Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53
гр. Враца, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 12.01.2022 г. /дванадесети януари две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 426 по описа на Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на
А.Л.Г.,***, чрез пълномощника * З.А. – М. ***, против Заповед № Л-2163/28.06.2021
г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която е наредено ** А.Л.Г. да бъде
настанен в Затвора – *** за доизтърпяване на наказанието.
С жалбата се иска отмяна на акта, като се твърди материална
и процесуално правна незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед неправилно е издадена на
основание чл. 58 от ЗИНЗС. Посочва, че семейството му живее в с. *** , общ. ***
, където е и неговият настоящ адрес от 12.01.2009 г., както и че е роден в гр. ***
и там е била последната му месторабота. По тези съображения е направено искане
за отмяна на обжалваната заповед и за доизтърпяване на наложеното наказание **
в Затвора - ***.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника
* З.А. – М. поддържа изложеното в жалбата и направените с нея искания.
Ответникът по оспорването – заместник главен директор на ГД
„ИН“, чрез процесуалния представител ** Г. Х., депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния
закон.
Съдът, след преценка представените по
делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че
жалбоподателят А.Л.Г. ***.05.2021 г. за изтърпяване на наказание в размер на **
** по НОХД № 532/2021 г. по описа на Районен съд – ***. Лицето е настанено в Затвора – ***
съобразно писмо № П-126/2021 г. от **.**.**** г. на прокурор от РП – *** .
С оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2163/28.06.2021 г. на заместник
главен директор на ГД „ИН“, в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.7
от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГД „ИН“, е наредено ** А.Л.Г. да бъде настанен в
затвора град *** за доизтърпяване на наложеното наказание. Като мотиви за
издаване на заповедта административният орган е посочил, че лицето е с постоянен
адрес ***. При получаване на заповедта **. Г. е отбелязал, че не е съгласен с
нея.
От
представената по делото Заповед № Л-94/2 от 11.01.2021 г. е видно, че на
основание чл. 13, ал. 6 вр. с ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, главният директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” е възложил на ** Ц.Т.Ц. - **, упражняването на правомощията по чл. 62, ал.1,
т. 1 - 3 и т. 5 от ЗИНЗС, както и да премества лишени от свобода от един затвор
в друг в случаите по чл. 58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на главния директор на ГД „ИН“, изменена със Заповед №
Л-4037/13.09.2018 г. на главния директор на ГД „ИН“ или да прави отказ за
преместването.
По делото е приложена и Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния
директор на ГД „ИН“ относно разпределение на лишените от свобода по затвори,
поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т. 3.7 от заповедта, в
Затворническо общежитие *** се
настаняват лишени от свобода от област *** и *** .
Видно
от изготвената справка от НБД Население, постоянният адрес на жалбоподателя А.Л.Г. е в гр. *** от
01.12.2000 г., а настоящият адрес е в с. ***, общ. ***, от 12.01.2009 г.
Последното обстоятелство се установява и от удостоверение за настоящ адрес изх.
№ 1/06.07.20** г., издадено от кметския наместник на с. ***, общ. *** .
Видно от удостоверение за раждане серия ** № ********** от **.**.**** г., жалбоподателят
е баща на Г.А.Г., родена на *** г.
По делото е представена служебна бележка изх. № 1/06.07.2021 г., издадена
от кметския наместник на с. ***, общ. *** , за това, че А.Л.Г. живее на семейни
начала с И.Г.Д.. С тях живее и дъщеря им Г.А.Г.
Представена е Заповед от 26.04.2021 г. на управителя на „Д. Г.“ ЕООД за
прекратяване на трудовото правоотношение с А.Л.Г. (с място на работа гр. ***),
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
По делото са
допуснати и разпитани двама свидетели на жалбоподателя.
Свид. К.С.Ц.
– ** на с. ***, общ. ***, установява, че
жалбоподателят живее в селото с И.Г.Д. и детето им. Последната му месторабота е
била в гр. *** във фирма за ** . Излага добри характеристични данни за лицето.
Свид. А.П.Д.
установява, че от около 15 години е съсед със семейството на А.Л.Г. ***. Жалбоподателят е работил в с.
*** , общ. *** и в гр. *** .
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е запознат със Заповед № Л-2163/28.06.2021 г. на 01.07.2021
г., видно от отбелязването върху нея /л. 6 от делото/ и е обжалвал същата чрез
ГД „ИН“ до Административен съд – Враца, като жалбата е с поставен рег. № 3065/12.07.2021
г. на Затвора - ***. При това фактическо установяване съдът приема, че е спазен
законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Оспорването, като направено
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на обжалваната заповед, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Основни спорни въпроси между страните в това производство са видът и
правните последици на оспорената Заповед № Л-2163/28.06.2021г., а именно – дали
тя е заповед по чл. 58 от ЗИНЗС, както поддържа
издателят ѝ, или е такава по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС според тезата на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че Заповед № Л-2163/28.06.2021г. е такава
за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг (чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС), а не за първоначално
разпределяне в местата за лишаване от свобода на основание чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, както изрично е
посочено в съдържанието ѝ.
Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят първоначално е постъпил
за изтърпяване на наказанието в Затвора гр. ***. Съществуващото де факто
положение в периода преди издаване на процесната заповед е основание да се
приеме, че А.Л.Г. вече е бил разпределен за изтърпяване на наказанието и въз
основа на това да се счете, че оспорената заповед представлява такава за
преместването му в друго място за лишаване от свобода.
Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС е предвидено, че
главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" може със заповед
да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на
началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
От представената и приета като доказателство по делото Заповед № Л-94/2 от
11.01.2021 г. е видно, че на основание чл. 13, ал. 6 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС главният
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е възложил на
** Ц.Т.Ц. – ** упражняването на правомощията по чл. 62, ал.1, т. 1-3 и т. 5 от ЗИНЗС, както и да премества
лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед
№ Л-919/ 08.03.2017 г. на главния директор на ГД „ИН“, изменена със заповед №
Л-4037/13.09.2018 г. на главния директор на ГД „ИН“ или да прави отказ за
преместването. С оглед изложеното, съдът приема, че оспорената Заповед № Л-2163
от 28.06.2021 г. е издадена от материално компетентен орган - заместник главен
директор на ГД "Изпълнение на наказанията" – ** Ц.Ц., при упражняване на делегираните му със
Заповед № Л-94/2 от 11.01.2021 г. на Главния директор на ГД „ИН“ правомощия.
Обжалваната заповед е постановена при неспазване на нормативно установените
изисквания за съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Съображенията за това са следните:
По своята правна същност Заповед № Л-2163 от 28.06.2021 г. на зам. главния
директор на ГД "ИН" е индивидуален административен акт и следва да
съответства на законово регламентираните формални изисквания досежно
съдържанието на индивидуалния административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
е необходимо да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване.
Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Законово
регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са разписани
в нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва
при: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване
на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода
/чл. 62, ал. 1, т. 1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по
лекарско предписание /чл. 62, ал. 1, т. 2/; по молба на близките или на лишения
от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с
които осъденият поддържа контакти /чл. 62, ал. 1, т. 3/; по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 4/ и при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 5/. За да се
счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които
имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя
от законово предвидените в условията на алтернативност материалноправни
предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗИНЗС. В случая
обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви се свежда
до това, че "лицето е с постоянен адрес *** и изпълнението на чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.7 от Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на
наказанията". Изложеното в заповедта за обосноваване наличието на
нормативно основание за разпореденото преместване на лишения от свобода А.Л.Г.
в Затвора гр. *** не може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства,
запълващи състава на някоя от посочените по-горе материалноправни предпоставки
по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Само по себе си
обстоятелството, че осъденото и изтърпяващо наказание ** лице е с регистриран
постоянен адрес *** не се свързва със законово регламентираните предпоставки за
преместването. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта. В случая мотивите за издаването
на Заповед № Л-2163 от 28.06.2021 г. не могат да бъдат изведени от сочената
като основание за издаването на оспорения административен акт Заповед № Л-919/08.03.2017
г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Действително в т. 3.7 на Заповед № Л-919/08.03.2017 г. е
предвидено, че осъдените лишени от свобода от открит тип от област *** и *** се
настаняват в Затворническо общежитие *** . Доколкото посочената заповед е
издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС /"осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и
изискването на чл. 43, ал. 4"/ и съответно е относима за разпределението
при настаняването на осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание **,
тази заповед не може да бъде разглеждана
като мотивиране на акта с фактически основания за разпореденото преместване на
настанения в Затвора гр. *** за доизтърпяване на наказанието, тъй като е
ирелевантна за наличието на материалноправните предпоставки за упражненото
административно правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. Изложеното обуславя
извод за фактическа необоснованост на възприетото административно решение от гледна
точка на съществуването на релевантните юридически факти за постановяването на
заповед за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.
Неправилно като правно основание за издаването на заповедта е посочена
разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, която е относима към
първоначалното разпределяне на осъдените в местата за лишаване от свобода.
Относимата норма за постановяването на административен акт за преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Освен че актът не е обоснован с наличието на
фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от
Затвора гр. *** в Затвора гр. ***, липсват доказателства за съществуването на
някоя от материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на
заповед за преместване. Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е ограничено до
визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗИНЗС хипотези, като от
посочената нормативна регламентация следва извода, че постоянният адрес на
лишеното от свобода лице не е предвидено като релевантно основание за
преместването. По аргумент от издадената на основание чл. 58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919/
08.03.2017 г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията",
постоянният адрес на осъдения би бил от значение при настаняването му в съответното
място за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание, но не и
в случаите на преместване на лишения от свобода от един затвор в друг.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената
заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд – Враца
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
Л-2163/28.06.2021 г. на заместник главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която е наредено ** А.Л.Г. да бъде настанен в
Затвора гр. *** за доизтърпяване на наказанието.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража.
На
основание чл. 138 АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: