключващо възражение за
допуснати нарушения от застрахования-ищец на клаузите по т.38.2 и т.38.6 от ОУ и на чл.32
и ЗЗ от Наредба № 2 за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски
земи, които довели до настъпване на вредоносния резултат.
2
Оспорил е предявеният иск и по размер с твърдения, че възникналият пожар в имота
с № 000714, който бил със застрахована площ от 95 кв.м., не е обхванал цялата площ на
имота, като останала и необгоряла площ, с незасегнати от пожара насаждения, поради което
и е поддържал, че при определяне размер на дължимото се обезщетение следва да се
приспадне процента или броя на останалите живи растения върху площта.
Въвел е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с
твърдения за неспазване от негова страна на изискванията за осигуряване на агротехнически
условия за отглеждането на засадените растения, както и неспазване на пожаротехническото
осигуряване на масивите, изоставяне и неполагане на грижа, вкл. грижата на добър
стопанин за тях.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение /с оглед двете въззивни жалби същото се обжалва изцяло/ и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт в атакуваните му части са
процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
това – всеки един от въззивниците, съответно ищец и ответник в първоинстанционното
производство, е останал недоволен от отделните части на атакуваното решение –
отхвърлителна и уважителна.
Последното е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по установения и от приобщените по делото писмени
доказателства релевантен за предмета на производството факт, че са се обвързали валидно
от застрахователен договор, обективиран в полица № 160111001924/11.12.2014 г., със срок
до 12.12.2015 г., касаещ земеделски култури намиращи се в имоти в няколко села, между
които и имот с № 000714 в землището на с.Гиген, Община Гулянци, ЕКАТТЕ 14876. Според
условия на самия договор – т.А7 – данни за застрахованата земеделска култура,, групата
застраховани насаждения е индивидуализирана като „новозасадени трайни“, вид култура
„насаждения – дървесни видове, видно от отразеното в полицата към момента на сключване
на договора посочените култури са били засадени приз септември 2013 г. /л.13 от
първоинстанционното дело/. Отразено е още, че застрахованите култури са по проект
„Първоначално залесяване на земеделски земи“ по мярка 223 от ПРСР. Конкретно имотът с
посочения номер, с площ от 95 дка, е засаден с червен дъб и сребролистна липа
/спецификацията към договора/. Изрично е посочено, че застрахователното покритие е по
клауза 01 и 02, клауза 03, 04 и 06, като са включени и допълнителни рискове /т.А10 от
договора/ - продължителна суша, болести и вредители.
Не се спори, че споменатите клаузи се от ОУ за застраховане на земеделски култури на
въззивника застраховател, като според т.6.4 от същите клауза 04 касае „пожар на корен“ и
същата предвижда застрахователят да плати обезщетение за щети от изгаряне, обгаряне,
опушване, щети, вследствие на предприети мерки за ограничаване разпространението на
пожара, както и щети, причинени от запалване, опожаряване или изсъхване в резултат на
мълния.
В полицата е посочено, че имотът представлява общинска земя, а приобщеният Акт
за частна общинска собственост № 805Ч/ 26.08.2013 г. категорично установява, че Община
Гулянци е собственик на имота с № 000714 в землището на с.Гиген, м. „Лъката“, въз основа
на Решение на П -Гулянци по чл.27 от ППЗСПЗЗ.
Според т.А5 от полицата трето ползващо се от договора лице е Държавен фонд
“Земеделие“, който, според част от останалите приобщени писмени доказателства , е
3
отпуснал средства по проект „Първоначално залесяване на неземеделски земи в имоти в
Община Гулянци“.
Именно с оглед на коментираната клауза в полица е уговорено, че при тотална щета
застрахователят заплаща обезщетението на третото ползващо се лице – фонда, до размера на
отпуснатата помощ, а в случай на частично погиване на имуществото, обезщетението се
изплаща на ползвателя на помощта.
Между страните не е спорно и се установява от приобщените писмени доказателства
/служебна бележка от 12.08.2015 г. на Районна служба „ПБЗН“ при МВР Гулянци/, че на
03.08.2015 г. в обсъждания имот с № 000714 е настъпило застрахователно събитие – пожар.
