М
О Т И В И към Присъда № 27 /21.03.2018 г. по НОХД № 1484 по описа на Варненски Окръжен съд за 2015 год.
…………………………………………………………………………………………………………………………
Съдебното производство е образувано
по повод внесения от Окръжна Прокуратура -Варна обвинителен акт против М.С.С.,
за това, че за
периода от месец ноември 2012 год. до
14.02.2013 г. в гр.Бургас поискал от Р.И.С.-дар
сумата от 8070 лв. и на 14.02.2013 г. в
гр.Бургас приел от Р.С. дар сумата от
7000 лв.,които не му се следват за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице-А.А.Г.-Заместник
окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр.Бургас във връзка със службата
му-като наблюдаващ прокурор по ДП № 37/2009 г. по описа на ОД на МВР-Бургас, ДП № 178/09 г. по описа на
ОП-Бургас,за да се произнесе по
отношение връщане на веществени доказателства,иззети по делото и прекратяване
на досъдебното производство-
престъпление по чл. 304Б ал.1 от НК.Варненския окръжен съд призна подс.С. за невиновен по така възведеното му обвинение,като на
основание чл.304 от НПК го оправда да е извършил това престъпление.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура поддържа изцяло обвинението. Намира същото за доказано
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли подсъдимият да
бъде признат за виновен по него. Счита, че фактическата обстановка по делото е
напълно изяснена и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Твърди, че
от протоколите от ВДС, изготвени в резултат на използваните СРС-та, изцяло се
потвърждават от показанията на св.Р.С..Подсъдимият реализирал престъпна
дейност, като бил наясно какво точно
следва да извърши за постигане на крайната цел. Това напълно се установявало и чрез приложените по делото ВДС,
придобити чрез използване на СРС-та. От тях ясно се виждало кога, къде, при
каква обстановка трябвало да се получат парите, по какъв начин следва да се
предадат от свид.Р.С. на подс.С.. Прокурорът цитира дума по дума
разговорите записани между свид.Р.С. и
подс.С. като счита,че за съставомерноста на това деяние следва да се докаже ,че
подс. е могъл да упражни влияние при вземане на решение от съответното
длъжностно лице,в случая прокурор А.Г.. А това, че двете лице подс.С. и
прокурорът са близки се доказало
безспорно и това било видно дори и от свидетелските показания на А.Г.,който
потвърдил че са семейни приятели отдавна. Довършено било престъплението при доказване,че видно от действията на подсъдимия той може да упражни
такова влияние за вземане на такова решение от
съответното длъжностно лице. Пледира за налагане на наказание на подс.С.
при отегчаващи отговорността обстоятелства,въпреки липса на предишни осъждания.
Предлага на подс. С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на
3 години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно,както и да се
наложи пробационна мярка.
В с.з. защитника на подс.С.-адв.М.
пледира, че подсъдимия е невиновен по повдигнатото му обвинение и следва да
бъде оправдан. Защитникът акцентира на факта че
всички изготвени ВДС за приложени СРС следва да се изключат от
доказателствения материал по делото. Същият счита,че показанията дадени от
свид.Р.С. пред съдия по реда на чл.223 от НПК по ДП следва да се изключат от доказателствения
материал,т.к. разпита е незаконосъобразно проведен. Основанието за това се
извлича от направеното изрично искане на неговият
подзащитен този разпит да не бъде
проведен при отсъствието на неговите защитници. Но въпреки това е проведен.
Защитникът не оспорва факта,че подс. С.
като практикуващ адвокатска
професия в гр.Бургас се е познавал с прокурора А.Г.. Твърди, че следва да се
обърне внимание на незаконосъобразните действия на прокуратурата относно
повдигнатото обвинение по ДП № 19/2013
г. за престъпление по чл.209 от НК
спрямо неговия подзащитен още на 15.02.2013 г.,което и до настоящия момент
остава недовършено,но без да е
прекратено.
В с.з.защитника на подс.С. също
счита, че следва да се вземат предвид
като достоверни единствено показанията на свид.А.Г. и на свид.Д.Ж.,но не и
на свид.Р.С.. Прави възражение за годността
на ВДС-те, изготвени въз основа на
СРС-та,т.к. същите били извършени от следователи при СЛо на Специализирано
звено за противодействие на корупцията при СГП. Този пропуск нямало как за бъде
поправен след приключване на съдебното следствие, а тези ВДС следвало да се
изключат и да не се кредитират от съда.
Счита, че от описаната от прокурора фактическа обстановка, деянието на
подс.С. е несъставомерно и по друга причина, а именно, че поисканата паричната
сума е била по повод
уговорките за процесуално представителство –договори за правна помощ
представени в последно с.з. от неговия доверител.
Следващото възражение на защитата
касае периода на извършване на деянието,същият
е отбелязан в диспозитива на
обв.акт като:
-в периода от м.ноември 2012 г. до
14.03.2013 г. в гр.Бургас М.С. е
поискал от Р.С. сумата от 8070 лв.
- на 14.02.2013 г. е приел от Р.С. сумата от 7 000 лв.,които не му
се следват.
Като адв.М. отчита ,че
тъй като и двата акта на извършване на
деянието не са разграничени а са посочени в един общ диспозитив и неговия
подзащитен не може да разбере в какво е
обвинен,това е самостоятелно основание същият да бъде оправдан.
Следващото възражение касае
повдигнатото обвинение едновременно
за две форми на изпълнително деяние:
-поискал дар и приел дар. Което според защитата е невъзможно,т.като за
поискването е достатъчно изявлението
от лицето до определен адресат,което е възприето от последния.
В с.з. подс. С. даде обяснения по
повдигнатото му обвинение. Не се признава се за виновен и моли да бъде
оправдан. Не оспорва, че познава лицето Р.С. отдавна и той е поискал от
него да защитава С. и Р. Л.и ,както и
него по
обвинения за организирана група за рекет,изнудване и телесни повреди.
Подс.С. им обявил хонорара си, но те все не подписвали пълномощни,т.к. групата
нямала пари/знаел че комисията за
незаконно придобито имущество блокирала всички сметки на семейство Л.и/. Вече
през м.януари 2013 г. при срещата им със
Р.С.,той го убедил че той има пълномощно
от С. Л.,поради което и следва да отиде
в ОП-Бургас за да получи едно Постановление. Подс.С. го взел от ОП,т.к.
служителките го познавали и им казал ,че ще представи допълнително пълномощно и
на 01.02.2013 г. го предал на Р.С.. Но той
и тогава не носел пари и не подписал пълномощното изготвено му от подс.С..
Ангажиментът му започнал фактически от м.август 2012 г.,когато Р. при поредното си идване в офиса му,му съобщил
че желае да защитава С. Л., Р. Л. и него .Не отрича, че е провел няколко
телефонни разговора със св.Р.С.,но след 01.02.2013 г. не му е звънял.А Р. му се
обадил чак на 14.02.2013 г. От него знаел ,че
адвокати са му пускали молби по делото за връщане на ВД за пари и
като ги вземе ще разпише пълномощното и
ще му даде 7 000 лв. Твърди, че се е запознал със съдържанието на
протоколите от ВДС, изготвени въз основа на СРС-та и не оспорва, че действително има проведени едва четири разговори , които може би
съвпадат с тези изготвени по СРС.
Относно разговорите проведени в офиса му
на 14.02.2013 г. счита ,че същите са абсолютно манипулирани.Според него
нелогично е да обещава на Р.С. именно в този период от време
към 14.02.2013 г. да прекрати делото,при положение,че самият прокурор Г. му е казал,че делото приключва с повдигане на актуализирани
обвинения. Другото му възражение касае
незаконното прилагане на СРС спрямо Р.С. имайки предвид ,че той е бил негов
клиент по това време.
В
с.з. защитникът на подс.С. счита, че подзащития му е невиновен по обвинение за
престъпление по чл. 304Б от НК и следва да
бъде оправдан. Твърди, че обвинителния акт страда от редица недостатъци,, които
водели до извод за неоснователност на обвинението.Въпреки че бил веднъж връщан,
нямало промяна в съдържанието на внесеният втори обвинителен акт.Липсвали
аргументи защо деянието е съставомерно, с което не били изпълнени указанията на
съда. Прокурорът изложил същата фактическа обстановка, а обвинителната му теза
била изградена върху съмнителни и пристрастни показания на само на един
свидетел, който провокирал настъпването на всички тези събития с цел да направи
приключи по бързо това ДП спрямо него и групата,те и да не бъде подведена под наказателна
отговорност. Освен това, в т.нар. СРС-та се съдържали някакви намеци, които
били записани в огромно количество материал и въз основа на това, което се е
чуло в тези СРС-та се изграждало едно обвинение. В обвинителния акт имало
толкова много празноти, че на практика било трудно да се разбере какво точно е
извършил подсъдимият. Очевидно той не е имал възможността за влияе при вземане
на решение на свид.Г.-макар и познати за прекратяването му на свид.Р.С. и не е
обещавал за го извърши. Защитникът твърди, че се е запознал със съдържанието на
СРС-тата и счита, че определени коментари и намеци не могат да обосноват извод
за съставомерно деяние по чл. 304Б от НК. Освен това,
липсвали обективирани действия за оказване на влияние Счита, че липсва
обективна и субективна страна на изпълнителното деяние, липсват необходимите
доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а обвинителния акт страдал от
пороци, поради което следва да се приеме, че подс.С. не е извършил деянието, в
което е обвинен и оправдан.
От анализа на събраните и
доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
М.С. бил адвокат в Адвокатска колегия Бургас,но познавал
свид.Р.С. още от 2008-2009 год. Още през м.септември 2012 г. свид.Р.С. го
потърсил като му разказал за образуваното срещу него ДП.Досъдебно
производство № 37/2009г. по описа на ОД на МВР - Бургас било образувано с
постановление на Окръжна прокуратура - Бургас на 29.04.2009 г. срещу виновните
лица за престъпление по чл.255 ал.З вр. ал. 1,т.5 вр. чл.26 ал.1 от НК. По
посоченото дело през 2012 г. свидетелят Р.И.С., И. К., Н. Н., С. Л. и Р. Л. били
привлечени като обвиняеми за престъпления по чл.321 и чл.214а вр. чл.213а от НК. Разследващ по делото бил старши разследващ полицай при Отдел БОП Бургас -
св.Д.Ж., а наблюдаващ прокурор по делото бил Зам. окръжен прокурор на ОП -
Бургас - св.А.Г..Процесуалното
представителство по това ДП на съпроцесниците му било извършвано от адвокатската
кантора на адвокат А.Д. от София, в която били и адвокатите Т. С. и адвокат св.
Ю.Н., който бил упълномощен от С. С.ов Л., син на обвиняемите С. и Р. Л.и. С. Л.
не бил привлечен като обвиняем по делото, но от жилището му, където живеел с
родителите си, при обиск били иззети множество вещи, сред които компютри,
нотариални актове, пълномощни и сума от 8070лв./в различни банкноти/. Св.Р.С.,
който по това време живеел в гр. София се обадил на подс.С. като поискал да се видят. Св. С. обикновено в края
на всяка седмица пътувал до гр. Бургас, за това междувременно през 15-20 дни
посещавал кантората на подс.С. ***. Тогава свид.Р.С. обяснил на подсъдимия М.С.
как протича делото му,както и че
неговите съпроцесници не са в България,като дори му предложил някой от
обвиняемите да го упълномощи по делото. А подс.С. му отговорил,че е готов да
поеме защитата им, като дори му определил и в какъв размер ще бъде адвокатския
хонорар-за сем.Л.и от по 2 500 лв.
, а за него 2 000 лв. Но относно
оформянето и подписването на
пълномощните му обяснил ,че това може да стане при предоставяне на паричната
сума. Разбрали се отново да се чуят. Св. С. знаел, че адвокат М.С.
и прокурор А.Г. били много близки, тъй като ги виждал често по заведения в гр.
Бургас. Свид.С. и подс.С. отново се видяли,като
бил много настоятелен да им се върнат ВД
иззети по делото,вкл. и сума от
8070 лв. На същата среща подс.С. му обяснил, че св. С. трябва да каже на
адвоката на Л.и да пусне молба за връщане на веществени доказателства. Св. С.
се съгласил, след което си тръгнал. Св. С.
знаел, че семейство Л.и имали трима адвокати, кантората се водела на адвокат А.Д..
Р.С. поддържал връзка с адвокатите на Л.и и от тях разбрал, че вещи, сред които
и компютър били върнати, след като била пусната молба за това от адвоката на С.
Л.. За тази молба св. С. не бил давал пари на адвокат С. и той не му бил искал.
На 05.10.2012 г. С. Л. депозирал в ОП-Бургас молба с вх.№ 566/-5.10.2012 г.,като със
същата се искало връщане на иззети по ДП
№ 37/2009 г. ВД-парична сума в размер на 8070 лв. и документи. Прокурор Г. препратил
молбата на разследващия орган-старши
разследващ полицай Д.Ж.-за
вземане на отношение по същата. Той изготвил писмено становище, в което
посочил,че няма пречка голяма част от иззетите документи да бъдат върнати на Л.
преди приключване на разследването,но изразил несъгласие да се върне иззетата
парична сума,поради липса на доказателства,че С. Л. е неин собственик. С
постановление от 19.11.2012 г. прокурор Г.
се произнесъл по молбата,с която отказал връщането на сумата от 8070 лв. а я уважил относно документите –изрично
изброени. След като на 11.01.2013 г. свид.Р.С. посетил кантората на подс.С. и
много настоявал за връщането на
въпросната сума,подс. му обяснил че отново защитниците
на сем.Л.и могат да пуснат молба.
След депозиране на такава молба от защитника на С. Л. с Постановление на ОП-Бургас от 25.01.2013 г. наблюдаващия
прокурор Г. разпоредил сумата от 8070 лв. да бъде върната на С. Л..
Постановлението било изведено с регистрационен номер и дата-31.01.2013 год.
Копие от същото било изпратено на
разследващ полицай Д.Ж. за изпълнение. Постановлението било получено в ОД
на МВР-Бургас на 01.02.2013 г и след като свид.Р.С. информирал за това подс.С. той отишъл и срещу
подпис лично от него го получил. На
14.02.2013 г. сумата от 8070 лв. била върната от полицай Д.Ж. на
упълномощен от С. Л.-адв.Ю.ан Н.. На
същата дата свид.Р.С. предал сумата от 7 000 лв.седем хиляди
лева на полицейските служители за обработка с флуоресциращ прах. Около 15,30 ч.
свид.Р.С. отишъл в кантората на подс.С. и му предал обработените банкноти,като отново не подписал пълномощните ,т.к. много
бързал за оформяне на друга молба.Единствено настоял пред подс.С. да се увери
кога точно ще бъде срещата му с прокурор Г. и след обаждане състояло се пред
него,чул че двамата ще се видял около 16,00 ч. в кантората на подс.С.. След това излязъл и потеглил в неизвестна посока, а подс.С.
изчакал прокурор Г. .Като веднага след пристигането на прокурора двамата
се отправили към близкото кафене
„Амарето“Поръчали си напитки и започнали разговор,след което веднага към тях се
отправили двама служители на ГД“БОП“ и
ги задържали
Сумата
от 7 000 лв. с белязаните банкноти били намерени у подс.С..
Настоящото
досъдебно производство е образувано по разделени с Постановление на СГП по
пр.пр.№ 4-1803/2012г. от 26.05.2014г. материали от досъдебно производство №
6-С/2013 г. по описа на СО - СГП, като първоначално е заведено под № 6639/2014
г., ПОР № 15632014 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас.
Като
ДП № 271/2014 год. по описа на ОД на
МВР-Варна е образувано с
Постановление на СГП от 26.05.2014 г. за
разделяне на материали от ДП № 16-С/2012 г. по описа на СО-СГП водено
срещу М.С. за престъпление по
чл.209,ал.1 от НК,за това,че през
период м.септември 2012 г. до 14.02.2013
г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Р.С.
заблуждение ,че ще спомогне да бъде
частично прекратено,на четири пъти
наказателно производство по ДП№ 178/2009 г. по описа на ОП-Бургас,преписка вх.№ 566/2009 г. по описа
на ОП-Бургас и с това причинил имотна вреда на
С. Л. в размер на 7000 лв. На 11.06.2014 г. определения наблюдаващ прокурор от РП-Бургас е отправил
предложение до Главния прокурор на Р.България за даване на разрешение ДП да бъде извършено в друг
съдебен район. С постановление от
02.07.2014 г. на Главния прокурор на Р.България е разрешено разследването по
ДП№ 6639/2014 г. ПОР № 1563/2014 г. по
описа на РП-Бургас да бъде извършено от
РП-Варна,като инстанционния контрол по делото да се осъществява от Окръжна
прокуратура –Варна. В Постановление на Прокурор при РП-Варна от 13.11.2014 г.
ВРП№ СП-10224/2014 г./л.9-л.14 ,т.1 от ДП№ 271/2014 г. /конкретно на л.10
–Параграф трети е записано конкретно:“На 28.11.2014 г. Досъдебното производство
е изпратено от ОД на МВР-Варна в РП-Варна,с мнение за изпращане по компетентност
в ОП-Варна, с оглед деяние по чл.304 б,ал.1 от НК“ Въпросното
предложение е приложено на л.67-70 ,т.1
от ДП,като е с дата 24.10.2014 г.След анализ на фактическата обстановка
въпросния прокурор от РП-Варна заключава ,че“Упражненото от обв.С. въздействие
по отношение на свид.С. представлява
„търговия с влияние“ по смисъла на чл.304 б,ал.1 от НК.“Поради което и изпраща
ДП № 271/2014 г. образувано срещу М. С.
за престъпление по чл.209,ал.1 от НК-на Окръжна прокуратура –гр.Варна по
компетентност-за престъпление по чл.304 б,ал.1 от НК./л.14,т.1 от ДП/.Следва
Постановление на Прокурор от ОП-Варна от
25.11.2014 г./л.15,т.1 от ДП/ с което
същият приема за наблюдение разследването по ДП № 271/2014г. по описа на ОД на
МВР-Варна с оглед престъпление по
чл.304б,ал.1 от НК.
Варненски
окръжен съд при воденото настоящо
производство за първи път е отправил искане
до СГП да й бъдат изпратени Въпросните Постановления/видно от Протокол
от съдебно заседание от 13.07.2017 год. /като първото от тях - по Прокурорска
Преписка № 4 1807/2012 г. на СГП постъпи
в съда на 31.01.2018 г., а
следващото едва на 21.02.2018
г./обяснението за това закъснение,
е че
Постановлението за прекратяване на ДП № 6-С/2013 г. по описа на СО-СГП
от дата 24.04.2015 г. е било с гриф „Секретно“/ а към момента очевидно е явно.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
обяснения на обвиняемия, свидетелски показания на Д.Ж., А.Г.,Юл.Н. и частично
на свид.Р.С., заключения по
съдебно-технически/т.8 и т.5 от ДП/ и
физико - химическа експертиза/л.6,т.6 от ВДС/, свидетелство за съдимост,
заверени за вярност договори за правна помощ от подс.С. и др.Тази фактически
констатации съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в
резултат на извършения анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, а именно:, показанията на трима свидетели-А.Г., Ю.Н.
и Д.Ж./ част от тях приобщени по съответния процесуален ред/, заключение на
съдебно-техническа експертиза, обясненията на подсъдимият, както и множество
писмени доказателствени материали/приобщени по реда на чл.284 от НПК.
За съда остана като неизяснен правен казус въпросът
относно недовършено производство по
повдигнато обвинение по чл.209,ал.1 от НК и то
във връзка с приложено по делото
- Определение от 27.05.2015 г. по НЧХД №
351/2015 год. по описа на Бургаски окръжен съд-/л.44 от НОХД на ВОС/ Това
производство е било образувано по молба
от 05.05.2015 г.на защитника на подс.С.
по реда на чл.369,ал.1 от НПК.Съдът е счел ,че от датата на привличане
на обв.С. –за престъпление по чл.209,ал.1 от НК-15.02.2013 г. са изтекли повече
от две години,поради което и молбата е основателна.Предвид горното и е върнал ДП № 271/14 г. на ОП-Варна да
осъществи правомощията си по чл.369,ал.1 от НПК в три месечен срок. Определението
е влязло в законна сила на 27.05.2015 г. От въпросната дата въпросът свързан с това обвинение остава открит.
В
последното с.з на ВОС било приложено Постановление от 24.04.2015 г. за
прекратяване на разследването по
наказателно производство-ДП № 6-С/2013 г. по описа на СО при СГП. В него Прокурор
при СГП
основавайки се на показанията на
свид.Р.С. дадени от него на 05.02.2013 г. е заключил ,че след анализ на извършените следствени
действия не са събрани доказателства –прокурор А.Г. да е извършил корупционно престъпление,т.е.
да е извършил престъпление по чл.302,т.1 и т.2,вр.чл.301,ал.1 от НК. Прокурорът
обаче заявил категорично:“Направен бил
друг извод,а именно,че адвокат М.С. е извършил
престъпление по чл.209,ал.1 от НК,поради което част от материалите по настоящото
дело,касаещи разследването срещу С. били
отделени в друго наказателно
производство-ДП№ 271/2014 г. поописа на ОД на МВР-Варна,пр.преписка №
СП-10224/2014 г. по описа на РП-Варна.
На л.130 и л.132 от т.1 по ДП № 271/2014 г./ са приложени два броя Молби лично подадени от С. С.ов Л. до Окръжна прокуратура –Бургас по
пр.пр.№178/2009 г. с искане за връщане на сумата от 8000 лв.,оригинални
нотариални актове и др.документи .
-Първата е входирана с № 566/09 от 05.10.2012
г. и е отговорено с Постановление за
отказ и връщане на ВД от 19.11.2012 г./л.127,т.1 от ДП/като основанието е
,че Л. не е представил доказателства,че
сумата от 8070 лв. е негова собственост.
-Втората
е подадена на 21.01.2013 г. до ОП-Бургас,като прокурор А.Г. се е произнесъл с Постановление за връщане на
веществени доказатества/л.131,т.1 от ДП/ В същото е посочил,че молбата е
основателна,т.к. :“..С. Л. не е представил доказателства,писмени или
гласни,че сумата е негова собственост,но
също така по делото не са събрани
доказателства в обратна насока-че
сумата не е негова.,а на неговите родители,поради което молбата следва да бъде
уважена“ И след като в молбата си С. Л. е искал да му бъде върната сумата от
8000/осем хиляди/ лева, изведнъж странно как
в Постановлението се посочва ,че се връща сума от 8070 лв. /осем хиляди
и седемдесет /лева Въпросната сума от
8070 лв.с Разписка от 14.02.2013 год./л.29,т.3 от ДП/ е получена от свид. Ю.Н.,като
пълномощник на С. Л. .На л.30,т.3 от ДП е приложен Договор за правна помощ сключен между Ст.Л. и Юл.Н. с №
0240828-копие/не се чете/, странно
как-заверен за вярност от разследващия
полицай Д.Ж..Фактически второто
Постановление на прокурор А.Г. за връщане на сумата от 8070 лв. било получено лично
от подс.С. на 31.01.2013 год./л.131,т.1 от ДП/,като този факт не се оспорва от никоя от страните по делото.Житейски нелогично е
следващото действие на свид.Р.С.-как е
решил да отдели от сумата 8070 лв./която
е получил от адв.Юл.Н./- сумата от 7 000 лв. за да ги предаде за маркиране.И да предостави тази сума точно
в този размер на подс.С.,при
предварителна уговорка между тях /според обясненията на подсъдимия/
за адвокатски хонорар в този размер
–като той следва да осъществява защита на сем.Л.и и на свид.Р.С. по ДП № 37/09
г.
Защитата възрази относно ВДС събрани чрез проведени СРС-разговори между подс. С. и свид.С.,като
незаконосъобразно записвани и предвид
тяхното придобИ.е,поради което и следва да се изключат от доказателсствения материал.Защитата счита ,че след като с Постановление от 18.02.2013 г. на Зам.
Адм.ръководител при СГП по ДП № 19/2013
г. по описа на ТД-БОП разследването е възложено на двама следователи при
СЗ“ПКФДИ“ при СГП не може действията проведени на 14.02.2013 г. да се считат
за законни.Т.Е. тези следователи са имали правомощия да извършват процесуални
действия едва на 18.02.2013 г. след като им е било възложено новото ДП №
19/2013 г. по описа на СЗ“ПКФДИ“ при СГП и преди тази дата не са имали
правомощия да извършват каквото и да било действия. След като делото било
възложено на друг разследващ орган довело съответно и нова пререгистрация
в ДП№ 6-С/2013 г. Разрешението за използване на СРС считано от 06.02.2013
г./л.4,т.1 от ВДС със срок 60 дни е дадено по ДП№ 6-С/2013 г. на СО на СГП. С Постановление от 16.07.2013 г. на прокурор от СГП двете ДП а именно –ДП№ 16-С/2012 г. по описа на СО-СГП пр.пр. № 4-103/2013 г. и ДП№ 6-С били обединени
в едно наказателно производство под №
6-С/2013 г. по описа на СЗ“ПКФДИ“СГП,пр.пр.№ 4-1803/2012 г. по описа на
СГП След
обединяването на тези производство обхватът на разследването се
разширил и към доказване на евентуално извършено от М.С. престъпление по
чл.209,ал.1 от НК С постановление от 26.05.2014 г. на прокурор от СГП материалите касаещи деянието на М.С.
привлечен като обвиняем по чл.209,ал.1 НК били отделени в друго ДП и изпратени по компетентност на РП-Бургас,откъдето пък били
препратени към РП-Варна. Това възражение
на защитата бе прието от съда за
основателно,след като тези факти се потвърждават и от изпратеното и приобщено по делото Постановление за прекратяване на разследването по наказателно производство
от 24.04.2015 г. на прокурор при СГП по ДП№ № 6-С/2013 г. по описа на СО при
СГП по преписка с рег. № 4-1803/2012 г. по описа на СГП. Т.е. тук не стои изобщо въпросът за достоверността на
получената информация посредством оперативни способи предвидени в ЗСРС,след
като съдът с Разпореждане от 08.12.2015 г. извърши
декласифициране на информацията добита
чрез СРС,дал е възможност на страните да се запознаят с нея и при спазване
на принципа на публичност да изложат становищата си по отношение на този доказателствен материал.
Съдът
няма основания да се съмнява в автентичността на веществените доказателствени
средства, събрани посредством СРС-та. Освен това, подсъдимият заяви, че се е
запознал с тяхното съдържание.
Съществен за съда е въпросът за доказателствената
сила на данните получени при използване на СРС,тъй като специалните разузнавателни
средства,като способ за доказване
предполагат засягане на правата и свободите на гражданите. По
отношение на доказателствената сила на данните,получени при използване на
СРС ,НПК съдържа изрични разпоредби в
чл.177 от НПК. Разпоредбата на
чл.177,ал.1 от НПК съдържа забрана
обвинението и присъдата да се
основават само на данни от СРС.Ако в
хода на производството са събрани само ВДС,изготвени въз основа на използвани СРС,съдържащи фактически данни
в подкрепа на обвинителната теза без
други обективни доказателства е
недопустимо постановяване на осъдителна присъда. За да се произнесе осъдителна
присъда е необходимо доказателствените данни в тези доказателствени средства да
кореспондират и да се подкрепят от фактическите данни, изводими от други безспорни доказателствени средства по делото.
И тъй като в настоящото производство липсват
други доказателствени източници,в подкрепа на обвинителната теза,съдебния
състав счита ,че не може да се позовава
при постановяване на крайния си съдебен акт на изготвени чрез СРС-веществени
доказателства по делото.
Разбира се протоколите за ВДС,
събрани посредством СРС, не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда
предвид забраната обвинението и съдебния акт да се основават единствено на
подобни доказателствени източници, затова съдът обсъди подробно гласните
доказателства като се оформиха показанията на свидетелите по делото на две
групи-едната на която според прокурора не следва да се има вяра-свид.Д.Ж. и А.Г. и втората върху която-да се постави акцент , а именно свидетелските
показания на св.Р.С. досежно всички съществени обстоятелства по делото, като
време, място, повода за срещите му с подсъдимия, естеството на проведените
телефонни и лични разговори,които според ВОП
напълно се подкрепят от
приобщените ВДС изводими от изслушаните
СРС.
Относно показанията на
свид.Р.С.: същите бяха приети за достоверни и кредитирани само в частта им относно това ,че е провеждал срещи с подс.С. още през
м.септември, че са имали разговори по
повод воденото срещу него ДП ,по което бил обвиняем и факта на предаване
на сума в размер от 7 000 лв. на подсъдимия.
Като
в останалата им част съдът ги прие за недостоверни и ги изключи
от доказателствения материал по делото. Противоречията в показанията на свид.Р.С. се състоят в
следното:
- относно
размера на сумата която му била поискана от подс.С. с цел да ги даде на
прокурора,:“за да бъдат извършвани някакви действия по моето дело“ „Сумата беше някъде около 6000-7 000 лв.“ в по долния абзац казва-:“Сумата беше някъде около 50 000 евро/Протокол
от съдебно заседание от
20.09.2016 г. по НОХД /“Като свидетеля
заяви,че той лично не знаел чия
е задържаната сума,но от адв.С. научил че е
задържана по делото от къщата на другия обвиняем в Созопол.Адв.С. му казал през
м.септември-октомври,че софийския адвокат трябва да пусне молбата за връщане.На
първата молба щяло да бъде отказано, а след 20 дни след като пуснат втора молба отговорът ще бъде положителен и след като ги
занесе на адв.С., той ще ги даде на
прокурор А.Г...Решил да подаде сигнал в
БОП-София по повод на това:“че прокурор Г. и М.С. ме изнудваха за пари, за да може да тръгне
делото на някъде.“Сигналът бил подаден преди получаване на второто
постановление в което нямаше сума“ Такова Второ постановление с разрешение да
се върне сума без размер, в
доказателствата по делото не бе открито от съда.Но свидетелят Р.С. е
категоричен ,че е получил това постановление,но няма спомен какво се е случило с него и че може да го потърси
и евентуално да го донесе на съда/така и съда не го видя/ Тогава адв.С. се обадил на прокурора и отишъл на
среща с него да се разберат.Вече от
адвокатската кантора в София разбрал ,че
са получили екземпляр от постановлението за връщане на сумата.След като
получил сумата от адв.Юл.Н. в хотел „Б.“ я предал за маркиране и я предал на адв.С..:“Предадох му това за което се бяхме уговорили-аз да му дам
сумата,а той да я даде на А.Г. и да
вземе някакъв документ,мисля че експертиза.“След като предадох парите в
кантората аз излязох.….Мисля че адв.С. се обади на прокурора от стационарния
телефон .Аз чух разговора между тях за
колко часа и къде да се видят..“После моето дело беше преместено в друга
прокуратура и една част от него е прекратено.По това дело аз бях обвиняем с
мярка за неотклонение“Домашен арест „ година и половина от 06.06.2010 г. до
м.август 2011 г.
-относно
въпросът дали е упълномощавал адв.С.
по ДП№37/09 г. Първоначално бе
категоричен ,че не го е упълномощавал,а впоследствие на въпроси на
защитата/л.172-отзад,протокол от с.з. от 20.09.2016 г. по НОХД/ отговаря:“ В
този период от време по време на „Домашния арест“,в който съм го посещавал адв.С.
бях го упълномощавал във връзка с една
жалба,която съм подал,но не си спомням кога е било .Мисля че ми я
написа.Сигурно съм му платил за тази услуга.Не си спомням какъв му беше
хонорарът.В договора за правна помощ сигурно
е пишел хонорара.Сигурно съм се съгласил
с този хонорар“ Именно от тези показания е видно ,че е упълномощил адв.С. и то тогава когато е бил
с мярка за неотклонение“Домашен арест“ именно по това дело.Отново дадени
показания в противовес с дадените по
късно,че никога не го е упълномощавал.
-„След
като излязох от ГД-БОП с постановлението
чакахме да получим третото постановление със сумата.Чакахме аз,адв.М.С. и адв.Ю.Н.,Сега си видях в
телефона.Адв.Юл.Н. е упълномощен от С. Л.,не беше обвиняем.Адв.Юл.Н. дойде да
получи парите и ми ги предаде на мен.Юл.Н. получи третото постановление.Третото
постановление е получено срещу подпис
лично от адв.М.С.. Тоест отново свидетел
дава показанията си в пълно противоречие с обективните факти по
делото.“Той ми се обади по моя личен телефон и така разбрах за това.
Най-вероятно адв.Ю.Н. се е обадил на С.
и той му е казал да се обади на
мен…Сигурно С. му е казал да ми даде сумата.Аз не съм разговарял със С. по този въпрос за предаването на
сумата.“
Противоречието
се състои в това,че третото/според
свид.Р.С./ фактически второ постановление е получено лично от адв.С., а не от
адв.Юл.Н. както по-горе посочи в показанията си.
-В
разпита на свид.Р.С. в с.з. от 18.11.2016 г. проведен пред ВОС –той заяви
противното на дадените в предходно с.з. показания относно въпроса защо е получил пари които не са негова собственост
без съгласието на С. Л.. На л.186 от
с.з. от 18.11.2016 г. той заяви:“След като съм получил парите значи съм имал съгласието на собственика да ги
предам за белязване за да ги предам в
последствие на г-н М.С.. Получих съгласието на собственика ,когато С. изпрати
пълномощното на адвоката. Ю. знаеше ,че
парите ще бъдат дадени на мен…След
като получих парите от адв.Юл.Н.,не съм получил съгласието на
собственика на парите да ги дам за
белязване с цел предаване на адв.С.,няма
как. Не съм правил опит да се свързвам
със собственика на парите, за да
искам разрешение за разпореждане с
тях.Сам взех това решение,така съм
преценил.“ От тези разнопосочни –двупосочни показания свидетеля сам
показа пълната дезориентация и най-вече невъзможност да убеди съда как и
защо тези пари в този размер са попаднали
в него. Ако не е имал
предварителна уговорка с адв.С. да го защитава по ДП№ 37/09 г. и съответно
да му заплати адвокатски хонорар именно
в този размер от 7 000 лв.,които му
е обещал и трябвало да даде.Това
междувременно може да се обори и със
показанията на свид.Юл.Н.,който при разпита си с.з. пред ВОС,заяви,че относно
размера на парите които са получили от разследващия полицай всичко е било
съгласувано със сем.Л.и,но по нататък за
последващо разпореждане с тях никой не му е давал съгласие.
–Той
продължи в този разпит,че срещата му с адв.С. е продължила не-повече от 15
минути,като уточнява:“Срещата която беше в офиса,беше да му предам тази молба
за връщането на вещите и документите и
повод на делото..Не си спомням дали оставих молбата,мисля че после с парите я
оставих.“ А отново в противоречие с казаното по напред в
протокола той заяви:“Парите трябваха не за да се връщат вещите и документите, а
да ги предаде на прокурора А.Г.“.
А
относно целта на предаването на парите свид.Р.С. отговори:“Да с молбата да ги предаде на прокурор Г.,да започне да работи по
делото..За прокурор Г. бяха
всичките,никога не е ставало въпрос от тези пари да има и за С..“
Предвид
така посочените по-горе противоречия в показанията на свид.Р.С. съдът - прие същият за предубеден, заинтересован
от изхода на делото, поради което и не ги кредитира в тези им части.Същите са дадени в пълен
хаос със собствената му представа за
изхода от ДП водено срещу него,поради което
и ги прие в сферата на въображенията.
Съдът напълно се довери на показанията на свид.Д.Ж. ,А.Г. и Юл.Н. , тъй
като са от изключително значение за установяване на обективната истина по
делото. Те са изключително подробни, последователни, убедителни и
безпристрастни.
Съдът
съобрази че показанията на тази група свидетели, а именно Д.Ж. ,А.Г. и Юл.Н. като цяло са относими към предмета на
доказване, взаимно допълващи се и допринасящи, макар и в различна степен за
изясняването на правно релевантните факти.
Съдът
дава вяра на показанията на св. Д.Ж. , тъй като са релевантни за спора,
безпристрастни и в унисон с показанията на другите двама свидетели-А.Г. и Юл.Н..
Същият е бил разследващ полицай по
ДП№37/09 г. по което обвиняеми са били С.
Л.,Р. Л.,Р.С. и по него са били иззети
много ВД,вкл. и парична сума под 10 000 лв./като точния размер не
можа да си спомни/ иззета от дома на сем Л.и в присъствието на техния син С.. Постъпвали молби за връщане на
ВД от адвокатско дружество, което представлявало С.,т.к. по това време С. и Р. Л.и
не се намирали в страната.На първата молба
подадена от С. или от адвокатското дружество за връщане на ВД-документи
и парична сума,той написал становище ,че
не следва да бъде върната сумата ,т.к.
престъплението за което са им повдигнали обвинения били свързани с
данъчни престъпления, а за документите –да се върнат. Не си спомня след колко
време постъпила втора молба за връщане на сумата и наблюдаващия прокурор му се
обадил, за становище. Свид.Ж. му казал
,че преки доказателства,че сумата е от престъплението нямат,но е въпрос на доказване.Тогава той му
казал ,че след консултация със съдии същите му казали,че ако нямат преки
доказателства,че те са свързани с
извършеното престъпление те трябва да бъдат върнати.След което с постановлението и сумата била върната. Свид.Ж. уточни при разпита в с.з. от 18.11.2016
г.пред ВОС,че е върнал сумата на адвокат,който е представлявал С. Л./който му е
представил пълномощно/и за предаването на парите е съставена разписка. Сам
потвърди ,че :“За да върна парите значи съм изследвал въпроса дали е процесуално допустимо…..Не съм
установил наличие на конфликт с нормативен документ…Обвиненията ги бяхме
прецизирали преди връщането на парите Обвиненията
бяха по чл.321 и чл.255 от НК,т.е. организирана група с цел извършване на данъчни престъпления и принуда….Идеята ни с наблюдаващия прокурор
беше след като повдигнем окончателните
обвинения и ги предявим на обвиняемите и да предявим материалите по разследването и изпращането им от моя страна на наблюдаващия прокурор
за изготвяне на обв.акт и внасянето му в
съда.“ В седмицата в които ги прецизирали
с прокурора последната им среща
била в сряда и т.к свид.Ж. щял да излиза в отпуск следващата седмица, идеята му
била да се обади на прокурора в петък и
да му ги докладва. Постановленията за привличане дори били изработени но не били разпечатани подписани от наблюдаващия прокурор и това не станало т.к. като отишъл на работа
разбрал ,че прокурорът е задържан. Свид.Ж.
заяви пред съда,че :“ Не е имало никога в процеса на стиковката между
нас за изготвяне на окончателните обвинения изказване устно или писмено на прокурор Г.,че ще прекрати или няма да включи част от обвиненията,…не е
споделял,че в окончателните обвинения не трябва да
се съдържа обвинение по чл.321 от НК.“ След приобщаването на показанията му по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК
дадени на 14.02.2013 г. по ДП-т.3,л.17
той потвърди ,че подписа на разпита е
негов и че посочените там документи ,са
тези които е предоставил.При анализа на тези показания съдът не откри нито едно
обстоятелство,което да подкрепя така възведеното обвинение.Поради което
и намери същите за обективни и ги кредитира изцяло.
Съдът се довери изцяло на
показанията на разпитаният като свидетел прокурор А.Г., тъй като са подробни,
конкретни, еднопосочни и допринасят за правилното изясняване на фактическата
обстановка по делото.Пред съда същият потвърди ,че
познава адв.С. от 1991 г. поради това ,че с
неговата съпруга са състуденти.
На „Св.Валентин“, имат традиция да излизат да се почерпят. На 14.02.2013 г.
подс.С. му се обадил на стационарния телефон около 15,00ч. да излязат да се
почерпят.Уговорили се да се видят около 16,00 ч.,като свид.Г. щял да го вземе
от кантората му за да отидат до кафе „Амарето“,което се намирало в следващата
пресечка/т.е. много близо до кантората на С./След като отишъл при С. му казал
,че може да отдели от времето си само
около 30-40 минути,т.к. имал да довършва работа и трябвало да се върне в
кабинета. След като седнали в кафето и
двамата споделили кой къде ще
изведе семейството си за
празника. Поръчали си по едно питие.След което
до тях застанали двама служители на ГД-БОП.М.С. го изтеглили на
съседната маса,изпразнили цялото кафене и след около половин час при него дошъл
прокурор от СГП-И. А..Пред него се
обадил на г-жа Ч. да запечатат кабинета
му и че ще бъде задържан за извършване
на тежко престъпление от общ характер.След като му бил направен обиск и му взели натривки ,намерили в джоба му
1 000 лв.приготвени от него-за
колата ,за подаръци и за вечерта,като на две от банкнотите 2 по 50 лв. имало пренесени следи.Докато стоели в
кафенето около 8,00-9,00ч. отвън видял
,че има една жена която
впоследствие разбрал ,че се казва следовател Е. Д..Тя първоначално разговаряла
с неговата съпруга, а впоследствие провела разговор с едно лице,което той
разпознал като Р.С.,т.к. бил обвиняем по
едно наблюдавано от него дело за организирана група по чл.321,чл.143 и още 4-5 обвинения.Тогава
вече се замислил,дали не е по това дело,т.к. :“страшно много проблеми имах по
това дело от този обвиняем и проверки бяха извършвани..“ В заповедта за задържане видял,че има изписано-престъпление по чл.302 от НК. При
разпита му на следващия ден същата следователка Е. Д. го разпитвала.Там
вече прокурор А. го попитал конкретно
как може да откаже да върне едни
пари по делото на Р.С. и после да ги
върне-т.е. в период от два месеца да има
диаметрално противоположно становище. Свид.А.Г. потвърди казаното и от свид.Д.Ж.,че са били
към приключването на това ДП:“Аз бях на финала на това дело .Няколко
дена на 12 или на 13 февруари преди
задържането ми със разследващия полицай Д.Ж. бяхме подготвяли обвиненията и
уговорката ни беше,защото той искаше да ходи на почивка и по бързо да го
приключа и аз му казах ,ела в петък на 15.02,вече за оформянето на най-сложните обвинения,като диспозитив бяха
на Л.и,т.к. в тях бяха включени и данъчни по чл.255 и обвиненията срещу С.,т.к. там имаше и принуда имаше и
телесни повреди“. Като относно връщането на парите –по делото обяснил на А.,че
т.к. бил на финала на делото искал да се
изчисти от ВД,които са ненужни за обвинението.
Относно причината за връщането на въпросната сума свид.Г. бе категоричен ,че се е консултирал с
разследващия полицай и той му
отговорил,че нямат никакви
доказателства,че тези пари не са на С./т.к. са били иззети от дома на сем.Л.и,,
а при претърсването е присъствал и сина им С. Л./ т.е. той нямал никакви доказателства че
тези пари са на сем.Л.и неговите
родители,за да може да ги държи .От показанията на свид.Г. се изясни като
неоспорим факт,че свид.Р.С. е бил привлечен като обвиняем
на 23 или на 26.06.2010 г. и С. и
Р. Л.и били привлечени по-късно-задочно,т.к. отсъствали от страната.А
задържането му се осъществило в дома
на прокурор П. Н. от СГП и там на масата на апартамента й били
открити нотариални актове на фирмата на
сем.Л.и.Било извършено претърсване в дома на Л.и в гр.Созопол,на което по
неизвестни причини за свид.Г. присъствала прокурор Н..Прокурора-свид.Г. казал
на полицаите извършващи оглед и претърсване да поискат личната й карта ,на
което тя отговорила отрицателно. От
тогава започнали проверки относно различни негови действията по това ДП.В показанията си
свид.Г. бе категоричен,че никой не му е оказвал влияние по време на
воденето на разследва по това ДП. А този факт
е неоспорим ,видно и от данни
посочени в Постановлението за прекратяване на ДП№ 6-С/2013 г. на СО при СГП от 24.04.2015 г.,за това ,че
при извършените следствени действия не
са събрани доказателства уличаващи прокурор Г. в извършено корупционно
престъпление по чл.302 т.1 и т.2,вр.чл.301,ал.1 от НК .А относно процедурата по
връчване на постановления или документи на адвокати или на граждани по ДП
поясни,че това е деловодна работа и той
лично по това ДП № 37/09 г. на адв.С. нищо не е връчвал . Като поясни ,че съвсем нормална практика е негови
колеги адвокати преди да депозират
пълномощно по определено ДП да му казват ,че ще встъпят
по наблюдавани от него дела. Категоричен беше ,че постановление по ДП
водено срещу Р.С. за връщане на парична сума,без да е описана по размер
не е имало.В пълно съотвествие с обясненията на подс.С. бяха неговите показания
,че :“Уговорки по това ДП с г-н С. за
връщане на ВД както и забавяне на това
ДП срещу възнаграждение като предложение от С. категорично не е имало…
Уговорки да прекратя частично
обвиненията само срещу Р.С. категорично не е имало. “ По повод връчването на
екземпляр от постановлението за връщане на паричната сума на 31.01. и
положен върху него подпис от адв.М.С.-свид.Г. обясни на съда,че не е негова работа да изисква пълномощно при получаването му. Както
и че пълномощното само се показва на служителя от деловодството и се отразява получаването и от този момент тече срока за
обжалване. Т.е. тези показания в
пълно съотвествие с показанията на Д.Ж.
и обясненията на подс.С. бяха приети за обективни и непротиворечащи с тях
,поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и показанията
на св. Ю.Н., тъй като са релеванти, конкретни и безпристрастни, макар и не
толкова съществени за предмета на доказване.Той
като адвокат е бил упълномощен от сина на сем.Л.и-С. по ДП,който
дори не е бил обвиняем ДП № 37/09 г.
А сем.Л.и,които били в САЩ по
това време ангажирали цялата им кантора да ги защитава по това ДП. Р.С. го
познавал поради това,че той движел бизнеса им в гр.Бургас. по това дело са се
срещали с Р.С. *** по повод воденето на делото:“Той лицето
което беше упълномощено с
инклудентни действия,т.е. като техен представител в бизнеса им,който движеха
в Бургас и региона. Спомням си че имаше няколко молби за връщане на
нотариални актове,за вещи и иззети от
него и парични суми. В началото дори имахме откази.В последствие Р. ми се обади
и каза ,че има издадено постановление с
което са освободени парична сума за
възстановяване на сина сем.Л.и, за който аз имах пълномощно и следваше да отида.“
След като получил 7 000 лв. от
разследващия полицай по указание на Р. се срещнал с него в хотела на сем.Л.и и
директно цялата сума му предал.След това
Р. взел парите и изчезнал мигновенно. От
самия Р. знае ,че той има защитник от гр.Бургас,даже
няколко е сменял. Той приел,че Р.С. е
представител на сем.Л.и и затова,трябва да изпълнява неговите инструкции след проведени разговори със сем.Л.и и проведена среща с тях на която
присъствал и Р..На тази среща сем.Л.и
упълномощили цялата им кантора.Същият е категоричен,че С. Л. го е упълномощил и
той по ДП е представил пълномощно във връзка с връщане на ВД-нотариални актове
и парична сума..Когато трябвало да върне сумата
т.к. С. Л. бил вече в САЩ, той
като негов пълномощник се явил при разследващия полицай и съответно ги получил. :“За това
произнасяне на прокурора за връщане на парите не си спомням аз да съм депозирал
искане.Аз лично в офиса не съм получавал постановлението на
прокурора“ А няколко дни след
инцидента свид.Р.С.- му казал че
целият замисъл е бил да се отстрани
прокурора,т.е. да го изобличи чрез
даване на тези пари,т.к. му правил много проблеми по делото.Като за даването на парите на св.Р.С.,свид.Юл.Н.
казва,че това действие било съгласувано със сем.Л.и,но след това какви действия е предприел те не знаеха. А на
въпроса му защо ги е дал на адвокат,Р.С. му отговорил :“Един адвокат по-малко
или повече,няма значение.“ И от там съдът
извежда извода си,че Р.С. е искал само да се отърве
по –бързо от това ДП и т.к.
това е било невъзможно при този
прокурор-предстояли са повдигане на обвинения и внасяне на обв.актове в съда но
в никакъв случай и прекратяване,очевидно е търсел начин и съвет от други лица как да стори това.
Поради това и съдът счете,че не може да се довери на неговите показания,т.к. са дадени в пълен
противовес с житейската логика и още повече да се кредитират като обективни в настоящия процес.
След като в показанията си пред съда
дори свид.Р.С. заяви,че е бил изнудван от адв.М.С. да му даде тези пари за да
бъдат дадени на прокурора,за да бъде той
:“по-снизходителен“,като и пред съда не
можа да обясни какво означава това.
Показанията на свидетелите Д.Ж., А.Г. и Юл.Н.
-/т.наречена група / поради това ,че с
нищо не потвърждава обвинителната
теза,не означава ,че следва да се изключи от доказателствения материал,както
подчерта в с.з. прокурора. Напротив състава на съда не намери в тях дори едно обстоятелство ,което да е
обусловено от дейността на подсъдимия или
още повече съпричастност на подс.С. към деянието извършено по повод на възведеното му обвинение.
Кредитира дадените в хода на
съдебното следствие обяснения на подсъдимия, доколкото съдържат конкретика и
кореспондират със събрания доказателствен материал-показания на свид.А.Г., Д.Ж.
и Юл.Н., като отчете, че не представляват защитна версия, която да цели единствено да го оневини.
По горе бяха изложени двете тези за
станалото в периода м.септември 2012 г.-14.02.2013 г. на обвинението и
защитата,които поддържат напълно
противоположни становища по отношение на всички елементи от фактическата обстановка. Единствения
безспорен факт е предаването на сумата от 7 000 лв. от
свид.Р.С. на подс.С..По делото не се доказа участието на подсъдимия в търговия с влияние върху прокурора
Г. по ДП № 37/09 г.,т.к. освен
показанията на Р.С. няма никакви доказателства в подкрепа на описаните от обвинението срещи и разговори между двамата.При
извършване на доказателствения анализ по делото съдът отчете,че свид.Р.С. има
особено двояко положение в
процеса,тъй като сериозният му личен интерес да избегне наказателното преследване срещу себе си по воденото тогава ДП № 37/09 г./по което бил
обвиняем/ би могъл да го мотивира да
бъде небросъвестен,тенденциозен и необективен. Именно поради това и те бяха
подложени на задълбочен анализ в контекста
на показанията на останалите доказателствени средства. Показанията на този
свидетел обаче бяха възприети от съда за
непоследователни ,макар и в пълна подкрепа
със събраните чрез използване
на СРС писмени ВДС.Ангажираните чрез
тези способи доказателства сами по себе
си не са пълноцененен доказателствен
източник,който да е достатъчен за постановяване на осъдителна присъда.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.М.С., че
сумата от 7000 лв е получил лично от свид.Р.С..
Уговорена била сума- от 5 000 лв.
относно защита на С. и Р. Л.и по
ДП№ 37/2009 г. и 2 000 лв. за самия
Р.С.. Договорите за правна помощ- бяха
приложени и приети от ВОС - два броя Серия Б-№ ***141 за пет хиляди лева и Серия Б № ***142- за две
хиляди лева са издадени на 01.02.2013 г..В тях изрично е отбелязано ,че срок на заплащането на договореното
възнаграждение следва да се осъществи до
20.02.2013 г. Въпросните договори бяха заверени за вярност от подс.С.,т.к. не
са подписани от клиента. Но т.к. подсъдимия С. изпълнява адвокатската си
професия отдавна,съдът счита че би бил човекът, който да не е запознат с отговорността която носи за изготвяне
на неистински документ.
Съдът кредитира всички писмени
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които са относими към предмета на
доказване и не се оспорват от страните.
Относно възраженията на защитата на подс.С.:
-По
повод провеждането на разпит на свид.Р.С.
пред съдия от ВОС на основание чл.223 от НПК от 28.05.2015 г.
Относно допуснато процесуално
нарушение-довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия В настоящия случай от протокол по ЧНД № 681
/2015 г.за проведен разпит на свид.Р.С. от 28.05.2015 г. е видно,че подс.С.
се е явил лично но е представил молби от своите защитници,че по уважителни
причини не могат да присъстват и въпреки това разпита е проведен. Направено е
било възражение и в края на разпита-отбелязано в протокола-възражение от страна
на обв.С. ,че разпита е проведен при
нарушение на закона поради липса на защитниците му. Това възражение на
защитата е неоснователно,т.к. според становището на ВКС/Р № 17- по НД № 1186/2015 г., на Трето
НО/, не се констатира нарушение на правата на подсъдимия. Като се вземе предвид
факта,че изнесените в този разпит обстоятелства от свид.Р.С. са
били преповторени от него при разпита му
пред ВОС.Подсъдимият и неговия защитник не са били лишени от възможността да
задават въпроси относими към тях,нито пък да искат проверката им чрез събиране
на други доказателства,т.е. съдът е закрепил
това действие по надлежния процесуален ред- прочитане по реда на
чл.281,ал.1,т.2. НПК пред ВОС.
-възражението
отправено за незаконно извършени действие по ДП-обиск,претърсване и
изземване,без наличие на Одобрение
дадено според принципите на НПК. Настоящия състав счита ,че тук вече има
допуснато процесуално нарушение,т.к.
легализирането на това действие от съдия
съобразно нормата на чл.161,ал.2
вр.чл.164,ал.3 от НПК може да бъде
извършено в 24-часов срок . А на
протоколите –за одобрение находящи се на
л.47-54 ,т.3 от ДП , съдията от БОС е
вписал дата -15.03.2013 г. ,при положение,че протокола за претърсване на подс.С. е с дата 14.02.2013 г.
-На
следващо място защитата и подсъдимия оспорват достоверността на показанията на
свид.Р.С., позовавайки се на
противоречия в казаното от него .Правомощие на съда по същество е
преценката кои от показанията на определен
свидетел да кредитира и на кои да не даде вяра,при наличието на
противоречия между тях.Основателни са възраженията на защитата,че този свидетел
неправилно е интерпретирал доказателствата: като се опитва да убеди страните по делото за
наличие на близки отношения между подсъдимия и прокурора, от което и следвал по
добър изход на делото по което той е обвиняем ДП № 37/09г.
-Относно
възражението за липса на възможност да се приложат едновременно двете форми на изпълнително деяние-поискал и приел дар. В този смисъл защитата счита ,че
закона приема че следва приложението
само алтернативно на една от двете
форми.Но практиката на ВКС не е в този смисъл, и т.к. съда е признал подсъдимия
за невиновен,не счита че следва да се задълбочава.
-Относно
възражението ,че протоколите за ВДС,събрани при експлоатирането на СРС не
могат да се приемат за годни доказателствени средства.Аргумент за
това се извежда от датата на която е възложено на двама следователи от СЗ“ПКФДИ“ при СГП да извършат действия по
ДП№ 19/2013 г. Т.е. не са били налице
основания за прилагане на
СРС,т.като не са били
застрашени нито здравето ,нито живота на
свид.Р.С.,от една страна а от друга
подслушването на подс.С. е осъществено в нарушение на Закона за Адвокатурата. Съдът счита ,че въпросът
относно декларацията не следва да се обсъжда ,т.к. е подадена още на 17.12.2012
г./л.7,т.1 от ВДС/ не могат да бъдат възприети
доводите на защитата за използване на СРС в разрез с изискванията на ЗА. Действително
този закон предвижда възможност
адвокатът да де среща насаме със своя доверител при наличие на забрана тези срещи да бъдат филмирани,фотографирани или записвани като
гаранция ,че ще бъде осигурена конфиденциалност на отношенията им. Това
законово изискване е въведено в интерес преди всичко на защитаваното от адвоката лице,поради което не съществува нормативно установена забрана
то да се откаже от това свое право. А
този случай е точно такъв. С подписването на Декларация по чл.12,ал.2 от ЗСРС
свид.Р.С. е дал изричното си съгласие да бъдат документирани неговите разговори с адв.С.. Т.е. защитата в настоящия случай не може да
претендира за негодност на протоколите
за ВДС поради неспазване на изискванията на Закона за адвокатурата.
Тоест тези протоколи за ВДС не могат са се изключат
от доказателствената съвкупност
от съда ,т.к. преценката дали случая е бил неотложен по смисъла на чл.17 от ЗСРС принадлежи на органа който непосредствено прилага СРС.
Що
се отнася до съдържанието на
протоколите за ВДС,след внимателен
прочит на същите ВОС не можа да се
съгласи с извода на прокурора за съпричастност на подсъдимия към
инкриминираното деяние .От тези протоколи
се прави извод за водени
разговори между подс.С. и свид.С.,считано от 11.01.2013 г..От тях е
става ясно ,че свид.С. обяснил на подс.С.
,че е обвиняем по ДП№37/09 г. че там има като ВД едни пари,които много настоява да се вземат. Очевидно е и,че
подс. С. му е казал че не може да
ги вземе,т.к. няма пълномощно и че трябва да дойде адвокатът му от
София. Получава Постановлението за връщане и съобщава на Р.С. да отидат да ги
вземат. След което Р.С. на 14.02.2013 г. минава през офиса и му ги оставя.
Свид.Р.С. в прав текст е заявил,че парите са му били поискани за прокурора от
подс.С. за да може да прекрати тия дела срещу него и групата.Като тази сума
е иззета по ДП и е следвало да бъде
освободена .Което е сторено по молба на С. Л.
от прокурора по делото А.Г..А това ,че
е ставало въпрос за 5 000 лв. и в един единствен разговор по ВДС Р.
е казал на подс.С. на него му дай 5 000 лв. му е достатъчно“ Сумата върната по ДП в размер на 7 000 лв. е била намерена у подс.С../това са белязаните пари/. Относно
приетите по делото ВДС-обективирани СРС
и декласифицирани по съответния процесуален ред от ВОС,съдът счете,,че не може
да се позове на тях,за да изведе основните си изводи относно съставомерност на
деянието,т.к. същите не се подкрепят от
останалите доказателства по делото.Представените от подс.С. в последно с.з. два броя договори за правна помощ от 01.02.2013 г.,с посочени клиенти-първия
за-Св.Л. и Р. Л.и за 5 000 лв. и
втория за Р.С. за 2 000 лв. ,макар и неподписани от тях са с дата на
изплащане в брой за услугата-до 20.02.2013 год. относно защита по ДП № 37/09 г. напълно изясняват провежданите непрекъснати контакти между свид.Р.С. и подс.С..
Иначе както в съдебно заседание свид.Р.С. повтаряше,че не е упълномощавал
подсъдимия,няма как логично да се обясни защо непрекъснато го е търсил и то
вече снабден със съответните технически
средства.След като сам е съобщил
на подс.С. каква сума има отнета по ДП, от дома на С. Л..
След
анализ на фактическата обстановка по делото и всички събрани доказателствени
източници на които даде вяра, прие за установено следното:
Неоснователни са доводите за недостоверност на обясненията на подс.С.
поради тяхната изолираност от останалия доказателствен материал. Напротив тези обяснения бяха анализирани подробно и поради ключовата им роля при
установяване на обективната истина в процеса не бе констатирано тяхното
манипулиране. В обясненията си пред ВОС
подс.С. заяви,че е обещал на свид.Р.С. да съгласува движението
по ДП водено срещу него като му е посочил и определена сума като адвокатски
хонорар-5 000 лв. за сем.Л.и а за него -2 000 лв.Като му е заявил ,че
пълномощните ще му даде след като му представи сумата. Но е
знаел,че към този момент свид.Р.С. няма
никакви средства . И той самият се е съгласил
като му е казал,че има иззети по делото ВД и парична сума,които може да му даде . Но
непрекъснато се е консултирал с него ,вкл.за подаване на молби по въпросното ДП и за връщане на ВД. Като
след получаване на сума от 7 000 лв. в офиса му от свид.Р.С. веднага му е дал пълномощните за подпис на той не ги е подписал , с обяснението че
много бърза и че трябва да му изготви една нова молба. Получената чрез
разпитите на свид.Ж., Юл.Н. и А.Г.
информация съдът преценя в контекста на
описаната ситуация,в която се е намирал изобличения подсъдим. По тази
причина данните са съпоставени с обективните доказателста- белязани
банкноти,запис от разговори,показания на горепосочената група свидетели.Този
състав на на чл.304б НК инкриминира така
наречената „търговия с влияние“. Противозаконната облага се престира или се
очаква за в бъдеще срещу положени усилия на подсъдимия- да окаже влияние
да насочи вземането на решение от
длъжностно лице в рамките на неговата компетентност в желаната от дееца
насока.. А по делото по безспорен начин се установява,че подс.С. и прокурора А.Г.
са се познавали още от 1991 год.
и то по семейни причини, съпругата на подс.С. била състудентка със
прокурора. Контактите им се свеждали до
разговори по семейни въпроси и
почерпки по празници. В тази насока са
показанията на свид.Ангелов и на подс.С. В тази връзка настоящия състав не
споделя казаното в показанията на свид.Р.С. ,че двамата били
в близки служебни отношения. Поради това ,че
по делото не се установиха доказателства за това ,подс.С. да е имал
намерение да предприеме действия,които
биха могли да способстват същият да
упражни влияние върху прокурора по цитираното ДП. Двамата са се събрали въпросния
ден да се почерпят именно по повод празник“Св.Валентин“ в кафе на центъра на
гр.Бургас и това е неоспорим факт. Като обаче
по делото не се откриха доказателства
за такива срещи и разговори между двамата относно
прекратяване на делото срещу Р.С.. Тоест само твърденията на свид.Р.С.,че подс.С. му е обещал помощ срещу искани
/неустановени/сума пари,които е трябвало да предаде на прокурора,т.к.
били много близки,не може да се счита че подс. С. е имал такава възможност за
влияние върху прокурора . независимо от
местоработата на подс.С.-адвокат
и посочените взаимоотношения,последния
по никакъв начин не е имал реална
възможност да упражни това влияние върху
свид.Г. в качеството му на прокурор за да прекрати ДП .Напротив дори подс.С. сам е обяснявал на
свид.Р.С. как върви делото му и какви
молби следва да се пускат по него.
-След подробен анализ на фактите
изложени в Постановление за прекратяване
на разследването по наказателно
производство № 6-С/2013 г. по описа на СО при СГП от 24.04.2015 г.съдът
установи следното : В това Постановление конкретно се съобщава:“По повод твърденията на С.,изложени в хода на
разпита му от 05.02.2013 г. били извършени съответните
процесуално следствени действия в посока
установяване на данни за извършено от А.Г. престъпление по чл.302 т.1 и
т.2,вр.чл.301,ал.1 от НК.При тези следствени действия обаче ,не се събрали
доказателства,уличаващи прокурор Ангелов
в извършено корупционно престъпление. Направен бил друг извод, а именно че адвокат
М.С. е извършил престъпление по чл.209,ал.1 от НК,поради което и
материалите по настоящото дело,касаещи разследването срещу С. били отделени в
друго ДП № 271/2014 г. по описа на ОД на МВР-Варна “ Т.е. за съда остана необяснимо, как в
правния мир може да съществува
спрямо М.С. повдигнато обвинение за
престъпление по чл.209 ,ал.1 от НК още на 15.02.2013 год. ,т.е. същият бил
привлечен в качество на обвиняем ,за това че в периода септември 2012 г. до
14.902.201(3 г. с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал у
Р.С. заблуждение,че ще спомогне да бъде частично прекратено на четири пъти наказателно производство по ДП № 178/09
г.,пр.№ 566/2009 г. по описа на ОП-Бургас
и с това причинил на С. С.ов Л. в размер
на 7 000 лв и за напълно идентично
деяние само че квалифицирано по чл.304 б от НК
той отново бил привлечен като
обвиняем с Постановление от 27.03.2015
г. На 30.03.2015 год. на М.С. му било предявено
новото обвинение за извършено
престъпление по чл.304 б от НК за това
,че в периода м.ноември 2012 г. до 14.902.2013 г. в
гр.Бургас поискал от Р.С. сумата от 8070
лв. и на 14.02.2013 г. в гр.Бургас приел
от Р.С. дар-сумата от 7 000
лв.,които не му се следват, за да упражни
влияние при вземане на решение от длъжностно лице-А.Г.-Зам.окръжен
прокурор при ОП-Бургас във връзка със службата му-като наблюдаващ прокурор по
ДП № 37/2009 г по описа на ОД на МВР-Бургас, ДП № 1778/09 г. по описа на ОП Бургас за да се произнесе по отношение на връщане на веществени доказателства иззети по делото
и прекратяване на ДП..Съдбата на първото обвинение по което М.С. е бил
привлечен –т.е. това по чл.209,ал.1 от НК остава и до настоящия момент неизяснена. Въпреки , че обв. М.С. във връзка с това си т.наречено първо обвинение е подал молба до БОС ,по която той се е произнесъл с определение по реда на чл.369 от НПК, вл.в. законна сила
на 27.05.2015 год. С това определение
съдията от Бургаския окръжен съд е приел,че молбата на М.С. е основателно,като е приел,че т.к. са изтекли две години от привличането на М.С. като обвиняем за престъпление по чл.209,ал.1 НК-считано от
15.02.2013 г. следва делото да се върне на
ВОП по ДП № 271/14 г. като е дал
възможност на прокурора в три месечен
срок да осъществи правомощията си по чл.369,ал.1 от НПК./л.150,т.1 от ДП/
Съдът не възприема за вярна
посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието и намира, че
всички елементи от състава на престъплението от обективна и субективна страна не
са налице.
