№ 6
гр. Разград, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Атанас Д. Х.в
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Д. Д. чрез пълномощник против Решение № 2/ 05.
10. 2022 г. по гр. д. № 71/ 19 г. по описа на РРС, с което Гаранционен фонд е осъден да
заплати на въззивницата сумата 8 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от ПТП на 08. 09. 2018 г., ведно със законната лихва от 15. 01. 2019 г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата 418 лв. разноски по делото и иска е отхвърлен до
първоначално предявения размер от 24 900 лева, като неоснователен. Решението се обжалва
в отхвърлителната му част за разликата над размер от 8 000 лева и в частта, с която
законната лихва е присъдена от 15. 01. 2019 г., а не така както е претендирана от 20. 12. 2018
г.
В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд чрез пълномощник е депозирала писмен
отговор на жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна по изложени подробни
съображения.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от третото лице - помагач П. И. С.
чрез пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
1
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е
частично основателна.
Безспорно е, че с влязла в сила присъда /л.154/ по нохд №296/2019 г. Окръжен съд –
Разград е признал П. И. С. за виновен в това, че на 08.09.2018 г. по път Ш-204, км 4+706, в
посока гр.Попово – гр.Разград, при управление на МПС със скорост 83,3 км./ч. на т.а. М.,
модел *** с рег.№ РР *** ВК с прикачено към него полуремарке модел *** с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по пътищата като по непредпазливост причинил смъртта и
телесни повреди на няколко лица, измежду които и средна телесна повреда на
жалбоподателката С. Д. Д., изразяваща се в счупване на тялото на лява раменна кост,
обуславяща трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от
един месец. Присъдата
е потвърдена в тази й част с решение по ВНОХД №242/2021 г. по описа на АС – Варна,
което е изменено от ВКС единствено и само досежно размера на наказанието.
Съгл. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза в резултат на
ПТП-то според представената медицинска документация, ищцата – въззивник в настоящото
производство, е получила многофрагментно счупване на тялото на лява раменна кост и
контузия на дясна гръдна половина. По своята медико-биологична характеристика счупване
на тялото на лява раменна кост обуславя трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок повече от един месец. Имобилизацията при счупване на тялото на раменна
кост се налага за срок 2-2,5 месеца. Движенията трябва да се ограничат до 90-тия ден, а
работоспособността се възстановява след 3-4 месеца. След получаване на фрактурата е
направена закрита репозиция на счупването. Пострадалата е била под амбулаторно
наблюдение от специалист ортопед-травматолог, проведен е курс на физиотерапия и
рехабилитация, обучена за лечебна физкултура при домашен режим. В съдебно заседание,
вещото лице е пояснило, че всяко едно счупване води до физическа болка и дискомфорт,
неудобство в ежедневните дейности при промяна на времето и физически натоварвания в
рамките на неопределен период, като е възможно този период да е и до живот. Касае се за
многофрагментна фрактура, което представлява счупване на костта на много места, което
удължава оздравителния период и последиците, засегната е мишничната кост и с оглед на
това мускулите, нервите и сухожилията, които минават там и обслужват крайника.
Разпитаният по делото св. З. дава показания, че веднага след инцидента ищцата е
била много уплашена. Свидетелят се срещнал с нея вече след настаняването й в МБАЛ –
Разград, констатирал че същата е неспокойна и разбрал, че са наместили ръката й без
операция. Работела като детски учител и като учител по музика в детската градина –
свирела на акордеон, но след произшествието не работела като музикант. Ищцата се
2
притеснявала, че ще има усложнения в ръката и няма да може да си изпълнява
професионалните задължения, тъй като се налагало да облича и да съблича децата. И до този
момент ищцата имала затруднения в работата си с обслужването на децата при натоварване
на ръката. Предвид продължителния болничен, ищцата не успяла да защити и по-висока
квалификационна степен. Изпитвала страхова невроза при пътуване и разминаване с автобус
или тир, посещавала психолог и психиатър.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Няма спор по основание за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди.
Спорът е за размера на овъзмездяването на вредоносния резултат и началния момент на
дължимата лихва за забава.
Основателно е възражението на жалбоподателката С. Д. Д., че присъденото от
районния съд обезщетение е занижено и не отговаря на критериите за справедливост.
Въззивната жалба с изложени доводи в този смисъл е частично основателна. Разрешаването
на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица
от телесни увреждания е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД,
постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
Претърпените телесните увреждания, за които се претендира обезщетение за неимуществени
вреди от жалбоподателката С. Д. Д. са установени от съдебно-медицинската експертиза.
Нараняванията й, които съставляват средна телесна повреда са били съпроводени с болки.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че жалбоподателката е получила
многофрагментно счупване на тялото на лява раменна кост и контузия на дясна гръдна
половина. Имобилизацията на счупената раменна кост е продължила около 2, 5 месеца.
Оздравителния процес за възстановяване на работоспособността е продължил 4 месеца.
Следва да се вземе предвид, че и понастоящем жалбоподателката изпитва неудобства, тъй
като оздравителния процес не е приключил, здравословното й състояние не е възстановено
напълно, което се установява освен от заключението на СМЕ, така и от гласните
доказателства. Освен продължителността и интензивността на болките и страданията, които
не стихват и към настоящия момент, съдът взе предвид и вида и степента на телесните и
психически увреждания. По естеството си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха и
негативни душевни изживявания у жалбоподателката. Съобразявайки тежестта на
уврежданeто, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителността и интензивността
на физическите и психическите страдания на жалбоподателката, причинените неудобства от
битов характер, както и последиците от травмата за в бъдеще, съдът намира, че
справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 20 000
лв., като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Жалбата е основателна и досежно момента на дължимата лихва за забава. Според
даденото разрешение на въпроса в практиката на ВКС /Определение № 50617 от 17.11.2022
3
г. на ВКС по т. д. № 2442/2021 г., II т. о., ТК и др./, в съответствие с общото правило (чл. 86,
ал. 1 ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В случая Г. ф., чиято отговорност е функция
на отговорността на деликвента, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
каквото дължи и деликвента, но с начален момент, определен в чл. 497 КЗ. Няма законово
основание ГФ да дължи второ, различно обезщетение за собствената си забава заедно с това
по чл. 497 КЗ. Съобразявайки изложеното и приложените писмени доказателства по
образувана пред въззиваемия преписка по щета № 210366/ 05. 10. 2018 г., лихва за забава се
дължи считано от 20. 12. 2018 г. и от този момент следва да бъде присъдена такава.
По изложените съображения, въззивната жалба от С. Д. Д. е частично основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения от
ищцата иск над размер от 8 000 лева до 20 000 лв. и следва да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен в този размер ведно със законната лихва , считано от 20. 12. 2018 г.
Тъй като районният съд е присъдил лихва за забава върху определеното обезщетение от
8 000 лв., считано от датата на предявяване на иска 15. 01. 2019 г., следва да бъде присъдена
и законна лихва върху същото обезщетение, считано от 20. 12. 2018 г. до 15. 01. 2019 г. В
останалата част, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивния съд, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 480 лева за държавна
такса, а на адвокат К. разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер
на 1480 лева.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2/ 05. 10. 2022 г. по гр. д. № 71/ 19 г. по описа на РС Разград в
частта, в която е отхвърлен предявения от ищцата С. Д. Д. иск против Гаранционен фонд за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 8 000 лева до 20 000 лева
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”, № 2, ет.4 да заплати на С. Д. Д. сумата 12 000 /дванадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 08.09.2018 г.
ведно със законната лихва от 20. 12. 2018 г. до окончателно изплащане на сумата, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 8 000 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 08.09.2018 г.,
считано от 20. 12. 2018 г. до датата на предявяване на иска 15. 01. 2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/ 05. 10. 2022 г. по гр. д. № 71/ 19 г. по описа на РС
Разград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.”Граф
4
Игнатиев”, № 2, ет.4 да заплати на адвокат Х. Р. К. от АК гр. Велико Търново разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1480 лева.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”, № 2, ет.4 да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 480 лева за
държавна такса.
Решението е постановено с участието на трето лице лице - помагач П. И. С..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5