Не е спорно и че застрахователят своевременно е бил уведомен за този факт, като на
10.08.2015 г. застрахованото лице – Община Гулянци е подала до застрахователя искане за
оценка и е образувана застрахователна щета № 253630/12.08.2015 г. На 31.08.2015 г. е бил
извършен съвместен оглед на обгорелия участък от служители на страните по
застрахователния договор, като е бил съставен и протокол за това действие.
С писмо изх.№ 5-17602/11.11.2015 г., получено от Община Гулянци на 13.11.2015 г.,
застрахователят отказал да изплати обезщетение по образуваната щета, с мотиви, че са
налице предпоставките по т.8.17 от ОУ и са били допуснати нарушения от застрахованото
лице на т.38.2 и т.38.6 от ОУ и на чл.32 и чл.33 от Наредба №2 за условията и реда за
залесяване на горски територии и земеделски земи.
За изясняване на спорните по делото факти относно това дали настъпилото
застрахователно събитие – пожар, е обхванало и застрахованите култури – дървесни
насаждения, в собствения на Община Гулянци имот, респ. – каква част от него, както и
какви са били причините за настъпване на събитието и допринесъл ли е застрахования за
настъпването му, първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства, вкл. е изслушал
две лесо-технически експертизи.
Разпитаните по делото свидетели Б. /служител в Община Гулянци – специалист
Горско стопанство/, Н. и К. /служители на „Дженерали застраховане“АД/ са присъствали на
съвместния оглед след настъпване на събитието и са категорични, че огледът е извършен на
31.08.2015 г. /а не както е посочено в протокола поради техническа грешка – на 03.08.2015
год./.
От тях свидетелят Б. сочи, че е подписал изготвения протокол на по-късен етап, след
като бил изпратен в Община Гулянци със забележка, защото не бил съгласен с
констатацията, че при огледа фиданките били жизнени и щели да продължат
съществуването си след пожара. Неговата забележка била в насока, че те са обхванати
напълно от пожара и няма как да се възстановят. С останалите констатации бил съгласен,
като той самият не можел да определи процентът на прихващане на засадените дървета, т.к.
не бил ангажиран с този проект и не работел по него, а при огледа това не можело да се
определи.
От своя страна свидетелят Н. твърди, че като служител при застрахователя извършил
огледа, за който бил съставен и съответния протокол. Според него при измерването на терен
с площ 95 дка /по застрахователна полица/ установили, че има изгоряла и неизгоряла част.
Изгорялата площ била 82,250 дка, а 12,75 дка била неизгоряла площ - между двете части
минавал път, който прекъснал огъня. На място имало буйна изсъхнала плевелна
растителност, на два етажа – първият, долен етаж, се състоял от силно изсъхнали треви, а
вторият – от по-високи широколистни плевели и тръни, с височина 1,50 – 2.00 метра. Според
този свидетел на място нямало следи от обработка.
Твърди, че огледът бил извършен според одобрена от застрахователя методика, като
той и свидетелят К. потърсили и намерили няколко места с фиданки в неизгорялата част.
След изчисление и привеждане към 100 % установили 26 % прихванати фиданки. В
последствие при огледа в изгорялата част намерили обгорели фиданки и сред тях имало
много малък брой, от които били започнали да избиват филизи от спящи пъпки в основата,
а други филизи били започнали да избиват от свежата коренова система отстрани на
обгорелите дръвчета. Направили доста снимки както на обгарялата част, така и на
необгорялата. Според този свидетел най-високите фиданки били около 22 см. Снимали
4
и сухата плевелна растителност, която била останала в необгорената част, както и някои по-
големи обгорени храсти.
Същият сочи още, че е присъствал при сключването на полицата, но към този момент
имотът не бил посетен на мястото, а били представени само документи - описи на
залесените площи.
Неговите показания изцяло се подкрепят от тези на другия служител на
застрахователя – свидетеля К. /главен експерт в отдел „Предотвратяване на застрахователни
измами“/.
Освен изложеното от предходни свидетел К. твърди, че преди огледа говорил с
местни жители, които му споделили, че не знаят за съществуването на залесената в близост
гора. Твърди също, че пир огледа на място заварили висока тревна растителност, с
множество бурени, за което свидетелствали и направените от тях снимки. И според него
през имота /на около 2/3 от площта му/ минавал път, който го разделял и спомогнал за
прекъсване на пожара.
Н. и К. твърдят, че свидетелят Б. не присъствал на целия оглед – той се включил по-
късно също, че когато пристигнал на място с други служители на Община Гулянци и
присъствал на част от огледа, а впоследствие всички те си тръгнали по-рано – преди
служителите на застрахователя да приключат с огледа. Затова и протоколът бил подписан от
Б. не при приключване на работата по съставянето му, а по-късно – оставили му го в
Община Гулянци и бил върнат на съставителите две седмици по-късно.
Решаващият състав, преценявайки показанията на свидетелите в светлината на чл.172
ГПК, поради особените им отношения със страните по делото – техни работодатели счита,
че следва да ги кредитира само в частта им, в която са безпротиворечиви и взаимно се
подкрепят, а в останалата им част – само за фактите, които се установяват от анализа и на
приобщените по делото писмени доказателства.
Така с оглед наличните и към застрахователната полица количествено-стойностни
сметки /спецификация/, на които е поставен печат на застрахователя и подпис на негов
служител/ се установява, че процесните дървесни видове са били засадени към датата на
сключване на процесния договор за застраховка и показанията в обратната насока в
показанията на свидетеля К. не следва да се кредитират.
За изясняване на фактите каква част от застрахованите насаждения, обхванати от
възникналия пожар са били прихванали, респ. – от обхванатите от пожара каква част са били
прихванали преди застрахователното събитие и имало ли е част от тях, която е могла да се
възстанови след пожара, по делото са приобщени и писмени доказателства, вкл. са
изслушани две технически експертизи.
От същите решаващият състав приема, че следва да даде вяра и да обсъжда по
съществото на спора единствено повторното заключение, като безпристрастно и
компетентно, вкл. основано на анализ на всички представени по делото писмени
доказателства /и частично на гласните/, поради невъзможността да се извърши оглед на
мястото на пожара, с оглед изтеклия дълъг период от време от събитието до назначаването и
изслушването на експертизата.
От друга страна повторната експертиза частично се припокрива с първоначално
изслушаната по отношение констатациите за причините за възникване на пожара и
неизпълнените от страна на застрахованото лице „отгледни мероприятия“ и „непопълване“
през първата година и втората година от създаването на горските култури, процента на
прихващане на фиданките, вкл. вида на пожара и причината за възникването му.
Така според повторното заключение общата площ на имота, в който са се намирали
застрахованите с процесния договор трайни насаждения, е от 100,018 дка, по кадастрална
карта, като от него, според обяснителната записка на проекта за залесяване,
нелесопригодната площ е 5,0 дка – това напрактика е неусвоима площ от 5 метра край
имота. Така залесената площ на имота с № 000714 възлиза точно на 95 дка. Въз основа на
картния материал, касаещ имота, вещото лице е потвърдило местонахождението му / до с.
Гиген, непосредствено до стадиона/, вкл. обстоятелството, че през него минава път, който и
е ограничил разпространението на пожара.
5
Експертизата е докладвала /въз основа анализа и на останалите приобщени писмени
доказателства/, че пожарът е възникнал на 03.08.2015 г., като пламъците му са
локализирани в 14,50 ч. и са ликвидирани в 19,10 ч.
Въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства /огледния
протокол/ е заключила, че неопожарената площ е 12,75 дка, а опожарената площ - 82,25 дка.
Експертът е акцентирал върху установимия от приобщените писмени доказателства
факт /договора от 14.03.2013 г., сключен между Община Гулянци и „Далия“ЕООД и анекса
към него/, че същият регламентира и задължителните агротехнически изисквания при
отглеждане на застрахованите култури, изразяващи се в следното: 1/отстраняване на
храстовата растителност и извършване на съответната почвоподготовка предвидена в
технологичния план за залесяване на всеки обект; 2/осигуряване, транспортиране и
съхранение на необходимите фиданки, предвидени в технологичния план за всеки обект;
3/залесяване на фиданките, предвидени в технологичния план за залесяване за всеки обект;
4/първоначално отглеждане на залесените култури; 5/последващо отглеждане на
създадените култури; 6/попълване при необходимост на създадените култури до
необходимия процент на прихващане, съгласно утвърдена от РДГ „Ловеч“ количествена
сметка и технологични планове за обектите, неразделна част от договора.
От посочените с анекса от 15.07.2013 г. е изключена единствено дейността по
ограждане на част от създадените култури, които са предвидени в технологичния план за
залесяване.
Въпреки твърденията от страна на застрахованото лице същото не е ангажирало по
делото доказателства /приемо-предавателни протоколи/, че предвидените агротехнически
дейности по отглеждане на застрахованите култури са извършени. В този смисъл следва да
се акцентира още веднъж върху показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на
съдържанието на протокола за оглед от 31.08.2015 г., че на място е констатирана налична
храстова и тревна растителност, обхванала целия имот, на височина /на места/ около 2,00
метра.
Експертизата докладва, че единствено от писмо на РДГ Ловеч до Териториална
дирекция „Национална сигурност“ гр. Плевен може да се установи, че с приемо-
предавателни протоколи е приета почвоподготовката и залесяването в имотите, включени в
проекта, т.е. и в имот № 000714 в землището на с. Гиген, но не са извършени
„отгледни мероприятия“ през първата година след създаване на културите /от пролетта до
есента на 2014 г./, както и през втората - 2015 г.
Докладва и че задължителните и обичайни противопожарни и охранителни дейности,
които трябва да се спазват при отглеждане на процесните култури са: 1/изграждане и
поддържане на минерализовани ивици покрай обекта; и 2/ редовно провеждане на
предвидените отгледни мероприятия (включващи окосяване на тревата и окопаване на
фиданките).
Тези дейности са от характер да намалят повредите от възникнал пожар в значителна
степен, както и са фактор за неразпространение на пожара върху по-голяма площ.
В случая обаче е констатирано, че минерализована ивица покрай създадената горска
култура в имот № 000714 не е била изградена - оставена е била незалесена ивица от 5 м.
покрай имота, която обаче не е била поддържана като минерализована.
Освен това не са били провеждани и предвидените отгледни мероприятия, което е
подпомогнало разрастването на пожара, тъй като е имало наличие на високи сухи треви и
храсти. Имотът е бил силно затревен и е имало висока храстова растителност, състояща се
от тръни и други широколистни видове, а около фиданките не е било плевено и окопавано,
нито площта е била разрохквана ръчно или с култиватор. На места тревната растителност е
била много по-висока и напълно обхванала наличните фиданки.
От тези обективно установени факти експертът е заключил, че планираното трикратно
отглеждане /окосяване на тревата и окопаване/ през втората година – 2015, не е било
осъществено, което е довело до влошаване на състоянието на горските култури и
допълнително загиване на фиданки.
Приел е въз основа на огледния протокол, че неопожарената част от имота е 12,75 дка –
6
т.е. 13,42 %, а опожарената част - 82,25 дка - 86,58 %.
По отношение на спорния въпрос относно процента на прихванатите след засаждането
фиданки е съобразил, че залесяването е извършено през пролетта на 2014 г. в периода от
16.03. до 19.04.2014 г., като са залесени червен дъб и липа в съотношение 50:50.
Почвоподготовката е била извършена и приета с приемо-предавателни протоколи
/приложени по делото/, съгласно изискванията на сключения договор, в периода от
8.09.2013 до 3.11.2013 г., а залесяването - в периода от 16.03.2014 до 19.04.2014 г.
Извършената на 4.11.2014 г. инвентаризация е установила 85% прихващане, респ. – 15
за неприхванатите растения, но след пожара е установено при огледа върху неопожарената
площ, че има само 26 % прихващане, т.е 74 % от фиданките са загинали.