За
съставомерността на деянието по чл. 304Б ал.1 от НК не е задължително подсъдимият
да извърши действия, посредством които да упражни влияние при вземането на
решение от съответното дръжностно лице. Съставът е осъществен, когато деецът е
поискал парична сума, която не му се следва, респ. получил, именно с цел да
упражни такова влияние.
От друга страна мотивът на всяко корупционно
престъпление е личното или на някой друг неправомерно облагодетелстване.
Изречената от подсъдимия в телефонния
разговор с Р.С. реплика с фиксирана сума
от 5 000 лв. не съдържа заявка за
собствено или на друг материално облагодетелстване. Подс.С. е заявил единствено,че тази сума трябва да му се даде /като дори не е
определил/конкретно в какъв размер/ за да започне да върви работата. Това
според съда е за уговорения ангажимент да го защитава по ДП, което съвсем скоро
е щяло да влезе с оформени обвинения и в
съда. В репликата на подс.С. е посочена именно тази сума посочена в двата
договора за правна помощ и няма поискане на парите като дар.Освен това тя не е обвързана със собствено на подсъдимия бъдещо поведение. Нито тя,нито
останалите доказателства дават
реална възможност на подсъдимия да въздейства върху прокурора за вземане на решение в указаната
с обв.акт насока. Не подпомага
доказателствения материал и процеса информацията от записите
от СРС. Съдът прие ,че след като адвокатът не се е договарял недобросъвестно с клиента си
–свид.Р.С.,целейки не да се обогати не са осъществени обективните и субективните признаци на подкупа. А
действията между двамата –подс.С. и свид.Р.С. които са водели
дълги разговори по хода на делото, освобождаването на парите които са
били иззети като ВД по ДП и впоследствие
предаването им на адв.М.С. в офиса му,съдът не намери като обективни
данни в полза на казаното от свид.Р.С.
,че те са му били искани за прокурора. И
след като не намери обективни данни в
подкрепа на обвинителната теза за съда
остана единствено да ги дискредитира от
доказателствения материал. На основния
въпрос по делото - за какво е следвало
да бъде предадена инкриминираната сума,т.е. за какво са били предназначени парите,съдът отговори
еднозначно основавайки се на събраните обективни доказателства/показания на
свид.Д.Ж., Юл.Н., А.Г., обяснения на подс.С./.
За съда в настоящия процес от най-съществено
значение се оказа не въпросът дали тези
7 000 лв. са били предадени
от Р.С. на подс.С.,т.к. този факт е неоспорим по делото от никоя от
страните. А защо след като свид.Р.С. е получил от адв.Ю.Н. сумата от 8 070 лв. е
отделил по свое усмотрение 7 000
лв,които е дал за маркиране. След това
ги е дал на подс.С.,който най-спокойно ги е прибрал в портфейла си/очевидно поради това че е знаел
за какво му се дават-уговорена сума по договор за правна помощ. Тоест
тезата на свид.Р.С. остава напълно недостоверна и напълно противоположна на тази на
подсъдимия. Това се извежда и от факта ,че подс.С. е упражнявал по това време професията си на адвокат и много добре е
знаел своите правомощия.
Субект на наказателна отговорност почл. 304Б ал.1 от НК може да бъде само физическо
лице, което разполага с реална възможност да упражни влияние при вземане на
решение от длъжностно лице във връзка със службата му, като за съставомерността
на деянието не е необходимо деецът за извършва действия по реализирането на
влиянието.В съдебната практика се застъпва становището,
че щом деецът не е в състояние да престира обещаното влияние, защото априорно
не е разполагал с него, той върши измама. / решение № 310/14.07.2011г по н.д. №
158782011г на второ н.о на ВКС и № решение № 310/18.06.2012г по н.д. №
769/2012г на първо н.о. на ВКС/.Но същестува и обратното
мнение . В решение № 207/16.09.2009г по н.д. № 167/2009г на първо н.о. на ВКС и
решение № 458/14.12.2010г по н.д. № 359/2010г на първо н.о. на ВКС, е прието,
че е без значение за съставомерността на деяние по чл. 304Б ал.1 НК дали подсъдимият е имал
обективна възможност и е могъл да упражни влияние върху длъжностно лице по
повод службата му и дали в действителност е оказал такова. Достатъчно е той да
е поискал, респ. приел предложение за дар или получил дар, който не му се
следва, за да упражни такова влияние върху длъжностно лице при вземане на
решение, за да е налице довършено престъпление по чл. 304Б ал.1 НК. Извършването или неизвършването
на действия по упражняването на влияние са ирелевантни за престъпната
съставомерност по чл. 304Б ал.1.Съдебната практика е
противоречива по отношение на деянието по чл. 304Б ал.1 НК, но като цяло се споделя
становището, че за съставомерността на това деяние не е необходимо деецът
реално да е успял да упражни влияние върху длъжностно лице, а още по-малко е
нужно това длъжностно лице да е взело решение в полза на субекта на активния
подкуп. Достатъчно е да е имал обективна възможност и е могъл да упражни
влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му.
Става въпрос за "възнаграждение" за едно бъдещо поведение на
извършителя на престъплението по чл. 304Б ал.1, като за неговата наказателна
отговорност е ирелевантно по какъв начин ще въздейства върху съответното
длъжностно лице- дали ще използва отношения на власт и подчинение, приятелски,
роднински или др. отношения, дали ще задържи цялата сума за себе си или ще
предостави част от нея на длъжностното лице.Това
становище се споделя изцяло от настоящия съд. В тази насока е решение №
481/20.12.2010г по ВНОХД № 763/2010г на САС, потвърдено от решение №
178/07.07.2011г но н.д. № 1096/2011г на трето н.о. на ВКС.
За
да бъдат осъществени от обективна страна признаците на
престъплението по чл.304 б от НК, следва
да са установени по несъмнен начин
следните обстоятелства:
1/деецът да е поискал или получил
дар или каквато и да е облага,която не
му се следва или
2/ да е приел предложението за такъв дар или облага
3/ получаването на дара или облага
или приемането на предложението
за такива да са получени или приети за да упражни лицето влияние при вземане
при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му
4/влиянието да е насочено към
склоняване длъжностното лице, да вземе решение съобразно условията на лицето
даващо дара или облагата или отправяща
приетото предложение.
Установено по несъмнен начин е че
адв.С. е получил сумата от 7 000
лв. от Р.С. като негов клиент за да
осъществи защита по ДП № 37/09 г. Освен това ,че са имали близки семейни отношения със свид.А.Г.-прокурор.Както
и че прокурорът на 15.02.2013 г. имал
уговорка със разследващия полицай по ДП № 37/09 г. да оформят окончателните
обвинения и той да внесе обв.акт.Свид.Г. е нямал намерение да прекратява
въпросното ДП. И в този смисъл липсват доказателства по делото подс.С. да е упражнил влияние върху прокурора за да прекрати делото .При
липса на осъществено от обективна страна съставомерно деяние по
чл.304б ,ал.1 от НК от подсъдимия,без правно значение е неговото субективно
отношение и предположения,че е могъл да въздейства на прокурора за вземане на
решение в интерес на свид.Р.С. и различно от съгласуваното с разследващия
полицай.-Съдът напълно споделя тезата на
защитата, че след като парите са били
предназначени именно за подс.С. и то като възнаграждение -адвокатски хонорар-защита по ДП, деянието е
несъставомерно.
От обективна страна подсъдимият не е осъществил двете форми на изпълнителното
деяние по чл. 304Б ал.1 от НК- поискал и приел облага /
парична сума/, която не му се следва, за
да упражни подс.С. влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка
със службата му, за да се прекрати ДП водено срещу свид.Р.С. и групата и да се
върнат ВД иззети по него.
Въпреки
,че подс.С. и семейството му били
в приятелски отношения със свид.А.Г.-прокурор по ДП , от нито едно от
доказателствата по делото не се извежда извод в полза на обвинителната теза-
той да е поискал и получил паричната
сума от 7 000 лв. от св.Р.С., за да
повлияе при вземане на решение на прокурора по наблюдаваното от него ДП по
начин най-благоприятен за свид.Р.С. и още повече да даде част от тази сума на
прокурора.Това е нелогично и предвид факта ,че сума точно в този размер е договорена
между него и свид.Р.С. за осъществяване на защита по ДП № 37/09 г. , а
той е нямал тези пари и единствената възможност да се сдобие с тях е била да му
бъдат върнати като ВД –иззети по въпросното ДП.Както и обективните данни по делото,че подс.С.
многократно му е отказвал да изготви
молби по делото му ,т.к. е нямал
пълномощно.Като дори самия той му е отказал да ги получи от разследващия
полицай. Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: