Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 16354 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.09.2018 г., постановено по
гр.дело № 31680/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 68
състав, са отхвърлени изцяло, като неоснователни предявените от З.П.Ч., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Р.С., против „ТП С.д.д.-България“, Търговско
представителство, БУЛСТАТ: ******, гр.София, ж.к.“******“, „Бизнес парк София“,
сграда 7Б, ет.3, със съдебен адрес:***, чрез адв.А.А.Ц., обективно съединени
искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед № 47/11.04.2016 г., на
управителя на „ ТП С.д.д.-България“, Търговско представителство, с която ищецът
е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, поради съкращаване на
щата; по чл.344, ал.1,, т.2 КТ за възстановяване ищецът на заеманата от него
преди уволнението му длъжност „ ръководител звено „Безрецептурни продукти“ в
отдел „Безрецептурни продукти“, и по чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението
в размер на 16590,50 лв./ шестнадесет хиляди, петстотин и деветдесет лева, и
петдесет стотинки/ за периода от 12.04.2016 г. до 10.06.2016 г. С решението на
съда е отхвърлено искането на ответника ТП С.д.д.-България“, Търговско
представителство за определяне и за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Срещу решението на СРС, 68 с-в е постъпила
въззивна жалба от З.П.Ч., подадена чрез пълномощника му адв. Р.С., с искане
същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „С.д.д.“
Търговско представителство, гр.София, чрез пълномощника си адв. А.Ц. оспорва
жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищецът З.П.Ч. срещу
ответника „С.д.д.“ Търговско представителство, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай със заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
47/11.04.2016 г., издадена от Д.Л., управител за България на С.д.д. Търговско
представителство, гр.София, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от
Кодекса на труда, във връзка със съкращаването в щата на „С.д.д.“ Търговско
представителство, а именно – съкращаване на длъжността „Ръководител звено
безрецептурни продукти“/ код по НКПД- 12196019/ е прекратен трудов договор №
147/2014 г., сключен на 31.03.2014 г. между З.П.Ч., ЕГН **********/ служител/ и
„С.д.д.“ Търговско представителство, считано от 12.04.2016 г., на основание
чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от Кодекса на труда. От заповед №
271/01.04.2016 г. се установява, че на 01.04.2016 год., работодателят Търговско
представителство С.д.д., гр.София, представлявано от Д.Л., управител за
България, е издадена заповедта, съгласно която считано от 11.04.2016 г., се
съкращава длъжността Ръководител Звено Безрецептурни продукти/ код по
НКПД-2011: 1219-6019/, както и се одобрява и приема ново щатно разписание на
длъжностите в търговското представителство, което отразява посочените в
заповедта промени и което влизало в сила считано от 11.04.2016 г. Установява се
също така, че това щатно разписание отменяло предходното такова, утвърдено със
заповед № 262/01.10.2015 г. и в сила от 08.10.2015 г.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от ищеца З.П.Ч. срещу ответника „ТП С.д.д.-България“,
Търговско представителство, гр.София, при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите изложени в жалбата са
изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на
заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 47/11.04.2016 г., издадена от Д.Л., управител за България на С.д.д.
Търговско представителство, гр.София, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.
второ от Кодекса на труда, във връзка със съкращаването в щата на „С.д.д.“
Търговско представителство, а именно – съкращаване на длъжността „Ръководител
звено безрецептурни продукти“/ код по НКПД- 12196019/, с която е прекратен
трудов договор № 147/2014 г., сключен на 31.03.2014 г. между З.П.Ч., ЕГН **********/
служител/ и „С.д.д.“ Търговско представителство, считано от 12.04.2016 г., на
основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от Кодекса на труда, са правилни и в
съответствие на материалния закон.
Преценката на събраните по делото
доказателства не могат да обосноват друг извод.
Спорните
по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по
чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ищеца възражение за
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно
необсъден довод от първоинстанционния съд по чл.8 от КТ, относно
недобросъвестност на работодателя при упражняването на правото му на уволнение/
злоупотреба с право от страна на работодателя/, като основание за признаване на
уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, с необсъждане с доклада по
делото на всички въведени от ищеца фактически доводи за незаконност на
уволнението му, с възражение, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице
реално съкращаване на длъжността на ищеца, както и че при извършеното
съкращаване на длъжността на ищеца, ответникът не е извършил подбор на
основание чл.329, ал.1 от КТ, по които настоящият въззивен състав намира
следното:
Съдът
приема, че изискванията за законност на уволнението поради съкращаване в щата са
следните: 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в
бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или
служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции ; 2/ съкращението да е реално т.е
съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се
променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на
извършваната работа ; 3/ да е налице към момента на уволнението-датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване ; 4/ да е извършено по съответния ред и от
компетентен орган.
Законността
на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по
необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно
установяването на съществуването на материалноправното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието
им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на
щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е
съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа,
който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално – да има
фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва
процесната длъжност.
Неоснователно
е възражението на ищеца за допуснато съществено нарушение от СРС на
съдопроизводствените правила. Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснато
процесуално нарушение от СРС са без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът
приема, че доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, във връзка с недопускане на поискани гласни
доказателства биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая такова искане е направено
във въззивната жалба от страна на ищеца, но по преценка на съда и по
съображения изложени в мотивите на определение постановено в публично съдебно заседание
на 17.04.2019 год. е оставено без уважение, като неоснователно искането за
допускане на гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели. С оглед на
което довода на ищеца в тази насока за допуснато процесуално нарушение от
СРС, изложен в депозираната от него
въззивна жалба се явява неоснователен. От друга страна, неоснователен е
изложения довод във въззивната жалба, че съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила- чл.146, ал.1 от ГПК, при изготвяне на доклада по
делото не е обсъдил подробно обстоятелствата, визирани в текста на разпоредбата
и не е дал указания на ищеца относно кои факти и обстоятелства не сочи
доказателства. Противно на изложеното от ищеца, в процесния случай, съдът не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Направеното в този
смисъл възражение е неоснователно. Видно от изготвения проекто-доклад по делото, съдът точно и ясно
е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал кои правнорелевантни факти и обстоятелства
следва да бъдат установени от страна на ищеца. Съдът няма вменено
по закон задължение да указва на страната какви конкретни доказателства следва
да представи по делото. Противното
би означавало да бъде нарушено диспозитивното начало в гражданския процес,
което би довело до опорочаване на принципа за равнопоставеност на страните в съдебното производство.
На
следващо място, противно на изложеното във въззивната жалба, съдът приема, че в
исковата молба ищецът не е въвел, като основание за незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение злоупотреба с право от
страна на работодателя. В тази връзка неоснователно е въведеното с въззивната
жалба от ищеца възражение за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, досежно необсъден довод от първоинстанционния съд
по чл.8 от КТ, относно недобросъвестност на работодателя при упражняването на
правото му на уволнение/ злоупотреба с право от страна на работодателя/, като
основание за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна.
За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ съдът преценява фактите и обстоятелствата, които обосновават
твърдението за злоупотреба с право.
За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на
спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител
твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове
иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства,
от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба
/в този смисъл решение № 239/2012 г. по гр.дело № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ се презумира, че работодателят е
действал добросъвестно при извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията
е изцяло в тежест на работника или служителя – в този смисъл и решение №
232/13.06.2011 г. по гр.дело № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба
с права от работодателя при извършеното уволнение, когато такива факти,
съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите,
когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба. В
случая това не е сторено от страна на ищеца, който в исковата молба не е въвел,
като основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, респективно на извършеното уволнение, злоупотреба с право от
страна на работодателя. Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност
на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба, като основания
на иска. С оглед на което, съдът не е имал задължение да преценява евентуална
злоупотреба с права от работодателя, тъй като такъв подобен довод не е въведен
от ищеца, като основание на исковата молба. Нещо повече, липсват и доказателства,
които могат да наведат на подобен извод за злоупотреба с право от страна на
работодателя. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават
уволнителното волеизявление, се преклудират. Нито първоинстанционният, нито
въззивният съд могат да обсъждат и разглеждат твърдения за факти, осъществили
се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. С
оглед на което довода на ищеца за допуснато процесуално нарушение от СРС, изложен в депозираната от него въззивна жалба
се явява изцяло неоснователен. В настоящия случай не е допуснато от
първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми на
закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
На следващо
място, неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение, че
уволнението е незаконно, тъй като при извършеното съкращаване работодателят не
е извършил подбор на основание чл.329, ал.1 от КТ. В настоящия случай
ответникът не е длъжен да извършва подбор, тъй като уволнението засяга
съкращаването на единствена длъжност и не е установено това съкращаване да е
извършено фиктивно. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо
по преценка на работодателя, но след като не е задължително, а негово право, то
и отказът да го извърши не подлежи на съдебен контрол. Задължението за подбор
съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и
съща длъжност и трябва да извърши преценка
кои от работещите на нея ще запазят местата си. В разглеждания случай е
безспорно установено обстоятелството, че съкращаването на щата е засегнало
единствената длъжност по щатно разписание, заемана от ищеца – „Ръководител
звено безрецептурни продукти“/ код по НКПД- 12196019/ в ,„С.д.д.“ Търговско
представителство, поради което и работодателят не е имал задължение да извърши
подбор по реда на чл.329, ал.1 от КТ и уволнението е законно. Съдът приема, че
извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се
съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква
длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни
бройки измежду заемащи сходна длъжност.
На следващо място, при преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема, че не са налице и сходни със заеманата
от ищеца длъжност, доколкото посочените
от него за такива в исковата молба, осъществяват различни трудови функции,
поради което не са сходни длъжности и не се касае за изпълнение на сходни
трудови функции.
С оглед на така изложените съображения, предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, и като
такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с
което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство:
При
този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника-ищец не се
следват разноски. От друга страна не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна- ответник, направено чрез нейните пълномощници адв.Ц. и
адв.А.за присъждане на разноски в размер на 1396,48 лв.- адвокатски хонорар,
съгласно списък на разноски, тъй като независимо от ангажираното копие на
фактура № 19751 от 03.12.2018 г. за
извършено плащане от ответника по сметка на Адвокатско дружество „ Б. и Ко“,
гр.София на посочена в нея сума в размер на 1396,48 лв. и преводно нареждане за
същата сума, по делото не е представен договор за правна помощ, в който
страните по него да са уговорили основанието, размера на адвокатското
възнаграждение и начина на плащане, съгласно разясненията в т.1 от ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от от 12.09.2018 г.,
постановено по гр.дело № 31680/2016 г. по
описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.