Отделно данните от огледния протокол се подкрепяли и от тези, установени от
комисията от РДГ Ловеч, която при направена проверка на всички залесени обекти,
съгласно сключения договор, е констатирала, че в петте проверени обекта има прихващане
под 25 %.
Именно с оглед на установеното от посочената комисия вещото лице е приело, че
процентът на прихващане към момента на пожара е бил 26 %, т.е. 74 % от фиданките са
били загинали преди пожара, поради различни причини, но най-вече поради неизвършени
мероприятия по отглеждане през първата и втората година след залесяването, липса на
огради, вкл. и поради високите температури през лятото на 2015 г.
Решаващият състав изцяло кредитира установеното от анализираните и от експерта
писмени доказателства, обсъдени по-горе, като намира за неоснователно възражението на
въззивника Община Гулянци, формулирано във въззивната жалба, че позоваването на
допълнителната експертиза и на първоинстанционния съд на проверка, извършена от
комисия от РГД Ловеч /писмо изх.№ РД – 7286/28.09.2015 г./ било неправилно, т.к. писмото
било подписано от четири лица, за които нямало информация, както за имената им, така и за
длъжностите, които заемат в РГД Ловеч. Освен това в него липсвала яснота по какъв
критерий бил установен процента на прихващане на наличните фиданки. Освен това
цитираното писмо нямало характера на официален документ.
На формулираното оплакване следва да се отговори, че обсъжданото писмо е било
приложено към отговора по исковата молба, ищецът не е възразил срещу приемането му
като доказателство по делото, нито е оспорил неговата истинност /вкл. верност и
автентичност/ в срока по чл.193, ал.1 ГПК, който в случая е бил с допълнителната искова
молба.
Ето защо и възраженията му във въззивната жалба относно верността на документа се
явяват преклудирани, по арг. от чл.266, ал.1 ГПК.
Допълнително следва да се посочи, че обсъденият документ изхожда от трето за спора
лице, поради което и съдът приема, че същото обективно и безспристрастно установява
релевантните за предмета на спора факти.
Отделно от изложеното допълнителната експертиза е заключила, че с оглед факта, че
след пожара в засегнатата от него част са установени незначителен брой фиданки с все още
функционираща коренова система, със спящи пъпки и единични нови леторасли (издънки)
само от червен дъб, и при липсата на каквито и да е категорични данни в тази насока, че
процентът на тези растения е много малък - не повече от 1-2 % от обгорените 26 % от
залесените фиданки.
Вещото лице е пояснило и че изцяло запазени растения след пожара не са намерени и
описани, а като „запазени“ такива могат да се отчетат тези, при които са наблюдавани млади
издънки.
Първоинстанционният съд е допуснал и изслушал и съдебно счетоводна експертиза,
която е изчислила, че при прихващане на фиданките от 85 % и опожарена площ от 82.25 дка
дължимото застрахователно обезщетение е 59 812.33 лв., а при прихващане на фиданките от
26 % дължимото обезщетение е 15 700.74 лв.
Решаващият въззивен състав счита, че тази експертиза не може да се кредитира
безкритично, доколкото същата не държи сметка за обстоятелството, че според клаузите на
7
процесния договор за застраховка самоучастието на застрахованото лице е определено на
5% - факт, който не е бил съобразен при изготвяне на експертизата.
При така установените факти въззивната инстанция приема от правна страна, че
крайният извод на първоинстанционния съд за частична неоснователност както на
предявения осъдителен иск, до размера на уважената му част, е правилен.
Страните по делото не са спорили относно приложимостта към казуса на нормата на
чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, действала към момента на възникване на процесното
застрахователно правоотношение, респ. - настъпването на застрахователното събитие, чийто
фактически състав изисква установяването в кумулативна даденост на следните
предпоставки: 1/ съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между застрахователя и увредения; 2/ настъпване на събитие, което съгласно договора е
риск, който застрахователят покрива; 3 / наличието на щети по застрахованото имущество;
4/ които да са в причинна връзка от събитието; 5/застрахованият да е уведомил в срок
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и да е представил поисканите
от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на
вредите; 6/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срок от 15 дни.
Противно на твърденията в насрещната въззивна жалба, решаващият състав приема, че
ищецът по делото е установил наличието на всяка една от горепосочените предпоставки,
вкл. и тези по т.2 – настъпване на събитие, което според валидно сключени и обвързващ
страните договор, е „покрит риск“, а оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение, поради едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства и от там
– неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, се явяват неоснователни.
Доколкото страните не са спорили по установения и от анализа на приобщените
писмени доказателства факт, че надлежно са се обвързали от договора за имуществена
застраховка, обективиран в полицата с № 160111001924, същият безсъмнено установява, че
обект на същия са не са земеделски култури, а трайни насаждения – засадени дървесни
видове, по проект „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ в конкретно посочени
имоти.
Към договора са приложени спецификации за всеки един отделен имот и същите
безсъмнено установяват, че се касае за новозасадени трайни насаждения.
С оглед на това следва да се приеме, че позоваването от страна на ответника-въззивник
на нормата от т. 8.17 от ОУ за наличие на клауза „изключен риск“, даваща му основание да
откаже изплащане на исканото застрахователно обезщетение, се явява неоснователно,
поради неприложимостта на посочената клауза в отношенията между страните по делото.
Така според съдържанието на последната, независимо от клаузите и покритието,
избрани от застрахования, съгласно т.6 и т.7 и посочени в застрахователната полица,
застраховката не покрива щети от пожар на новосъздадени трайни насаждения.
Тази норма обаче категорично противоречи на уговореното между страните относно
предмета на застрахователно покритие, който е конкретизиран като „ новозасадени трайни
насаждения, дървесни видове“, в самия договор в т.А7 от застрахователната полица, както и
относно покритите застрахователни рискове - т.6.4 – клауза 04 – пожар на корен /за щети от
изгаряне, обгаряне, опушване, щети, вследствие на предприети мерки за отраничаване
разпространението на пожара, както и щети, причинени от запалване, опожаряване или
изсъхване в резултат на мълния/ така, както са уговорени между страните.
Ето защо следва да се налага, че клаузата на т.8.17 от ОУ е неприложима към
конкретния договор, с оглед неговия основен предмет, вкл. и по арг. от чл.186, ал.1 КЗ
/отм./, чиято норма установява, че при несъответствие между застрахователния договор и
общите условия сила има уговореното в договора.
Горният извод следва и от нормата на чл.9 ЗЗД, според която страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, стига то да не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави.
При условие, че повелителните норми на закона не ограничават застрахователя да
сключва договор за застраховка с покрит риск „пожар на корен“, то няма пречка, същият,
8
свободно формирайки волята си за постигане при всяка една конкретна договорна връзка, да
определя обекта на имуществената застраховка, както и рисковете, които тя покрива,
включително в отклонение на собствените си ОУ.
Да се приеме противното в случая би означавало, че договорът няма предмет –
обстоятелство, което не се твърди от нито една от страните по делото.
Би означавало още, че изначално застрахователят е сключил договор, за който е знаел
отнапред, че няма да го обвърже валидно, респ. – целял е именно това.
При тази хипотеза същият категорично е договарял в нарушение на императива на
чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД – т.е. на добрите нрави и изводите на първоинстанцинния съд в тази
насока изцяло следва да се споделят, вкл. по арг. от ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г.
на ОСГТК на ВКС.
Отделно от изложеното е необходимо да се акцентира, че според т.3.2 от ОУ за
новосъздадени трайни насаждения по смисъла на ОУ се определят тези, като основно
средство за производство до встъпването им в плододаване /изборени са овощни
насаждения, рози, лавандула и др./. В случая обаче застрахованите култури не са
плододайни, поради което и не могат да се причислят към посочените в ОУ. Самата
застрахователна полица съдържа тяхното описание като група и вид култура – дървесни
видове, за които застрахователят изрично е изявил воля да застрахова по посочените в т.А9
рискове, поради което и възражението за наличието на клауза „непокрит риск“ по
отношение на същото, се явяват неоснователни.
Несъстоятелно е и оплакването на ответника-въззивник за неправилност на
първоинстанционното решение поради неуважаване на възражението му наличие на
предпоставките за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, поради
неизпълнение от страна на застрахованото лице на задълженията му по т.38.2 и т.38.6 от ОУ
– разб. – поради наличие на хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./.
Според последователната практика на касационната инстанция по приложението на
чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ - /Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/16 г. на І т. о., Решение
№ 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на І т. е., Решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. №
1262/2013 г. на ІІ т. о., Решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на І т. о., Решение
№ 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ІІ т. о./, за да възникне правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка
между неизпълнението на задължението, което да е предвидено в закон или в
застрахователния договор, вкл. обстоятелството, че това неизпълнение е значително с оглед
интереса на застрахователя и настъпилото застрахователно събитие, съответно да се
препятства доказването на обстоятелствата, при които то е настъпило.
При съобразяване с тези разяснения решаващият състав приема, че дължимата
преценка в случая е относно наличието на причинна връзка между неизпълнението на
задължението на застрахованото лице да спазва агротехническите изисквания при
отглеждане на застрахованите култури, посочени в Наредба № 2 за условията и реда за
залесяване на горски територии и земеделски земи, както и конкретния проект за залесяване
на негорски територии, вкл. дали това неизпълнение е значително с оглед интереса на
застрахователя и настъпилото застрахователно събитие.
Въззивната инстанция счита, че съвкупният анализ на всички приобщени по делото
доказателства безсъмнено установява такова неизпълнение на задълженията на
застрахованото лице, изразяващо се в неизвършване на предвидените и задължителни
агротехнически дейности по отглеждане на застрахованите култури, установени по
категоричен начин както от гласните доказателства, така и от писмените такива, вкл. от
изслушаните технически експертизи. Техният анализ категорично сочи, че след извършения
оглед на мястото на пожара е констатирана налична храстова и тревна растителност,
обхванала целия имот, на височина /на места/ около 2,00 метра; не са извършени
„отгледни мероприятия“ през първата година след създаване на културите /от пролетта до
есента на 2014 г./, както и през втората - 2015 г.; не е била изградена минерализована ивица -
оставена е била незалесена ивица от 5 м. покрай имота, която обаче не е била поддържана
като минерализована; не са били провеждани и предвидените отгледни мероприятия, което е
подпомогнало разрастването на пожара, тъй като е имало наличие на високи сухи треви и
9
храсти; не е било осъществено планираното трикратно отглеждане /окосяване на тревата и
окопаване/ през втората година – 2015 г.
Всички тези неизпълнения на нормативно установени от цитираната Наредба № 2
действия, вкл. от книжата по проекта за първоначално залесяване на имота, в който са се
намирали застрахованите насаждения, са довели от една страна до влошаване на
състоянието на горските култури и допълнително загиване на фиданки, а от друга – до по-
бързото разпространение на пожара.
Тези безспорни факти, преценени във връзка с конкретните договорености между
страните решаващият състав обаче не могат да обосноват извод да установеност на
предпоставките за отказ от страна на застрахователя да заплати дължимото се обезщетение
на застрахованото лице.
Последователно се приема в съдебната практика, че за да е основателен отказът на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило
застрахователно събитие, не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение
по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е
значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е необходимо
настъпването на застрахователното събитие и/или обема на произлезлите от него вреди да са
последица от неизпълнението на това задължение, т.е. да съществува причинно-следствена
връзка между неизпълнението и застрахователното събитие.
Не е достатъчно също така да се констатира простото неизпълнение от
застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в
застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва да се докаже
от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и
настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от
имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на
обстоятелствата, при които е настъпило събитието /Решение № 144 от 21.01.2021 г. на ВКС
по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., ТК,. . Решение № 102 от 2.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
615/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о.,
ТК и др./.
В казуса ответникът-въззивник, чиято е доказателствената тежест да стори това, с
оглед обстоятелството, че именно той е въвел правноизключващото възражение за наличие
на хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, не е установил при условието на пълно и главно
доказване, че между безспорно констатираното неизпълнение на законово и договорно
установено задължение от страна на застрахованото лице и настъпилото застрахователно
събитие е налице именно такава причинно-следствена връзка – че неизпълнението е
увеличило риска от имуществено увреждане, респ. – причинило е настъпване на събитието.
Анализът на доказателствата според този състав на САС не може да обоснове извод, че
това неизпълнение има пряко отношение към настъпването на конкретния покрит риск
/причината за пожара не е установена, но предполагаемата такава е човешка небрежност/
или е увеличило риска от имуществено увреждане на самите насаждения, респ. - че дава
основание на застрахователя да откаже плащане на обезщетение за вредите, причинени от
настъпилия покрит риск.
Ето защо и възражението му в горната насока е несъстоятелно.
Решаващият състав счита обаче, че коментираното неизпълнение на установените от
нормативен акт и от закона задължения от страна на застрахованото лице сочат на
основателност на своевременно въведеното от ответника-въззивник възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования, с последиците по чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Приема се еднозначно в доктрината и практиката, че съпричиняване е налице във
всички случаи, в които с поведението си /действие или бездействие/ пострадалият
обективно е допринесъл за проявлението на вредоносния резултат.
Възприема се също /Решение № 97 от 6.07.2009 г. по т. д. № 45/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., Решение № 33 от 4.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 96
от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.
10
д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о./, че при определяне на наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е от значение наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилото събитие, като съдът следва да
прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това
да определи обективния му принос.
При извършване на тази преценка в случая въззивната инстанция отчете наличието на
подробно описаните по-горе безсъмнено установени действия от страна на застрахования по
неизпълнение на негови задължения във връзка с Наредба № 2 за условията и реда за
залесяването на горски територии и земеделски земи /обн., ДВ, бр. 16 от 19.02.2013 г./ , и на
конкретния договор, при съобразяване, че залесяването на негорската територия в случая е и
извършено по нарочен проект, за който застрахования е получил финансиране с европейски
средства при условие, че спазва всички условия по проекта, вкл. по отглеждане, ограждане
и попълване на културите.
В случая безсъмнено се установи, че застрахованото лице не е изпълнило
изискванията на чл.33, ал.3 от Наредбата, като констатираното наличие на плевелна, тревна
и храстова растителност в залесената площ, непровеждането на мероприятия по окосяване и
окопаване в редовете на засадените насаждения за ограничаване на тази растителност.
Освен това не са провеждани редовно огледни мероприятия, които да констатират
наличието на подобна растителност и да инициират отстраняването й, вкл. не е била
изградена минерализована ивица покрай създадената горска култура, която да
ограничи/намали последиците при евентуално възникнал пожар.
Доколкото гореизложеното не е основната причина за възникване на пожара
въззивната инстанция счита, че описаното поведение на застрахованото лице безсъмнено е в
пряка причинно-следствена връзка с причинените вреди, защото е допринесло за по-бързото
и неконтролируемо разпространение на пожара, респ. – с интензитета на причинените щети.
В този смисъл и въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд
правилно е определил на 30% съпричиняването на вредите от страна на застрахованото
лице, а доводите във въззивната му жалба в обратната насока – за несъстоятелни.
Предвид изложените съображения решаващият състав приема, че
първоинстанционният съд правилно е определил размерът на дължимото се в случая
застрахователно обезщетение, като такова само за за 25 % фиданки на площ от 82.25 дка /26
% прихванати фиданки – 1 % останали жизненоспособни след пожара фиданки/, който е
12 429,75 лв. Същият е съобразен както със заключението на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, така и с обстоятелството, че определената от нея като дължима сума
следва да се редуцира с 5% договорено самоучастие на застрахования, вкл.30 %
съпричиняване.
Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция сторените от страните разноски
следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 266332/01.11.2021 г., постановено по гр.д. №
15811/2016 г. по описа на СГС, ГО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12